Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (82)

81.

Не бях сигурен как да реагирам на Вълка или на съобщението на Сфинкса. Дали да се намеся в разговора? Дали той знаеше, че бяхме по следите му? И откъде би могъл?

Стърлинг 66: Какъв ти е проблемът, господин Потър?

Това беше моят шанс. Исках да се опитам да изкарам Вълка от леговището му. Дали щях да успея? Знаех, че всички в оперативната зала ме гледат.

Нямам проблем — написах аз. — Просто съм готов за друго момче. Знаеш, че съм щедър. Нима винаги не съм бил?

Стърлинг 66: Готов си за друго момче? Та ти съвсем наскоро получи Устър. Не беше ли само преди седмица?

Да, но той вече ни напусна — написах.

Сфинкс 3000: Това е много забавно. Толкова си сладък, Потър. Какъв очарователен психопат убиец.

Изглежда, Сфинкса не харесваше Потър. Предположих, че е взаимно.

Аз също те обичам — написах. — Би трябвало да се видим и да се опознаем.

Стърлинг 66: Когато каза, че „ни е напуснал“, предполагам, имаш предвид, че е мъртъв?

Г-н Потър: Да, скъпото момче си отиде от тази земя. Но вече преодолях мъката си. Готов съм да продължа.

Сфинкс 3000: Страхотно.

Тези заяждания започнаха да ми лазят по нервите. Кои, по дяволите, бяха тези ненормални копелета? Къде бяха? Извън киберпространството?

Имам нещо наум — написах. — От известно време го наблюдавам.

Сфинкс 3000: Обзалагам се, че е прекрасен.

Аз: О, такъв е. Единствен по рода си. Любовта на живота ми.

Стърлинг 66: Същото каза и за Устър. В кой град е?

Аз: Бостън. По-точно, Кеймбридж. Той е студент в Харвард. Работи над доктората си. Мисля, че е аржентинец. През лятото играе поло.

Стърлинг 66: Къде налетя на него, Потър?

Следващата реплика заимствах от самия Хомър Тейлър.

Всъщност аз по-скоро отскочих от него. Толкова е твърд.

Сфинкс 3000: Къде го срещна? Разказвай, разказвай.

Аз: Бях на симпозиум в Харвард.

Стърлинг 66: Относно?

Аз: Милтън, разбира се.

Стърлинг 66: И той присъстваше?

Аз: Не — аз буквално налетях отгоре му. В тоалетната. Наблюдавах го през целия ден. Разбрах къде живее. От три месеца го изучавам.

Стърлинг 66: Тогава защо купи Устър?

Очаквах този въпрос.

Аз: Импулс. Но това момче в Кеймбридж, то е истинската ми любов. Не е нещо временно.

Стърлинг 66:_ Значи знаеш името му? И адреса?_

Аз: Знам ги. Записани са в тефтерчето ми.

Стърлинг 66: Няма ли да открият Устър? Сигурен ли си?

Докато пишех, в главата ми звучеше гласът на Потър.

Аз: Мили боже, не. Не и ако някой не реши да поплува в септичната ми яма.

Сфинкс 3000: Колко скандално, Потър. Харесва ми.

Стърлинг 66: Е, ако чековата ти книжка е подръка.

Вълка: Не. Ще почакаме малко. Твърде скоро е, Потър. Пак ще се свържем с теб. Както винаги, нашият разговор ми достави удоволствие, но имам и друга работа.

Вълка излезе от сайта. Беше изчезнал. По дяволите, беше дошъл и си бе отишъл, без да го усетим! Както винаги, мистериозен и неуловим. Кое беше това копеле?

Останах още няколко минути в сайта и побъбрих с останалите — изразих разочарованието си и моето нетърпение да направя покупката. После и аз излязох от сайта.

Огледах оперативната зала и колегите си. Неколцина започнаха да ръкопляскат, донякъде на шега, но повечето с искрено възхищение. Нещо като солидарност между ченгета. Почти като в доброто старо време.

Най-сетне почувствах, че ме приемат.