Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (72)

71.

Джамила се обади същата вечер около единайсет — осем по нейно време. Не бях говорил с нея от няколко дни, но сега не беше най-подходящият момент за разговори. Появата на Кристин във Вашингтон и срещата с адвокатката й ме бяха оставили напрегнат и объркан. Опитвах се да не го показвам, ала и това беше грешка.

— Нито ми писа, нито се обади — засмя се Джамила непринудено по своя обичаен маниер. — Не ми казвай, че пак си затънал до уши в някой случай в Бюрото…

— Да, в доста смрадлива и отвратителна каша. Ту изплувам, ту потъвам — отвърнах аз. И после набързо й обясних какво се случваше в Хувър Билдинг, колко объркан се чувствам от присъединяването ми към Бюрото — всички онези неща в живота ми, които точно сега нямаха особено значение.

— Още си нов там — успокои ме Джамила. — Дай си малко време.

— Опитвам се да бъда търпелив. Просто не съм свикнал с движенията на празен ход, с похабените възможности.

В слушалката се разнесе смехът й.

— Не си свикнал и да не бъдеш център на внимание, не мислиш ли? Ти беше звезда, Алекс.

Усмихнах се примирително.

— Права си. Това е част от проблема.

— Ти познаваше Бюрото и от другата страна на барикадата. Много добре знаеше какво те очаква.

— Да, сигурно… Но повярвах на доста обещания, които ми бяха дадени, когато подадох молба за постъпване.

Джамила въздъхна:

— Е, май не проявих особено съчувствие, поне не го показвам. Това е един от недостатъците ми.

— Не, вината е у мен.

— Така е. — Тя отново се засмя. — Никога досега не си звучал толкова унило и уморено. Да видим какво може да ти повдигне духа.

Поговорихме за случая, върху който тя работеше в момента, после Джамила ме попита за децата. Но настроението ми си остана мрачно, нищо не можеше да го подобри. Запитах се дали тя е разбрала, после получих отговор.

— Е — рече Джам, — просто исках да те чуя и да разбера как си. Обади ми се, ако има нещо ново. Винаги можеш да разчиташ на мен. Липсваш ми, Алекс.

— Ти също — уверих я аз.

Тогава тя прекъсна разговора с едно тихо: „Дочуване“.

Останах да седя на мястото си, клатейки глава. По дяволите, какъв задник съм понякога! Обвинявах Джамила за това, което се бе случило с Кристин. Докъде може да стигне човек в глупостта си…