Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (68)

67.

На следващия ден работех в залата за конференции на СИОЦ на петия етаж на Хувър Билдинг. Същото се отнасяше и за Мони Донъли, която все още имаше чувството, че е била на посещение в ада. Ние не бяхме разгласили наученото от Лили Олсен, за да можем да проверим още някои неща. В главната зала беше доста оживено. Отвличанията се бяха превърнали в главна новина за медиите. През последните няколко години Бюрото беше подложено на значителен натиск; те имаха нужда да спечелят. Не — помислих си, — ние имаме нужда да спечелим.

Голяма част от важните фигури в Бюрото присъстваха на срещата тази вечер: сред тях бяха шефовете на Отдела за поведенчески анализ в източната и западната част на страната (ОПА), шефът на Центъра за разследване на отвличания на деца и серийни убийства (ЦРОДСУ), както и директорът на „Невинни образи“ в Балтимор — отдел, който се занимаваше с издирването и елиминирането на сексуални хищници в интернет. Дискусията отново се водеше от Стейси Полак; явно тя отговаряше за случая.

Един младеж, студент от „Светият кръст“ в Масачузетс, бе изчезнал, а негов близък приятел бил намерен убит в кампуса. Физическата прилика на Франсис Дийгън с Бенджамин Коуфи — студента, отвлечен в Нюпорт — ни бе довела до заключението, че той вероятно е бил избран като заместник на Коуфи, за когото се опасявахме, че е мъртъв.

— Искам одобрение за награда от половин милион долара — каза Джак Арнолд, шеф на ОПА за източната част.

Никой не коментира предложението. Неколцина агенти започнаха да си водят записки или отвориха лаптопите си. Всъщност обстановката беше доста обезсърчаваща.

— Мисля, че разполагам с нещо — обадих се накрая от дъното на залата.

Стейси Полак погледна към мен. Няколко глави се вдигнаха — реакция на настъпилата тишина. Аз станах.

Шибания новак в действие. Представих Мони — от любезност. След това им разказах за „Леговището на Вълка“ и за нашата среща с четиринайсетгодишната Лили Олсен. Споменах също, че Вълка, според информацията на Мони, може да е руският гангстер Паша Сорокин. Трудно беше да се проследи произходът му, особено преди да напусне бившия Съветски съюз.

— Ако успеем по някакъв начин да влезем в сайта „Леговището на Вълка“, мисля, че ще можем да открием нещо за изчезналите жени. Междувременно смятам, че трябва да засилим наблюдението на някои сайтове, идентифицирани от „Невинни образи“. Съвсем логично е да предположим, че перверзниците, които посещават „Леговището на Вълка“, навярно влизат и в други порносайтове. Нуждаем се от помощ. Ако се окаже, че Вълка е Паша Сорокин, ще ни е необходима значителна помощ.

Стейси Полак изглеждаше заинтригувана. Тя поднови дискусията, в която аз и Мони бяхме подложени на кръстосан разпит. Очевидно бяхме застрашили някои от другите агенти в стаята. Тогава Полак взе решение.

— Ще получите нужната помощ — каза тя. — Ще наблюдаваме порносайтовете двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. На този етап това е най-доброто, което можем да направим. Искам нашата Руска група в Ню Йорк също да се включи. Все още не мога да повярвам, че Паша Сорокин лично е замесен в това, но ако се окаже вярно, значи работата е дебела. От шест години се интересуваме от Сорокин! Да, изключително много се интересуваме от Вълка.