Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (44)

43.

Заради тайните, които Зоя бе принудена да му издаде, Вълка трябваше да направи още една спирка в Ню Йорк. Колко жалко. Това означаваше, че няма да може да хване последния полет от летище „Кенеди“ и щеше да пропусне хокейния мач от професионалната лига довечера. Жалко наистина, но се налагаше да свърши и тази работа. Предателството на Слава и Зоя бе застрашило живота му, а освен това бе накърнило репутацията му.

Малко след единайсет той влезе в един клуб, наречен „Пасажа“, в Брайтън Бийч, Бруклин. Отвън клубът приличаше на изоставен склад, но отвътре беше красиво и богато обзаведен, почти като най-елегантните места в Москва.

Вълка видя доста стари познати: Гоша Чернов, Лев Денисов, Юра Фомин с любовницата си. Сред присъстващите беше и неговата скъпа Юлия. Бившата му съпруга бе висока и слаба, с големи гърди, които й бе „купил“ в Палм Бийч, Флорида. На подходящо осветление все още изглеждаше красива. Не се бе променила много от онези години в Москва, където беше танцьорка, откакто навърши петнадесет.

Тя седеше на бара заедно с Михаил Бирюков — последния крал на Брайтън Бийч. Двамата се бяха настанили пред голям фотос от Санкт Петербург, изпипан в сладникавия холивудски стил, както си помисли Вълка.

Юлия го видя, че приближава, и смушка Бирюков. Местният пахан се обърна, за да погледне, докато Вълка бързо приближаваше към него, и удари с фигурката на черния цар силно по масата.

— Шах и мат! — изрева, засмя се, сетне прегърна Юлия.

— Не се ли радвате да ме видите? — попита ги Вълка. — Ще се почувствам обиден.

— Ти си мистериозен човек — изръмжа Михаил. — Мислех, че си в Калифорния.

— Пак сгреши — рече Вълка. — Между другото, имате много поздрави от Слава и Зоя. Видях ги преди малко на Лонг Айланд. Обаче не можаха да дойдат тук.

Юлия присви рамене — хладнокръвна и безсърдечна кучка.

— Те не означават нищо за мен — каза тя. — Далечни роднини.

— Нито пък за мен, Юлия. Сега само полицията ще се интересува от тях.

Внезапно я сграбчи за косата и я повдигна от стола й с една ръка.

— Ти си им казала да ме прецакат, нали? Сигурно добре си им платила! — изкрещя в лицето й. — Ти си била. И той!

Със зашеметяваща бързина Вълка измъкна шиш за лед от ръкава си и го заби в окото на Бирюков. Гангстерът издъхна мигновено.

— Не… моля те — с усилие изрече Юлия. — Не можеш да го направиш. Дори и ти!

Вълка се извърна към всички присъстващи в клуба:

— Вие сте свидетели, нали? Какво? Нима никой няма да й помогне? Да не би да ви е страх от мен? Добре — така и трябва. Юлия се опита да ми отмъсти. Тя винаги е била тъпа патка. Бирюков — той беше едно просто и алчно копеле. Амбициозно! Кръстникът на Брайтън Бийч! Какво е това? Той искаше да заеме мястото ми!

Вълка повдигна Юлия още по-високо във въздуха. Дългите й крака ритаха неистово и една от червените й чехли полетя и падна под близката маса. Никой не се наведе да я вдигне. Нито един от присъстващите не помръдна, за да й помогне. Или да провери дали Михаил Бирюков е все още жив. Всички вече знаеха, че лудият в клуба е Вълка.

— Вие сте свидетели на това, което се случи. Това ще последва, ако някой се осмели да се опълчи срещу мен. Вие сте свидетели! Вече сте предупредени. Както в Русия. Така и сега в Америка.

Вълка обви лявата си ръка около шията на Юлия. Завъртя я силно и вратът й се счупи.

— Вие сте свидетели! — изкрещя той срещу руснаците. — Убих бившата си съпруга. И този плъх Бирюков. Видяхте ме! А сега вървете в ада!

След тези думи Вълка излезе с тежки стъпки от клуба. Никой не направи опит да го спре.

Както в Русия.

Така и сега в Америка.