Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (105)

105.

Паша Сорокин не беше Вълка. Възможно ли бе това? Нямаше начин да го знаем със сигурност. През следващите четирийсет и осем часа беше потвърдено, че мъжете, които заловихме във Флорида, бяха Паша Сорокин и Руслан Фьодоров. Те бяха от Червената мафия, но и двамата отричаха, че някога са се срещали с Вълка. Заявиха, че са изпълнявали „ролите“, които са им били възлагани — според тях, дублиращи роли. Сега искаха да сключат възможно най-изгодната сделка.

Нямаше начин да знаем със сигурност какво точно става, но сделката отне два дни. Бюрото обичаше да прави сделки. Аз — не. Бяха създадени контакти вътре в мафията. Отново възникнаха съмнения дали Паша Сорокин е Вълка. Накрая откриха оперативните агенти от ЦРУ, които бяха измъкнали престъпника от Русия, и ги доведоха в килията на Паша. Те заявиха, че той не е мъжът, на когото са помогнали да избяга от Съветския съюз.

Тогава Сорокин ни съобщи име, което искахме. Име, което напълно ме потресе. И изуми всички. Това беше част от неговата „сделка“.

Той издаде Сфинкса.

На следващата сутрин четирима агенти от ФБР чакаха пред къщата на Сфинкса, докато той тръгне за работа. Решихме да не го арестуваме вътре. Нямаше да допусна това. Просто не можех.

Всички знаехме, че Лизи Коноли и дъщерите й вече бяха понесли твърде много болка и страдания. Не беше нужно те да бъдат свидетели как агентите арестуват Брендан Коноли в семейния дом в Бъкхед. Нямаше смисъл да научават ужасната истина за него по този начин. Той беше Сфинкса.

Аз седях в тъмносин седан, паркиран на две пресечки нагоре по улицата, но от мястото ми се откриваше идеална гледка към голямата къща в джорджийски стил. Бях като вцепенен. Припомних си първия път, когато дойдох тук — разговора си с момичетата, а след това срещата с Брендан Коноли в кабинета му. Мъката му изглеждаше толкова дълбока и искрена, също както на малките му дъщери.

Разбира се, никой не бе заподозрял, че този човек бе предал жена си, че я беше продал на друг мъж. Паша Сорокин се запознал с Елизабет Коноли на парти в дома й. Той я е желаел, Брендан Коноли — не. Съдията от години имал различни любовни връзки. Елизабет напомняла на Сорокин за манекенката Клаудия Шифър, чиито билбордове красели цяла Москва по времето, когато той бил начинаещ гангстер. И така отвратителната сделка била сключена. Един съпруг продал собствената си жена като бяла робиня. Отървал се от нея по най-ужасния начин, който човек би могъл да си представи. Но как бе възможно да мрази Елизабет толкова много? И как бе възможно тя да го обича?

Нед Махони беше в колата с мен. И двамата чакахме началото на операцията: залавянето на Сфинкса. След като не успяхме да пипнем Вълка, той беше вторият ни шанс — утешителната награда.

— Питах се дали Елизабет знае за тайния живот на съпруга си? — промърмори Махони.

— Може би е подозирала нещо. Двамата не спяха заедно. Когато бях в къщата, Коноли ме заведе в кабинета си — там имаше легло. Неоправено.

— Смяташ ли, че днес ще отиде на работа? — попита Нед, спокойно гризейки ябълка. Доста хладнокръвен партньор.

— Той знае, че сме арестували Сорокин и Фьодоров. Предполагам, че ще бъде особено предпазлив. Вероятно ще се прави на порядъчен. Трудно е да се каже.

— Може би трябваше да го арестуваме в къщата.

— Отхапа отново от ябълката. — Как мислиш, Алекс?

Поклатих глава.

— Не мога да го направя, Нед. Как да причиня това на семейството му?

— Добре. Само попитах, приятел.

Продължихме да чакаме. Малко след девет Брендан Коноли най-сетне излезе от къщата. Отиде до сребристото „Порше Бокстър“, паркирано на кръговата алея. Беше облечен в син костюм и носеше черен спортен сак. Подсвиркваше си.

— Отрепка! — прошепна Нед. После заговори в радиостанцията си: — Тук „Алфа едно“… Сфинкса напуска къщата. Качва се в порше. Пригответе се да го поемете. Колата е V6T-81K.

— Тук „Брейвс едно“ — веднага отговориха по радиостанцията. — Виждаме го съвсем ясно. Поемаме го, той е наш.

След това:

— „Брейвс три“ на линия на втората пресечка. Чакаме го.

— Ще бъде там след десетина секунди. Насочва се надолу по улицата. Прави десен завой.

Заговорих спокойно на Махони:

— Искам аз да го заловя, Нед.

Той гледаше през предното стъкло. Не ми отговори.

Наблюдавах поршето, което се носеше с нормална скорост към следващата пресечка. Колата намали преди завоя. И тогава Брендан Коноли изненадващо даде газ. Побягна!

— О, мамка му! — изруга Махони и хвърли ябълката.