Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (111)

111.

Следващите два дни щях да прекарам в Хънтсвил, Тексас — града, където се намираше федералният затвор, в който бе убит Лорънс Липтън, докато бе под специалната охрана на Федералното бюро. Никой там нямаше обяснение как са били унищожени Липтън и двамата агенти.

Това се бе случило през нощта. В неговата килия — нещо като малък апартамент, където е бил държан под охрана. Нито една от видеокамерите не бе записала посетители. Разпитите на служителите не навеждаха на никаква следа към евентуалния извършител. Костите на Липтън бяха натрошени. Замочит — отличителният знак на Червената мафия.

Същият метод бил използван миналото лято при убийството на италианския мафиот Агустино Палумбо. Според слуховете, палачът на Палумбо бил руски мафиот, вероятно Вълка. Престъплението било извършено в строго охранявания затвор във Флорънс, Колорадо.

На следващата сутрин пристигнах в Колорадо. Бях там, за да посетя един убиец — Кайл Крейг, който някога беше агент от ФБР и мой приятел. Кайл бе виновен за повече от десет убийства; той беше един от най-опасните психопати в историята. Аз го залових.

Срещнахме се в стаята за разпити в отделението за осъдените на смърт — в изолираното, строго охранявано крило на затвора. Кайл изглеждаше изненадващо добре. Последния път, когато го видях, беше болезнено слаб, с изпито и бледо лице, с дълбоки тъмни кръгове под очите. Сега бе напълнял с петнайсетина килограма, натрупал мускули. Запитах се какво бе дало надежда на Кайл да се върне енергично към живота?

— Изглежда, всички пътища водят към Флорънс^[1] — саркастично подхвърли той и се ухили, когато влязох в стаята. — Някои твои приятелчета от Бюрото едва вчера дойдоха тук. Или беше онзи ден? Спомняш ли си, че последния път, когато се видяхме, Алекс, ти ми заяви, че не ти пука какво мисля? От думите ти ме заболя.

Не казах точно това — рекох примирително, защото не исках да го ядосам. — Ти ме обвини, че се отнасям снизходително с теб, а това не ти харесвало. А аз ти отговорих: „На кого му пука вече какво ти харесва или не?“. Но ме интересува какво мислиш. Точно заради това съм тук.

Кайл отново се засмя и оголените му зъби смразиха кръвта ми.

— Ти винаги си ми бил любимец — заключи той.

— Очакваше ли ме?

— Не съвсем. Може би в някое друго време, в бъдещето.

— Имаш вид, сякаш кроиш големи планове. Явно кипиш от енергия.

— Какви планове бих могъл да имам?

— Обичайните велики самозаблуди — пъклени кроежи за убийства, изнасилване и клане на невинни.

— Наистина мразя, когато се правиш на психолог, Алекс. Не се справи много добре на това поприще и имаше защо.

— Знам това, Кайл — съгласих се аз. — Нито един от пациентите ми в „Саутийст“ нямаше пари да ми плаща. Трябваше да започна практика в Джорджтаун. Може би някой ден и това ще стане.

Той отново се засмя.

— И ти ми говориш за велики самозаблуди. Е, кажи сега защо си тук? Не, аз ще ти кажа: станала е ужасна съдебна грешка и аз съм свободен. А ти си вестителят на добрата новина.

— Има само една съдебна грешка и тя е, че не те екзекутираха, Кайл.

Очите му заблестяха. Все пак аз бях неговият любимец.

— Добре, след като ме очарова, ще ми кажеш ли какво искаш?

— Отлично знаеш защо съм тук, Кайл.

Той изръкопляска шумно с ръце.

— Замочит! Лудият руснак!

През следващия половин час разказах на Кайл всичко, което знаех за Вълка. Е, почти всичко. После хвърлих бомбата:

— Той се е срещнал с теб в нощта, когато е дошъл тук, за да убие Малкия Гюс — Палумбо. Ти ли организира убийството по негова поръчка? Някой го е направил.

Кайл се облегна назад с вид на човек, който пресмята възможностите си, но аз знаех, че вече е решил какво да прави. Той винаги беше с крачка напред.

Накрая се приведе и ми даде знак да се приближа. Не се страхувах от Кайл, поне не физически — дори от допълнителните мускули, които бе натрупал.

— Ще го направя от обич и уважение към теб — рече той. — Наистина се срещнах с руснака миналото лято. Безмилостен тип, никаква съвест. Хареса ми. Дори поиграхме шах. Аз знам кой е той, приятелю. Може би ще успея да ти помогна.