Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Big Bad Wolf, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 33 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2014)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Джеймс Патерсън. Големият лош вълк
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, София, 2005
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-26-0355-X
История
- — Добавяне
10.
От няколко дни мъжът и жената се криеха в Ню Йорк, Долен Манхатън. Беше лесно да се загубиш тук, да изчезнеш от картата. А и това бе градът, където те можеха да получат всичко, когато си пожелаят. Двойката искаше груб секс. Поне като за начало.
Останаха недосегаеми за работодателя си повече от трийсет и шест часа. Човекът им за контакт — Стърлинг — най-после успя да се свърже с тях по мобилния телефон в стаята в хотел „Челси“ на Западна двадесет и трета улица. От външната страна на прозореца имаше надпис: ХОТЕЛ ЧЕЛСИ — във формата на буквата L. Вертикалната дума ХОТЕЛ беше в бяло, а хоризонталната ЧЕЛСИ — в червено. Това беше прочутата запазена марка за Ню Йорк.
— От ден и половина се опитвам да се свържа с вас — изръмжа Стърлинг. — Повече да не сте посмели да си изключвате мобилния телефон, когато аз се обаждам. Смятайте го за последно предупреждение.
Жената — Зоя, се прозина и стисна телефона с едната си ръка. Със свободната зареди диск в уредбата. Рок музиката гръмна с пълни децибели.
— Заети сме, скъпи. Все още сме заети. Какво, по дяволите, искаш? Имаш ли още пари за нас? Защото парите движат всичко, нали така?
— Изключи музиката, моля те! Един изгаря от желание. Той е много богат. Става дума за много пари.
— Както казах, скъпи, точно сега сме заети. Ще излизаме да обядваме. А колко голямо е желанието?
— Също като последния път. Много голямо желание. Той е личен приятел на Вълка.
При споменаването на Вълка Зоя потръпна.
— Дай ми подробности, бъди по-точен. Не ни губи времето.
— Е, ще го направим така, както го правим винаги, скъпа. Парченце по парченце от мозайката. Колко скоро ще можете да потеглите? До половин час?
— Трябва да довършим нещо тук. Нека да кажем — четири часа. Нуждата, която изпитва този човек, това желание… от какъв тип е?
— Един обект, женски. Намира се недалеч от Ню Йорк. Първо ще ви дам направление. После характеристиките на обекта. Имате четири часа.
Зоя погледна към партньора си, който се бе изтегнал в едно кресло. Докато я слушаше, Слава поглаждаше лениво пениса си. Взираше се през прозореца към сладкарницата на улицата, магазина за дрехи, фотото, където правеха снимки за час. Типична гледка за Ню Йорк.
— Ще свършим работата — рече Зоя. — Кажи на Вълка, че приятелят му ще си получи желаното. Както винаги, няма проблем. — След което затвори. Със Стърлинг можеше да си го позволи.
Сви рамене към партньора си. После погледът й се насочи към огромното двойно легло с табла от ковано желязо. Върху него лежеше млад рус мъж. Беше гол, с напъхан в устата парцал, завързан с белезници към вертикалните колони до леглото.
— Имаш късмет — каза тя на блондина. — Разполагаме само с още четири часа за игрички, бейби. Само още четири часа.
— Ще ти се иска да е по-малко — заговори му и Слава. — Чувал ли си някога руската дума замочит? Не. Аз ще ти покажа замочит. Четири часа ще стигнат. Научих я от Вълка. А сега ти ще я научиш от мен. Замочит. Това означава да ти счупят всички кости в тялото.
Зоя смигна на момчето:
— Замочит, а? Ще отнесеш следващите няколко часа със себе си във вечността. Никога не ги забравяй, скъпи.