Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (60)

59.

Разширената среща на специалния отряд се състоя в офиса на СИОЦ, разположен на петия етаж в Хувър Билдинг, който в Бюрото се смяташе за свещена територия. СИОЦ означава Стратегически информационно-оперативен център, а средният офис беше мястото, където се провеждаха наистина най-важните съвещания от трагедията в Уейко^[1] до 11 септември.

Аз бях поканен и се питах на кого ли трябва да благодаря за тази чест. Пристигнах около девет и бях въведен от един агент, седнал зад бюрото в приемната.

Офисът на СИОЦ се състоеше от четири стаи, три, от които бяха изпълнени с компютърни терминали, вероятно за разследвания и анализ. Въведоха ме в обширна заседателна зала, в която биеше на очи голямата маса от стъкло и метал. Върху стените бяха окачени часовници, сверени съгласно различни часови пояси, няколко карти и половин дузина телевизионни екрани. Около десетина агенти вече бяха в залата, но в помещението цареше тишина.

Стейси Полак, шефката на СИОЦ, най-после пристигна и вратите се затвориха. Полак представи присъстващите агенти, както и двамата гости от ЦРУ. Тя имаше репутацията на интелигентен администратор, който постига отлични резултати. Беше на тридесет и една и любимка на Бърнс.

Телевизионните монитори на стената показваха последните събития: кадри от заснетата на живо акция, предавана по най-големите телевизионни мрежи. Бийвър Фолс, Пенсилвания — гласеше надписът.

— Това са остарели новини. Възникна нов проблем — обяви Полак от предната част на залата. — Не сме се събрали тук заради издънката в Бийвър Фолс. Поводът е вътрешен, което е много по-лошо. Момчета, ние смятаме, че знаем името на човека, отговорен за изтичането на поверителна информация в Куонтико.

След тези думи се обърна право към мен.

— Един репортер от „Уошингтън Поуст“ го отрече, но какво би могъл да стори? — продължи тя. — Изтичането е свързано с криминалния аналитик Мони Донъли. Вие работите с нея, нали, доктор Крос?

Внезапно конферентната зала сякаш се смали и се стесни. Всички се извърнаха към мен.

— Затова ли съм тук? — попитах.

— Не — отвърна Полак. — Ти си тук, защото имаш опит при случаи със сексуална обсебеност. Разследвал си подобни неща много повече, от всеки, присъстващ в тази зала. Но не това беше моят въпрос.

Помислих внимателно, преди да отговоря.

— Това не е случай на сексуална обсебеност — обърнах се към Полак. — И Мони Донъли не е източникът на информация.

— Бих желала да ми обясниш тези две становища — тутакси ме предизвика тя. — Моля, продължавай. Слушам те с огромно внимание.

— Ще се постарая да бъда максимално точен. Похитителите — група или организация, която стои зад отвличанията, го правят за пари. Не виждам никакво друго разумно обяснение на действията им. Безмилостното убийство на руската двойка в Лонг Айланд е ключът. Не смятам, че трябва да се фокусираме единствено върху последните шест престъпления. Главният въпрос би трябвало да е: Кой има средствата и опита да отвлича мъже и жени срещу заплащане, при това вероятно много високо заплащане? Кой притежава достатъчно опит в тази област? Мони Донъли го знае и тя е отличен аналитик. Тя не е информаторът на „Поуст“. Какво би спечелила?

Стейси Полак погледна надолу и порови в купчината листове. Не коментира нищо от това, което казах.

— Да продължим нататък — рече тя.

Срещата продължи без по-нататъшни дискусии за Мони и повдигнатите срещу нея обвинения. Вместо това дълго се обсъждаше Червената мафия, включително новата информация, че двойката, убита в Лонг Айланд, определено е била във връзка с руските гангстери. Освен това имаше слухове за вероятна мафиотска война между италианци и руснаци, която всеки момент би могла да избухне на източния бряг.

След общата среща се разпръснахме на малки групи. Неколцина агенти седнаха зад терминалите, а Стейси Полак ме дръпна настрани.

— Слушай, не те обвинявам в нищо — каза тя. — Не вярвам, че ти си въвлечен в изтичането на информацията, Алекс.

— Кой обвинява Мони? — попитах я аз.

Тя, изглежда, се изненада от въпроса.

— Няма да ти кажа. Все още не е официално.

— Какво означава това, че „все още не е официално“?

— Никакви действия не са предприети срещу Мони Донъли. Макар че вероятно ще я изтеглим от разследването. Това е всичко, което мога да ти съобщя по въпроса засега. Можеш да се върнеш в Куонтико.

Предположих, че това означаваше, че съм свободен.