Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (116)

116.

Те дойдоха в къщата на Пета улица седмица след като Джамила се върна в Калифорния.

Отново те.

И настъпи най-тъжният ден в живота ми. Кристин беше тук заедно с адвокатката си и определения от закона попечител на малкия Алекс от Социалната служба за закрила на децата. Служителката носеше около врата си верижка, на която висеше табелка с името й, и тъкмо нейното присъствие ме притесняваше най-много. Децата ми бяха отгледани с толкова много любов и внимание, никога не бяха малтретирани, нито пренебрегвани. Нямаше нужда от намесата на Социалната служба за закрила на децата. Джилда Харанзо се бе явила в съда и бе извоювала да се дадат на Кристин временни права на попечителство върху малкия Алекс. Беше спечелила с твърдението, че чрез професията си съм застрашавал живота на децата си. Нямах сили да понеса тази ирония на съдбата. Опитвах се да бъда полицай, какъвто хората си го представяха, а какво получих в замяна?

Но знаех как трябва да се държа — заради малкия Алекс. Щях да потисна гнева си и да се съсредоточа върху това, което беше най-доброто за него. Щях да им окажа съдействие, докато им предавах най-малкия си син. Доколкото ми беше по силите, нямаше да позволя нещо да изплаши или разстрои момчето. Дори бях съставил за Кристин дълъг списък с всички неща, които Алекс обичаше.

Но Алекс явно не бе съгласен да сътрудничи. Той изтича зад краката ми и се скри от Кристин и адвокатката. Аз се обърнах и нежно го погалих по главата. Синът ми целият трепереше от гняв.

— Може би трябва да помогнеш на Кристин да заведе малкия Алекс в колата — обади се Джилда Харанзо. — Направи го, ако обичаш.

Наведох се и нежно обвих ръце около Голямото момче. После Нана, Деймън и Джени коленичиха до него за прегръдка.

— Всички те обичаме, Алекс. Ще ти идваме на гости и ти ще дойдеш да ни видиш. Не се плаши.

Нана подаде на момчето любимата му книжка — „Свирка за Уили“^[1]. Джени му връчи протритата от гушкане плюшена крава Му. Деймън прегърна брат си, а сълзите се стичаха по страните му.

— Довечера ще ти се обадя. Ще си поговорим с теб и с Му — прошепнах и целунах скъпото малко личице на сина си. Усетих забързаното тупкане на сърчицето му. — Ще ти се обаждам всяка вечер. Завинаги и след това, мое сладко момче.

И малкият Алекс каза:

— Завинаги, татко.

След това отведоха моя син.