Джефри Арчър
Аферата Ван Гог (54)

Глава 54

— Няма ли нещо във филма на Липман, което да ни свърши работа? — попита Маки.

— Нищо — отговори Джак, седнал на стола срещу бюрото на шефа си. — Успял е да заснеме осем документа. До неочакваната поява на Фенстън.

— А те не съдържат ли информация, която да използваме?

— Все неща, които вече знаем — призна разочаровано Джак и отвори папката пред себе си. — Например договори, потвърждаващи, че Фенстън продължава да преследва клиенти из целия свят. Тези хора или са наивни, или алчни. Решат ли обаче да продадат някое от произведенията, които са заложили като гаранция за кредита, получен от „Фенстън Файнанс“, ги застига странна смърт. Единствената ми надежда е полицията на Ню Йорк да открие в кабинета достатъчно доказателства, с които да предявим обвинение, защото доколкото разбирам, на Фенстън не можем да му лепнем дори глоба за неправилно паркиране.

— Не разчитай много на това — посъветва го Маки. — Днес сутринта разговарях с един от техните началници и първото, което ме попита, беше дали има при нас агент на име Делейни и дали случайно не е бил вече на местопроизшествието, когато неговите момчета пристигнали.

— Ти какво му каза? — поинтересува се Джак напълно сериозно.

— Че ще проверя и веднага ще му се обадя. — Маки замълча. — Може би ще ги укротим малко, като им предоставиш част от информацията.

— Едва ли ще стигнат до нещо, което вече да не знаем — отказа Джак. — Пък и на какъв резултат разчитат, след като Липман е вън от строя.

— Имаме ли някакви новини от болницата относно шансовете да се възстанови?

— Малко вероятно е това да се случи. Получил е мозъчен удар в резултат на повишаване на кръвното налягане. Медицинският термин за неговото състояние е афазия.

— Афазия ли?

— Онази част от мозъка му, която отговаря за речта, е невъзвратимо увредена. Според лекаря той е в състояние само да вегетира. Единственото решение, което може да се вземе, е кога да изключат апаратурата и да го оставят да умре спокойно.

— От полицията съобщиха, че Фенстън седи неотлъчно до него.

— В такъв случай трябва да си отварят очите и да не оставя Липман без наблюдение нито за миг — отбеляза Джак. — Може да не се наложи лекарският екип да взима решение кой да изключи апаратурата.

— От полицията питат взимал ли си камера от местопрестъплението.

— Тя е собственост на ФБР.

— Не и ако е доказателствен материал, както много добре ти е известно. Защо не им изпратиш няколко снимки и не се опиташ да се разбереш с тях с добро. Припомни им например, че и баща ти е работил в полицията — това винаги върши работи.

— А какво ще получа в замяна? — попита агентът.

— Снимка, на чийто гръб е написано името ти. Питат дали надписът ти говори нещо, защото е ясно, че нито те, нито аз мога да се сетя — призна началникът.

Маки плъзна по бюрото две ксерокопия и даде на Джак малко време да ги разгледа. На първото Фенстън се здрависваше с президента Буш по време на службата в памет на загиналите на Кота нула. Джак добре помнеше счупеното стъкло на същата снимка, която висеше зад бюрото на Фенстън.

— Откъде полицията на Ню Йорк се е сдобила с това копие?

— Било е на бюрото на Липман. Очевидно се е канел да ти го предаде вчера вечерта заедно с тълкувание на надписа отзад.

Джак държеше вече второ копие, на което беше написано: „Делейни, тук е доказателството, от което имаш нужда“. Телефонът на Маки иззвъня.

Началникът вдигна слушалката, помълча известно време и накрая нареди:

— Свържете ме с него. — Погледна Джак и додаде: — Том Красанти ни търси от Лондон. — Здравей, Том. Дик Маки е на телефона. Джак е при мен. Точно обсъждаме случая „Фенстън“. Все още сме наникъде.

— Обаждам се във връзка със същия случай — обясни Том.

— Имам новини по него, но не са много добри. Подозираме, че Кранц е успяла да влезе в Англия.

— Не е възможно — възкликна Джак. — Как е минала паспортната проверка?

— По всяка вероятност облечена като стюардеса на „Аерофлот“ — рече Том. — Моят човек в руското посолство се обади да ме предупреди, че някаква жена е минала границата на летището, представяйки се за руската стюардеса Саша Престокович.

— Какво кара руснаците да мислят, че става дума за Кранц?

— Те нямат представа коя е жената. Единственото, което знаят, е, че заподозряната се опитала да се сприятели със старшата стюардеса на редовния полет до Лондон. След това я придружила до мястото за паспортна проверка. Оттам дойде и информацията при нас. Вторият пилот попитал коя е жената със старшата и му отговорили, че е Саша Престокович. Той обаче познавал Саша много добре. Често пътували в един и същ екипаж.

— Това все още не доказва, че става дума за Кранц — упорстваше Маки.

— Ще стигна и до това, сър, само ми дайте малко време — рече Том.

Джак искрено се зарадва, че приятелят му не може да види нетърпеливото изражение на техния началник.

— Вторият пилот докладвал на капитана и той веднага алармирал охраната на „Аерофлот“. Много скоро установили, че Саша Престокович е в тридневен отпуск, че паспортът й е откраднат задно с униформата. Тогава вече вдигнали истинска тревога. Моят човек в руското посолство ми се обади в знак на съпричастност след събитията на единайсети септември — добави Том. — Разбира се, преди това уведомил Интерпол.

— Ще се справим с всичко това, нали, Том? — попита Маки.

— Естествено, сър. — Той замълча за малко. — Та докъде бях стигнал?

— До обаждането на твоята връзка от руското посолство — подсети го Джак.

— А, да. Когато им дадох устно описание на Кранц — около метър и петдесет, към четирийсет килограма, късо подстригана, — ме помолиха да изпратя по факса нейна снимка, което и направих. Показали копие на тази снимка на втория пилот в хотела му в Лондон и той потвърдил, че това е жената от летището.

— Добра работа си свършил, Том — похвали го Маки. — Педантичен както винаги. Имаш ли някаква идея защо Кранц иска да е в Лондон?

— За да убие Петреску, според мен.

— Ти какво мислиш — попита Маки, хвърляйки поглед към Джак.

— Съгласен съм с Том — отвърна агентът. — Според мен тя е най-очевидната цел. Само не разбирам защо Кранц поема толкова голям риск да го стори точно сега.

— Прав си, но не ми се иска да излагаме на риск живота на една жена, докато се чудим какво може да е намислила Кранц. — Маки се наведе напред. — Том, слушай ме внимателно, за да не повтарям. — И запрелиства припряно досието на Фенстън. — Искам веднага да се свържеш… Изчакай един момент. А, да, ето го. Искам да се свържеш с главен полицейски инспектор Рентън от Съри. От доклада на Джак разбирам, че това е сериозен мъж, в състояние да взима бързи и смели решения, дори и някой от подчинените му да се издъни. Знам, че си го осведомил за Кранц, но го предупреди, че тя може да се опита да посегне и на някой друг в Уентуърт Хол. Ще му е изключително неприятно, ако подобно нещо се случи отново в неговия район. Обясни му при какви обстоятелства е избягала Кранц. Това ще го държи буден цялата нощ. Дай му и моя телефонен номер, в случай че иска да говори и с мен. Ще бъда непрестанно на разположение.

— И му предай моите поздрави — додаде Джак.

— Том, отваряй си очите — поръча Маки.

— Разбрано, сър — долетя от Лондон.

Маки натисна бутона за прекъсване на линията.

— Искам да вземеш първия самолет за Лондон — нареди на своя агент. — Ако Кранц възнамерява да се разправи с Петреску, нека да разбере, че я чакаме. Измъкне ли се повторно, да знаеш, че аз отивам в пенсия, а ти можеш да се простиш с мисълта за повишение.

Джак смръщи вежди, но не отговори.

— Нещо те мъчи — отбеляза Маки.

— Не проумявам защо снимка, на която Фенстън се здрависва с президента на страната, е „доказателството, от което имаш нужда“… — той замълча. — Май се сещам защо Кранц поема такъв риск да отиде в Уентуърт Хол за втори път.

— Какво предполагаш? — попита Маки.

— Според мен целта е да задигне оригиналния Ван Гог — отвърна Джак. — След това ще се опита да го достави на Фенстън.

— Искаш да кажеш, че Петреску не е основната й цел, така ли?

— Така си мисля. Но види ли я там, няма да пропусне да я убие. Ще го приеме като бонус към сделката си с Фенстън.