Джефри Арчър
Аферата Ван Гог (24)

Глава 24

Частният самолет на „Фенстън Файнанс“ „Гълфстрийм V“ докосна пистата на „Хийтроу“ в 19,22. Рут стоеше на настилката от тармак в очакване на представителя на банката. Вече беше уведомила дежурните митничари и беше уредила с тях всички подробности по износа, документите бяха попълнени и готови за завръщането на Анна.

Последният час собственичката на „Арт Локейшънс“ бе прекарала в ежеминутни надничания към входа на склада, с надеждата да види приближаването на блиндирания транспорт на аукционната къща. Беше звъняла в „Сотбис“ и служителката от отдел „Импресионисти“ я беше уверила, че картината е пристигнала. Само че оттогава бяха минали два часа. Може би наистина трябваше да се обади в Ню Йорк, но не виждаше смисъл да проверява отново и отново информацията на един от най-сигурните си клиенти. Рут насочи вниманието си към самолета и реши да не казва нищо. Без съмнение Анна щеше да се появи всеки момент.

Вратата се отвори и стълбичката се спусна навън. Стюардесата се появи и отстъпи да направи път на своя единствен пътник да слезе. Карл Липман измина няколкото метра, които го деляха от Рут, и се здрависа. Двамата влязоха в служебната кола на летището, за да прекосят краткото разстояние до чакалнята. Не си направи труда да се представя, предполагайки, че всеки е наясно кой е.

— Някакви проблеми? — попита лаконично.

— Засега не виждам — отвърна Рут уверено. Колата наближаваше входа на ниската сграда, определена от летищните власти за отбрани пасажери. — Изпълнихме всичките ви инструкции, въпреки трагичната смърт на лейди Виктория.

— Така е — сухо отбеляза Липман. — Компанията ще изпрати венец за погребението — и без никаква пауза додаде: — Готови ли сме за обратния полет?

— Да. Товарим в момента, в който машината бъде заредена с гориво. Едва ли ще отнеме повече от час.

— Радвам се да го чуя — долетяха думите на Липман, който вече влизаше през летящата врата. — Коридорът ни за обратно излитане е в осем и половина и не бих искал да го изпуснем.

— В такъв случай може би е по-разумно да ви оставя и да придвижа последните документи. Ще ви съобщя веднага щом картината е на борда.

Липман кимна и се отпусна тежко в коженото кресло наблизо.

— Да ви донеса ли питие, сър? — обади се бармана.

— Скоч с лед — поръча Липман, докато разглеждаше краткия списък с ястия, които се предлагаха на летището.

Вече на вратата Рут се обърна.

— Щом Анна се върне, предайте й, моля ви, че съм на митницата, за да взема документите.

— Анна ли? — Липман беше вече на крака.

— Да, беше тук почти целия следобед.

— Защо? — Мъжът пристъпи заплашително към Рут.

— За да осъществи надзор на транспорта. — Жената се стараеше да говори спокойно. — А и да се погрижи за разпорежданията на господин Фенстън.

— Какви по-точно?

— Да се изпрати Ван Гог в „Сотбис“ за застрахователна оценка.

— Председателят не е давал такива разпореждания.

— Но от „Сотбис“ изпратиха блиндирана кола и доктор Петреску потвърди.

— Петреску беше уволнена преди три дни. Свържете ме незабавно със „Сотбис“.

Рут изтича до апарата в залата.

— С кого разговаря тя там?

— С Марк Полтимър — отвърна Рут и му подаде слушалката.

— Полтимър — буквално излая адвокатът в микрофона, щом чу отсреща да произнасят „Сотбис“. Сетне си даде сметка, че чува глас на автоматичен секретар, и трясна ядосано апарата. — Имате ли домашния му телефон?

— Не — отговори жената, — но имам номер на мобилен…

— Обадете му се.

Тя бързо погледна в електронния си бележник и отново започна да набира.

— Марк? — промълви.

Липман дръпна телефона от ръката й.

— Полтимър?

— На телефона.

— Името ми е Липман и съм…

— Знам добре кой сте, господин Липман — прекъсна го Марк.

— Хубаво, защото разбрах, че държите нашия Ван Гог.

— Държахме, ако трябва да съм точен — отговори експертът, — докато доктор Петреску, вашият директор по изкуствата, не ни информира, и то преди да успеем да видим картината, че сте променили решението си и сте настояли за незабавно връщане на творбата обратно на „Хийтроу“, за да бъде транспортирана в Ню Йорк.

— И вие й я дадохте? — извиси глас Липман.

— Нямахме избор, господине, нейното име фигурираше в придружителния документ.