Джефри Арчър
Аферата Ван Гог (41)

Глава 41

Полицейската кола пристигна пред входа на управлението и Джак беше измъкнат навън. Двамата детективи го поведоха надолу по стълбите към стаята за разпит. Полицейски сержант Франкам му посочи едното от местата до масата. Още нещо, което не се бе случвало на Джак. Инспектор Рос застана в ъгъла.

Джак се запита кой от двамата щеше да играе ролята на доброто ченге.

Франкам сложи някаква папка на масата и извади от нея дълъг формуляр.

— Име? — попита той.

— Джак Фицджералд Делейни.

— Дата на раждане?

— Двайсет и втори ноември шейсет и трета.

— Професия?

— Старши агент във Федералното бюро за разследване в офиса в Ню Йорк.

Сержантът хвърли писалката.

— Имате ли документ за самоличност?

Джак подаде служебната си карта и значката на федерален агент.

— Благодаря ви, господине — рече сержантът и се изправи. — Ще ме изчакате ли за момент. — Обърна се към колегата си. — Погрижи се господин Делейни да получи кафе. Може да се забавя. — Щом стигна до вратата, се обърна и добави: — И му върнете вратовръзката, колана и връзките за обувки.

Сержант Франкам се оказа прав, защото мина близо час, преди вратата да се отвори отново. Този път в стаята влезе доста по-възрастен мъж, с прорязано от бръчки лице. Носеше добре скроена униформа със сребристи нашивки на ръкавите, пагоните и шапката. Той се настани на стола срещу Джак и свали фуражката си. Косата му бе посребрена.

— Добър вечер, господин Делейни. Казвам се Рентън. Главен полицейски инспектор Рентън. След като получихме потвърждение за вашата самоличност, ще бъдете ли така любезен да отговорите на няколко въпроса?

— Стига да мога.

— Сигурен съм, че можете. Въпросът е дали имате желание.

Джак предпочете да замълчи.

— Получихме оплакване от източник, на който имаме основание да вярваме, че през последната седмица преследвате една жена. Надявам се, знаете, че съгласно закона за защита на гражданите от тормоз, от 1997 година в Англия това се смята за престъпление. Бихте ли дали някакво обяснение за поведението си?

— Доктор Петреску е важна брънка в разследване, което отдавна се води от моето управление.

— Това разследване има ли нещо общо с убийството на лейди Виктория Уентуърт?

— Да.

— Подозирате, че доктор Петреску има връзка с това убийство, така ли?

— Не. Дори напротив — категорично отговори Джак. — Смятаме, че е възможно тя да е следващата жертва.

— Смятате, така ли?

— Точно така — гласеше краткият отговор. — За щастие убиецът е задържан в Букурещ.

— И според вас не е редно да споделяте информацията си с нас, така ли? — попита с леко напрежение в гласа Рентън. — Сигурно си давате сметка, че ние тук разследваме убийство.

— Моля да ме извините — започна Джак, — но самият аз научих за това преди не повече от час. Сигурен съм, че представител на офиса ни в Лондон ще има грижата да ви осведоми своевременно.

— Господин Том Красанти сподели с мен някои факти, но реших, че по-скоро се опитва да ви измъкне. Все пак ме увери, че вие можете да ме държите в течение и за по-нататъшното развитие на събитията. Довиждане, господин Делейни. Наредих да ви освободят незабавно и се надявам, че полетът ви до дома ще бъде приятен.

— Моля, последвайте ме — обади се детективът от управлението. — Отвън чака кола, която, ако желаете, ще ви откара до хотела.

— Благодаря — кимна Джак и последва цивилния полицай нагоре по стълбите към фоайето.

Дежурният наведе глава, когато минаха покрай него. Джак подаде ръка на смутения сержант Фанкам, преди да се качи в полицейската кола. Том го чакаше, вече настанил се на задната седалка.

— Пореден пример за учебната програма на Куонтико — подхвърли Том. — Казусът си го бива — как може да се стигне до голям политически скандал, докато си на посещение в държавата, която е най-старият наш съюзник.

— Мисля, че трябва да се вложи нов смисъл в понятието „специални отношения“ — добави Джак.

— Ще имаш обаче възможност за реванш — опита се да го успокои Том.

— Какво имаш предвид?

— Поканени сме утре сутринта на закуска при лейди Арабела и доктор Петреску в Уентуърт Хол. И между другото, трябва да призная, че разбирам какво имаше предвид, когато говореше за Анна.