Джефри Арчър
Аферата Ван Гог (30)

Глава 30

— Много съжалявам, милейди, но голям кашон с документи пристигна от „Симпсън и Симпсън“ и бих искал да знам къде да го поставим?

Арабела остави писалката и вдигна лице от писалището.

— Андрюс, спомняш ли си времето, когато бяхме малки, а ти беше помощник-иконом?

— Да, госпожо — с леко изумление отвърна достолепният мъж.

— Всяка Коледа играехме играта „Намери пакета“.

— Спомням си, госпожо.

— Една година ти скри кутията с шоколадови бонбони и двете с Виктория цял следобед я търсихме, но така и не успяхме да я открием.

— Така беше, госпожо. Лейди Виктория дори ме обвини, че съм ги изял, и се разплака горчиво.

— И въпреки това ти не й каза къде е кутията.

— Така си беше, госпожо. Сега вече мога да ви призная, че тогава баща ви ми обеща шест пенса, за да не издам скривалището.

— Защо ли го е направил? — вдигна заинтригувана очи Арабела.

— Негово благородие искаше да прекара един следобед на спокойствие с пура и чаша порто, убеден, че вие имате с какво да се занимавате.

— Но ние така и не я открихме — отбеляза Арабела.

— А аз така и не получих своите шест пенса — рече Андрюс.

— Можеш ли да си спомниш къде скри кутията тогава?

Мъжът се замисли известно време и много скоро лицето му се озари от усмивка.

— Да, милейди — отвърна той. — И най-вероятно бонбоните са все още там.

— Добре, защото бих искала да оставиш там кашона, изпратен от „Симпсън и Симпсън“.

— Както желаете, милейди — поклони се леко Андрюс, който очевидно се стараеше да си дава вид сякаш разбира причините за подобно нареждане.

— Ако следващата Коледа, Андрюс, се опитам да намеря този кашон, за нищо на света не бива да издаваш скривалището.

— А ще получа ли своите шест пенса?

— Ще получиш цял шилинг — обеща Арабела, — но само ако никой не открие къде е скрит кашонът.

Анна се настани до прозореца на последния ред на икономичната класа. Ако мъжът, изпратен от Фенстън да я следи, беше на борда, което подозираше, поне знаеше срещу какво се изправя. Започна да мисли как ли този човек е открил, че ще бъде в Букурещ. Как ли е научил адреса на майка й и дали знаеше, че следващата й цел е Токио?

Мъжът, който изтича до колата на Сергей и потропа на прозореца, докато тя беше пред гишето за чекиране, очевидно не искаше да наеме таксито, макар шофьорът да реши, че е клиент. Най-вероятно информацията е изтекла от нейните разговори с Тина. Приятелката й никога нямаше да я издаде, значи бе станала неволна съучастничка на лошите. Липман беше напълно способен не само да постави подслушвателно устройство в телефона й, но и да предприеме по-зловещи действия.

Анна съвсем целенасочено бе изпуснала няколко ключови думи в последните два разговора, за които те очевидно бяха се хванали. „Отивам у дома“ и „там, където отивам, има много такива“. Следващия път ще подметне нещо, което да изпрати човека на Фенстън в съвсем друга посока.

Джак седеше в салона на бизнес класата и докато отпиваше от диетичната си кола, се мъчеше да анализира събитията от последните два дни. Ако си оставен сам на себе си, приготви се за най-лошия сценарий, обичаше да повтаря курсовият им на всеки новопостъпил в курса за обучение.

Опита се да подреди събитията от последните два дни. Преследваше жена, задигнала картина за шейсет милиона, но дали бе оставила творбата в Букурещ, или беше уредила да я прехвърлят в друга дървена кутия с намерението да я продаде в Хонконг? Мислите му отскочиха към другата жена, която преследваше Анна. Там сякаш нещата бяха по-ясни. Ако Анна бе откраднала картината, жената бе наета от Фенстън, за да я следи и да разбере къде е творбата. Оставаше въпросът, как разбираше къде ще бъде Анна и дали си даваше сметка, че той също е по петите на нейната жертва? Какви ли бяха инструкциите й, ако се добере до Ван Гог? Джак разбираше, че единственият начин да намери отговори на някои от въпросите е да изпревари и двете и да бъде винаги на крачка пред тях.

Попаднал бе в капан, за който редовно бе предупреждавал младшите агенти. Не се поддавайте на изкушението да мислите, че заподозреният е невинен. Съдът ще вземе това решение вместо вас. Винаги трябва да вярвате, че разследваният е виновен, а понякога, но много рядко, се оказва, че не е. Не помнеше някога неговият инструктор да е давал указания какво трябва да правят, ако обектът им е привлекателен. В наръчника за подготовка на агентите на ФБР изрично бе записано, че при никакви обстоятелства агентът не бива да влиза в каквито и да е отношения със заподозрения. През 1999 година наръчникът бе актуализиран и към този текст бе добавено: „все едно мъж или жена“.

Мислите на Джак отново се върнаха към Ван Гог и Анна. Дали щеше да се опита да продаде картината в Хонконг? Къде смяташе да съхранява такава голяма сума и как възнамеряваше да се възползва от придобивката си? Не му се вярваше да предпочете да остане в Букурещ завинаги. Изведнъж се сети, че тя посети Уентуърт Хол.

Кранц беше сама в салона на първа класа. Пътуваше винаги в първа класа, само така имаше възможност да се качи последна и да слезе първа, особено когато знаеше закъде пътува жертвата.

Сега, когато разбра, че не само тя следи Петреску, трябваше да е още по-внимателна. Не можеше да си позволи да убие Анна в присъствието на някой друг.

Питаше се кой би могъл да е високият тъмнокос мъж и за кого работеше. Дали пък Фенстън не го беше изпратил, за да следи нея, или работеше за някое чуждо правителство? Но за кое? Или за американското, или за румънското. Положително беше професионалист, защото не го бе забелязала нито преди, нито след онази глупава грешка с таксито. Склонна бе да мисли, че е американец. Дори се надяваше да е така, защото ако се наложеше да му пререже гърлото, щеше да е бонус.

Кранц не успя да си почине по време на дългия полет до Хонконг. Инструкторът й в Москва обичаше да повтаря, че нивото на концентрация обикновено пада на четвъртия ден. Това значеше на следващия ден.