Уилям Девъръл
Убийте всички адвокати (7)

7
Търсач на зеления отблясък

22 февруари

Скъпа мисис Хичинс,

Относно: Померой с/у Померой

В отговор на телеграмата Ви, благодаря за съвета повече да не кореспондирам с жена си. Не, наистина не желая да утежнявам положението допълнително.

Със съжаление трябва да Ви уведомя, че не съм в състояние нито да получа по пощата Вашата призовка за бракоразводно дело, нито да помоля някой друг да направи това вместо мен. По отношение на всички други документи, за които се изисква да бъдат придвижвани лично, сърдечно Ви предлагам да ги придвижите лично, като си ги заврете отзад.

Много искрено Ваш, Брайън Померой, адвокат

23 февруари

Скъпи приятели от земята,

Току-що получих писмото ти, Макс, и ти благодаря за възхитителния опит да повишиш настроението ми с историята за Брово, показал на Негова светлост пълната луна. Хубав опит. Знам, че вие, симпатяги, седите на бира след работния ден и измисляте небивалици, с намерението да прогоните тъгата от доверчивия, чистосърдечен плажен лентяй.

Кажете ми, че не е вярно.

Сега е седем вечерта, средно райско време, часът на вечерницата, когато козодоят започва да издава своите, злокобни, виещи вопли. Слънцето тъкмо напуска под гаранция деня, оцветява облаците в червено и се сплесква като уморен тестикул върху океана.

Очаквам зеления отблясък, който познавачите на залеза твърдят, че са виждали. Аз не съм. Искам да вярвам в зеления отблясък.

И отново светлината помръква без него.

Мит ли е той?

Току-що запалих газената лампа. Тук става тъмно за миг. Нерядко работя върху романа си през нощта, под гъмжилото нощни пеперуди. Честно казано, нощите тук са самотни и от страх мислите ми да не се зареят към северната, студена Канада, се потапям в измисления свят на моя роман, в набора странни образи и лъкатушещия сюжет, който разпростира октоподовските си пипала до твърде много географски точки. Нямам достатъчно заподозрени, така че се налага да измисля още няколко подлеци и да им дам мотив. „Авторът — пише мистър Уиджън — трябва да предложи няколко заподозрени и да ги снабди със силен мотив или поне да ги украси с атрибутите на подозрението.“

За жалост, не съм в състояние да измисля много мотиви да искаш да убиеш адвокат, така че моите заподозрени ще са шайка безмозъчни откаченяци и маниаци.

Твоята история, Макс, за Бровак и Люки — колкото и невероятна да ми се струва — даде храна на гладното за вдъхновение куче — защо да не добавя такъв съдия към порочната шайка? Но какъв мотив за убийство би могъл дотолкова да зачерни сърцето на този изтъкнат юрист? Пълната луна, изгряла на масата на защитата, ми се струва недостатъчен подтик.

Сетих се! Да, след като напомнящият за Бровак герой е пречукан, ще насоча пръста на подозрението по-точно сфинктера към напомнящия за Люки съдия, който се е побъркал при вида на онзи космат мъжествен задник, и убива Бровак, за да прикрие любовта си към него.

Но може би трябва да търся по-мрачен тон. Избягвайте прекалената веселост — съветва авторът на „Изкуството на кримката“ — „Хуморът има място в криминалния роман, но трябва да прилича на добре възпитано дете у дома — не се натрапва, но му е позволено от време на време да се изкиска.“ Собствените романи на Уиджън следват тази рецепта, макар че намирам остроумията му за малко блудкави.

Животът тук е все така спокоен. Никакви наелектризиращи събития, ако изключим редките гръмотевични бури далеч навътре в океана. Може би с изключение на едно… Епизодът пред църквата, когато момичето на съседката, Летисия, улови ръката ми…

Докато все още сте във властта на перото ми, искам ви заведа до градчето — пътешествие, което предприемам три пъти седмично за здраве и за да си прибера пощата. Пуерто Просперо минава за цивилизация в това затънтено кътче на нашата злочеста планета. Намира се на пет мили от вилата на Уотсън — пътят е за джип, — край брега, зад бадемовите дръвчета.

Просперо не се слави само като начална точка на маршрута на гринговците към вътрешността на Корковада. Има екотуризъм. Джунглата е зоопарк. Много от пилигримите, тръгнали в търсене на изчезващата пустош, спират в градчето и отсядат в хотел Ел Гранде четири долара за стая с две легла или, ако променят решението си като видят какво ги очаква, опъват палатки край брега.

Освен хотела, в Пуерто Просперо има едно училище, една банка, не чак толкова супер супермаркет, един бардак, петнайсет бара и местен клон на „Анонимните алкохолици“.

Най-голямото развлечение е евтиното пиене, тъй като, за жалост, тук няма художествени галерии, театри и хокейни стадиони. Каймакът на местното общество се събира в бара на Хорват. Въпросното живописно малко заведение е издигнато върху колове край едно блато и се слави с миризмата, която се получава при изливането на фекални вещества от тоалетната горе. Това, заедно с другите отпадни продукти, които се изхвърлят там, произвежда сероводород и подобни газове.

Те за радост на любителите на миазми се смесват с миризмата на застояла урина, бира и цигарен дим, плюс особено острите аромати на самия Хорват. Той е емигрирал заради бившия комунистически режим в Унгария, но не е разбрал, че Студената война свърши. Хорват, който е на седемдесет, се разхожда из бара с огромните си месища, надвиснали над късите панталонки и се оплаква от комунистическите изнудвачи. В Коста Рика има един странен закон, според който, ако останеш в нечий двор достатъчно дълго, ти го дават.

Ако трябва да бъда честен, в Пуерто Просперо има и една църква, но посещаемостта там е много слаба. Не че няма вярващи. Сеньора Робело често води недисциплинирания си отряд, облечен с празнични дрехи, за сутрешната литургия. Веднъж и аз отидох с тях в крайна сметка като англиканец все още обичам церемониите и изпитах невероятно, почти духовно, еротично вълнение, когато Летисия Робело мушна ръката си в моята, щом поведох майка й и останалото гъмжило навън.

Летисия е набожна млада жена, но с дух — нещо като героиня на Бронте. Въпреки всичко е упорита и претенциозна — след като е опитала и прогонила множество млади ухажори, понастоящем тя е единствената деветнайсетгодишна девственица в Коста Рика. Помежду си чувстваме гореща привързаност, но като голям брат и малка сестричка.

Истинският й брат, Лео, е новият ми тревояд. Не, няма моторна косачка или нещо такова — той просто изяжда тревата. Тук това става лесно — типовете се разхождат с мачете в ръка и я съсичат.

Често ме принуждават да се чудя дали нещо като контрол на въздушния трафик няма да е от полза. Почти всяка нощ блажената ми самота бива нарушавана от рев на прелитащи самолети, обикновено навътре към океана.

Подозирам, че работата им не е чиста. Доказателства:

1. Няколко едри риби като Уотсън Дванайсетте пръста също са купили имоти наоколо.

2. Панама е само на десет минути полет.

3. Най-много наркотици в наши дни идват от Панама.

4. Наоколо има множество равни и пусти брегове.

Всичко това, предполагам, е храна за музата ми. Внасям в романа си и малко колумбийски кокаин.

И така, да мина към целта на това витиевато писмо горното не се дължи само на желанието ми да я избегна, а и на нуждата да събера сили — Карълайн.

Миналата седмица пак избухнах в сълзи. Стана, когато Тереза Робело, осемгодишна, дойде при мен седна червеношийка със счупено краче. Издялах малка шина и докато го правех — чувствах се много добре, благодаря — тази нежелана вода започна да тече от очите ми.

Случва ми се вече няколко пъти — два от които на публично място — и започвам да се чувствам неудобно. Виновна е Карълайн.

След като направих големия си удар, след като отървах петимата индианци и бях във възможно най-добро настроение, у дома ме посрещнаха с почестите, с които биха посрещнали торба боклук от миналата седмица. В резултат на което аз допуснах една грешка — заведох в Нот Лейк една млада жена, която почти не познавах. Между нас нямаше нищо. Не мислех да я виждам пак. Изследователска работа, може да се каже — писателят трябва да преживее излишествата на живота, за да е в състояние да ги пресъздава реалистично върху хартията.

Реакцията на Карълайн — вдига шум до небесата, изритва ме с парцалите от семейното огнище, наема адвокат и иска развод.

Не е ли това — питам аз — неадекватно поведение?

Плача. Защото, както птичката на Тереза, съм ранен.

Макс, Оги, един от двамата — предайте на Абигейл Хичинс, че съжалявам за грубия тон на писмото, което й изпратих. Кажете й някоя правдоподобно скроена лъжа за това, колко много я уважавам. Предайте й, че няма нужда от съд — и без това ще дам на Карълайн всичко, дори и бинокъла. В замяна за едно — възможността да поговоря с нея. Двайсет минути готовност за слушане с нераздвоено внимание.

Аз съм готов да простя.

Ваш и т.н.

El Escritor