Уилям Девъръл
Убийте всички адвокати (12)

12
Изненада с лимонка

Уентуърт Чанс се труди в библиотеката и през двата почивни дни, но със съсипваща нервите липса на концентрация. Бровак го нямаше никъде. Бровак, който трябваше да е там, за да му даде съвет, Бровак, който му бе обещал: „Нищо няма да ти се случи, момче“, ако вземе за малко назаем онази касета от Минет Лефльор. При това уверение Уентуърт му даде една от лентите, които бе видял в „гнездото“ на Минет, чиято скрита видеокамера бе запечатала и някои други по първа ръка граждани, изпаднали в различна степен на превъзнасяне.

Минет Лефльор имаше наистина много добра защита.

В понеделник сутринта, 1 март, ден сто и втори от процеса срещу Уотсън и двайсетте, Уентуърт влезе забързано в зала 54, за да поговори с Джон Бровак. Видя сержант Къдлип, очакващ да заеме свидетелската банка. Погледите им се срещнаха и Къдлип го обля с огън и жупел. Уентуърт почувства как вълни от ужас обземат разтуптяното му сърце.

Къдлип знаеше. Как е научил? Бе разбрал, че касетата е взета от Минет Лефльор. Щеше да я притисне и да вземе от нея показания, уличаващи Уентуърт Чанс. Нейно кралско величество срещу Чанс, заговор с цел нарушаване на обществения морал.

Само че пред него на масата на защитата седеше Джон Бровак и му намигаше, обвит във възхищението на колегите му защитници. Клатеше глава и се чудеше:

— Не мога да разбера как Бойнтън се е докопал до онази ужасна, отвратителна касета.

И Джак Бойнтън — остров от страдания сред морето на превъзходната кариера.

— Ужасно нещо — каза му Бровак. — Би трябвало да ти се гади от тази работа.

— Гаден боклук! — просъска Бойнтън. — Ти си сменил касетите.

— Дай ме под съд.

Бровак демонстрираше удивително малко следи от разпуснатия безкраен уикенд.

След „Тропикана“ онзи петък, бе тръгнал от бар на бар и не бе отишъл да спи дори след изгрева на слънцето. Вместо това махна на едно такси и по обяд вече летеше с главоломна скорост по стръмните писти в горния край на планината Уислър и крещеше като луд от възторг. След връщането си във Ванкувър, продължи да пие до два часа сутринта, когато рухна изнемощял. Ако човек наистина иска да се весели, от наркотиците трябва да избере алкохола.

Въпреки необузданото поглъщане на това вещество, сутринта се бе издигнал над понеделнишката болка и бе пристигнал в зала 54 само с няколко минути закъснение. „Чудовището“ все още не бе започнало и сега — двайсет минути по-късно — всички продължаваха да чакат. Предполагаше се, че в кабинета на върховния съдия на Британска Колумбия — бащата на Макс, — се провежда бурно съвещание.

Съдебната зала беше пълна с кикотеща се нервна енергия. Служителите бяха чули клюката, разбира се.

Ами пресата? Бровак видя, че е пълно с журналисти. Все пак, още нищо не бе излязло черно на бяло.

— Времето си тече, службата също, а, сержант? — подхвърли Бровак на Къдлип. Полицаят сякаш му взе мярката за инвалидна количка.

Бровак искаше да му зададе някои въпроси относно неприятните неща, които Артър Бестърман е знаел за него, затова, въпреки че копнееше да види края на Люки, беше раздвоен по въпроса дали иска процесът да продължи или не. При дело със съдебни заседатели винаги имаше шанс да бъде призован друг съдия, след като титулярът, така да се каже, бе смачкан от камион.

Най-накрая повикаха навън служителката и тя поговори известно време с някого. Върна се и извика:

— Нейно величество срещу Уотсън и двайсет съучастници, председател съдия Куентин Ръсел.

Бровак почувства как го облива приятна топлина. Добрият стар Куентин, опростителят, бившият защитник на гангстерите. Спомни си, че го бе видял в петък на празненството. Измъкна се с Огъстина. Надяваше се да са прекарали приятно.

Съдията зае мястото си и кимна на страните.

— Господа, със съжаление трябва да обявя, че съдия Люки няма да може да бъде с вас днес. Неочаквано се е разболял и лекарите му ни уверяват, че ще трябва да остане на легло доста време. В резултат на това, след известни размишления, съм склонен да обявя настоящия процес за провален. Разбира се, ще говоря и със страните. Мисля, че е малко вероятно аз или някой друг колега с опита на Люки, да успее да се ориентира правилно за толкова кратко време… Мистър Бровак?

Бровак стана.

— Ваша светлост, моля да ме включите в бройката на онези, които се молят за скорошното оздравяване на съдия Люки.

Куентин Ръсел се усмихна, малко по-широко, отколкото би трябвало.

— Благодаря, съветнико.

— Все пак, преди да бъде отложен процесът, моля да завърша с кръстосания разпит на свидетеля, който прекъснахме в петък.

Ръсел го изгледа озадачено.

— Защо?

— Става дума за неща, току-що станали известни, ваша светлост.

Може би свързани с убийството на Бестърман. Бровак затършува из папките си и видя как Къдлип разговаря разтревожено с Джак Бойнтън.

— Това ми се струва странно искане, мистър Бровак, но… — заговори Ръсел.

— Извинете, ваша светлост — прекъсна го Бойнтън, — струва ми се, че ще спестим много време и неприятности, ако просто оставим нещата такива, каквито са.

— Един момент — намеси се Бровак.

Но Бойнтън продължи:

— Короната не възнамерява да поддържа обвиненията срещу никой от обвиняемите. Давам инструкция на секретариата да спре процедурите.

След миг, Бровак попита:

— Защо се разбързахте така?

— Няма какво да направим, мистър Бровак, нали? — обади се Ръсел. — Короната оттегля обвиненията.

— Да — каза Бровак. — Точно така.

Той погледна замислено Къдлип и Бойнтън, а в това време служителката обяви официалното закриване на заседанието. Съдията се оттегли.

Момент тишина. Никой не помръдна.

Уотсън се наведе към Бровак.

— Това значи ли, че спечелихме?

— Да, спечелихме.

Уотсън и двайсетте съучастници скочиха на крака с радостни възгласи и Бровак се намери заровен в прегръщащи го ръце.

 

 

Уотсън Дванайсетте пръста влезе в кабинета на Бровак около час след това, за да го покани на увеселението в чест на победата на следващата вечер. Носеше тежка чанта.

Бровак го въведе в кабинета си и заключи вратата.

— Сега ти нося петдесет — обяви Уотсън и започна да вади пачките банкноти, пристегнати с гумени ленти. — В момента текат някои операции, свързани с разходи. Няма да те преметна.

— Каква мисъл.

— Трябва да вложа нови средства. Готвя голям удар и са ми нужни пари.

— Какво ще кажеш за вилата в Коста Рика, вместо останалите петдесет? — попита Бровак, без да преброи дори пачките.

Уотсън се замисли.

— Добре. Дай ми един месец.

— Защо цял месец?

Уотсън сви рамене.

— Трябва да отида при някой адвокат там и да подпиша документите.

— Няма защо да биеш път. Съдружникът ми е във вилата.

— Брайън… нямам му доверие.

Изведнъж Бровак се ядоса.

— Няма да мине! Казвам ти, че няма да мине и толкова!

Настъпи тишина.

— Добре, добре. Има и други начини. Ще ти се обадя довечера. Довиждане.

Той излезе с празната чанта.

 

 

Уотсън Дванайсетте пръста запази цялото задно помещение на ресторанта на Арчи за вторник вечерта. Намираше се на Кингсуей и собственикът му беше от редовните клиенти на Уотсън. Бровак успя да убеди Уентуърт Чанс да го придружи почти без съпротива — иначе го очакваше фасул с препечени филийки по време на победния пир, но той мислеше само да хапне и да тръгва — трябваше да учи за изпитите следващия месец.

Същия следобед Уентуърт имаше клиент извън града — човек, отровил кучето на съседа си, защото вдигало много шум и пътят от Порт Муди до ресторанта на Арчи никак не бе лек за велосипед. Когато влезе, от задното помещение се разнасяше гръмогласен смях. Предната зала също беше пълна с хора. Огледа се и позна двама мъже, седнали на маса за трима. Беше ги виждал на процеса на Бровак — ченгета от отдела на Къдлип, занимаващи се с наркотици. Не го погледнаха и той влезе в задното помещение.

Пристигаше тъкмо за ордьовъра. Понечи да седне в далечния ъгъл, но Бровак му махна и му направи почетно място до себе си, в средата на една дълга маса. Стажантът си поръча голямо уиски и започна да наблюдава как неговият герой води заседанието.

Бровак стана с чашата си, очевидно допълвана няколко пъти и заговори:

— Дами и господа, за кралицата.

— За кралицата — отговориха хорово останалите.

— Нека царува, докато прогнозата не предвиди сняг. — Вдигна чашата си отново. — И за победените врагове, които се сражаваха храбро и дръзко, за тези стожери на институцията на закона, без които нямаше да мога да си изкарвам прехраната. Благодаря също така на моя режисьор, на останалите звезди, на екипа и осветителите и, разбира се, на прекрасните хора от родния ми град Търтълфорд в Саскечуан. — Направи пауза, за да си поеме дъх и продължи: — Пия и за борците за независимост от моята древна прародина Словения, да не споменавам Словакия, Салвония и Слобовия, за интернационалното братство на чоплещите носа си.

Бровак продължи да вдига наздравици, докато Уотсън не тикна в ръцете му бутилка шампанско, опакована в кутия за подарък. Той го отвори с гръм и тапата се удари в прозореца зад гърба му. След това напълни чашите около себе си, надигна бутилката и я пресуши.

— Пия за… за… — Погледна надолу към Уентуърт и му се усмихна братски. — За Уентуърт Чанс, моят най-важен човек, който откри огромна дупка в обвиненията срещу нас. Огромна, мокра дупка.

Не ме издавай, примоли се Уентуърт мислено.

В този момент се приближи келнерът и пъхна в ръцете на Бровак друга кутия, опакована като подарък, този път твърде малка и квадратна, за да побере бутилка.

— Поздрави от един господин, ей там. — Посочи вратата към съседното помещение.

Бровак свали панделката.

Уентуърт — както си спомни по-късно — се изпълни с чувство за надвиснала опасност. Не можеше да си обясни защо и му се струваше глупаво да предупреди Бровак.

— Джон, по-добре провери от кого е.

Но Бровак вече разкъсваше здравия картон под хартията. Докато го правеше, и двамата с Уентуърт забелязаха, че вътре има ръчна граната. И двамата забелязаха, че при отварянето се е измъкнал предпазният щифт, прикрепен с лепенка за капака.

— Лягай всички! — изрева Уентуърт с цяло гърло.

В последвалия хаос от тела и ръце, Бровак сякаш изтрезня за миг и извади гранатата от кутията. С другата си ръка грабна бутилката от шампанско и я запрати към прозореца. Секунда след това през същата дупка полетя и подаръкът от почитателя — великолепно попадение. Гранатата мина през прозореца, помете някаква фалшива гръцка статуетка вън на терасата и избухна при удара в дънера на едно дърво.

В залата нахлу огън и счупено стъкло. Последва пълна тишина, при което издрънча още някакво парче.

Уентуърт погледна изпод масата. Бровак стоеше прав и хладния ветрец през прозореца леко развяваше перчема му.

 

 

Полицията дойде след минута — отдел „Убийства“, специалисти по взривни устройства, криминалисти. Оградиха всичко с ленти, започнаха да снимат, да снемат отпечатъци, да записват имена. Един от тях откри, че казанчето в дамската тоалетна не работи, защото беше запушено с малки торбички кокаин, марихуана и капсули амфетамини.

За последното заподозряха бившето гадже на Уотсън, Роузи Финч, защото един келнер я видял да излиза от тоалетната, малко преди да избухне бомбата. Все пак бяха влизали и други, така че въпросът беше изоставен.

Дойдоха и няколко линейки, но от медицинска помощ се нуждаеха само двама души — ръката на единия бе лошо срязана от парче стъкло и трябваше да се зашие, а другият бе взел прекалено голяма доза и говореше несвързано. Останалите имаха само дребни драскотини. Уентуърт Чанс въобще не беше пострадал, но имаше чувството, че е изпаднал в някакво трансцедентално състояние.

Двете ченгета, които бе видял при идването си, бяха изчезнали.

Келнерът, подал кутията на Уотсън, описа дарителя като мъж с кестенява коса на средна възраст — така мислел, но не бил много сигурен, — със сивееща брада и мустаци.

— Това е за мистър Бровак — казал той. — За всичко, което е направил.

Мушнал сто долара в ръката му и изчезнал.

— Някой — уведоми Бровак инспектор Норкуист, — се опитва да очисти големите адвокати на Ванкувър.