Уилям Девъръл
Убийте всички адвокати (41)

Салонна игра

Огъстина разтвори завесата, която покриваше прозореца с оловно стъкло и погледна към гъстата сива маса навън. Все още беше ден, но едва успя да различи силуета на Норкуист, следван от Бровак и Летисия, които подкрепяха Франциско Сиера помежду си. Облечен с най-хубавия си костюм, щеше да изглежда по-достолепен, ако не подскачаше на един крак.

Позвъниха и тя бързо тръгна към вратата, като спря Гудуинкъл, който излезе от кухнята. Беше по риза, без пистолета — забранила му бе да го носи вкъщи.

— Аз ще отворя — каза тя. — Ти отиди да помогнеш на мисис Колинс в кухнята. — Мисис Колинс бе останала, за да приготви ордьоврите.

Въведе гостите и погледна подутия глезен на Франциско.

— Какво се е случило?

— Ами… трябваше да го гледам какво прави, вместо да показвам умения по пистата — обясни Бровак. — Опитах се да го хвана, но…

— Само е изкълчен — обади се Франциско.

— Ще ви сложа до огъня, капитане.

Огъстина ги заведе в гостната, където гореше огън. Сложи около камината няколко възглавници и ниско столче, за да си опре крака.

— Трябва да стои нависоко, заради отока.

Той закуцука до отреденото му място. Болеше го. Мария, жена му, сигурно би му дръпнала една лекция за безразсъдството да се качи на ски. С размахани щеки и оплетени ски, бе изпълнил величествен пирует, още когато се пусна от теглича на влека — нямаше никакви спирачки.

Снегът невинаги е толкова мек. Това беше нещо, с което трябва да свикнеш.

Облегна се и сложи крака си на столчето. Останалите седнаха наблизо, за да се топлят на огъня.

Огъстина отиде до вградения в стената бар срещу прозорците и попита:

— Нещо топло, капитане? Всеки да назове отровата си.

Стаята не беше осветена и огънят хвърляше танцуващи отблясъци. На стената отсреща Франциско видя ценните гравюри, нимфата със сатир и кози. Над камината висяха трофеи от езда. Дъбови ламперии, стъклописи над вратата и прозорците.

Тази къща много му напомняше класическите сцени на убийствата от книгите. Удушеният труп, открит в избата и после… Инспектор Гроджинс пуфти с лулата си и сочи лишения от наследство племенник — „Ти уби мисис Мак-Джиликъди, с чорапогащника й, в килера!“

За жалост, авторът на днешната криминална драма не бе успял да събере всички заподозрени, за да присъстват на величествения финал. Колко великолепно щеше да бъде, ако имаше как да достигне до напрегнатия момент, когато щеше да посочи с пръст, когото трябва, сред стаилите дъх потенциални виновници, малко преди спускането на завесата!

Всички бяха седнали, освен Норкуист, който се разхождаше и разгледаше. Запомня стаята, помисли си Франциско. Както винаги трябва да прави един полицай.

Но инспекторът му беше казал, че представлението ще е негово.

Искаше да го направи като Поаро. Величествена развръзка, грандиозен финал.

Гудуинкъл влезе тържествено с поднос бисквити и топено сирене и го разнесе между гостите. Изглеждаше обиден, че вижда Огъстина зад бара.

— Мис Сейдж, аз винаги правя това.

— Аз също мога да се справя.

Той остави подноса и погледна умолително към присъстващите.

— Кара ме да се чувствам излишен.

На вратата отново се позвъни и Огъстина му отстъпи бара.

— Направи на Франциско грог и попитай останалите какво искат.

Отиде да отвори — Макс Макартър и Уентуърт Чанс.

— Закъсняхме ли? — попита Макс. — Навън е като памук. Не се вижда нищо. — Бе шофирал с половината от разрешената скорост, а по пътя се бе отбил да вземе Уентуърт.

— Какво става тук? — попита тихо стажантът. Нямаше представа, защото цял ден бе търсил апартамент с приличен наем.

Миналата вечер — след като Карълайн си легна — Уентуърт проведе бурен разговор с Брайън Померой. Започна се, след като, без да подозира каквото и да било, каза на домакина си, че ще отиде да спи при Ваджита.

— В никакъв случай! — отсече Брайън с тон, който обещаваше жестоко отмъщение.

Оказа се, че тази жена на времето му е била любовница и се е казвала Чарити Слоу — в някой предишен живот. Може би и това не беше истинското й име. Брайън се закле да го зарови в мравуняк, ако някога спомене това име пред Карълайн, да сложи моментално край на кариерата му в кантората, ако не престане да се вижда с нея. Ако го послуша, можел да очаква покана да остане с тях постоянно.

Никакъв проблем. Споразумението си е споразумение. Дори изпитваше известно облекчение, че ще може да се раздели с нея.

Макс и Уентуърт седнаха на канапето, докато Гудуинкъл обикаляше наоколо с поднос напитки.

Тихият глас на Франциско долетя от пода някак мистично.

— Може ли сега да започна с моята версия? — Направи пауза, шумът в стаята притихна, после замря. — Нека за кратко се върнем към миналия юли. Смъртта на Артър Бестърман. Това убийство е разкрито. Можем да го погребем. Мистър Търнбул и мистър Калико ще платят пред закона за удоволствието да си отмъстят.

— Да се надяваме — отбеляза Норкуист. Стоеше до прозореца и гледаше към сивата маса навън през леко дръпнатата завеса.

— Мистър Бестърман не е бил убит от Екзекутора, но неговата смърт е посадила семенцето. Покушението срещу Брайън Померой шест месеца по-късно — случайност, както всички знаем — е накарала това семенце да покълне. Тези две събития, са вдъхновили идеята да бъдат убити и други.

Той се замисли за миг и в това време Уентуърт попита:

— Значи смятате, че другите убийства са били планирани?

— Позволете ми да следвам мислите си по реда им, Уентуърт, защото рискувам да изгубя отъпканата пътека. Добре. Бестърман, Померой — две нападения над адвокати. Възможността изглежда прекалено добра, за да е вярна. И двамата са се ползвали с известна слава… може би това не е точната дума… като защитници на особено омразни за обществото престъпници. Мълвата, че някакъв луд човек отмъщава на адвокатите, само налива вода в мелницата.

Това ли беше точният израз? Франциско направи пауза, за да отпие от пунша си и с болезнена гримаса изпъна изкълчения си крак.

Гудуинкъл се върна с мисис Колинс и й помогна да докара количката с кафе, плодове и черен хайвер. Яйца на дънна риба, помисли си Франциско и си спомни мръсната вода в пристанището на Пуерто Просперо. Щеше само да го опита, за да разкаже на Мария.

— После — продължи той, — Екзекутора бързо решава да се възползва от победата на Джон Бровак в делото срещу наркотрафикантите. Обвиненията са оттеглени в понеделник, а гранатата е избухнала следващата вечер.

Между другото, този трик с гранатата, чийто предпазен щифт е закрепен за капака на кутията, е използван от Ф. У. Уедърс във „Връзката Калкута“. Но с по-тъжен резултат. Чудесна книга, чел ли я е някой?

Всички заклатиха отрицателно глави. Нима някой четеше в днешно време? Къде беше Брайън, другият познавач на криминалния жанр? Надяваше се да е накъде по пътя. Мъглата бе забавила темпото на живота до неузнаваемост.

— Да се върнем в заведението на Арчи. О, забравих да спомена, че сержант Евърит Къдлип е бил редовен клиент там. Той е знаел за празненството. Двама от неговите хора са били в общото помещение. Във всеки случай, епизодът е зрелищен — експлозия, която трябва да причини смъртта на много наркотрафиканти и техните адвокати. Голяма катастрофа, която би предизвикала огромни заглавия. Следва първото анонимно писмо и още заглавия. Какъв по-добър начин снежната топка да се затъркаля? Как по-добре да се насочи общественото внимание към това… как се казваше… митично същество, Екзекутора? След това той се превръща в тема номер едно.

Тук правя кратка пауза. Отбелязвам, че при взрива на гранатата, една личност се намира на безопасно разстояние от мястото — Розалинд Финч. Тайната любовница на сержант Къдлип, която е отишла до тоалетната. Но, преди да съм забравил. Нека ви върна малко назад… Какво е казал онзи, който е донесъл бомбата? Човекът с фалшивата брада и преправения глас? „Това е за мистър Бровак. За всичко, което е направил.“

Бровак пресуши чашата си с уиски и я поднесе на Гудуинкъл да я напълни отново.

— Джеймс, добри човече, този път внимавай със содата.

— За всичко, което е направил — повтори Франциско. — А какво е направил мистър Бровак? Компрометирал е съдия Люки, като клиент на една млада нощна дама. А кой е знаел, че го е направил той? Една малка група от адвокати по наказателни дела. Никакви заглавия, никакви вестници. По този начин стесняваме кръга на възможностите.

— Трябва да е бил някой, присъствал на тържеството — обади се Макс.

— Кой би могъл да е той? — изсумтя Бровак. — Коя звезда на порицан от критиката филм за лична употреба?

— Нека сега да се върнем на първата бележка от Екзекутора. В нея се споменават имената на Бровак, Бестърман и Померой. За да уголеми плашилото на Екзекутора, за да го накара да прилича на истински, поема вината за неща, които не е свършил. Сега вече е готов да изпрати чудовището франкенщайн да поиска своето. Първата цел е Еди Коен.

— А защо той? — попита Бровак.

— Малко търпение, Джон, докато отделя дърветата от гората. Еди Коен печели дело за убийство срещу маймуна, както се изразявате. Или май беше горила? Както и да е, наемен убиец. Репутацията на мистър Коен се изравнява с тази на клиента му. А сега нека отбележим нещо. Може да ви се стори дребно, но все пак — кога на мистър Коен е била поверена защитата на този главорез? Приблизително година преди това.

Да минем на следващата жертва, мистър Мартин Уесъл, умрял в страхотни мъки от стрихниново отравяне. В джоба му е намерена странна бележка „Полунощ. Е.“ Ще се върна отново на нея. Мистър Уесъл е наказан затова, че е защитавал един перверзен тип, отец Дойл. Колко време представлява интересите му? Три години.

Гудуинкъл се прокашля.

— Ще желаете ли още нещо? Напитки?

— Ще се оправим сами — отвърна Огъстина. — Почивай. Помогни на мисис Колинс за чиниите.

— Обикновено не…

— Добре, Джеймс, направи това, което правиш обикновено. Ще те повикам, когато имам нужда от теб, става ли?

Въртеше се наоколо и слушаше всичко. Започваше да досажда с непрестанното си кудкудякане.

Бровак стана, за да си налее уиски. Преди да излезе, Гудуинкъл го изгледа кисело.

— И накрая, но не последна по важност, Олив Климчук. Кого защитава тя? Крадци на бебета. Занимава се с тях от юни миналата година. Така. Коен, Уесъл и Климчук са наети от клиентите си, преди Бестърман да бъде убит. Екзекутора е знаел това и, бих казал, случилото се с Бестърман и Померой го е вдъхновило. Ръчната граната е само глазурата за тортата. Истинската му цел са били другите трима. Веднъж, след като сцената е подготвена, за да се изпълни плана и тримата е трябвало да умрат.

Така. Значи търсим човек, свързан с тези тримата. Някой, който е имал вземане-даване с всеки един от тях. Те — Коен, Уесъл и Климчук — са знаели, че животът им е в опасност, играели са опасна игра. Ако един от тях умре, останалите ще мислят, че е дело на Екзекутора. Тази фантастична фигура е измислена, за да отклони следата, така че подозрението да не падне върху единствения човек, който има мотив да убие и тримата.

Да се върнем в хотел „Топаз“. Предполагаше се, че убиецът се е спуснал по бръшляна на терасата на апартамента „Кралица Виктория“. Мисля, че това не е истина. Може да е бил на третия етаж и да е оставил прозореца в коридора отворен, за да създаде погрешно впечатление. Но когато Огъстина Сейдж и Олив Климчук са влезли в апартамента, той е бил на втория етаж. Огъстина твърди, че е затворила прозореца към терасата, а той не може да се отвори отвън. Вярвам й. Мисля, че убиецът е бил в съседния апартамент. Мисля, че е имал ключ.

Добре върви, помисли си Франциско. Слушаха го внимателно. Беше време да изобличи някои от измамите на Екзекутора.

— Нека сега разчистя мястото от боклука. Бележката „Полунощ Е.“ е била мушната от някого в джоба на Уесъл. Целта й също е била да насочи подозренията в грешна посока.

Уентуърт се обърка.

— „Е“ не означава ли Евърит? — попита той.

— Чакай малко — обади се Бровак. — Какво стана с теорията ти за Люки и Къдлип?

— Нарекох го литературно хрумване. Сега се чувствам малко глупаво заради това. — Той изви врат и огледа стаята зад себе си. Какво задържаше все още Брайън Померой? — Тайнственото обаждане на Роджър Търнбул за нещата в кофата за боклук, също е било за заблуда. Екзекутора е знаел, че Търнбул ще бъде заподозрян, после и Люки. Сякаш започва да се забавлява, да си играе с всички нас. Но освен това допуска и грешки. — Франциско затвори очи, за да се съсредоточи.

Джеймс Гудуинкъл застана на вратата и с болезнена гримаса забеляза, че Бровак отново се върти около бара му и прави някакво дамско питие за Летисия.

— Екзекутора се опитва да прехвърли подозренията върху други — Къдлип, Търнбул, Люки… Но откъде знае той, че тези тримата са сред заподозрените? Обществеността не е осведомена. Дали някое малко птиченце не е изпяло имената им на неговото ухо? Не. Разполага с вътрешна информация. По този начин още веднъж стесняваме кръга.

— Ченге — възкликна Уентуърт. — Някой от хората на Норкуист.

Инспекторът, все още край прозореца, се усмихна. Знаеше за кого става дума. Също и Макс. Франциско бе споделил с тях версията си по-рано.

Гудуинкъл отиде тихо до бара и Бровак му предаде управлението. Започна да почиства боклуците — лимонови кори, сладък черешов сок.

— А сега, да не губим повече време. Връщаме се в хотел „Топаз“. Ключът на загадката… на апартамента, в съседство с Огъстина. Кой може да се добере до този ключ?

Мисис Колинс нахълта, за да прибере някакви чинии.

— Кой? — попита нетърпеливо Уентуърт.

— Хюи Лупо. — Франциско отвори очи и видя над себе си мисис Колинс. — Чудесна храна, мисис Колинс. Малко хапки. У дома ги наричаме „бокас“. Между другото, мисис Колинс, виждала ли сте го някога без ръкавици?

Жената се обърна към него с недоумение.

— Кого да съм виждала без ръкавици?

— Предполагам, че не сте. Е, време е да ги свали.

Това беше добра реплика, но Франциско се приготви за най-добрата. Щеше да разказва тази история на децата си многократно.

— Струва ми се, че го е направил икономът.

Франциско погледна към ъгъла и видя, че Гудуинкъл е зад бара. Кога ли се бе промъкнал в стаята? Всички останали погледи също бяха насочени към него. Инспектор Норкуист измъкна пистолета си.

Когато икономът извади ръката си над плота, Франциско видя пред себе си нетрепващото, черно око на неговия колт „Кобра“, трийсет и осми калибър. Пръстът на Хюи Лупо беше на спусъка.

42