Уилям Девъръл
Убийте всички адвокати (29)

29
Приключение със страстна поетеса

Подът на килера беше осеян с овесени ядки и тъй като Кларънс тъпчеше в тях, той беше и главният заподозрян. Макс му подаде метлата и лопатката и му показа как да мете. Кларънс поклати глава и посочи Дароу.

— Той го направи.

— Двама сина — промърмори Макс — и единият вече е информатор. — Другият сигурно ще стане ченге.

— Скъпи, вдигни телефона — извика Рут, която правеше нещо на печката. Макс замъкна двете момчета във всекидневната.

Обаждаше се Карълайн Померой.

— Здрасти, къде си? — Той се отпусна в креслото.

— У дома, но скоро пак ще хвана пътя.

— Добре ли си?

— Всичко е наред. Просто фантастично.

Дароу скочи от облегалката на стола върху корема на баща си — петнайсеткилограмова топка. Макс простена.

— А ти добре ли си.

— Нападна ме разбойник, а съучастникът му се мъчи да ме удуши с телефонния кабел.

— Ще станат добри адвокати. Рут там ли е?

Макс я повика и измете овесените ядки. Когато се върна в кухнята, Рут отбеляза:

— Ау! В страхотна форма е. Сто процента подобрение. Всеки свободен ден прекарва в планината, в Нахъни Вели, а когато свърши семестърът следващата седмица, ще остане там на палатка, докато дървосекачите не си отидат.

— Пуф-паф, пуф, паф, по главата ти — каза Дароу и плъзна влакчето си по голия участък от черепа на Макс.

— Няколко пъти спомена мъж на име Терънс. Терънс това, Терънс онова. Не попитах кой е той.

— Какво каза за Абигейл?

— Във всеки случай не тя й е казала да ходи до Коста Рика с документите за развода.

Макс се зачуди. Дали това не беше претекст, за да разпали стария огън? Един алкохолен следобед в „О Сотерн“ Брайън му бе разказал всичко, после съжали и го помоли да си остане между тях. Не бе споменавал за приключението на съдружника си дори и на Рут.

 

 

Вече ставаше късно следобед и Уентуърт Чанс просто не можеше да чака делото да свърши. Искаше да се отърве от досадния си клиент — зъботехник, който без всякакво съмнение беше фалшифицирал данъчната си декларация. Просто нямаше как да не загуби.

Но съдията също мразеше данъците и въпреки че осъди зъботехника, разсрочи плащането на минималната глоба за период от десет години. Клиентът на Уентуърт му даде бакшиш от двеста долара и му поръча да не казва за тях на шефовете си. На Уентуърт и през ум не му бе минавало такова нещо, но беше доволен от себе си — това дело можеше да се брои за спечелено и с него вече му ставаха пет.

Колкото презерватива от запасите на Джон Бровак бяха изразходвани за дългите и сладостни изпитания през последните няколко вечери.

Върна се от съда и без да се качва в кантората, подкара мерцедеса. Щеше да се справи с купчината папки на бюрото, когато им дойдеше времето — сега Ваджита чакаше.

Евтина среща — пшеничени кълнове и портокалов сок.

След това плътско блаженство във ваната. Еротични и невротични рими. Може би и малко невротични, защото Ваджита беше донякъде такава.

Тази страстна поетеса го бе научила на неща, които не бе виждал и в най-мокрите си сънища. Непознати досега ерогенни зони бяха изучени обстойно. Езикът, научи той, можеше да бъде невъобразимо жестоко оръжие, фелацио — беше чел много за това, но думите не можеха да предадат истината.

След битката с движението по улиците, най-накрая стигна до източния край на китайския квартал. Ваджита живееше в една богато украсена дървена къща, разделена на апартаменти. Вратата й беше отворена и тя го повика.

Навсякъде имаше мандали. На стената висеше голяма карта на зодиака. Самата тя седеше зад бюрото и пишеше с химикалка.

— „Сърцераздирателен“ една дума ли е?

— Зависи дали сърцето е напълно раздрано или не.

Тя стана и го целуна.

— Толкова си смахнат! Трябва да напиша поема за теб.

— Как върви романът?

— Добре. Онзи тип е женен, но обича друга, която е духовна и мистична личност, а той пък мисли в една плоскост… Как да кажа… като адвокат. Опакован и непробиваем, като теб понякога. Бои се да навлезе надълбоко. И за да се спаси от безразличната жена… тя е само плоска повърхност… трябва да предприеме пътуване към себе си, към центъра. И тук се намесва героинята. Тя му помага да разбере собственото си „аз“ и любовта.

Беше с нещо като саронг, който откриваше лявото й бедро. Едно дръпване, помисли си Уентуърт, и ще падне на земята, а после…

— Това ми звучи много добре — отбеляза той.

— Да. Накрая тя го превежда през… ние го наричаме „динамична медитация“. Трябва да се въртиш ето така… — Ваджита започна да се върти като пумпал. — И да пищиш… а-у-у-у, а-у-у-у.

Уентуърт си спомни, че има да храни бухали. Още една от поредицата задачи, с които трябваше да се подложат на изпитание уменията на миналогодишния отличник на правния факултет.

— Но както и да е. Имам нужда от по-задълбочен поглед към този човек. Не съм много сигурна, че знам как мислят адвокатите. Той се страхува да вземе решение за живота си и всичко започва, когато избягва в една чудата малка тропическа страна, която наричам Лугумбиря.

— Може да стане бестселър. Слушай, трябва да нахраня едни бухали… Искаш ли да дойдеш?

— Да нахраниш едни бухали. Ново преживяване.

Ваджита влезе в малката спалня, за да се преоблече.

Уентуърт се озърна и вдигна корицата на големия албум с изрезки от вестници, който беше на бюрото. Вътре бяха налепени материали за неотдавнашни нашумели дела. Видя репортажа за победата на Брайън Померой в процеса срещу петимата индианци от племето китсук. Няколко страници след това беше историята за гранатата, която едва не разкъса Бровак да не говорим за самия Уентуърт и останалите двайсет. После, успехът на Макс Макартър при подновяването на делото срещу Милсъм. Имаше и много други статии, предимно около процеси за убийства.

Ваджита се появи и го видя, че разглежда албума.

— Казах ти, че имам слабост към адвокатите.

По пътя към къщата на Брайън, Уентуърт се замисли за тази слабост. Може би беше нещо като фен? Рокзвездите и хокейните отбори имаха фенове, защо не и адвокатите?

Каза й, че е бил в ресторанта на Арчи, само на метър от гранатата, преди Бровак да я изхвърли през прозореца.

— О, небеса! — Тя го изгледа особено. — Четох за това… Тези неща ме плашат. Кармата ти те е спасила.

А къщата, към която бяха тръгнали, принадлежеше на Брайън Померой, победителят от делото срещу индианците.

— От племето китсук?

— За взривения язовир. Има го в албума ти. След делото стреляха по него… Следиш ли събитията около Екзекутора?

— Да, но не ми се говори за това. Настръхвам. Добър адвокат ли е?

— Кой?

— Брайън Померой.

— Най-добрият.

Бухалите чакаха на своята круша — единият в красивата къщичка за птици, където мътеше, а другият — на клона отгоре. Гледаше ги мрачно. Изведнъж той се спусна надолу, прелетя над главата на Ваджита и я накара да се наведе.

— Не ме хареса — отбеляза тя и бързо влезе в къщата. Хауланд се върна на клона си.

Уентуърт взе ключа, който беше под изтривалката на задната врата и въведе Ваджита в кухнята. Извади от хладилника парченца от пиле.

— Уа! — възкликна Ваджита с погнуса.

— Е, те не са вегетарианци.

— Не ги харесвам. Не харесвам нещата, които ловуват и убиват.

Излезе навън и даде храната на птиците. Внимаваше, но изглежда те нямаха нищо против него, за разлика от Ваджита. Може би бухалите просто не харесват някои хора.

Тя остана в къщата. Когато Уентуърт влезе отново, не я завари в кухнята. Беше тръгнала из тъмнината.

Не я намери и във всекидневната. Качи се горе и надникна в осветената спалня.

Ваджита се бе изтегнала на леглото и четеше някакво писмо. Край нея се търкаляше плик за въздушна поща. Уентуърт видя, че марките са от Коста Рика. Понечи да я упрекне, но в объркването си видя, че тя плаче.

Остави писмото и започна да се съблича.

— Искам да го направим тук.

 

 

7 април

Скъпи Макс,

Това е в допълнение към телефонния ни разговор от миналата седмица. Наложи се да дойда чак до Голфито, за да го изпратя, но се радвам, че стана така, защото го използвах за претекст да кача Абигейл на самолета. Трябва да чакам два часа, до следващата лодка за Пуерто Просперо, а бележките, които пиша сега на чаша кафе в един бар край пристанището, ще полетят на север със следващия самолет.

Пиша ги, защото се страхувах да ти кажа по телефона да задържиш, конфискуваш, да арестуваш всяко писмо или пратка, адресирана до кантората, която има марки от Коста Рика и е достатъчно голяма, за да може да побере аудиокасета.

Макс, ти си човекът, на когото имам най-голямо доверие в целия свят, в тленността или безсмъртието, ако се окаже, че атеистите ни лъжат. Ти, Макс Макартър, гореописаният свръхдоверен приятел и човек, трябва да унищожиш веществените доказателства.

Сам бих свършил това, но се натъкнах на проблем, който ще ми попречи да се върна веднага. При обиска на къщата хората от OIJ са взели паспорта ми и сега той се намира някъде из кабинетите им в Сан Хосе. Въпреки че Франциско Сиера обеща да помогне да си го получа обратно, местната администрация работи бавно и може да мине цяла седмица, преди това да стане. После ще трябва да се потя пред имиграционните служби, защото визата ми е изтекла.

Така че всичко е в твои ръце. Задачата ти е да прибереш касетата незабавно. Не позволявай на никой да я чуе, дори и на жена си. Не ти обясних колко лошо ще стане, ако попадне в неподходящи ръце. В общи линии, става дума за една изповед пред Карълайн за всички мои минали грехове, включително и за една грозна поредица плътски съприкосновения, обстоятелствата около които навремето споделих с теб.

Ти си Пазачът на моите тайни, Макс, моят гуру и закрилник. Доколкото един здравословно хетеросексуален човек може да обича друг от същия пол, аз наистина те обичам, Макс. Ще поема всичките ти дребни и досадни дела за година напред. Повече никога няма да се оплаквам, че оставяш мокри пешкири в стаята за почивка. Няма да си правя шеги с теб.

Изгори касетата. Тя не бива да бъде небрежно изхвърлена в боклука, откъдето могат да я извадят нечии любопитни пръсти. Колкото и неприятна да ми е мисълта за отровните пластмасови пушеци, които ще излетят в атмосферата, касетата трябва да заприлича на бекон, печен пет часа на силен огън.

Обектът на тази налудничава изповед, Абигейл Хичинс, сега вече е на самолета, след седмица слънчеви бани и къпане в морето. По едно време се притесних, че е решила да остане за вечни времена, лепната за мен като с някакво вълшебно лепило, като някакъв сиамски израстък на гърба ми.

Ще бъда откровен с теб, Макс, за да разбереш колко важно е да направиш това, което искам. Абигейл ме нападна, когато бях слаб. Връхлетя върху мен като товарен влак.

Опита се да ме изнасили.

Мъжествено, наистина, успях да я отблъсна и се страхувам, че я оставих да се носи като лист на вятъра. Сега е изпълнена със злобна враждебност срещу особата ми. Страхувам се да помисля, какво би могла да направи, за да си отмъсти.

Трябваше да я оставя да гние в килията. Само ако знаех… Ще се опитам да се върна, преди да е сътворила още злини.

По другите, не толкова важни въпроси:

Благодаря ти за подробния доклад относно вкусната каша, която се е забъркала там, при вас. Трябваше да знам, щях да се удавя във въпроси.

Сега се давя в океан от предположения.

Търнбул. Дали зад благоприличната фасада не се крие студенокръвен психопат? Онзи, за когото са питали хората от ФБР — рамбоидната бивша зелена барета с променена физиономия — него също не бих изключил. Може да е сменил зелената барета с бяла — някой помислил ли е за това? Историята, че Къдлип се е сдушил с Тони д’Англио и че Артър Бестърман е разбрал, също налива масло в огъня на подозренията. Къди се завърна във Ванкувър със своята кукличка, между другото.

Как животът имитира изкуството! Трябва да ти кажа, че събитията във Ванкувър често приличат на ехо от тези, които съм измислил и описал в прозата си. Аз имам Бестърман, както знаеш, освен това и Люки, и, разбира се, Бровак, и Макартър, и Сейдж, дори и Померой — да. Имената се променени, естествено. Ти, Макс, си Брус МакДжиликъди IV — на пръв поглед богат нехранимайко, забъркал се в правото по една случайност, но при внимателен прочит — човек с принципи, упорито лоялен на своя неразбран приятел Ланс Валънтайн, еко-адвокат, любител на птиците.

Бровак е Карл Хлинка, „Животното“. Има и ученолюбив стажант, Маркус Стрейндж. Огъстина е Хилъри Куин. Намек за Елъри Куин, разбира се.

Честно казано, много се тревожа, че е приела да защитава онези крадци на бебета. Освен това й кажи да внимава с Куентин Ръсел. Той е човек на място, но тя има навика да скача през борда и не бих искал като се върна да присъствам на някоя сълзлива сцена, в която тя заплашва да скочи от моста Бърард.

Някак си оставам с впечатлението, че събитията там при вас и тук при мен са свързани. Ченгето, което застреля Уотсън. Наркотиците. Абигейл? Има някаква тайна връзка.

Нямам никаква представа кой може да е този Екзекутор, както нямам представа и кой е убиецът от нерешената загадка в собствената ми книга. Все пак мога да кажа кой не е. Има някои типове заподозрени, на които ме учат да не обръщам внимание — прислужническата класа. Както казва Уиджън, не бива да го прави икономът. Да посочиш като виновник прислужника, градинаря или готвачката, се смята за евтин трик.

Също така покой не ми дава и самоличността на главния герой. Бих искал да е Ланс Валънтайн, но се боя, че той може да не се окаже където трябва когато трябва. Хилъри Куин също заслужава честта, както и Брус МакДжиликъди IV, този благороден човек.

Кой ще открие престъпника? Къде е моят Еркюл Поаро? Продължаваме да търсим. Продължаваме да разследваме. Къде е моят фило Ванс с монокъла, къде е малко книжния Питър Уимси?

Сега трябва да взема нова жертва. Алексис Хигинс беше дребна риба. Залогът трябва да се увеличи. Новата жертва трябва да е човек, когото познавам и когото обичам. Трябва да умре от подобаващо ужасна смърт.

Шокирайте читателя, съветва Уиджън. Приласкайте го и го потопете в гняв, накарайте го да копнее за отмъщение.

Убий този, когото обичаш.

Как? Бейзболна бухалка, въже, карабина, бомба… коя жестокост не съм извършил още? Вчера опитах с отрова. Много нежен начин да отидеш в дългата нощ.

Вместо това взех нож. Въоръжен по този начин, започнах да композирам сцена на ужас и тя се оказа толкова отвратителна, че се наложи да легна, за да успокоя разбунтувалия се стомах. Това ще е най-трудната глава.

Писмото ми отразява собственото ми объркване в момента.

Унищожи касетата. Унищожи това писмо.

Твой приятел Ланс Валънтайн