Уилям Девъръл
Убийте всички адвокати (43)

Денят на Свети Валентин

Брайън си пробиваше път с колата сантиметър по сантиметър по улиците на Пойнт Грей. Беше нетърпелив, но радостен. Току-що се бе сдобрил официално с жена си. След вечеря Карълайн просто стана, отиде до него и го целуна по челото. След това се отдадоха на копнежите си.

Щастлив край и ново начало…

Но той не бе стигнал до края на другото си начинание. Молеше се ревнивата му муза да не пресуши творческите му сокове тъкмо пред последния напън, за големия финал на романа му.

Главният герой определено беше Ланс Валънтайн — образът, който така скромно бе създал по свое подобие. Ланс щеше да се появи в последния миг и да осигури брилянтна победа.

Нощта се бе спуснала. Видя се принуден да спре и да слезе от колата, за да прочете името на улицата. Къщата на Ръсел беше съвсем близо, Франциско му се бе сторил възторжен по телефона днес — бяха надушили следите на Екзекутора.

— Дивечът е подгонен — бе казал той.

Зави по алеята към къщата и едва не блъсна мерцедеса на Бровак.

Чу далечния вой на сирените за мъгла. След това го обгърна тишина. Не чуваше собствените си стъпки.

Напипа някакъв парапет — верандата. С изненада забеляза, че пътната врата е открехната — няколко сантиметра.

Пристъпи към нея и дочу далечни гласове. Тъкмо щеше да натисне звънеца, когато през пролуката видя един мъж, стъпил на дървен стол. Стаи дъх и замръзна на място.

Мъжът надничаше през тясната пролука между горния ръб на вратата и рамката на стъклописа. Беше с черни дрехи — поло, яке, маска на лицето. Ту се навеждаше напред, насочваше пистолета към стъклото, после пак го сваляше и надничаше…

Макар и вдървена от страх, Огъстина първа наруши мълчанието, последвало забележката на Лупо, че смята да ги убие.

— Няма да убиеш никого, Джеймс. — Опита се да го каже като заповед, но не прекалено рязко. — В края на краищата, мисля, че трябва да ми налееш нещо за пиене.

Лупо отново се промени, превърна се в покорен слуга.

— Какво ще обичате, мис Сейдж?

Тя се стресна от този изблик на сервилност и се изпълни с надежда.

— Амарето.

Със свободната си ръка Лупо напълни една чаша, без да изпуска от поглед никого. Огъстина събра всичките си сили, за да стане. Отиде до бара, придавайки си спокоен вид и протегна ръка, за да вземе питието.

— Куентин ще се разсърди много, ако нараниш някой от приятелите ми, Джеймс. Много. А ако се отнесеш зле с мен… не ми се приказва.

— Вие… обичате ли го, мис Сейдж?

— Разбира се. Винаги ще го обичам.

Това някак си му се стори удовлетворително.

— На колко ще го осъдят, според вас?

— Подозирам, че доживотен затвор — отвърна Норкуист вместо нея. — Но ти ще можеш да си с него. Ще има нужда от теб.

— Знам. Там ще му е много трудно.

— Затова трябва да приемете предложението на инспектора — намеси се Франциско. — Така ще останете в Канада и ще можете да му помагате.

— Това не е ли измама, за да се предам?

— Дай ми пистолета, Джеймс — каза Огъстина.

Лупо изглеждаше сломен от болка.

— Как можете да понесете да го видите унищожен!? Как можете?

Тогава тишината беше нарушена от шум пред вратата — изненадано ръмжене, боричкане.

— Това е измама! — извика Лупо и се обърна към вратата.

Тя рязко се отвори и въоръженият агент от специалния отдел падна напред, през облегалката на стола. Брайън Померой го бе стиснал през гърдите. Стовари се върху гърба му с цялата си тежест и му изкара въздуха. Своя също. Огъстина улови ръката на Лупо, който моментално насочи пистолета към двамата на пода и стреля.

Успя да отклони китката му и вторият изстрел улучи рамката на гравюрата със сатира.

Пружините на Бровак се освободиха и той полетя напред като торпила. Лупо опита да се измъкне рязко встрани, но не успя да избегне сблъсъка с тялото му. Макс и Уентуърт също скочиха и измъкнаха пистолета от ръката му. Той се опита да забие пръсти в очите на Бровак, но получи жесток удар с глава по устата и се свлече на пода.

— Не ме е грижа какво ще стане с мен — изхлипа той с окървавената си уста. — Унищожавате голям човек! Бог!

— Дай ме под съд — изсъска Бровак.

Както Норкуист, така и агентът от специалния отдел вече бяха опрели пистолетите си в двете му слепоочия.

Брайън стана замаян и с широко отворени, невинни като на новородено очи, се вгледа в нарастващото кърваво петно върху предната част на ризата си.

44