Уилям Девъръл
Убийте всички адвокати (45)

Постмортем

21 юни

Скъпа кантора също и неустановените членове,

Вече е късно и Карълайн слага ниньос да спят. Във въздуха се носи звук на разбунтувал се корем, черни облаци, с болни стомаси, гневни и войнствени, оригващи гръмове и мълнии.

Сега е лятното слънцестоене — най-високото положение на слънцето, което не сме виждали от две седмици, — но синоптиците продължават да саботират усилията ми да докажа на Карълайн, че на това място има великолепни залези.

Днес отидох до града — вече сме собственици на един хълцащ пикап датсън — и получих от пощата пространното ви писмо. Приятно ми е да науча, че отново сте влезли в отегчителното ежедневие и че ритуалната помпозност на съда е възстановена. Исках да ви пиша, но имах много работа около поправката на покрива. Карълайн купи няколко саксии с растения и ги сложи под най-големите капчуци.

Дупката от куршум под реброто ми зараства добре. От нея не поникнаха гъби. Единственият спомен ще бъде вторият пъп, малко по-встрани.

Нещата изглеждат доста по-уютни, когато Карълайн и трите бебета са наоколо. Великолепно семейство. И двамата сме много добри родителски единици и се опитваме да убедим социалните служби, че това е така. Карълайн домъкна оттам цял куфар наръчници „Как да…“ и ги поглъща жадно, когато й остане свободна минута.

Двамата се спогаждаме много добре, струва ми се. Тя изпада в различни настроения. Аз чувствам вина. Караме се, обичаме се, цупим се, смеем се, продължаваме състезанието с птиците. Мисля, че ще се справим. Университетът й даде отпуск, докато преминем през лабиринта на законите за осиновяване в Коста Рика.

В тази страна една добра инвестиция би било производството на бюрократични приумици. Безбройни пътувания до Сан Хосе, документи, гербови марки, един Бог знае колко разговори със социалните служби. Трябва да са сигурни, че не сме наркомани или перверзни.

Може би след десетина години ще успеем да се върнем с децата в Канада. Давам си сметка, че отсъствам от работа твърде дълго, но вие очевидно успявате и без мен. Бровак е напълно способен да се справя с д’Англио, а след като Уентуърт спечели делото на Джо Раф срещу комунистите бюрократи, които искаха да го прогонят от съда, ще поеме целия му бизнес. Това би трябвало да се хареса на хлапето.

Искам да ви кажа, че веднага се досетих какво е правил Джо Раф пред голямото си бюро, след като видях разчетеното от индигата му. „Но не си давах сметка, тогава, че съм срещнал убиеца лице в лице.“ Ясна индикация, че пише кримка. Дочух, че се казвала „Убийте всички адвокати“. Ще ми се, приятели, аз да го бях измислил.

Уентуърт — съжалявам, че ме нямаше миналата седмица, когато се обади. Изпий едно за моя сметка и се опитай да не повръщаш на паркинга зад „О Сотерн“. Къщата е твоя, докато се върнем. Помни едно — никакви вещерски сеанси повече, ако разбираш какво искам да кажа.

Макс, поздравления за почти взетия бронзов медал на майския маратон. Сигурно си полудял от радост. Поздравления и за баща ти. Сигурен съм, че ще служи по-добре от предшественика си.

Продължавам да мисля тъжни неща за Ръсел. Да приключи с живота в такава агония… е, може би така е трябвало да плати ужасната цена. Все пак е загуба за професията, не можем да не признаем. Наистина беше убиец, но също и съдия, с разбиране към адвокатите на защитата.

Беше смел и безразсъден играч, но съм сигурен, че щеше да спечели, ако Хюи Лупо не се бе отдал на слабостта си към театъра и не бе направил онези необмислени неща. И ако не бях изпратил Франциско Сиера до Канада, за да открие убиеца.

Значи, оказа се, че го е направил Хюи.

Хаулънд го знаеше през цялото време. „Кой?“ — питам го аз. — „Хю-ю-ю“ — отговаряше той.

Някой трябва да напише истинския криминален роман — историята за големия господар и малкия слуга. Спомням си, че бях разочарован, задето не намериха камшици и белезници в къщата на иконома, но предполагам, че са правили само добър стар здравословен секс.

Нима старата мисис Колинс не се е досещала какво става край нея? Нима си е мислела, че Ръсел тича толкова често до къщурката на Джеймс, само заради масажа? Все още не мога да разбера що за птица е Лупо — въобще не ми прилича на ядящ змии ветеран от Виетнам. Уловен в крачка, така да се каже. Сигурно му е харесвало да играе ролята на обратен. Не е трябвало да полага особени усилия. Слава Богу, че не е пипнал СПИН.

Предполагам, че ще отърве още няколко години живот, докато минат всички дела и обжалвания, преди да го екстрадират в Щатите. Там нашият актьор ще се поклони и ще напусне сцената. Горещият стол. Още една жертва на величествената американска слабост към смъртта и възмездието.

Надявам се да уредите документите на Франциско навреме за следващия ски сезон. Поне до сватбата на Бровак през август, нали? Накарайте Кокала да напише писмо, това може и да ускори нещата, франк заслужава тази награда — да отвори свой собствен офис като частен детектив, Франк Сиера — частен детектив. От него може да излезе добра криминална поредица. Ще трябва да го надаря с някои особености — ще отглежда орхидеи или ще смърка кокаин, ще видим.

Вероятно в началото няма да има много трупове на разположение и ще трябва да се задоволява с бракоразводни дела, но може би добрата стара приятелка Абигейл Хичинс ще успее да му прехвърли малко работа.

И, като стана дума за големи криви нокти, как са бухалите, Уентуърт? Предполагам, че малките вече са пораснали и са отлетели, да се надяваме в Нахъни Вели, където ще могат да ядат до насита спасени от унищожение малки птички.

Много се радвам, че Люки и Къдлип са отворили ловно-рибарска хижа заедно — знаех си, че в къщата на Люки се готви и нещо друго, освен хамбургери. Голямата акула и малката писия. Какво още ми съобщихте? А, да. Търнбул и Калико. Според адвокатите им и двамата щели да отърват кожите. Е, това е правосъдието.

Огъстина — знам, че душевните ти рани ще зараснат с по-малко белези, отколкото тази на корема ми. Трябва да ми разкажеш по-подробно за този застрахователен агент, с когото се виждаш. Звучи ми вълнуващо.

Раната на корема ми, между другото, е нищо в сравнение с раната на душата, която получих миналата седмица. Първият отказ.

Е, Уиджън подготвя учениците си за подобни неща. „За жалост, ще откриете, че много издатели са неспособни да разберат вашия гений. Не очаквайте, че ръкописът ви ще накара лампите да светят цяла нощ още в първата къща, в която попадне, но продължавайте да се борите.“ Виждам се как влизам в кабинета на някой издател с пистолет в ръка. Отпечатайте тази книга, сър, или ще отнема живота ви.

Карълайн ми напомни, че уиджън е вид шарена патица, с плешива глава. Сега имам представа за човека, която никога няма да избледнее.

Продължавам да се боря:

Брайън

19 септември

Франк,

Пиша ти набързо. Уважавано издателство обеща да отпечата книгата ми, ако я преработя. Много било зализано накрая. Трябвало да има нещо по така. Някакъв завъртян текст.

Имам един. Току-що кантората ми изпрати опаковка от канадски търговски вестник. Не знам дали ти е попадал. „Любов сред планетите“ от Чарити Слоу. 60 000 долара в аванс! Възхваляват я като книга, написана от „практикуваща вещица“.

Не се опитвай да си представиш необузданата ми радост. Как пишеш „обезкуражен“? С „о“?

Предай на Бровак, че ни е мъчно, задето пропуснахме сватбата, но осиновяването се проточи повече, отколкото очаквахме. Още само четири месеца, това е всичко — обещаха! Моля те, предай на кантората. Не мога да понеса да им пиша.

Чувам, че си поел работата на доста адвокати. Не се свени да им одираш по пет кожи.

Аз и Карълайн все още очакваме зеления отблясък. Тя се шегува с това, така че съм решил да го видя първи. Ако вярвам в него, ще се появи.

Поздрави към теб и семейството ти:

Брайън

46