Клер Лоримър
Шантал (9)

Седма глава

Декември 1837

Бузите на Шантал се бяха зачервили от радост. В ръцете си държеше писмо от Антоан. С Джулия седяха на ръба на леглото й. Муселинените им рокли в пастелни тонове бяха разперили поли край тях, откривайки белите копринени чорапи и украсените с панделки пантофки. От вълнение Шантал бе развалила фризурата си; обикновено косите й бяха разделени на път по средата и отново прибрани на врата. Сега цялото богатство от къдрици обгръщаше пламналото й личице. С усета си към практичното Джулия отстрани падналите на челото й коси.

— Ето вече четири месеца, откакто напуснах Франция — каза Шантал, докато със светнали очи плъзгаше отново поглед по редовете, — но все така му липсвам! Пише също, че не обръща внимание на никоя друга жена от кръга на своите познати. Това не е ли удивително, Джулия?

Джулия кимаше тържествено. Тя бе само една година по-малка от Шантал, но имаше закръглените бузки на дете. Очите й обаче бяха забележителни — тъмносини с виолетов блясък, обрамчени от дълги, като че ли копринени мигли. Въпреки това тя не бе така привлекателна за мъжете като своята приятелка. Беше най-малкото от тринадесет деца. Животът й у дома не можеше да се сравнява с безгрижното детство на Шантал. За нея нямаше нищо по-хубаво от това да посещава Шантал, а в Лондон или във Финчкок често се случваше някое забавно събитие в обществото, което си струваше да се отпразнува.

Шантал скочи от леглото, склони глава в скута на Джулия и я загледа замислено.

— Има още нещо зашеметяващо, което трябва да ти съобщя — каза тя. — Снощи мама ме извика при себе си и ми каза, че сега, когато вече съм навършила седемнадесет години, съм достатъчно голяма, за да науча някои неща за тях, моите родители.

От вълнение очите на Шантал се бяха разширили.

— Джулия, мама не ми е родна майка! Моята същинска майка е била от Неапол. Татко се е запознал с нея, когато се е борил на страната на карбонарите. Бил е водач на едно въстание, което не е успяло. Самият той е бил ранен. Младата вдовица на един от бойците се грижела за него, докато оздравее, и понеже е била много красива и добра, татко я обикнал!

Шантал наблюдаваше с внимание лицето на Джулия, търсейки да прочете по него реакцията й. Самата тя се чувстваше несигурна след тези разкрития. Първоначално бе изпитала болка, че не е онова момиче, което винаги беше смятала, че е. После разочарованието се замени с възбуда. Дълбоко в себе си тя винаги бе усещала, че има някаква тайна. Освен това тя и сестра й Тамариск бяха толкова различни една от друга, че хората често го забелязваха и не пропускаха да изразят това си впечатление. Сега причината й стана ясна. Та те не бяха само от различни бащи, но, както се разбра, имаха и различни майки.

— Моята истинска майка е починала, когато татко в стремежа си да ни спаси, е пътувал на север — продължи да разказва Шантал. — Както виждаш, Джулия, Джон е толкова мой брат, колкото и Тамариск — моя сестра. Татко е единственият ми истински роднина!

Зениците на Джулия се бяха разширили от удивление, но тя сякаш ни най-малко не бе изненадана, че животът на Шантал има такова бурно, романтично минало. Тайно тя винаги си бе мислила, че у нейната приятелка има нещо по-особено.

Шантал взе ръката на момичето.

— Разбра ли всичко, което ти разказах, Джулия? То означава, че съм извънбрачно дете. Мама твърди, че не трябва да се измъчвам заради това, понеже Господ така е отредил. Тя казва, че трябва да съм благодарно на татко, че се е показал любящ и предан баща. Но обстоятелството, че татко не се е оженил за родната ми майка, а въпреки това са се сдобили с дете, мама не пожела да ми обясни!

— Може би е възможно човек да се сдобие с деца и по друг начин — предположи Джулия. — Всеки знае, че лорд Байрон има дъщеря от Клер Клермон. Какво ще кажеш за Хорейша Хамилтън? Лорд Нелсън й е баща, а покойната лейди Хамилтън — нейна майка.

Двете момичета се спогледаха въпросително, после Шантал каза:

— Тамариск скоро пристига в Англия. Ще я помоля да ми изясни всичко това. Все пак има четири деца и не може да не знае. Сигурна съм, че ще ми каже. Именно тя ме успокои в онази нощ, когато си мислех, че ще ми изтече кръвта. Тогава отговори на всичките ми въпроси.

Спомняйки си някогашното си незнание, двете се закискаха. С присъщата й игривост Шантал издърпа Джулия от леглото, остави писмото на Антоан настрана и двете затанцуваха из стаята.

— Нима няма да е великолепно, Джулия, ако някой ден празнуваме двойна сватба — ти с Джон, а аз с Антоан? Каква сватбена рокля би искала?

Остатъкът от този предобед мина под знака на романтичните фантазии на двете, докато Джон седеше сам в другата стая и се опитваше да се концентрира върху вестника. Чувстваше се малко пренебрегнат от жизнерадостната компания и бе донякъде сърдит на Джулия, задето изцяло бе обсебила Шантал. Би бил още по-сърдит, ако знаеше каква роля му отреждат момичетата в плановете си за бъдещето. Нищо не му бе по-чуждо от желанието да се ожени за Джулия.

С въздишка той повика един от прислужниците и го помоли да предаде на дамите, че ги кани на езда в Хайд парк, ако нямат, разбира се, нещо друго предвид. Знаеше, че Шантал не би могла да устои на такова предложение. Тя се радваше на времето, прекарано около конете също като него самия. Що се отнасяше до Джулия, той трябваше да се примири с обстоятелството, че тя придружава Шантал навсякъде.

През следващите седмици разочарованието и унинието на Джон все повече нарастваха. Пери и Морийн отказаха да му разрешат да говори на Шантал за своята любов. Принудителното прикриване на чувствата ставаше все по-мъчително за него. В едно той беше съгласен с втория си баща. Шантал бе излязла съвсем скоро от манастирското училище. В света на възрастните тя навлизаше без всякакъв опит. Според Пери тя трябваше свободно и необвързано да се порадва на компанията и на други млади мъже, преди да се реши на женитба с Джон.

— Остави я поне още една година да се порадва без ангажименти на обществото — беше казал Пери. — На осемнадесетия й рожден ден можеш да й направиш предложение, ако искаш.

Аргументите на майка му бяха много по-неубедителни. Те почиваха на убеждението й, че чувствата му са продължение на привързаността, която като брат винаги бе изпитвал към Шантал.

— За да е щастливо едно семейство, не е достатъчно само да се харесвате — твърдеше тя. — Най-важното е любовта, скъпи Джон, голямата, страстна любов на мъжа към жената. Ти и Шантал сте още почти деца. Едва по-нататък ще откриете чудния свят на страстите. Тогава всичко, което е било преди това, може да ви се стори бледо и незначително.

Как би могъл да обясни на майка си, че страстното желание да притежава Шантал не е по-малко от уважението, което чувстваше към нея? Морийн изглежда, бе обсебена от идеята, че любовта е възможна само между възрастни, че младите не са в състояние да изпитат силата й. Той би могъл, разбира се, да й припомни, че е била едва на петнадесет, когато се е влюбила в неговия баща Жерар дьо Вал!

— Щеше скоро да забравиш тази лудория, ако се бе заел с нещо друго. Не е полезно за тебе да се въртиш около полата на Шантал.

Всъщност именно Шантал бе тази, която го подтикна да напусне за известно време дома си.

— Не разбирам какво става с тебе от няколко дни? — заяви му тя. — Доскоро се чувствах чудесно в твоята компания, но от известно време винаги си намръщен и сърдит. Твоето навъсено лице и постоянното ти лошо настроение са направили впечатление дори на Джулия, която иначе те обожава!

Наранен, разкъсван от вътрешни противоречия, но съзнаващ, че Шантал е права, Джон прие поканата на един свой съученик да участва в лов на патици в Шотландия. Върна се у дома едва за Коледа. Семейството се бе оттеглило в имението Финчкок според обичая, за да прекара там празника.

Джон искаше да се срещне и със сестра си Тамариск. Тя бе пристигнала със съпруга си и четирите им деца от Малта, където Чарлз служеше. Имаха намерение да изкарат една дълга ваканция в Англия. Джон харесваше своя зет, обожаваше племенниците си.

Тамариск отгатна бързо истинските причини за напрежението в семейството. Взаимоотношенията между Пери и майка й бяха отлични както винаги. Все още живееха заедно като влюбени. Връзката им бе толкова силна, че по-младите членове на фамилията се чувстваха малко пренебрегнати. Не след дълго Джон и Шантал разкриха пред нея сърцата си и Тамариск бе така загрижена от положението на нещата, че сподели с Чарлз тревогата си.

Чарлз, мъж в най-добрата възраст, малко се бе променил, откакто като млад офицер от флота бе поискал ръката на Тамариск. Светлорусата му коса бе леко посивяла отстрани, но тялото му бе още силно и гъвкаво. Само линиите около устата и очите му придаваха по-зрял вид, какъвто трябваше да се очаква от човек с неговата служба, изпълняващ отговорни задачи.

Чарлз гледаше жена си с присъщата си дружелюбност. След петнадесет години брак тя също не бе много променена. Въпреки раждането на четири деца тя се радваше на стройна и гъвкава фигура. Когато имаше време, не пропускаше да се занимава със спорт, минаваше за отлична ездачка. Обичаше дългите разходки сред природата с децата и споделяше тяхната привързаност към крикета.

Чарлз изпитваше най-топли чувства към семейството на жена си. Любовта му към Тамариск се пренасяше и върху останалите членове на фамилията. Той се считаше за щастливо женен и много рядко изпитваше съжаление, че Тамариск не храни към него същата страстна любов. Но тези мисли не променяха убеждението, че е най-щастливият мъж на този свят, нали имаше такава красива и интелигентна жена. Никога нямаше да забрави ужаса, който тя бе преживяла в ръцете на онзи ужасен търговец от Генуа, който по най-брутален начин я бе изнасилил. Като съпруг Чарлз винаги се бе опитвал да бъде особено нежен и внимателен. Макар често да изглеждаше, че удоволствието от любовта за нея не е толкова израз на истинска страст, колкото желание да отговори на чувствата му, Чарлз бе склонен да не обръща внимание на това. Знаеше, че няма основания за ревност. Тамариск не обръщаше внимание на други мъже. Що се отнася до младежкото й увлечение по Пери, двамата бяха разговаряли без притеснения по този въпрос. На Тамариск й се струваше невероятно, че се е надявала да заинтересува Пери, след като той така много обичаше и почиташе майка й. Според нея любовта й към Пери е била по-скоро един вид преклонение пред героя.

Чарлз внимателно слушаше разказа й за посещението на нейното семейство в Компиен, за последиците от срещата с Антоан. Когато Елзи, която й помагаше да се подготви за сън, напусна стаята, Тамариск легна до него в леглото и му съобщи за признанието, което Шантал й бе направила. Тя бе споделила, че след завръщането си от Франция не е срещала млад човек, който би могъл да се сравнява с французина, както и обстоятелството, че тайно получава писма от него, в които той й засвидетелства своята привързаност и любов.

— Както изглежда, Шантал го намира за невероятно привлекателен, за най-пленителния мъж на този свят! — въздъхна Тамариск. — За първото съм готова да се съглася с нея. Още като малко момче Антоан беше много красив. Трябва да е станал забележителен мъж, но пленителен — това не бих могла да си представя. Не ми харесва и тайният характер на тяхната кореспонденция, Чарлз! Сигурна съм, че и Шантал би предпочела Пери и мама да знаят, но Антоан явно е категорично против. Разбрах още, че ще посети Англия през следващата година във връзка с коронясването на младата кралица. Предупредих Шантал да не се среща с него без знанието на майка ни. Днес бих му се доверила толкова малко, колкото и преди, Чарлз!

— Може би Шантал ще срещне преди неговото пристигане друг младеж, който да спечели сърцето й, — каза й Чарлз успокоително. — Младите момичета на нейната възраст не са много постоянни!

— Мисля, че тя е привлечена повече от романтичното в любовта, отколкото от самата любов — отбеляза разумно Тамариск. — Но това не е най-големият проблем. Много по-загрижена съм за Джон. Мисля, че той наистина обича Шантал. Страда много, понеже тя вижда в него само брата.

— Ти не ми ли каза преди малко, че сега и двамата знаят, че не са брат и сестра, че биха могли да се оженят, ако пожелаят? — попита Чарлз. Той сложи ръка на нежните бели рамене на жена си, която се притисна до него под топлото одеяло.

— Шантал е още твърде млада, за да прави някакви разумни планове за бъдещето — каза Тамариск и погледна нежно мъжа си. — Когато аз бях на нейните години, си мислех, че съм влюбена в онзи нехранимайко, артиста Лий Дартън. Спомняш ли си за него, Чарлз? През това време ти търпеливо чакаше да се вразумя.

— И трябваше доста дълго да почакам — пошегува се Чарлз.

Той духна свещта върху нощното шкафче и се отдаде на съня.

Тамариск лежеше будна до него. Със свито сърце си мислеше за нещастното лице на Джон, за щастливото изражение на Шантал, когато й съобщи, че отново е получила писмо от Антоан.

— Не забравяй, че именно тайнственият характер на тази размяна на писма прави нещата да изглеждат така романтични — предупреди Тамариск своята по-млада доведена сестра.

Лицето на Шантал пламна, в очите й проблесна възмущение.

— Защо всички са настроени срещу горкия Антоан? — попита тя ядосано.

Двадесет и четири часа по-късно същия въпрос тя постави и на Джон. Името на Антоан се спомена по време на вечерята, когато Морийн разказваше на Тамариск подробности за посещението им във Франция. Неочаквано с тих, сърдит глас Джон изтърси:

— Шантал е напълно запленена от дискретния чар и френските маниери на моя несъщ брат! При това е прекалено млада, за да може да го види такъв, какъвто е в действителност. Теб, Тамариск, той не би могъл да излъже.

Шантал с горест защити Антоан:

— Не е ли възможно просто да имам по-малко предразсъдъци от теб, Джон, и по тази причина да виждам Антоан такъв, какъвто е? Ти, изглежда, не обръщаш внимание на факта, че той е предпочел да запази за себе си някои обстоятелства от миналото, само за да щади чувствата ти. Те бяха изнесени на бял свят едва след като вие с мама го принудихте да го стори. Не е ли така, татко?

Пери наблюдаваше зачервените бузи на дъщеря си и изпълнените й с гняв очи и макар за кратко го обзе безпокойство. Не можеше да бъде доволен, че тя се застъпва за Антоан. Възприемчивостта й към ласкателствата на младия французин лесно можеше да се превърне в нещо по-опасно. Той самият нямаше доверие в сина на Жерар, но както дъщеря му бе казала, никой нямаше основания да го злепоставя.

Пери се опита с една шега да смени темата на разговора. Шантал с готовност откликна на това, но по-късно вечерта отново й се случи да повдигне този въпрос, когато срещна Джон в библиотеката. Този път тя бе ръководена от желанието да го накара да прояви повече разбиране.

— Знаеш, че винаги съм уважавала мнението ти, силата на твоите доводи, Джон — каза тя. — Но по отношение на брат ти позициите ни напълно се разминават. Струва ми се, че е много нечестно да обвиняваш човек, след като нямаш доказателства, че в нещо се е провинил. Ако намериш дори само едно, аз бих се присъединила веднага към твоята критика!

Джон погледна Шантал объркано.

— Знаеш много добре, че не мога да ти представя някакво доказателство, но един ден ще разбереш колко съм бил прав!

— Дотогава обаче ще трябва да признаеш, че според английското правосъдие един човек е невинен до доказване на противното.

— Шантал… — Тонът, с който бе произнесъл името й, издаваше толкова болка и страст, че тя веднага забрави за спречкването.

— Добре ли си, Джон? — попита го нежно. От думите й бе изчезнала цялата настъпателност. — Така странно прозвуча гласът ти… Случило ли се е нещо?

Джон едва се въздържа да не я докосне. Как искаше да я обгърне с ръце и да й признае изгарящата го любов. Пребиваването в Шотландия не охлади неговите вълнения; те бяха станали дори по-силни в отсъствието на Шантал. Сега му изглеждаше по-зряла, по-красива и по-привлекателна. Едва се сдържаше да не й признае чувствата си, спираше го единствено даденото на майка му обещание. Избягвайки съблазнителните, леко отворени устни, дружелюбния поглед на нейните тъмни очи, Джон се обърна и каза само:

— Защо не беше малко по-голяма!

Гневните искрици се върнаха в очите на Шантал.

— Ти си мислиш, че съм още дете! Само защото съм две години по-малка! Лъжеш се, мой скъпи Джон. Ти може би виждаш в мен само едно хлапе, но други мъже не са на същото мнение. За някои аз вече съм жена. При това ме намират за чаровна, весела, забавна и привлекателна.

Неописуемо засегнат, Джон я прекъсна:

— Без съмнение говориш за Антоан. Трябва да призная, че ти е направил хубави комплименти. Сигурно му е било приятно да се позабавлява с едно неопитно момиче, току-що излязло от училище. Остава само да се похвалиш, че те е целунал!

Това беше първото истинско скарване. Шантал бе настръхнала като буреносен облак. С широко отворени очи тя гледаше Джон.

— Мисля, че ти просто ревнуваш! — каза тя. Но гневът й сякаш изведнъж отлетя, тя се почувства някак странно щастлива. Настроението й се промени неочаквано и очите й отново грейнаха очарователно.

— Кажи ми истината, скъпи Джон! Ти би искал да се възхищавам само на тебе? Сърдит си, понеже си признавам, че намирам и друг за интересен и забавен?

— Това ми е напълно безразлично! — излъга той, изчервявайки се, че така лесно е успяла да разбере. — Твое право е да флиртуваш с когото си пожелаеш. Това не ме засяга.

— Значи си съгласен да се срещна отново с Антоан. Догодина той ще дойде в Англия за коронясването на кралицата. Има намерение да посети и мен.

Думите й стъписаха Джон много по-силно, отколкото тя можа да забележи. С престорено безразличие той каза:

— Ако мама и татко нямат нищо против, на мен ще ми е все едно. Не очаквай, че ще го приема обаче с разтворени обятия. Не мога да понасям този човек и няма да променя мнението си!

— Това е нечестно и невъзпитано! Ще кажа на Джулия, че ти не си такъв, за какъвто те смята. Мисля да я посъветвам да си избие от главата идеята за женитба с толкова недружелюбен и скучен човек като тебе! Това ме кара да ти припомня колко некрасиво бе да не я целунеш, когато ни посети за Коледа. При това добре знаеш как щеше да я зарадваш.

Лицето на Джон се изкриви от яд и разочарование.

— Няма да позволя нито на теб, нито на когото и да било да ме обвързва по някакъв начин с вашата скъпа Джулия — каза той побеснял. — Сигурно страшно се забавлявате да си играете с мен като с някаква марионетка, като ме карате да танцувам, подръпвайки конците насам-натам. Искам да знаеш, Шантал, че бих целунал един човек само когато и където на мене ми харесва. За Джулия никога няма да се оженя, дори ако трябва да остана до края на живота си ерген.

Беше успял да накара Шантал да замълчи. Тя не можа и дума да каже, когато той се обърна и напусна стаята. Лицето й изразяваше смущение и жал. Джон не се шегуваше. Той мислеше всяка дума, която бе казал. Ако Джулия знаеше, това щеше да й разбие сърцето. Толкова отдавна те двете бяха планирали сватбата й с Джон. Неговият флирт със синеоката, русокоса Мириам, която не криеше възхищението си от Джон, те не възприемаха сериозно. Същото важеше и за Джоана, която бе толкова красива, че никога не страдаше от липса на кавалер за танците. Дали пък Джон не се интересуваше от някоя от двете?

Шантал въздъхна. Не беше толкова лесно да си възрастен, както тя и Джулия си мислеха. Изборът на партньор в живота се оказа далеч по-труден от това, да намериш начин да утешиш приятелката си в училище.

На Шантал и през ум не й минаваше, че Джон не иска да се ожени за Джулия, понеже има намерение да направи нея своя съпруга. Отдавна бе решила, че ако един ден принадлежи на някого, това ще бъде единствено младият, красив Антоан дьо Вал.