Клер Лоримър
Шантал (27)

Двадесет и пета глава

Август 1839

Морийн вдигна към Пери зачервените си от плач очи. В треперещите си ръце стискаше писмото на Тамариск.

— Явно ни е писала и преди това — промълви тя. — Тъй като не е знаела, че не сме получили нито едно писмо, не е можела да предположи колко ще ни изненада.

Пери обгърна с ръце раменете й.

— Но каква чудесна вест ни изпрати тя, мила моя! Помисли си само, и двете са живи! Просто не мога да повярвам!

— Трябва да съобщим на Чарлз — продължи Морийн. — Но ще изчакам да се поуспокоя малко, защото не искам вълнението ми да се предаде и на него. Лекарят настоява да пазим спокойствието му. Оздравяването му напредва отлично!

Морийн само беше прехвърлила ситно изписаните страници от писмото на дъщеря си. Завладяна от радост, тя едва ли беше разбрала всички подробности на случилото се. Затова Пери седна до нея и двамата заедно зачетоха внимателно дългото писмо. То носеше дата от началото на юни.

„Пиша ви от дома на мистър Милиъс, губернатора на Сейшелските острови. След чудодейното спасение на милата ни Шантал Джон, капитан Макрей, Симон Сен Клер и аз бяхме приети тук като гости. Често си мислех как най-безболезнено да ви съобщя това, но сега нямам никакво време, тъй като утре потегля корабът «Луиза» с курс към Англия и аз се уговорих с Джон да ви съобщя за предстоящото ни завръщане, защото изненадата от едно неочаквано появяване вероятно щеше да бъде по-голяма.“

— Напълно е права! — отбеляза Пери и дълбоко въздъхна.

„Джон предложи двете с Шантал да тръгнем с «Луиза», а той да ни последва с капитан Макрей след една седмица. Но Шантал все още не е готова за дългото пътуване, затова всички ще потеглим за дома на «Русалка». Веднага ще ви разясня причините за това. Но първо бързам да ви уверя, че тя е напълно здрава и копнее да се върне у дома. Същото важи и за мен.

Вероятно от предишните ми писма сте разбрали, че се възстанових след корабокрушението в дома на Симон Сен Клер. Когато Джон и капитанът се появиха така неочаквано, уведомени от губернатора за моето местонахождение, аз вече планирах да потегля обратно към Англия. Но Джон беше твърдо решен да претърси всички острови на архипелага с надеждата да открие Шантал. Той, капитанът и Симон вече загубили надежда, след като посетили безрезултатно почти деветдесет островчета. Тогава станало чудото. Открили Шантал на малко парче земя, наречено Коативи, на около двеста мили оттук.“

— Само като си помисля, че се опитвах да отклоня Джон от намерението му да тръгне по море! — извика Морийн. — Ако не беше той, може би никога нямаше да я намерят!

— Странно, но той беше убеден, че Шантал е жива, макар че всички факти говореха обратното — промълви замислено Пери. — Толкова съм му задължен!

После продължиха четенето:

„Можете да си представите колко се е променила Шантал през деветте месеца, прекарани на острова, и аз се боя, че Джон е бил просто потресен от състоянието й. Но само кожата й беше потъмняла като на туземка и тя почти не носеше дрехи на гърба си, но и е живяла в палмова колиба като тукашните полски работници. Единствените й спътници били един португалски пират и една млада негърка, която мъжът спасил от лапите на някакъв роботърговец. Според собствените й думи тя не вярвала, че някога ще ги открият. Коативи е настрана от обичайните морски пътища и е толкова далеч от Мае, че там никога не слизат рибари. Затова след седем месеца Шантал приела да стане жена на португалеца. Доколкото се знае, той е от добро семейство, красив и дълбоко обича нашата Шантал.“

Морийн видя, че Пери сви ръце в юмруци.

— Моята малка чучулига се е омъжила за пират! — ужаси се той.

— Но, мили мой, това не е законен брак — побърза да го успокои Морийн. — Нека да прочетем писмото докрай. Може би нещата ще ни се изяснят по-добре.

„Разбира се, този брак не е могъл да бъде сключен по законния начин. Когато поговорих с Шантал за така наречената сватба, ми стана ясно, че двамата просто са разменили брачни клетви помежду си. Естествено, Джон беше покрусен от станалото, но аз не се съмнявам, че любовта му към Шантал е все така дълбока и силна. Що се отнася до Шантал, боя се, че бедното дете е напълно объркано след завръщането си в цивилизования свят. Ясно ми е, че тя е изпитвала дълбока симпатия и привързаност към онзи човек, чието име обещах да не споменавам. Той бил извънредно мил и внимателен към нея и никога не му липсвали разбиране и деликатност. Привързаността към него е все още дълбоко вкоренена в душата й и тя не е безпричинна, защото няма съмнение, че той е спасил живота й.“

— Не пренебрегвай това и не съди прибързано онзи мъж — промълви тихо Морийн.

С непроницаемо лице Пери дръпна писмото от ръцете й и зачете високо:

„Все пак този човек е бил пират с лоша слава. Обявена е награда за главата му. Ако го бяха взели на борда, в Мае веднага щяха да го арестуват и може би дори да го обесят. Зачитайки чувствата на Шантал, ние се споразумяхме да го оставим необезпокояван на острова заедно с младата негърка. Това беше и в негов собствен интерес. Мисля, че Джон е щял да го убие, но за щастие капитанът и Симон успели да предотвратят драстичните мерки срещу този човек, който така или иначе е спасил живота на нашата малка Шантал.

Тя е напълно объркана и през цялото време плаче. Вчера заяви, че ще се върне на острова, защото не иска съпругът й да се чувства самотен и изоставен. Настояваше, че е положила брачна клетва пред Бога. Било неин морален дълг да удържи на думата си, все едно валиден ли е бракът или не. Тогава сметнах, че е време да й съобщя един неприятен факт, който научих от капитан Макрей. Онзи мъж признал пред него, че нарочно не палел огън на острова, който можел да сигнализира на минаващите кораби за присъствието на корабокрушенци. Знаел, че спасението щяло да означава загуба на Шантал и не бил готов да поеме този риск. Мисля, успях да убедя Шантал, че истинската любов се състои в саможертвата. Ако онзи мъж я обичаше, щастието й щеше да бъде по-важно за него от егоистичното му желание да я задържи при себе си. След този разговор тя изостави намерението си да се върне при него. Дори тази сутрин каза, че с нетърпение очаква да ви види отново.“

— Слава богу! — промърмори Пери. — Бедното ми момиченце!

— И бедният Джон! — допълни Морийн. — Тамариск пише, че и той е много объркан.

„Джон се опитва да крие любовта си към Шантал. Повечето време е в компанията на Симон Сен Клер и двете хубави млади племенници на губернатора. Но ми се струва, че той флиртува с малката Фийби само за да накара Шантал да ревнува. Май има известен успех, защото едва преди половин час тя ми каза, че намира за смешен начина, по който Джон се върти около това момиче. После се затвори в стаята си и сега не иска да излезе оттам. Само на мен е позволено да я виждам. Непрекъснато твърди, че Джон не може да я разбере и че я презира заради живота, който е водила на острова. Надявам се, че след завръщането ни в Англия всички тези необикновени събития, които преживяхме, ще ни се струват само лош сън. Все пак аз зная от горчивия си минал опит, че никой не остава изцяло същият след жестоките удари на съдбата. Надявам се писмото ми да ви подготви за промените, станали с всички нас през това време.

Прилагам кратко писъмце до Чарлз. Няма нужда да ви уверявам колко копнея да ви прегърна отново.“

Морийн с въздишка отпусна писмото.

— Тамариск не споменава нищо за своите собствени преживявания — промълви замислено тя. — Без съмнение ги е описала в предишните си писма, които за съжаление не достигнаха до нас. Не смиташ ли и ти, че Тамариск също се е променила? А на мен ми се струва, че беше вчера, когато беше на възрастта на Шантал и в главата й се въртяха само безумни мисли…

— Забравяш колко време мина оттогава — припомни й с нежна усмивка Пери. — Та тя е вече над четиридесет! Сега обаче, скъпа, е време да отидем и да разкажем на дечицата, че майка им скоро ще си бъде у дома. После ще поговорим и с Чарлз.

Оздравяването на Чарлз вървеше бавно, но постоянно напредваше. Зрението му беше почти напълно възстановено и лекарите възнамеряваха скоро да го обявят годен за военна служба. Новината, че Тамариск е жива и е на път за вкъщи, беше достатъчна да прелее чашата на радостта му.

— Аз съм най-щастливият мъж в света! — каза той на Морийн и Пери. — Моля се само пътуването да мине благополучно.

И наистина дългият път мина без особени трудности. Но никой от пасажерите на „Русалка“ не се завръщаше в родината със същото радостно вълнение, с което ги очакваха близките им в Англия. Тамариск беше благодарна на съдбата, че грижите около Шантал поглъщаха всичкото й време и мисли, защото иначе щеше да й бъде трудно да се пребори с внезапните пристъпи на самотност и тъга поради раздялата със Симон. Непрекъснато си напомняше, че поне за него раздялата не беше толкова болезнена. Причината за това беше, че Тамариск се беше оттеглила навреме. Докато всички заедно пребиваваха в гостоприемния дом на семейство Милиъс в Етаблисман дю роа, Симон често търсеше компанията на безгрижната млада Джанет.

Но Тамариск още дълго нямаше да забрави омайващите горещи нощи в Шато Корал. Мислите й често се връщаха към онези страстни изживявания, които бяха привилегия на младостта, но които тя беше познала едва в обятията на този първоначално толкова плах французин.

Тя често мислеше за Чарлз и се опитваше да вземе решение дали трябва да му признае изневярата си или не. Едновременно с това искаше да убеди себе си, че споменът за Симон скоро ще избледнее. Може би тогава ще бъде дори в състояние да постигне с Чарлз онова чувствено удовлетворение, което беше усетила на острова в обятията на младия си любовник. Много щеше да зависи от това, доколко Чарлз ще бъде готов да прояви разбиране.

През дългите месеци в морето Джон постепенно се примири с факта, че Шантал се е срутила от онзи висок пиедестал, на който самият той я беше поставил. Когато един ден заговори с Тамариск за това, той изповяда и любовната си връзка с Фльор Дюбоа, младата французойка.

— Мили Джон, огромно е разстоянието между разпуснатата жена без морални скрупули и едно женско същество, което случайно е нарушило заповедта за целомъдрие, чието спазване се изисква от мъжете — каза му Тамариск. — Падналите момичета често са обект на сурови критики точно от страна на онези мъже, които не се спират пред нищо, за да прелъстят някоя бедна девойка.

И Фльор каза нещо подобно, помисли си Джон. А той не я прокле за това! Но любовта му към Фльор не можеше да се сравни с тази към Шантал. Тъкмо защото обичаше толкова силно Шантал, фактът, че тя се беше отдала на друг мъж, му причини такава страшна болка. Съгласен беше с казаното от Тамариск, но въпреки всичко й се оплака, че ако се ожени за Шантал, духът на Динес да Гама всяка нощ ще го преследва в брачното легло.

— А няма ли да се появи и духът на Фльор, ако Шантал узнае, че и ти си имал любовница? — върна му го веднага Тамариск.

През дългите, монотонни седмици в открито море Джон започна все по-добре да разбира Шантал. Често се присъединяваше към нея, когато тя заставаше на палубата и с безмълвно отчаяние се вглеждаше в разпенената водна следа. Не я измъчваше разкаяние за раздялата й с Динес да Гама, съвсем не. Тъмните й сухи очи горяха от срам поради факта, че по своя воля му беше отдала тялото си. Сега смяташе, че вече няма никакъв шанс да започне нов живот и да сключи законен брак.

В тактичните опити на Джон да се сближи с нея Шантал виждаше не израз на любовта му, а единствено съжалителна любезност. Гордостта я принуждаваше да отблъсква подобни аванси, въпреки че копнееше да се сгуши в обятията му. Най-после беше разбрала, че нежната привързаност на Джон е била неотменна съставна част от живота й, а тя я е приемала съвсем естествено, като въздуха, който дишаше, или топлината на слънцето. Едва сега, когато сметна, че завинаги е загубила уважението му, тя започна да осъзнава от какво се е лишила. Горчивият гняв срещу Динес с течение на времето се уталожи. Когато Тамариск й каза, че на два пъти не е дал знак на минаващите край острова кораби, които са можели да ги спасят, Шантал го прокле и повярва, че той никога не я е обичал. Сега обаче знаеше, че човек като Динес има свои собствени морални норми. Беше свикнал да взема всичко, каквото поиска, без много приказки и без бавене. Шантал все повече се самообвиняваше, че не е устояла на изкушението да му се отдаде. Дори много по-лошо, тя беше копняла да узнае тайните на физическата любов. През последния месец вече не се взираше в хоризонта да открие спасителния кораб, защото беше доволна от живота си на острова. Дали Динес отново се е върнал към Замби? Сега негърката сигурно е щастлива с него…

Шантал усети облекчение, когато установи, че не е забременяла. Замби също не беше могла да забременее от Динес. Когато спомена това пред Тамариск, тя й обясни, че някои мъже не могат да създават деца. Вероятно именно поради това и Шантал се беше отървала без последствия.

— Ще забравиш всичко. Когато бях млада, и с мен се случи същото — утешаваше я сестра й.

Но Шантал поклати глава.

— Никога няма да забравя Динес, острова и съвместния ни живот там. Аз не бях нещастна като теб, Тамариск. Част от мен остана завинаги на острова. Вече никога няма да бъда същата.

— Оставила си там детството си — обясни умницата Тамариск. — Време е да се обърнеш към бъдещето, Шантал. Това важи и за мен. Аз също оставих част от себе си на острова. Много се привързах към Симон през месеците, които прекарах в дома му.

— Мисля, че децата много са ти липсвали. Симон Сен Клер ти е станал нещо като син — отговори наивно Шантал.

Не без горчивина Тамариск установи, че думите на Шантал доказват окончателно това, което и тя самата знаеше — че никога нямаше да се омъжи за Симон, дори ако наистина беше останала вдовица. Цял свят щеше да ги гледа с очите на Шантал — не като мъж и жена, а като майка и син.

В Лондон, в Бар Хаус цареше трескава шетня. Морийн се подготвяше да посрещне близките си. В спалнята на Шантал сложиха нови китайски тапети с красиви жасминови цветове. Опразниха най-голямата гостна, почистиха я основно, излъскаха пода и изцяло смениха мебелировката. Там щяха да настанят Тамариск и Чарлз. Старата баронеса още беше на легло и затова не беше желателно младите да живеят при нея.

— Тук има предостатъчно място за всички — говореше Морийн на Пери. — Толкова се радвам да подслоня близките си под своя покрив.

С присъщата й тактичност, която толкова възхищаваше Пери, Морийн писа на Джулия Лейд и я покани на гости. Така Шантал щеше отново да има до себе си любимата си приятелка от детинство.

— Толкова неща имат да си кажат! — обясни Морийн. — Бедната малка Джулия не е идвала у нас, откакто Шантал замина. Момичето ще се радва да я види отново. Пък и за нея ще е приятно разнообразие.

Поради непрекъснатата суетня в къщата Пери закопня за мъжко общество. Почти оздравелият Чарлз беше отличен събеседник. През последните десет години двамата рядко имаха възможност да си поговорят на дълго и на широко, защото се срещаха само при семейни празници или в обществото. Въпреки стремителната си кариера във флота Чарлз водеше спокоен, усамотен живот, но с течение на годините беше загубил голяма част от своята резервираност. Така че и двамата мъже се зарадваха на възможността да обсъдят помежду си предстоящите събития.

Чарлз беше по-подготвеният от двамата за промените, станали с близките им през тези дълги месеци отсъствие. Когато Пери сподели, че с нетърпение очаква да прегърне отново своята малка Шантал, Чарлз пророчески отбеляза:

— Не е много вероятно Шантал да се върне у дома същата, каквато беше преди. От всичко, което пише Тамариск, става ясно, че тя се е превърнала в млада жена и окончателно е казала сбогом на детството си. Може би трябва да последваме примера на Тамариск и да пристъпим към Шантал без предубеждения, докато узнаем подробности за преживяванията й през изминалата година.

Пери кимна, но не изрази гласно колко е изненадан от чувствителността на Чарлз и умението му да вниква в душите на хората.

— Трудно е човек да те накара да проговориш, Чарлз, но когато кажеш нещо, думите ти са умни и обмислени — каза след малко той. — Не е чудно, че те повишиха в чин контраадмирал. Явно разбираш мъжете също така добре, както и жените. Прости ми, но ще бъда откровен, защото зная колко обичаш своята Тамариск. Струва ми се, че бракът ви не вървеше така гладко, както кариерата ти във военния флот. Знаеш, че в младостта си Тамариск преживя доста нещастия. Мога само да те поздравя, че успя да й осигуриш спокоен и доволен живот.

Чарлз не отговори. Беше твърде привързан към жена си и не можеше да си позволи да заговори за единствената болезнена точка в брака си. Макар че Тамариск с всички сили се стремеше да прикрие отвращението си от физическата близост, тя никога не беше успяла да го измами. Въпреки неохотата си Чарлз беше достигнал до извода, че не бива да иска от нея любов, дори когато самият той силно я желае. От време на време беше търсил утеха при други жени, но им плащаше за услугата и бързо ги забравяше. Винаги беше проявявал дискретност при тези редки изневери и Тамариск не знаеше нищо за тях. Понякога Чарлз с горчивина се питаше дали жена му изобщо ще почувства нещо, ако разбере.

Очакваше връщането й с дълбок, почти болезнен копнеж. Да можеше само да я притисне в обятията си, да й докаже своята дълбока и страстна любов, която така добре отговаряше на същността му! Но трябваше да се сдържа. Беше си обещал да я целуне нежно по бузата и да не се издава по никакъв начин, че има отчаяна нужда от нея.

Чарлз си каза, че Пери няма представа колко му завижда за щастливия брак с майката на Тамариск. Отдалеч личеше, че двамата се обичат с душа и тяло. Той винаги забелязваше нежните погледи, които си разменяха, както и едва забележимите интимни жестове. Внимателният наблюдател веднага проумяваше, че въпреки напредналата възраст привличането на телата и страстта все още не бяха изчезнали.

Както винаги Чарлз преодоля завистта и самосъжалението си и взе твърдо решение да посрещне Тамариск така, както ще й бъде най-приятно. Но когато настъпи мигът на пристигането, когато порталът на Бар Хаус се разтвори и той видя жена си за пръв път от година насам, сърцето сякаш щеше да изскочи от гърдите му. Той почувства познатата омая от красотата й, която го държеше в плен от първия ден, в който я видя. Тамариск беше толкова красива и изглеждаше подмладена с десет години!

Когато Тамариск съзря мъжа си, тя изтича при него и се хвърли в прегръдките му.

— Мили Чарлз! — прошепна развълнувано тя и се вгледа дълбоко в очите му. — Оздравя ли вече? Не, не говори! И сама виждам, че зрението ти се е върнало. Кажи, как ме намираш?

Неспособен да прикрие бурните си чувства, Чарлз произнесе с дрезгав глас:

— По-красива и по-желана от когато и да било, моя прекрасна Тамариск!

Въпреки че салонът беше пълен с хора, Тамариск и Чарлз бяха сякаш сами в света. Докато Морийн и Пери прегръщаха и целуваха Шантал, Джон и капитан Макрей, двамата съпрузи стояха прегърнати и ненаситно се гледаха в очите. Нежният начин, по който Чарлз разговаряше с нея, я накара да се замисли. Когато я притисна до себе си, тя почувства, че ръцете му треперят и сърцето му силно бие.

— Мили мой! — прошепна Тамариск, усетила колко е дълбоко чувството, което го изпълваше. Беше учудена от себе си, че не се отдръпна, както досега, а дори вдигна ръка и нежно докосна очите му с връхчетата на пръстите си.

— Май не си бил единственият наказан със слепота, Чарлз — промълви тя толкова тихо, че само той я чу. — Аз също съм живяла в мрак. Но от днес нататък ще бъде различно. Ще поговорим за всичко, скъпи мой, но по-късно. Сега трябва да видя децата. Тук ли са те?

— Гувернантката ги отведе в парка — отговори Чарлз, все още слисан от промяната, настъпила у нея. Не смееше да се надява, че в думите й се крие обещание за ново начало в брака им. Ако това беше истина, той въобще не се интересуваше коя е причината за станалото чудо. Нямаше какво повече да иска от съдбата, която му бе върнала съпругата, смятана за мъртва. Ако сега тя стане във всяко отношение любяща съпруга, то тогава…

Късно през нощта, когато двамата най-после останаха сами, Тамариск седна пред тоалетната си масичка и започна да четка косите си. Чарлз лежеше на широкото легло и я наблюдаваше с любов.

— Достатъчно време се занимаваш с косата си — упрекна я нежно той. — Няма ли най-после да дойдеш в леглото?

Тамариск остави четката и пое дълбоко дъх. По лицето й се изписа страх.

— Първо трябва да поговоря с теб, Чарлз. Аз… аз имам да ти разказвам толкова неща за живота си в Шато Корал. По време на вечерята беше невъзможно. Не ми се искаше да развалям общата ни радост. Досега всичко беше толкова прекрасно. Но аз не мога да те мамя, Чарлз, аз…

— Ела тук и седни — прекъсна я Чарлз. — Не бива да се страхуваш от мен, Тамариск, нали знаеш — прибави той, като видя, че тя се поколеба.

Тамариск веднага скочи и отиде при него.

— Не се страхувам от теб, Чарлз! Само ме е срам и се измъчвам, че ще ти причиня болка.

Чарлз посегна към нея и взе ръцете й в своите.

— Ненапразно съм бил женен за теб цели двадесет години, мила моя. Познавам те много добре — отговори той. — Затова недей да търсиш мъчително думите, с които да не ме нараниш. Вече знам какво имаш да ми кажеш.

Тамариск трепна и слисано го изгледа.

Чарлз спокойно продължи:

— Всеки път, когато се споменаваше името на Симон Сен Клер, лицето ти изразяваше копнеж, дори тялото ти се отпускаше. Говореше за него като за момче, но аз разбрах, че е бил достатъчно възрастен да ти бъде любовник. Така ми стана ясно, защо толкова дълго отлагаше завръщането си в Англия.

Очите на Тамариск се напълниха със сълзи.

— Но аз те смятах за мъртъв, Чарлз! — проплака тя.

— Зная. Причините бяха повече от основателни и аз съвсем не те обвинявам за това, Тамариск. След всичко, което ни разказа, разбрах, че на онези острови природата е създала такава атмосфера на любов, от която човек трудно може да се изплъзне. Била си сама с този млад мъж, далеч от традициите и принудите на обществото, и без съмнение си се влюбила в него. Не се учудвам, че не си устояла на изкушението да отговориш на желанията му. Едно само не разбирам: ти винаги се страхуваше от интимност с мен, а и с всички останали мъже. Какво ти е дал онзи младеж, което аз не съм бил в състояние да ти дам? Аз също бях млад, когато се оженихме. Обичах те и още те обичам с цялата си страст! Какво не направих както трябва, Тамариск? Това е единственото, което искам да узная.

Тамариск буйно го прегърна.

— Мили мой, грешката не е у теб, а у мен! Омъжих се за теб скоро след като бях изнасилена. Всеки път, когато идваше при мен, си припомнях оня звяр Галванти и страшните мигове с него. Бях решила да не ти казвам за Симон, защото се боях да не те нараня. Въпреки това ще го направя, защото искам да ме разбереш. Позволяваш ли, Чарлз?

— Ще изслушам с внимание всичко, което ми кажеш, макар да е болезнено за мен. Най-важното е обаче в бъдеще да се разбираме по-добре.

— Тогава първо ще ти кажа, че преди мен Симон не беше имал друга жена. Боеше се от самия себе си и от мъжката си сила. Помогнах му да преодолее страховете си и по този начин преодолях и своите собствени. Чувствах се така, сякаш в миналото ми нямаше нищо. Исках да помогна на Симон, а открих, че в сърнето ми горят желания и страсти, за които дори не бях подозирала. Едва тогава осъзнах колко лошо съм се държала с теб, скъпи Чарлз! Не знаех, не разбирах… Сигурно си бил много нещастен с мен! Но нима дори сега не ме осъждаш?

— Защото ме отблъскваше? Или защото ми изневери? — попита Чарлз. — Не, Тамариск! Ти винаги се стараеше да угаждаш на желанията ми, да ми даваш онова, от което се нуждая. А що се отнася до изневярата, приемам я без болка, защото всъщност тя ни сближи. Не разбираш ли, мила, че тя е просто дар от съдбата? Още не е късно да започнем отначало, Тамариск. Аз те обичам, винаги съм те обичал! Имам такава нужда от теб, днес повече от всякога. Не мога да живея без теб!

Последните му думи болезнено напомниха на Тамариск, че Симон беше казал същото. Но тя едва напусна дома му, когато той се научи да си живее весело и без нея. Чарлз обаче…

— Любими мой! — прошепна тя. — Този път няма да те отблъсна, обещавам ти. Разбираш ли какво искам да ти кажа, Чарлз? Аз също се нуждая от теб. Може би дори повече, отколкото ти от мен!

Чарлз дълбоко въздъхна от щастие. Той смъкна нощницата на Тамариск и обсипа раменете й със страстни целувки. Тамариск затвори очи и почувства как в тялото й бавно се надига желанието.

Сега всичко ще се оправи, помисли си тя, когато и последните й страхове отстъпиха мястото си на добре познатата любовна наслада. Тялото й се надигна да го пресрещне. Чарлз се довери на инстинкта си и я взе с необуздания устрем на младеж, макар че едновременно с това остана нежен и деликатен. Не й даде време да размисли, да се поколебае или да съжалява, а я отнесе далеч на вълните на насладата, докато най-после двамата се озоваха на спокойния бряг на взаимното удовлетворение.

После Тамариск дълго лежа будна в мрака до него. Когато дишането й се успокои, тя се опита да мисли разумно. За момент беше усетила как между нея и съпруга й се промъкна сянката на Симон и тя закопня по него с цялото си сърце. Но само след миг споменът изчезна и до нея остана само Чарлз, в чиито очи светеше дълбока нежност. С щастлива усмивка той гледаше жената, на която принадлежеше цялата му любов.