Клер Лоримър
Шантал (1)

Предговор

Историческите романи по необходимост са смесица от истина и измислица. При авторските издирвания, предхождащи написването на една книга, поговорката „Действителността е много по-странна от измислицата“ често се превръща в истина. На мен ми беше особено интересно да открия в Британския музей една книга на майор В. Стърлинг, която съобщава за съдбата на търговския кораб „Тигър“. Преживелите катастрофата се спасяват на сейшелския остров Астов. Ето защо оцеляването на пасажерите на измислената фрегата „Валета“ не трябва да изглежда на читателите невероятно. Историята на Шантал се базира на редица действителни факти и събития. Град Компиен с неговите римски руини, с двореца, с гората и замъка са реалност. Единствено Буланкур е напълно измислен. Съществуването на затворническия кораб „Съри“, на хотел „Поултни“ и на граф Естерхази дьо Галанта се потвърждава от факти, също както и всички сведения за историята, политиката и политиците, кралския двор, изкуствата, търговията, занаятите и правото. Споменатите в тази книга закони за наследството и разводите са били наистина в сила в онези времена, когато Шантал е живяла, колкото и странни да ни се струват днес. Това важи и за различните проблеми, които възникват по повод коронясването на кралица Виктория. Остров Коативи, наречен на благородника, кавалер Дьо Коативи, който за пръв път го съзира през 1771 година, съществува, както и остров Мае. И двата принадлежат към Сейшелския архипелаг, наброяващ повече от осемдесет острова. Местните имена на населени места, употребявани във времето, за което се разказва в настоящата книга, са предпочетени пред днешните названия. Съществуването на пиратството в онази част на света, търговията с роби, тяхното малтретиране, са исторически факти. Имената на робите са взети от съхранен оригинален списък на остров Мае. Затворническото битие на принцеса Дьо Фалоаз е пресъздадено в почти пълни подробности по свидетелствата на една благородна дама, живяла в Англия през деветнадесети век. Документи, притежавани от един роднина, разказват за нейното затворничество и смърт. Интересно е, че истинската затворничка при откриването й е била съвсем гола, като изключим една червена перука! Това не е ли литературна измислица, но ако беше описано в тази книги, би било предизвикателство дори и към най-доверчивия читател.