Кони Брокуей
Египетски нощи (26)

25

— Нищо чудно, че Ленор се е оглеждала за любовници — рече Хари. — Бедната, сигурно толкова много мъжественост й е дошла в повече.

Дездемона подскочи и се огледа с търсещ поглед. На вратата на библиотеката небрежно се бе облегнал един тъмен, скръстил ръце на гърдите си силует.

— Подслушвал си ме! — гневно отвърна тя. Страните й горяха от възмущение.

— Не — поправи я той. — Просто станах свидетел на сцена, разиграла се под прозорците на спалнята ми. Неволен свидетел, трябва да добавя. Но всичките тези въздишки и стонове биха събудили и мъртвец.

— Нито сме въздишали, нито стенали — възрази тя. „Поне аз не съм въздишала или стенала“ — мълчаливо добави Дездемона. — Освен всичко друго, това изобщо не те извинява. Един истински джентълмен веднага щеше да се опита да привлече вниманието.

Той се отдели от сянката и пристъпи в обсега на бледата светлина от фенера, така че сега можеше да бъде различено строгото изражение на лицето му, което контрастираше с безразличния му глас.

— Ах, наистина ли — каза той с престорено слисване. — В това е бил проблемът винаги, прав ли съм? В това, че не съм джентълмен.

— Не, не си.

— От друга страна обаче не може да се каже, че старият Блейк се държа като джентълмен. Това не бе особено gentle^[1]. Какъв мечок само! — В гласа му имаше истински гняв. Все още бе облечен и само разкопчаната му риза издаваше, че тъкмо се е канел да си ляга. Бялата ленена превръзка около ребрата му личеше ясно и контрастираше с тъмната му кожа.

Той пристъпи към нея и погали с палец подутата й долна устна.

— Нарани ли те?

— Не — умърлушено рече тя.

Определено щяха да й останат няколко драскотини, а и със сигурност бе разочарована, но да я е наранил… Не. Човек трябваше да обича някого, за да може бъде наранен от него, а тя просто не обичаше Блейк. Колкото и да й се искаше.

— Знаеш ли, Дездемона, всъщност изобщо не боли. — Палецът му все още галеше устните й. Толкова нежно, че можеше да е само фантазия — успокояващо и възбуждащо едновременно. Тя отдръпна глава, но той пристъпи още по-близо до нея. — Всъщност би трябвало… да е прекрасно.

— Една целувка? Прекрасна? — подигравателно рече тя.

— Да. — Пръстите му се спуснаха от устните й към нежната линия на брадичката, а оттам с неподражаема грация по бузите и слепоочията. Той вдигна и другата си ръка и с нежен натиск задържа главата й между дланите си. Откри опипом основата на врата й и нежно започна да я масажира с върховете на пръстите си.

— Прекрасна.

Погледът му държеше нейния в плен. Дездемона можеше да го чуе как преглъща и да усети треперенето на дланите му, които сега галеха слепоочията й. Той бавно склони глава към нейната. Устните му, красивите му, пленителни устни се отпуснаха, отвориха се и тя усети дъха му върху лицето си.

Тогава той я целуна.

Целувката му бе неподозирано сладка и толкова нежна, че замъгли сетивата й. Дездемона се прости с разума си и изцяло се отдаде на насладата.

Той погали устните й със своите и заличи спомена за докосването на Блейк с едно успокояващо докосване, което никак не й подейства успокояващо. Някак си с това леко като повей от крило на пеперуда докосване бе успял да превърне нежността в пламенно желание. В желание, което пет години бе тляло в очакване на най-малката искрица, за да пламне.

Блейк никога не би успял да пробуди тялото й по този начин, просто защото не бе господар на сърцето й. Сърцето й принадлежеше на Хари и винаги му бе принадлежало. Мъчително ясна, тази истина я връхлетя с болезнена неотвратимост.

Целувката на Дездемона ставаше все по-настойчива от страх, че Хари би могъл да се отдръпне. Той отвръщаше на желанието й по един овладян, почти небрежен начин.

Почти. Тялото му обаче трепереше, а дъхът му галеше ухото й на неравни интервали. В израза на лицето и напрегнатия му поглед нямаше и следа от небрежност.

Тя обви ръце около врата му и се притисна към тялото му, усещайки как ръцете му се напрегнаха, когато се наведе над нея. Устните му ставаха все по-настойчиви. Тя притисна гърдите си към неговите и потрепери от наслада и копнеж. Топли, твърди и гладки усети голите му гърди с пламналата си кожа.

Без да се колебае, той я вдигна на ръце я отнесе до леглото. Галейки с устни лицето й и ласкаейки с език наранената й устна. Когато най-сетне внимателно я постави върху леглото, тя не свали ръце от раменете му от страх да не я изостави точно сега, когато всяка фибра от тялото й тръпнеше от желание, а сетивата й трескаво го търсеха.

Той обаче нямаше намерение да я изоставя. Най-сетне се бе добрал до истината. До своята истина. Той я обичаше.

Като опитен мъж бе мислел, че ще може да я води, но случващото се сега бе по-различно от всичко, което някога бе преживявал.

Беше като парализиран. Предишният му опит с жените му изглеждаше направо смехотворен.

Ръката й се плъзна под ризата му, свали ленената превръзка, която й пречеше да изследва кожата и проследи линията на мускулите му чак до раменете. Хари затвори очи, за да се отдаде изцяло на усещането.

— Искам да те докосна.

— Докосни ме — прошепна той.

Неспособен да мисли свързано, изрече думите, които тя сама бе вложила в устата му.

Тя разкъса ризата му и я захвърли настрана. Очите й, блестящи загадъчно на бледата светлина от фенера, се разшириха.

— Дизи — промърмори той, взе ръката й и притисна устни към топлата, мека длан. Езикът му се стрелна към тънката й китка. Тя бе толкова малка и съвършена. — Тъмноока робиня на страстта, сандалово дърво и амбра. Вечна любов.

Тя потръпна и след като се бе освободила от прегръдката му, започна неописуемо бавно — сякаш следваше някакъв неустоим порив — да гали гърдите му.

— Ти си толкова красив — каза тя.

— Мили боже — прошепна той, неспособен да помръдне.

— Прекрасен. — Тя докосна устните му, погъделичка ги закачливо, така че те се отвориха и нежно докосна с върха на пръста си вътрешната им страна. Нейните собствени устни също се бяха отворили, а дъхът й излизаше на пресекулки. — Устата ти. Иск…

Хари простена и засмука пръста й. Клепачите й се спуснаха. Тя затаи дъх. Той добре знаеше какво очакваше да чуе от устата му тя.

— Позволи ми да те любя — прошепна той.

— Люби ме — отвърна Дездемона с дрезгав, възбуждащ глас. Ръцете й галеха гърба му. — Още — каза тя полуумолително, полупредизвикателно.

Той предпазливо отстрани златните кичури от зачервеното й лице, преди да свали копринената презрамка от едното й рамо. Сега изпод блестящата рокля се показаха гърдите й — бледозлатисти със зърна с цвят на корал. Възхитен, Хари забеляза как едва доловимо се залюляха, когато тя се подпря на лакът.

— Докосни ме — повтори тя и сякаш думите пропълзяха по гърдите му.

Той потрепери и със страхопочитание прокара пръсти по външната извивка на едната от сладките й гърди, а след това я покри с дланта си. Сведе глава, за да прекоси с устни долината между гърдите й, погали с език едното от набъбналите й зърна, а след това го взе в устата си.

Дездемона си пое дълбоко дъх, зарови пръсти в косата му и притисна главата му към тялото си…

— Боже мой. — Дъхът й излизаше на тласъци в ритъма на движенията му, на които тя страстно отвръщаше. Той й доставяше непозната досега наслада, а, мили боже, имаше още толкова много за откриване…

Той с мъка се откъсна от гърдите и неумело и припряно започна да разкопчава всички онези копчета, кукички и всякакви други приспособления, които му препречваха достъпа до тялото й. Най-сетне фустата се откопча и полата й се разхлаби. Той ги свали с едната си ръка, докато с другата галеше откриващите се под тях елегантни извивки на ханша, бедрата, коленете и прасците й…

Едва бе освободил от всички дрехи скъпоценното й малко тяло, когато усети ръцете й да се заемат с панталона му. Бедрото й притисна слабините му и му отне и последната останала му частица разум. Той затвори очи и стисна зъби, докато тя се бореше с колана му, който след миг поддаде. Хари се изтърколи по хълбок, изхлузи панталоните си и зачака. Сърцето му блъскаше лудо.

Тя беше девствена и ако дори за миг се поколебаеше, той не би сторил нищо, за да я окуражи, не би изрекъл нито дума, за да я убеди. Играта на прелъстяване свършваше дотук. Всичко от тук нататък тя трябваше да му даде сама и доброволно.

Дездемона отвори очи и почувства студенина там, където само допреди малко бе пламтял огън. Упрекът обаче замря на устните й.

Той беше съвършен.

Излегнат неподвижно по гръб, стиснал зъби с напрегнато изражение, което говореше за някаква вътрешна борба. Красивата му, чувствена уста бе запечатана, всяка линия на тялото му — изящна, гъвкава, грациозна, готова. Всеки мускул — напрегнат и топъл. Онази част, чието описание бе коствало толкова усилия на Маги, изглежда също не правеше изключение — напрегната, горда и мъжествена. Подпряна на лакът, Дездемона се наведе над него, при което дългите й коси го погалиха така, че мускулите на корема му започнаха да играят.

Дездемона срамежливо прокара пръсти през фините кафяви косъмчета, които в долната част на корема му ставаха по-гъсти. Тя предпазливо обхвана с пръсти твърдия му член. Острият стон, отронил се от устните му, я накара да вдигне поглед. Очите му бяха отворени и напрегнато я наблюдаваха през гъстите мигли… напрегнато, но с желание.

Инстинктът й я бе довел дотук. Инстинктът, желанието и петте години, които бе чакала този мъж. Но сега, когато тялото му трепереше под пръстите й, тя бе смутена от собствената си глупост. Почувства да я залива първата вълна на срам. Какво можеше да предложи тя на Хари, който толкова майсторски владееше изкуството на любовта? Не знаеше какво очакваше от нея той, а че очакваше нещо, бе очевидно. Нещо, от което тя с безграничната си наивност нямаше и представа.

— Не зная какво трябва да правя. — Признанието й го извади от равновесие. Той я зяпна с блестящи от слисване очи. — Не зная — тихо повтори тя. — Кажи ми. Направи… Просто ми го покажи. Бих искала да е… прекрасно.

Самообладанието му се изпари. Той взе лицето й между треперещите си длани и я търкулна по гръб. Наведе се ниско над нея, така че сега ги деляха само горещината и твърдостта на възбудата му.

— Желай ме.

— Това и правя. Но какво…

— Всемогъщи боже, просто ме желай, Дизи… така, както аз те желая.

— Да.

Тогава той започна да я целува… сладки, диви, мокри целувки. Чувството, че стъпва на някаква обетована земя бе заменен от друго, по-настойчиво — неистовия копнеж да угаси мъчителния пожар в слабините си.

Той се изправи над нея с отметната назад глава. Чудесните му устни се отвориха, косата лепнеше по слепоочията му, а тялото му блестеше в полумрака. Тогава дланите му се плъзнаха между бедрата й и предпазливо започнаха да галят покритият с къдрици хълм, плъзгаха се между копринените гънки, ласкаеха…

Задъхвайки се, тя се изви с широко отворени очи и се вкопчи в раменете му. Хари се усмихна — миг на сладко насилие, непомрачен триумф — а ръката му бе заменена от нещо друго, по-твърдо. След това проникна в нея, сплел поглед с нейния. Тя повдигна ханша си и, да… почувства лек натиск, не остра, пронизваща болка, а по-скоро леко опъване, дълбоко, последно желание… и обещанието за екстаз. Остави се на ритъма, нагоди движенията на ханша си към неговите и изтръгна от устата му гърлен стон. Сега той се движеше с нея, подтикваше я, изпълваше я.

Опита се да й даде време да свикне с усещането, което предизвикваше в нея. В нея. Тази мисъл направи на пух и прах всичките му добри намерения. Тялото й го караше ужасяващо ясно да съзнава неудържимата си целеустременост. Можеше да почувства как тя го стиска с бедрата си, да я чуе как се задъхва, да види трескавия й, замъглен поглед иззад полуспуснатите клепачи.

Тя се вкопчи за него, остави се на страстта му и… с него бе свършено. Главата му легна в основата на шията й, където можеше да долови влажния дъх на мускус, идващ от гърдите й, и да почувства върху устните си соления вкус на възбудата й. Той я подтикваше напред. Дизи.

Всичките му копнежи бяха събрани в този единствен миг, всичко, което някога е бил, което бе постигнал и към което се бе стремял, достигаше своя връх. Стиснал зъби, той се бореше да й даде онова, по което тя копнееше, преди собственото му желание неудържимо да го тласне в бездната на екстаза.

Тя извика кратко, а всяка фибра от гъвкавото й тяло потрепери от страст. Викът на нейния екстаз се сля с неговия.