Кони Брокуей
Египетски нощи (1)

Бележка на авторката

Признавам, че се влюбих в Египет от викторианската епоха и бях очарована от историята на археологията. Прототип на Хауърд Картър бяха обирджии на гробове от античността, римски нашественици и модерни грабители от ранга на един Наполеон Бонапарт, един Белцони и един Жан-Жак Рифо (предтечата на модерната архитектура). Когато моят Хари Бракстън излиза на сцената, сериозните учени вече са започнали да изместват обикновените иманяри, а Флиндърс Петри вече е наложил на нововъзникналата научна дисциплина строга методология.

Хари балансира на ръба между учения и търговеца — само така, въпреки дислексията си, може да остане в играта, която обича.

Дислексията не е болест. За нея няма лечение. Дислексията е затруднение в обработката на езика. Хората с дислексия имат проблеми с трансформирането на езика в мисли (например при слушане или четене), или с превеждането на мислите в слова (например при писане или говорене). Дислексията е твърде индивидуална както що се отнася до степента на тези затруднения, така и на формата, в която се проявяват.

Дислексията е открита едва в края на XIX-и век и първоначално е наречена „словесна слепота“. Хората, страдащи от дислексия, били считани за умствено изостанали и категоризирани като душевноболни.

Хари Бракстън страда от визуална дислексия. Той няма проблеми с преработването на изреченото слово. Напротив, той е майстор в това. Той успява да се научи да чете йероглифи с помощта на техника, която днес се нарича мултисензорно научаване — нещо, което мнозина биха сметнали за невероятно и което изисква голям скок във вярата. От друга страна обаче аз съм авторка на романи и подобни „скокове във вярата“ са, така да се каже, моят насъщен хляб.

Благодаря, че скочихте с мен.