Кони Брокуей
Египетски нощи (20)

19

— Отвори, Маги! — извика Дездемона.

— Аха! Време бе да се прибереш — чу отвътре сърдитото мърморене на Маги, която вдигаше резето. — Доста се забави. Един английски джентълмен би трябвало по-добре да…

Вратата се отвори и светлината на фенера освети Блейк, който стоеше долу и крепеше на широките си рамене безжизненото тяло на Хари.

— Аллах, смили се… — Дъхът на Маги секна.

Дездемона се шмугна покрай нея и нареди на Блейк да внесе Хари.

Блейк се запрепъва нагоре по стълбите. При всяка негова крачка главата на Хари, който отново бе изпаднал в безсъзнание, се полюшваше насам-натам.

— В някоя от спалните ли? — попита Маги.

— Не — отвърна Дездемона. — Поне не тази вечер. Трябва ми светлина. Ще използваме библиотеката на дядо. Ела! — обърна се тя към Блейк, след което мина по тесния, претъпкан коридор и бутна вратата в дъното. — Дураид — каза тя, видяла момчето да наднича иззад ъгъла, — донеси чисти ленени кърпи, йод, сапун и гореща вода. Ако може, преди Хари да е издъхнал! — добави Дездемона.

Дураид се запъти към кухнята.

— Но къде ще го сложим? — попита Маги.

Дездемона се огледа трескаво. „Библиотеката“ не бе нищо повече от вестибюл, отделящ същинските помещения за живеене на къщичката от малък вътрешен двор, ограден с каменна стена. Този вестибюл бе натъпкан до тавана с всевъзможни антики, които рано или късно щяха да заминат за Англия. Книги, списания и принадлежности за писане бяха пръснати навсякъде, където имаше свободно място. Покрай стената бяха струпани десетки сандъци — някои пълни, други празни. Писалището бе отрупано с гърнета и други керамични съдове.

Отначало Дездемона реши да използват пода, но скоро отхвърли тази мисъл. Освен че бе прашен и студен, щеше да е невъзможно да закачат мрежата срещу комари, така че да държат насекомите настрана от откритите рани на Хари. Тя прехапа устни и се замисли къде би било най-добре да го сложат. Блейк стоеше до вратата, превит под тежестта на тялото му.

— Там, вътре — рече накрая Дездемона, посочвайки един саркофаг. — Достатъчно е високо, за да виждам какво правя, и достатъчно тясно, за да не се изтърколи.

Блейк се възпротиви.

— Но, госпожице Дездемона, не можете…

— Само временно, докато намерим походно легло.

Блейк не изглеждаше особено убеден, но внимателно свали тялото на Хари върху постланата от Маги покривка. Дездемона усили газовите лампи, след което се обърна към леглото. Сърцето й едва не спря.

Светлината от лампите разкриваше обезобразеното лице на Хари с ужасяваща яснота. Изглежда раните му бяха дори по-жестоки, отколкото бе предполагала.

Толкова много кръв. Толкова мръсотия.

Блейк я улови тъкмо навреме, преди да се бе строполила на пода. Той настоя да си почине на стола до писалището, но Дездемона се освободи от прегръдката му, ядосана, че точно сега се бе показала толкова слаба.

— Всичко е наред, наистина — решително каза тя и се наведе над Хари.

Лявото му око бе отекло и насинено, на дясната му буза имаше дълбока порезна рана, а долната му устна бе сцепена. Бедната хубава устна! Дездемона въздъхна дълбоко.

— Ето нещата, сит — дочу тя зад себе си.

Без да вдига поглед, Дездемона пое малката димяща купичка с вода и парчетата плат, които й подаваше Дураид.

— Маги — каза тя, докато опипваше хваналата коричка рана на бузата на Хари, — сипи от подовата тинктура върху раната… в това време аз ще я почистя. Един Аллах знае какво може да има отдолу.

— Да — промърмори Маги.

Тя сипа малко от течността в дълбоката рана и Хари се изправи в леглото. Той отвори очи и се втренчи в Дездемона — диво и настойчиво.

— Всичко ще бъде наред, Хари. Аз съм…

— Маги! — промълви той.

— Да, Маги също е тук. — Нима мислеше, че тя няма да е толкова грижовна, колкото Маги? Нима мислеше, че е толкова безразлична към него? — Обещавам ти да…

— Къде е Маги? — попита той с дрезгав глас.

— Тук съм, Хари. — Маги постави длан на челото му.

Той я сграбчи за китката и процеди през стиснати от болка зъби:

— Ти… трябва… Ти трябва… — Беше затворил очи. Пръстите му, които до преди миг стискаха китката на Маги, сега се разтвориха и ръката му падна безжизнена.

Отново беше изгубил съзнание.

— Господи — извика Блейк.

— Така е по-добре — увери го Дездемона. — По-добре да е в безсъзнание. Ще използвам това, за да го почистя.

Тя внимателно отстрани коричката от раната му, след това я обля с чиста вода и вдигна поглед. Маги вече бе отгатнала следващото й нареждане и й подаваше игла и конец.

— Дръж главата му неподвижна, Дураид.

Момчето мина зад него и взе бледото му лице между дланите си. Стиснала устни, Дездемона събра краищата на раната и заби иглата в плътта. Хари се сгърчи и простена.

— Казах да го държиш неподвижен! — Тя мигаше често заради сълзите, които се бяха появили в очите й от напрежение.

— Мисля, че ми прилошава, сит.

Не разполагаха с време за подобни глезотии.

— Може би ще съм в състояние да ви помогна, госпожице Дездемона — тихо рече Блейк.

Тя се огледа изненадано. За миг напълно бе забравила за присъствието му.

— Бихте ли могъл да го държите?

— Да. — Лицето на Блейк бе почти толкова бяло, колкото ризата му, а изражението му бе угрижено, но в очите му гореше недвусмислена решителност и дори нещо като гняв.

Дураид отстъпи, а Блейк зае мястото му.

Той се справи със задачата си и удържа главата на Хари неподвижна, докато Дездемона не направи и последния бод. Сега тя се изправи и изтри потта от челото си.

— Какво друго бих могъл да направя? — попита Блейк.

Какво друго? За бога, Блейк беше прав. Това бе само началото, а Дездемона имаше чувството, че е в тази стая вече цяла вечност. Хари лежеше напълно безжизнено. Дори рефлексивното потръпване на крайниците му бе престанало. Беше неестествено тихо.

— Ах, да. — Тя се покашля, за да овладее гласа си. — Във витрината хей там има малко бренди. Ако Хари се събуди преждевременно, може да има нужда от него.

Когато Блейк се върна с брендито, Дездемона вече приключваше с почистването на лицето на Хари. Тя взе бутилката и чашата и ги остави настрана. Изглежда Хари нямаше да се събуди толкова скоро.

— Лорд Рейвънскрофт, бихте ли вдигнал Хари? Като начало ще съблечем ризата му.

— Ризата? Като начало?

Тя кимна.

— Да.

— Вие не възнамерявате сама да се грижите за останалите рани на Хари, нали?

— Напротив — отвърна тя. — Защо?

— Госпожице Дездемона — поде Блейк, — вие сте млада англичанка от добро семейство. Младите жени от вашите кръгове не се грижат за полуголи мъже. По правило те изобщо не виждат такива.

Дездемона го погледна напълно недоумяващо. Тя постоянно виждаше голи мъже. Да, тя виждаше дори предимно голи мъже. Трябваше само да мине по пазара, покрай някои разкопки или да слезе до реката, за да види голи мъже, които работеха, къпеха се или играеха.

— Хари ще остане с ризата си, докато повикаме лекар.

Тя си отдъхна. Това беше! Блейк очакваше за Хари да се погрижи някой лекар. Разбира се, че това си мислеше. Той не можеше иначе. Тя дори изпита известно състрадание към него — всичко това трябва да му се струваше много чуждо, ужасно нецивилизовано.

— Как мога да повикам лекар? — попита Блейк.

Погледите на двете жени се срещнаха и Дездемона видя в очите на Маги бездна от презрение.

— Ние сами се грижим за болните си, лорд Рейвънскрофт — отвърна Маги.

— О, нямам предвид някой местен доктор, а английски лекар.

— Няма такъв — отвърна Дездемона.

— Не, просто не вярвам — каза Блейк. — На парахода на Кук все трябва да има някой шарлатанин, който се грижи за болежките на гостите му.

Не разполагаха с достатъчно време за нещо подобно.

— Ще ни коства цялата нощ. Трябва най-напред да се отиде до доковете и да бъде намерен лекаря — при положение, че изобщо има такъв — а след това да бъде придуман да дойде — обясни Дездемона. — В Кайро човек може да си отиде, ако се наложи цяла нощ да лежи с някоя открита недезинфекцирана рана, лорд Рейвънскрофт.

— Разбирам. — Ситуацията съвсем видимо не му харесваше, което доста охлади симпатията на Дездемона към него.

— Ще ми помогнеш ли, Маги?

Блейк изпревари икономката и застана до главата на Хари.

— Изглежда нямам избор — или ще изпълнявам нарежданията ви, или рискувам да изглеждам безсърдечен.

Дездемона го дари с лъчезарна усмивка. Слава на Бога, че той не беше толкова праволинеен, че да рискува живота на Хари. Разбира се, че не беше!

— Но — строго добави Блейк — панталоните му остават.

Дездемона почти не го чу, защото вниманието й бе привлечено от лицето на Хари, което внезапно се бе разкривило в болезнена гримаса. Никога не го бе виждала такъв.

Раним.

За нея Хари винаги бе олицетворявал издръжливостта на пустинно животно. О, да, понякога изглеждаше изнурен и съсипан, но никога така, сякаш би могъл да попадне в сериозна опасност. Той владееше до съвършенство изкуството да оцелява. Но сега загорялата му от слънцето кожа лъщеше от пот, дъхът му излизаше на тласъци, а едва доловимият пулс доказваше, че дори и принцът на чакалите е смъртен.

— Побързай — тихо рече тя.

Блейк повдигна Хари, така че Дездемона да може да съблече ризата му. Тялото му бе цялото в кръв и синини. Тя внимателно започна да почиства гърдите и ръцете му от мръсотията, потапяйки парцал след парцал в купата с вода, която Дураид постоянно пълнеше наново. После спря за момент, за да даде почивка на напрегнатите си мускули.

— Наред ли е всичко, Дездемона? — попита Маги.

— Да. Само съм уморена. Мисля, че той прескочи трапа. — Досега не бе открила по тялото му рана, която времето и един силен конски мехлем да не можеха да излекуват.

Ребрата му бяха тежко контузени, а по раменете личаха около дузина кървави следи от камшик. Кожата на двете му китки бе протрита до кръв като от груби въжета, а драскотините по корема говореха, че е бил влачен по неравна повърхност. За щастие обаче нямаше счупени кости и…

Тя сведе глава и допря ухо до гърдите му. Остана така няколко секунди, сдържайки дъха си, след което с облекчение затвори очи — в дробовете му нямаше течност, а сърцето му биеше ритмично, макар и слабо.

Момичето се изправи и видя Блейк да я наблюдава в очакване. Трябваше да се освободи от него, защото той никога нямаше да разбере, а още по-малко — да й позволи да прегледа тялото на един мъж от кръста надолу.

— Това беше — каза тя и подсуши ръцете си с една кърпа. — Мисля, че ще се оправи.

— Вие сте героиня, госпожице Дездемона — рече Блейк. — Истинска Флоранс Найтингейл. Щеше ми се Хари да заслужаваше тези усилия.

— Моля?

— Изглежда съмнителните му занимания са го довели до това критично състояние. Когато човек си играе с огъня…

— Господин Хари и друг път си е играл с огъня — застъпи се Маги. — И досега никога не се е изгарял. — Забелязала саркастичната гримаса на Дездемона, тя добави: — Е, поне не толкова лошо. Някоя изкълчена кост, две натъртвания, няколко драскотини… е, добре, имаше и насинено око, а веднъж трябваше и да бъде позакърпен, но това е всичко.

— Достатъчно! — неочаквано извика Дездемона и гневно хвърли кърпата на пода.

Блейк беше прав. В каквото и да се бе забъркал Хари, вината навярно е била негова. Независимо към какво се е стремял, цената е била прекалено висока. Не бе очаквала подобно безразсъдство от страна на Хари, но във всеки случай нямаше да го остави да умре, преди да е имала възможност да му каже мнението си за невероятната му глупост. А за да се увери, че той няма да умре, сега трябваше да събуе панталоните му.

— Хари е изключително пред…

Дездемона прекъсна лекцията на Маги.

— Ох, внезапно ми се зави свят. — Тя погледна икономката с многозначителен поглед.

Очите на Маги леко се разшириха — сигурен знак, че бе разбрала какво се опитва да й каже Дездемона.

— Наистина изглеждате много уморена, госпожице Дездемона. — Маги взе дланта й в своята и я потупа окуражително. — Дано Аллах да не позволи това свято задължение да навреди на здравето ви!

Трябваше да отучи Маги от навика й да прави своите религиозни намеци в най-неподходящите моменти.

— Ангел сте вие, определено, но ангел в земен образ. Трябва да се грижите за чупливия съд, който пази възвишения ви дух.

— Ужасно съм… изтощена — призна Дездемона със слаб глас.

— Разбира се, че ще сте, скъпа. — Блейк издърпа дланта й от ръцете на Маги и сам започна да я гали утешително. — Мога ли да ви посъветвам да си дадете малко почивка? Напълно сте я заслужили.

— Ще се вслушам в съвета ви, лорд Рейвънскрофт. — Тя освободи дланта си и се отправи към вратата на библиотеката. На прага спря и учудено погледна Блейк, който се канеше да я последва. — Лорд Рейвънскрофт…?

— Не се безпокойте. — Той взе някаква кутия от един стол. — Ще остана при Хари.

— В никакъв случай! — намеси се Маги. — Учудена съм, че точно вие, лорд Рейвънскрофт, правите подобно предложение. Госпожица Дездемона е невинна млада дама, още почти момиче, а дядо й отсъства от къщи.

— Не се безпокойте! — саркастично отвърна Блейк. — Уверявам ви, че нямам никакви непочтени намерения и че ще бъда олицетворение на самата дискретност.

— Не се и съмнявам — каза Дездемона, — но ще ми бъде неприятно… — тя трескаво се опиташе да измисли нещо, което ще й е неприятно, — но би ми било неприятно да бъда заварена в деликатно положение само защото вие държите да останете при братовчед си.

— Нима? — Блейк посочи Хари. — Ами той?

— О, Хари, никой не би си помислил… Всеки тук познава Хари. Аз също. Освен това той не може… да направи много.

Сега тя се изчерви. Проклятие.

— Ще се погрижа всичко да бъде както се полага — рече Маги. — Ще оставя Дураид да спи пред вратата на Дездемона.

— Какво? — подскочи Дураид. — Не искам да спя на пода. Никога не се е налагало да спя на пода, когато Хари… — Срещнал гневния поглед на Маги, Дураид занемя. — Р-р-р-азбира се, сит, както винаги.

— Смятам, че така е най-добре, лорд Рейвънскрофт, наистина — рече Дездемона.

Блейк се предаде с раздразнение.

— Допускам, че сте права. Трябва да мислим как изглеждат нещата отстрани. Но ако имате нужда от мен, изпратете момчето да ме повика.

— Разбира се — обеща Дездемона и го изпрати до вратата. Изчака го да слезе по стъпалата и още веднъж каза: — Много благодаря!

От къщата се чу приглушен стон. До няколко часа можеше да пламне инфекция, а един господ знаеше колко часа бе обикалял в това състояние из улиците на Кайро, докато те бяха яли къри и фурми.

— На вашите услуги! — тържествено рече Блейк и се облегна на парапета долу.

Сега тя нямаше време за тържествени словоизлияния… колкото и да копнееше да чуе нещо подобно.

— Много мило от ваша страна.

— Говоря сериозно.

— Зная и го оценявам — Още един стон, този път по-силен.

— Бих искал да знаете…

— Зная. Лека нощ, Блейк. — Преди той да успее да отвърне, Дездемона бе затръшнала вратата и се бе втурнала към библиотеката. — Чух го.

— Той е добре, просто е на път да се събуди — обясни Маги.

— Тогава да се залавяме за работа и да му свалим панталоните, преди отново да ни се е наложило да си имаме работа с мъжката чувствителност.

Без повече обяснения Дездемона се наведе и започна да разкопчава колана на Хари.

— Изглеждаш ми доста плаха — рече Маги.

— Всички тези разправии само за да бъдат събути панталоните на един мъж — измърмори Дездемона и извади колана от гайките.

— Обикновено не е толкова трудно — увери я Маги видимо развеселена.