Ана Годбърсън
Лукс (42)

Четирийсета глава

„Най-важното за всяка булка, дори когато е надарена с красота, чудесно семейство и безупречно възпитание, е почивката. Винаги трябва да е отпочинала, в противен случай ще се покаже нервна, а в деня на сватбата ще прилича на момиче, опознало света твърде отрано.“

Госпожа Л. А. М. Брекинридж, „Законите в изтънчените кръгове“

Тази нощ Елизабет сънува, че се намира в далечна част на страната заедно с Уил, където къщите бяха разделени от хълмове и никой нямаше любима парижка шивачка. После се оказа облечена в бяло, с натруфена и много смешна дантелена яка, а Пенелопи й се присмиваше садистично и я замеряше с отровен ориз. През повечето време гледаше в тавана и й се искаше да заспи. В понеделник срещу вторник почти не мигна, а сега имаше чувството, че и вторник срещу сряда ще е така.

Нямаше за какво толкова да мисли, защото възможностите й бяха малко и напълно неприемливи. Бе възпитана да доставя удоволствие на другите — както с външния си вид, така и с поведението си, — но сега единственото й желание бе да прояви егоизъм. Ако доставеше удоволствие на майка си, щеше да бъде изобличена като лека жена, предала класата си. Ако доставеше удоволствие на Пенелопи — която се оказа най-подмолната и лицемерна приятелка — щеше да бъде изгонена от единствения дом, който имаше, щеше да бъде лишена от единствения начин на живот, който познаваше. Ако доставеше удоволствие на себе си… вече бе твърде късно.

Прецени, че няма смисъл да зяпа тавана, надигна се и отиде до гардероба. Извади бялото кимоно и го стегна на тънката си талия. Бе прекарала целия ден при шивача. Сватбената рокля трябваше да бъде ушита, също и роклята за приема след церемонията и още куп дреболии за чеиза й. Цял ден бе стояла с изпънат гръб и рамене и слушаше какво казва, сякаш не беше в стаята.

Най-лошото бе, че е сама. Като малка често си представяше как ще изглежда, когато стане булка, разигравала бе най-различни варианти. Беше булка със съвсем скромна сватба, стискаше гербери и маргарити в ръце, беше центърът на вниманието на пищно тържество, за което пишеха във всички вестници, имаше дълъг шлейф, обсипан с копринени розички, които се стелеха зад нея, докато слизаше по стълбите на църквата. Винаги беше смятала, че шиенето на роклята ще бъде истинско удоволствие. Всъщност през целия ден бе като манекен, около който се суетеше малка армия шивачки, ужасени, че е възможно да не хареса работата им. Чувстваше се уморена, изолирана. Господин Фейбър я откара вкъщи вместо Уил, който преди винаги я чакаше, за да я прибере след пробите. Пенелопи, разбира се, не се появи. А пък Даяна — нямаше причина Даяна да не дойде, за да я посъветва, ако изглежда смешно, или да се зарадва, ако е красива — предпочете да я изостави и да се скрие в стаята си, да чете там и да тъжи за един господ знае какво.

Елизабет почти се ядоса, когато си помисли за поведението на Даяна. Все пак Елизабет жертваше собственото си щастие заради семейството. Беше се отказала от желанията си, за да не се провалят жените от семейство Холанд. А Даяна дори не си направи труд да остави романчето.

Елизабет отвори вратата със замах и тръгна по коридора. Вдигна ръка да почука на вратата на сестра си, но се спря. Даяна не бе виновна, че по-голямата й сестра се е влюбила не в когото трябва и продължаваше да го обича дори когато знаеше, че ще си има неприятности. Не бе виновна, че семейството й е с финансови затруднения. Елизабет опря длан на вратата, пое си дъх и почука тихо, като добра сестра.

— Дай? — повика я. Погледна към спалнята на майка им с надеждата да не излезе да провери какво става. От вчера Елизабет имаше чувството, че между двете с майка й е зейнала пропаст. Нямаше какво да каже на възрастната жена. — Дай? — повика я отново. И втория път не последва отговор. Елизабет отвори вратата.

Трябваха й няколко секунди, докато разбере, че стаята е празна. Даяна я нямаше. По леглото и пода бяха разхвърляни рокли, обувките бяха пръснати навсякъде. Лили Лангтри я погледна сънено и протегна лапи.

Елизабет надникна и зад шкафа, и зад столовете. Провери високите прозорци на балкона — затворени, но не бяха заключени. Тъкмо се канеше да слезе долу да провери дали Даяна не е отишла за чаша мляко или да си вземе някоя книга, когато забеляза кутия за шапки под леглото. Златистият капак беше открехнат и Елизабет мярна вътре мъжки цилиндър. Беше съвсем обикновен, но веднага се сети за случката преди две седмици, когато светът й започна да се разпада.

Не можеше да откъсне очи от цилиндъра, докато крачеше из стаята. Лили Лангтри измяука и припна до Елизабет, направи кръг около кутията и се настани до нея. Още щом взе цилиндъра, забеляза златната бродерия на бледосинята панделка от вътрешната страна: „ХУС“.

Отпусна се тежко на кувертюрата и надникна в кутията. Откри две бележки върху черното кадифе. Насили се да протегне ръка да ги вземе и прочете какво бе писал Хенри на сестра й. Беше се подписал с „ХС“, но напълно бе наясно на кого са инициалите. Не бе сигурна кога й е изпращал съобщенията, че може да задържи цилиндъра или другото, в което признаваше, че не може да спре да мисли за нея. Намеренията му обаче бяха ясни, а и фактът, че Даяна не си беше в стаята в този час, бе достатъчно красноречив.

Шокът скова мускулите на лицето й. Легна, сви колене към гърдите си и завъртя цилиндъра на единия си пръст. Лили Лангтри се изправи, заобиколи девойката и се настани на възглавницата до нея. Елизабет остави цилиндъра и въздъхна. Щеше да се посмее, ако бе от момичетата, които откриваха смешка и в грешното, но ужасното доказателство за предателството на сестра й не й се стори никак забавно.

По-голямата сестра бе завладяна от ледена ярост, когато осъзна нещо друго. Сблъсъкът с Пенелопи бе само наполовина по вина на Хенри. Каквато и да бе връзката му е Пенелопи, тя бе причината за избликналата у нея злоба. А сега той беше решил да прелъсти наивната малка Даяна. И независимо от всичко това очакваше след броени дни Елизабет да стане негова съпруга.

Решително стана от леглото, сякаш си бе поставила цел, но нямаше какво друго да направи, освен да прибере разхвърляните рокли на Даяна. Обзе я гняв, отчаяние, които я притискаха все по-силно, докато оправяше роклите, които сестра й бе оглеждала, преди да реши какво да облече за любовната среща.