Ана Годбърсън
Лукс (14)

Дванайсета глава

„Ако в най-скоро време Хенри Скунмейкър направи на младата госпожица Пенелопи Хейс предложение за брак, тя няма да се изненада. Твърди се, че снощи, на бала, била насочила целия си чар, за да очарова както младия Скунмейкър, така и баща му, което, разбира се, означава само едно: предстои годеж…“

Из светските страници на „Ню Йорк Нюс ъв дъ Уърлд Газет“, неделя, 18 септември 1899 г.

В дома на семейство Холанд цареше странно настроение, униние, но Лина не се замисли нито за миг. Господарката й, седнала с изпънат гръб пред лъскавата махагонова тоалетка в спалнята си, бе съвършено спокойна. Елизабет се вглеждаше с пълно безразличие в отражението си и нито веднъж не отклони поглед към приятелката си от детството. Бе едва вторият ден от завръщането й и Лина пак се бе превърнала в най-обикновена прислужница.

Все още й беше трудно да повярва, че след малко Елизабет — съвършеното американско момиче, на която всички завиждаха за бялата кожа, за невинността и чистотата — ще се промъкне в навеса за карети, за да прави забранени неща с един от тях. Един от нас, поправи се Лина. Прокарваше сребърния гребен през светлите кичури и изпитваше съжаление към себе си, защото й се налагаше да реши косата на съперницата си в любовта.

— Добре — спря я нетърпеливо Елизабет. — Можеш да я сплетеш.

Лина погледна Елизабет в огледалото и в очите й заблестя гняв. Проточи се дълъг момент, преди да реши как да реагира. На вратата се почука.

Елизабет не трепна, освен че вирна брадичка едва доловимо.

— Да? — провикна се.

Вратата се отвори и Лина се обърна към сестра си. Беше също в черна рокля, косата й опъната назад. Държеше кош с пране.

— Още ли не си готова? — попита Клер и погледна от Лина към Елизабет.

— Клер, много се радвам, че си тук. Би ли ми сплела косата? — помоли Елизабет и впи поглед в отражението си в овалното огледало. Лина отдръпна ръце и отстъпи, за да направи място за сестра си. Клер се наведе уморено да остави коша, мина по дебелия килим и погледна укорително сестра си.

Лина мразеше Елизабет, задето я караше да се чувства по този начин, и наблюдаваше Клер, обзета от тих гняв, докато сръчните пръсти на сестра й разделиха косата и я стегнаха в спретната плитка. Приключи, отдръпна се и попита:

— Има ли друго?

— Няма, но остави сестра си да се поупражнява на твоята коса. Изглежда е забравила някои неща, докато отсъствах.

Лина кимна наранена, смълчана. Помнеше тези мъчителни чувства още от тийнейджърските си години, когато високомерието на Елизабет започна да се проявява. Едва когато Елизабет стана на шестнайсет и назначиха Лина за нейна лична прислужница, наблюдаваше как някогашната й приятелка се превръща в модерно момиче от висшето общество и тогава обикновената, простовата Лина усети най-силна болка.

— Разбира се — чу тя отговора на Клер, преди да кимне и да пристъпи към махагоновото легло, където Лина бе метнала роклята на Елизабет. Взе я внимателно и я постави най-отгоре в коша, после стисна сестра си за ръката. На Лина й се прииска да я отдръпне и да каже на Клер да не се държи така покровителствено, но я беше страх да проговори. — Лека нощ, госпожице Холанд — провикна се Клер и затегли Лина навън.

— Лека нощ — отвърна Елизабет и Клер направи предупредителна гримаса на сестра си.

— Лека нощ, госпожице — измърмори недоволно Лина.

Вратата се затвори и Клер пусна ръката на сестра си. Продължи напред по коридора, който, както и останалата част от къщата, бе украсен с картини на Манхатън от времето, когато островът е бил осеян с ферми на заселници. Стаите на двете сестри бяха в западната част, на втория етаж, сравнително далече от голямата спалня — Лина едва сега обърна внимание, че никой не може да се качи или слезе по стълбите за прислугата, без да бъде забелязан. Стаята на Даяна гледаше на юг, а на Елизабет — на север, към улицата. След малко Лина последва Клер нагоре по тясното дървено стълбище, където таванът бе толкова ниско, че се налагаше да навеждат глави и на третия, и на четвъртия етаж.

В таванската стая, която сестрите Брод деляха с други млади прислужници, цареше непрогледен мрак. Тук все още използваха свещи, а след като слънцето залезеше, имаха чувството, че стаята е безкрайна — с километри бездънен мрак. Лина се заслуша в стъпките на сестра си по голите дъски, докато се опитваше да напипа свещта. Зачака предстоящата разправия и й се прииска да е някъде далече, много далече. Скоро в стаята стана светло.

— Иска ми се да престанеш да даваш на госпожица Елизабет основания да се оплаква — рече Клер, докато палеше втората и третата свещ. Пристъпи по скърцащия под към леглото, на което спяха двете. — Кажи нещо, Лина, недей да ми мълчиш.

Лина отиде към семплата тоалетка, където бе поставена трепкащата свещ, и посегна към няколко ръждясали фиби — подаяния от госпожиците Холанд — с които пристегна непокорните кичури. Огледа се в напуканото огледало, извърна се и настрани, за да се види в профил. Нямаше как да обясни на Клер причината за негодуванието, което я изгаряше, за нуждата да промени всичко в живота си.

— Извинявай, не ти помогнах с прането — отвърна тя.

Клер въздъхна и погледна коша с чисто пране до леглото им.

— Не говорех за прането. Няма ли да ми кажеш какво не е наред?

Лина не й бе споделила нищо за Уил, нито пък за снощната случка, но по-голямата й сестра отдавна долавяше настроенията й и се опитваше да я прикрие, когато не й се работеше. Затова Лина винаги изпитваше чувство за вина. Но какво бе вината в сравнение с парещото унижение и неудовлетворените желания, на които се натъкваше от снощи?

— Работата е добра, живеем у свястно семейство — продължи Клер, когато Лина не отговори. Поклати глава и медният й кок описа бавна дъга. — Не разбирам защо ти трябва винаги да предизвикваш неприятности.

Лина погледна отражението си. Имаше големи стъпала, коса в избелял цвят, не притежаваше модерни вещи и се чувстваше като боклук. Само че това бе векът на неподозирани обрати, повтаряше си. Пишеха за тях всеки ден. Възможно е да се натрупа богатство за нула време, а упоритостта и изобретателността можеха да променят външния вид на едно момиче. Лина открай време вярваше, че под обикновената й външност дреме красиво момиче.

— Просто още не съм свикнала със завръщането на госпожица Елизабет — отвърна най-сетне. Призляваше й дори когато произнасяше името на младата жена. Не можеше да се отърси от мисълта, колко горди са жестовете й напоследък, как гласът й е изтъкан от ангелска доброта. Всяка дума, произнесена с този глас, напомняше на Лина, че е от по-долно качество. — Беше къде-къде по-лесно, докато я нямаше — добави злобно.

— Не е нужно да ти напомням, че за момичета като нас няма много възможности. — Клер поклати разпалено глава. Тя работеше дори в момента, забеляза Лина. Сестра й сгъваше фините калъфки, на които сестрите Холанд отпускаха красивите си глави. — Ако изгубим тази работа… няма да си намерим други дами в Ню Йорк, при които да започнем. С госпожица Елизабет бяхте близки. Вече няма как да продължава по същия начин… но ако ти…

Лина не знаеше какво да каже по въпроса, затова пристъпи към сестра си и дръпна нетърпеливо калъфката. Клер извърна изпитото си луничаво лице към сестра си. В очите й се таеше въпрос.

— Я върви да седнеш. Цял ден си била на крак. — Лина кимна и продължи по-мило. — Дай поне веднъж да сгъна аз.

Клер изсумтя и заобиколи леглото. Подпря глава на таблата и кръстоса краката си в глезените. Няколко минути наблюдава сестра си, почти скептично, докато сгъваше спалното бельо.

— Внимавай с бродериите — предупреди я, когато Лина грубо тръсна бродирана дамска блуза.

— Внимавам, внимавам — отвърна по-малката и приглади с длан фината бродерия. — Хайде, успокой се най-сетне. Защо не ми прочетеш нещо от вестника.

Лина обикновено се подиграваше на Клер за любимото й занимание да чете за живота на богатите и известни хора, но този път се усмихна, за да я увери, че няма да подмята шеги за предпочитанията й. Клер посегна с готовност към сгънатия „Нюс ъв дъ Уърлд Газет“ и запреглежда репортажа от Нюпорт, за да открие какво правят нюйоркските дами, докато са на почивка.

Лина продължи да сгъва дрехите, дори когато Клер зачете с престорено изискан акцент. Закима, все едно слушаше внимателно, макар нищо да не бе в състояние да разсее обхваналото я нещастие. Непрекъснато се опитваше да намери начин да покаже на Уил, че не може да има нищо общо с надутата Елизабет Холанд.

Все още не бе измислила нищо, когато чу възклицанието на сестра си.

— Хенри Скунмейкър — та това е младежът, който днес посети госпожица Елизабет.

— Какво? — Лина вдигна поглед от прането, откъсна се от мислите си и се опита да се престори, че е силно заинтересувана от въпросния Хенри Скунмейкър.

— Тук пише, че за приятелката на госпожица Елизабет, Пенелопи Хейс, се носели слухове, че била двойка с Хенри Скунмейкър. Той беше младежът, който дойде днес и, леле, Лина, ти видя ли ги? — Клер се беше ококорила невярващо, защото съвсем малко ги делеше от нечувания късмет. — Той е толкова красив, че направо не е честно. А пък госпожица Пенелопи ще се омъжи за него! — Лина не можеше да повярва как Клер се радва за момиче, което винаги се държеше грубо с тях, но премълча. — Чудя се — добави Клер след малко — какво ли имаше чак толкова да си говори с госпожица Елизабет днес следобед?

— Може да я е помолил за съвет как да направи предложението — подхвърли Лина и сгъна семплите памучни кюлоти на госпожица Даяна.

— Може — сви рамене Клер и продължи да чете последните новини за най-известните нюйоркчани.

Лина се усмихна на сестра си, която бе толкова погълната от фантастичните клюки, че не забелязваше нищо, затова продължи да сгъва бельото на госпожиците Холанд и да се вслушва в успокояващия глас на сестра си.

След малко се замисли за Пенелопи Хейс с прозрачната кожа и невероятните рокли, обсипаните й с накити ръце и ненадминато високомерие. Богатите винаги се познаваха по кожата, повтаряше навремето майка им. Представи си безупречната порцеланова кожа на Елизабет, гладка, без каквито и да било дефекти, и отново се почувства отритната от мечтания свят на богатство и разкош.

Лина все си мислеше, че ако беше дама като госпожица Хейс или госпожица Елизабет, Уил нямаше да я накара да го остави намира онази вечер. Или която и да било друга вечер.