Ана Годбърсън
Лукс (25)

Двайсет и трета глава

„На камериерката на дама от висшето общество обикновено се плаща на месец, а сумата е колкото една продавачка изкарва за седмица и се предполага, че прислужницата е обзета от неземна радост, когато господарката й подарява старите си рокли и скъпи вещи, които са й омръзнали. Възмутително е, че на прага на двайсети век продължава да съществува подобно неравенство.“

Из уводната статия на „Ню Йорк Импириъл“, петък, 29 септември 1899 г.

Лина се суетеше във фоайето на къщата в очакване да се случи нещо. Може пък Уил да се появи зад нея и да й прошепна колко й е благодарен, задето се бе погрижила така нежно за раните му. Ако само за момент бе забравила надеждите си, може би щеше да признае пред себе си, че през последните дни Уил не й обръщаше много внимание. От неделя следобед, когато му превърза ръката, кочияшът бе погълнат от мислите си. Бе сигурна, че продължава да мисли за Елизабет, затова се укоряваше, че е трябвало да му признае как се чувства, когато имаше възможност.

Целят град бе излязъл на парада. Тя, разбира се, трябваше да остане затворена в дома на господарите си и да гледа през прозореца. Искаше й се да е сред тълпата и да похапва пресни пуканки в компанията на Уил. Още по-хубаво щеше да бъде, ако можеше да е на някоя от красивите яхти, с които богаташите пътуваха по света. Щеше да е невероятно да почувства океанския въздух, да отиде където поиска и да види каквото пожелае.

Сигурно в града бе пълно с войници. Беше прочела в „Харпърс Уикли“, че трийсет хиляди ще минат през града от гробницата на Грант до Батъри, като част от парада. Опита се да зърне някои от униформените мъже през прозореца, но забеляза единствено сестра си да бърза по тротоара. Беше с едно от хубавите момчета от „Лорд енд Тейлър“ — там наемаха само красавци, за да привличат жените — понесли две огромни, неудобни кутии за рокли.

Лина отвори вратата и реши, че продавачът, макар и красив, не можеше да се сравнява с Уил.

— Имате ли нужда от помощ? — провикна се тя.

Сестра й бе поруменяла от усилието, докато момчето от „Лорд енд Тейлър“ й се усмихна ведро. Едва ли беше по-голям от Клер, по лицето му бе набола светла брада.

— Почти стигнахме — отвърна Клер, докато пухтеше по стълбите под навеса над входа. Успяха да внесат елипсовидните кутии и ги оставиха на лакираната дъбова маса в антрето. Клер въздъхна и се усмихна на продавача, който й помагаше. — Много благодаря…

Той сви рамене с безразличие и самоуверено огледа червенокосата прислужница. Очите му бяха лешниковокафяви и не трепваха. Бе очевидно, че професията му го поставя на по-високо ниво от сестрите Брод. Лина забеляза как сестра й се изчерви и се засрами от нея. Бе очевидно, че момчето не се бави, защото се интересува от тях. Когато стана твърде неловко, напомни:

— Парите…

— А, да! — възкликна Клер и бузите й придобиха цвета на добре узрял патладжан. Погледна безпомощно Лина. — Само че ние нямаме… сигурно ти…

Той кимна разсеяно, бръкна в джоба си и извади разписка.

— Бихте ли я предали на госпожа Холанд. Господин Каръл ми поръча да й напомня, че са се натрупали неплатени сметки.

— Добре — отвърна тихо Клер и взе бележката. — Ще й предам.

— На всяка цена. — В гласа му прозвуча неприятна ирония. Той повдигна шапка и заслиза бавно по стълбите към Бродуей. Тъкмо преди да се обърне, за да последва сестра си, забеляза, че момчето от „Лорд енд Тейлър“ се обръща, за да й се усмихне широко.

— Много беше хубав — прошепна възторжено Клер, когато повдигнаха огромните кутии, за да ги качат по задните стълби.

Лина се постара да изсумти нещо в знак на потвърждение, но се натъжи, че сестра й е привлечена от подобен тип мъже. Та нали ги бяха наели заради умението им да флиртуват с дамите, тръгнали на пазар, а не със слугините, които изпълняваха поръчки. Само дето Клер, както обикновено, живееше в свят на фантазии и Лина реши, че няма смисъл да я разочарова.

— Нямам търпение да ги видя — призна Клер, когато влязоха в стаята на Елизабет. Оставиха кутиите върху огромното легло на Елизабет и Клер вдигна капака. Разгърна тънката хартия. — Прекрасно, нали? — прошепна тя. Роклята сякаш хвърляше отблясъци по лицето й и го озаряваше.

— Да — призна с неудоволствие Лина. Наистина беше прекрасна и макар да не обичаше да проявява интерес към подобни вещи, си представи как би изглеждала в такава рокля.

— Ще я облече довечера, когато се появи със Скунмейкър за пръв път. Ще изглежда страхотно, нали?

Лина изсумтя отново. Мисълта за перфектния външен вид на Елизабет не й доставяше никакво удоволствие. Причиняваше й болка, напомняше й, че никога няма да бъде обсипана с бижута или облечена в коприна, никога нямаше да притежава онова, с което бе привлякла вниманието на Уил.

— Видя ли пръстена на госпожица Лиз, Лина? Невероятен е. — Клер положи роклята на леглото. Огледа внимателно златните конци и пришитите перли.

— Видях го. — Лина извърна поглед от сложните набори и басти и се запита как ли ще реагира Уил, когато я види в роклята. Бе убедена, че розовата коприна много ще й отива, но никога не бе имала шанс да пробва. — Огромен е.

— Във вестника пишеше, че струвал над хиляда долара. Представяш ли си? Хиляда долара!

Лина поклати възмутено глава.

— Не, няма как да си представя. Неприлично е. Помисли само колко време ще ни трябва, за да изкараме толкова пари.

— С теб получаваме по дванайсет долара на месец, така че… — Клер вдигна очи към тавана, докато пресмяташе. Сви рамене, когато се обърка и рече: — Не знам колко време, но ще е дълго, сигурно.

— Малко по-малко от десет години, глупачке. Помисли какво можем да направим с толкова пари, къде можем да отидем. Където пожелаем. Ще можем сами да вземаме решения и да престанем да слугуваме като безмозъчни същества. — Като казваше „ние“, Лина имаше предвид двамата с Уил и при мисълта усети по лицето й да се разлива усмивка. — Ако имахме този пръстен, ако успеехме да го продадем…

— Не говори така! — замечтаният глас на Клер се бе превърнал в остър и много уплашен. — Не бива да клюкарстваме.

Лина се разсмя с обич.

— Но ти обожаваш клюките.

— Не и за семейство Холанд — сопна се и протегна ръка, за да приглади гънките по роклята, а след това я закачи на паравана в черно и бяло, зад който се преобличаше Елизабет. Застоя се пред роклята, неспособна да откъсне очи от нея.

Лина я остави за момент.

— Това долу беше странно, нали?

— Кое? — обърна се невинно Клер и погледна сестра си.

— За неплатените сметки.

Клер погледна нервно вратата и пристъпи към сестра си. Изглеждаше притеснена.

— Да ти кажа ли нещо?

— Разбира се — отвърна Лина тихо и поверително.

— Май имат проблеми с… парите.

— Кой? — попита Лина и пристъпи още по-близо до сестра си.

— Семейство Холанд. — Клер се огледа, сякаш някоя от господарките ненадейно можеше да се появи в стаята. — Видях онзи господин Брусар, който продаде част от колекцията на господин Холанд, след като почина. Идвал е няколко пъти досега и винаги си тръгва… с по нещо. — Клер прехапа устни, все едно й предстоеше да признае най-болезнената част. — Не говоря за старомодни вехтории.

— Не е възможно семейство Холанд… — Лина замълча, за да осъзнае възможността семейство Холанд със смешните принципи и надменно поведение да имат финансови проблеми. През последните дни бе мислила все лоши неща за господарката си, но новината, че семейството не е богато, я шокира. Така целият й свят се преобръщаше. Означаваше, че начинът, по който прекарва времето си, че почтителното отношение на сестра й са просто абсурдни.

— А пък онзи ден — зашепна Клер, — ми се стори, че чух нещо, докато господин Кътинг беше тук. Тогава госпожица Даяна каза…

Двете се стреснаха и замълчаха, щом чуха проскърцването на вратата и Елизабет влезе в стаята.

— А, вие ли сте! — изненада се, когато завари прислужниците в стаята си.

— Госпожице Елизабет — ахна Клер. Отдръпна се от сестра си и се постара да се усмихне широко. — Току-що донесох роклите от „Лорд енд Тейлър“ и искахме да се уверим, че всичко е наред.

— Благодаря — отвърна бавно Елизабет. Погледна от едната към другата. Вероятно се чудеше защо и двете са тук, помисли си Лина, присвита под подозрителния поглед на господарката. За момент слугинята изпита съжаление към нея — сигурно беше бедна и щеше да й е особено трудно да живее без роклите, с които бе свикнала. Веднага обаче се присети какво й бе отнела и изпъна рамене.

— Искам да ви кажа, че роклята ви е наистина изящна — продължи Клер с пискливо натрапчив тон, от който по-малката й сестра се намръщи. — Ще изглеждате невероятно красива в нея.

Изглежда Елизабет се успокои, когато чу тези думи.

— Благодаря ти, Клер, много си мила.

Обърна се към Лина и двете дълго се наблюдаваха.

Лина се опита да й се усмихне, но господарката й не отвърна. Едно време обичаше Елизабет, но бе много отдавна. Напоследък имаше чувството, че всеки ден научава грозни тайни за бившата си приятелка. Перфектният образ, който тя се опитваше да си изгради, се пропукваше все повече.

Усмивката на Лина угасна, но не помръдна от мястото си. Знаеше как постъпват момичетата от висшето общество с мръсните тайни. Събираха ги и ги използваха в своя полза. Е, Лина също имаше амбиции и също знаеше как се играе тази игра. Да седи и да се самосъжалява, да плаче за несправедливостите, които й поднася животът на слугиня, нямаше да й донесе нищо, бе повече от ясно.

Рано или късно Лина щеше да се включи в играта и Уил щеше да разбере каква лицемерка е Елизабет. Тогава щеше да погледне на Лина с нови очи — тя нямаше да е проста слугиня — щеше да се превърне в дама, която заслужава любовта му.