Елизабет Гейдж
Табу (56)

16

Докато долу, в подножието на Сиерата, Холивуд очакваше триумфалното им завръщане, Ив и Джо се спускаха по виещите се планински пътища.

Ив управляваше колата с лекота. Често й се случваше да обикаля самотно из холивудските възвишения и околните планини, за да успокои духа си. Специално бе поискала малкото МГ да бъде пригодено за нея, с форсиран двигател, за да може лесно да взема стръмните планински склонове. Обичаше да кара бързо и сама.

Но днес не беше сама. До нея бе Джо Найт.

Тя с наслада вкусваше необичайната ситуация и докато въртеше волана, крадешком поглеждаше към него. Той гледаше през предното стъкло, а лицето му бе непроницаемо. Изглеждаше замислен и все пак бе в добро настроение. Може би си спомняше за безсънната им нощ с Кейт. Може би с нетърпение очакваше премиерата.

Изглеждаше изморен. Ив си каза, че това никак не е чудно. В продължение на почти две години, от разпределянето на ролите до довършителните работи, „Сбогом на любовта“ бе тежал изцяло на неговите рамене. Ив, Кейт и другите бяха дали всичко от себе си, но за филма отговаряше Джо. Всеки ден всички разчитаха на него, за да ги насочва, да им вдъхва кураж, да им дава яснота по целия проект, каквато само той притежаваше.

Ив отново го погледна и разбра, че той явно има болки. Въпреки лекарствата бе спал лошо. Какви ли адски мъки изпитваше сутрин, след безсънна нощ, от дълбоките си рани от войната?

Може би само Кейт го виждаше така изморен, когато всяка сутрин се събуждаше до него, за да започне дългия снимачен ден.

Мислите на Ив отскочиха към тревогите на Кейт и близостта й с този забележителен мъж. Какво щастливо бреме да се грижиш за него, да познаваш умората и силата му, да можеш да го успокояваш в моменти на нужда и несигурност. Може би предната нощ, когато всички накрая си бяха легнали повторно, Кейт го бе обвила в прегръдките си, бе го притиснала до гърдите си и му бе помогнала да заспи.

Кейт, която щеше да роди неговото дете…

Ив потъна в размисъл за любовта между Джо и Кейт. Двамата си подхождаха идеално. Нямаше друг мъж на света силен като Джо. Нямаше друг, тъй сигурен в отношенията си с околните. Странно, но търпимостта на Джо към другите около него, която тъй силно контрастираше с виковете и избухванията на останалите продуценти и режисьори, идваше от факта, че той познаваше слабостите на околните и им ги прощаваше. Отнасяше се с тях със загриженост и уважение, с внимание, но и извличаше най-доброто от тях. Можеше да го прави поради пълната увереност в собствените си сили, които сякаш се предаваха на тези, които работеха с него.

Мислейки така, Ив мрачно си припомни несръчния си опит да го прелъсти и непростимото си детинско поведение по време на снимките. Отблъсквайки я, Джо се бе държал също тъй сдържано и спокойно, както и по-нататък, когато, останал без избор, я изгони. Нито за миг не изгуби достойнството си, дори когато тя си послужи с всички възможни трикове, за да го извади от равновесие, да го ядоса, да го нарани.

Ако тогава го бе познавала по-добре, щеше да знае, че както капризите на жените, така и физическите им прелести не му оказват влияние.

Колко ли възхитен, колко ли изпълнен се е почувствал, когато за първи път е срещнал Кейт, която едничка сред жените имаше уважение към себе си, тая способност, която я пазеше от покварата и гнилостта на света и от най-предния пост на корупцията му — Холивуд? В деня, когато очите му са я срещнали и са открили в нея оная необикновена вътрешна светлина на духовна сила, която толкова дълго бе търсил напразно, Джо сигурно си бе казал, че е най-щастливият човек на света.

А когато е видял, че камерата му може да обхване тая светлина, сигурно се е почувствал галеник на боговете.

Тогава нямаше нищо чудно, че почти веднага след като бе срещнал Кейт, се бе оженил за нея и я бе направил звезда. Вероятно не се е колебал дори и за миг, че тя е жената, която бе чакал цял живот.

От този момент те двамата и бракът им бяха станали легенда. Не можеха да направят и една крачка, без целият филмов свят да реагира и да обърне към тях поглед на възхищение и почуда.

А сега Кейт щеше да роди неговото дете.

Ив погледна към Джо. Щеше да каже нещо, но видя, че е заспал. Унесен от клатушкането на колата, бе задрямал, вероятно победен от безсънната нощ и неспирно пулсиращата болка. Както се бе свил в седалката на малката кола, изглеждаше много спокоен и уязвим.

Наближаваха Коултър Бенд — най-стръмната и страшна за очите част от спускането. Пътят пълзеше по ръба на огромен каньон, чийто склон слизаше стремглаво надолу до над триста метра дълбочина. По средата на пропастта няколко скалисти върха се издигаха ядовито към небето, сякаш изпружени от безцелна вътрешна сила, която ги изпълваше с отчаяние и глад.

На това място предпазните перила бяха ниски — най-обикновена усукана жица, закрепена за ниски стоманени колове. Имаше предупредителни знаци: „КАМИОНИ КАРАЙТЕ НА НИСКА ПРЕДАВКА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТ МИЛИ“. По тази отсечка шофьорите стискаха по-здраво воланите, а жените в колите затаяваха дъх и затваряха очи.

Ив отново погледна към Джо. Той бе напълно изключил за околния свят. По лицето му бе изписана болка — сянка от напрежение и усилие в съня. И все пак в него имаше нещо неизказуемо спокойно. Може би сънуваше Кейт.

Ив погледна отново към пътя, после към празното пространство отвъд склона. Усмивката й се стопи. Защото в този момент безжалостното и ослепително слънце бе изпратило дълбоко в съзнанието й златен лъч на яснота.

Тя се почуди как не бе помислила за това по-рано. Струваше й се, че то открай време е стояло пред нея. Но не го е проумявала. Беше се наложило да се издигне над земята както сега, сама с Джо, за да го разбере.

„Ти имаш детето му“, помисли, когато лицето на Кейт застана пред очите й. Заедно със светлината на любовта си той бе дал на Кейт своя дар за вечността и за безсмъртието. Бъдещето бе за Кейт. Но това не бе целият Джоузеф Найт. Другата половина — тъмнината в него, бе за Ив. Не беше ли тъкмо това празнината, която през цялото време я догонваше и преграждаше пътя й към бъдещето, както бе преградила пътя й към сърцето на Джоузеф Найт?

На света има правосъдие. Това бе истина, която Ив едва сега осъзнаваше, и с всички сили се залавяше за нея. През всички тези години тя бе живяла като половин жена, с половин сърце и бе куцукала като недъгава през времето. Но сега, в този скъпоценен миг й се предоставяше възможност отново да стане цяла. Найт бе направил Кейт цяла. Сега щеше да извърши същото и за Ив.

Тя погледна през пропастта към бездната пред себе си. Как неустоимо я зовеше! Ив се усмихна и усети същото блажено съчетание от ярост и покой, които бе изпитала в деня, когато кръвта й бликаше над вестникарската снимка на Кейт в тишината на фургона по време на снимките на „Сбогом на любовта“. Сякаш разбираше значението на всичко и защо трябваше да стане така. Цял живот бе падала и цялото й нещастие бе идвало от борбата срещу падението, което бе нейна природа и съдба. Сега щеше да се откаже от борбата и да остави нещата да следват естествения си път.

„Ти имаш детето му.“ Ив знаеше, че любовта е безсмъртна. Нито времето, нито раздялата, нито дори гибелта можеха да я променят, а още по-малко да я обезсмислят. Затова, вземайки най-после своето, тя всъщност нямаше да отнеме нищо от Кейт. Само щеше да ускори неизбежното, да утвърди вечното.

С приковани в Джо очи тя рязко завъртя волана надясно. Колата, която се движеше с шейсет мили в час, залитна към паянтовия парапет и политна над него. Машината потрепери, отлепи се от земята и увисна във въздуха.

В този миг Джо се събуди. Видя Ив, която го гледаше. Беше като замаян, сякаш нежелано вмешателство го бе изтръгнало от дълбок сън. После видя израза в очите на Ив и лицето му се промени. Осъзна, че е бил непредпазлив, че е трябвало да предугади какво ще се случи, че всичко се случваше поради недоглеждането му. В погледа му имаше следа от съжаление към Ив.

Той се обърна и погледна към планината. Тя знаеше какво означава това. Той гледаше назад към Кейт, към едничкото нещо, което имаше значение за него. В този миг преди смъртта не изпитваше страх пред собственото си унищожение, а само копнеж по жената, която обичаше.

И разбира се, устните му се разтвориха и той изрече: „Кейт…“.

Колата се обърна. От удара в парапета полетът й се изкриви и тя се завъртя тромаво, после някак грациозно се гмурна надолу. Ив с наслада вкуси от този скок извън света, от това вихрено освобождение.

За миг се сети за Томи Валънтайн. Греховете й мъчително я връхлетяха като отвесните стени на каньона, жадни да я повалят, бързащи да я накажат. Но вече нищо не я интересуваше. Какво значение имаха греховете сега? Тя бе над земята, издигната от Джоузеф Найт, макар и само за секунда, равна на вечност.

Колата се удари в надвиснал каменен блок и се сгромоляса в пламъци. Повлече се по планинския склон и остави зад себе си диря от ненавист и мъка.

И двамата бяха мъртви, преди да стигнат до дъното.