Елизабет Гейдж
Табу (43)

3

Джоузеф Найт, Кейти изпълнителният продуцент Лари Уолш вече чакаха, когато Ив пристигна точно в осем сутринта за пробните снимки.

Много от присъстващите очакваха фойерверки. Малцина можеха да повярват, че Джоузеф Найт е повикал Ив Синклер, за да я изпробва за роля в новия си филм. Беше я изгонил от последния си филм, защото по време на снимките тя демонстрира най-непоносимото поведение в историята на Холивуд. Изгонването й бе довело до съсипване на кариерата й и до главоломен срив в личния й живот, но и до легендарни звездни висоти за Кейт Хамилтън.

И в този филм звездата щеше да е Кейт, докато Ив щеше да играе първата второстепенна роля в кариерата си на зряла актриса, и то ако пробните снимки излезеха добри.

По време на звездните си години Ив никога не би се съгласила дори да чете сценарий за второстепенна роля. И сега мисълта за помощна роля във филм с Кейт Хамилтън — причината за падението й — й се струваше почти абсурдна.

И така, всичко бе налице за скандала на годината. Асистент-режисьорът, сценичните работници, осветителите, озвучителите — всички бяха като на тръни. Дори Джоузеф Найт, Лари Уолш и самата Кейт не знаеха какво да очакват.

Оказа се обаче, че опасенията им са били напразни.

Ив пристъпи в снимачния павилион тихо и скромно, като някоя статистка или изпълнителка на дребна роля, очакваща да й кажат какво да прави. Беше с шлифер и шал. Когато свали тъмните си очила, всички видяха по лицето й резултатите от алкохола и наркотиците, с които се бе тъпкала през последните години. Нямаше го свежият младежки блясък, с който тъй дълго се бе славила. Изглеждаше похабена, направо съсипана.

Но в израза й имаше нещо непоколебимо и неподправено, което впечатли присъстващите в студиото. Тя сякаш съзнаваше, че помощната роля, създадена от Джоузеф Найт, е посвоему голям шанс и предизвикателство за нея. Разбира се, нямаше да съживи кариерата й като изпълнителка на главни роли. Това бе минало. Но й даваше последна възможност да покаже, че е професионалистка и че още има бъдеще. След дългата си кариера в Холивуд трябваше да издържи на още една символична, битка, да изкачи още една последна височина.

Тя отиде право при Джоузеф Найт и му подаде ръка.

— Не си длъжен да вършиш всичко това за мен. Знам каква услуга ми правиш. Благодаря ти.

Джо стисна ръката й.

— Това не е услуга. Ти си чела сценария. За тази роля ми трябва специален типаж. Някой като теб.

— Наричай го както искаш — усмихна се Ив. — Искам да знаеш, че съм ти благодарна за шанса, който ми даваш. В „Кадифената паяжина“ се държах като разглезено дете и едва не съсипах филма ти. Никоя актриса няма право да се държи така. Ако този път решиш да ме вземеш, ще бъда голямо момиче. Обещавам.

Обърна се към Кейт и също й стисна ръка.

— Никога не сме се срещали, но съм голяма почитателка на работата ви.

— Чувството е взаимно — отвърна Кейт. За малко да добави, че през цялото си детство бе обожавала Ив Синклер, но се сдържа навреме. Не искаше да напомня на Ив за годините, за миналото й величие. — Вие сте голяма актриса, госпожице Синклер.

— Наричай ме по име — усмихна се тъжно Ив. — Надявам се, че не се чувстваш неприятно или неудобно от факта, че започна, като пое нещата от мен в „Кадифената паяжина“. Повярвай ми, ти даде на тази роля много повече от всичко, което щях да бъда в състояние да й дам дори и да бях положила усилия. В теб има нещо особено, което ние, останалите, никога няма да притежаваме. То се вижда на екрана. Сигурна съм, че те чака голяма кариера. Бих искала сегашният ми шанс да бъде частица от нея.

Тя се засмя.

— Каква ирония на съдбата! Преди четири години ти беше малка частица от моя филм. Сега аз се опитвам да бъда частица от твоя. Разменили сме си ролите. Така и трябва да бъде. Нещата си идват на мястото.

Кейт не знаеше какво да каже. Беше като занемяла пред такова смирение от една тъй голяма звезда. Докато Ив вървеше към гримьорната, тя я гледаше и размишляваше над странния факт, че пътят й се пресичаше с идола на детството й не за първи, дори не за втори, а за трети път — защото Кейт броеше и странната, почти приказна нощ на „Оскарите“, когато бе видяла Ив в огледалото на тоалетната.

Когато Ив свърши с грима си, Джоузеф Найт й обясни всичко за ролята. Ако Джо имаше резерви, те се оказаха несъстоятелни. Ив изслуша думите му с внимание и уважение.

— Тази роля е много важна, както сигурно си разбрала, когато си чела сценария — започна той.

Ив кимна, филмът разказваше за отражението на войната върху млада жена, влюбила се в обеднял младеж, когото семейството й не одобрява. Точно когато тя решава да предпочете любимия пред семейството си, започва войната и възлюбеният й отива в армията. След заминаването му тя открива, че е бременна. Ражда детето му и храни надежда, че той ще се върне при нея. Но когато той наистина се връща, фаталната намеса на най-добрата й приятелка убеждава героя, че бебето е от друг и той заминава, без да се види с любимата си. Никога вече не се срещат. В спомените им сбогуването на гарата, когато той заминава на война, остава последната им среща.

Ролята, която Ив трябваше да изиграе, бе на най-близката приятелка на героинята, която насърчава забранената й любов, влюбва се сама в младия мъж и накрая ги разделя завинаги, като пречи на героя да научи, че героинята е родила неговото дете и че вярно го е чакала.

— Ти си най-близката приятелка на героинята — каза Джоузеф Найт. — Но освен това си й като сестра. Отраснали сте заедно. Казвали сте си всичко още от времето, когато сте били малки момиченца. Разбира се, това включва и момчетата, и влюбванията. Но сега нещата се променят. Когато героят се появява във филма, той поставя на изпитание тази дългогодишна връзка. Ти започваш да мислиш за себе си и откриваш, че собствената ти нужда от любов е в противоречие с тази на героинята. Трябва най-ревниво да пазиш тази тайна. Това двойствено поведение е фактически същността на образа и изпълнението ти. В теб е станала промяна и ти трябва да я криеш и да накараш героинята, както и публиката, да повярват, че си същата като преди. Този конфликт те разяжда, но ти трябва да криеш и това, докато не си готова да го споделиш с публиката.

Ив слушаше внимателно. Беше чела сценария и бе разбрала колко централна е нейната роля на най-близка приятелка. Когато героинята се влюбва в героя, никой не разбира, че най-добрата приятелка също се е влюбила в него.

Ролята на Сюзан беше класическа: предана и вярна приятелка на главната героиня до появата на любовта, която преобразява сърцето й и засенчва приятелството. Едничката й лъжа променя съдбите на всички основни действащи лица и попречва на щастливия край, тъй близък, когато героят се завръща от войната. Но тя не може да постъпи другояче, защото любовта й е много силна, за да може да й устои.

Ив чувстваше как Джоузеф Найт се вълнува, докато й описваше ролята.

— През целия филм ти непрекъснато криеш истинските си подбуди. Дори от себе си, защото не можеш да понесеш собственото си изкушение да предадеш героинята. Но на няколко пъти ще намекнеш деликатно за скритото противоречие, така че когато то се разкрие, зрителят ще осъзнае поетическата му правдивост.

Ив почтително кимаше. Навремето бе чела много сценарии. Когато попаднеше на нещо голямо, можеше да го разпознае. Бе разбрала, че със създаването на ролята на Сюзан като противопоставяне на главната героиня, Джоузеф Найт е надминал себе си. Това бе гениална идея.

Но не беше главна роля.

На Джоузеф Найт му се искаше да се усмихне, сравнявайки днешното кротко подчинение на Ив с поведението й отпреди четири години, когато тя си налагаше саркастично подобие на внимателно послушание единствено за да противоречи на нарежданията му още щом камерите започнеха да снимат.

Но днес нещо му говореше, че всичко ще е различно.

И наистина беше.

 

 

Това, което се случи онази сутрин в Седми снимачен павилион на „Монарк Пикчърс“, нямаше никога да бъде забравено в Холивуд.

Ив Синклер излезе от импровизираната си съблекалня облечена и гримирана като привлекателно, но обикновено момиче от провинцията. От нея лъхаше здрав дух, простота и добро настроение.

Изкусните гримьори, които в продължение на десет години бяха изпълнявали нареждания да изкарват Ив чувствена и бляскава, сега трябваше да търсят обратния ефект — да я изкарат обикновена, дружелюбна и общителна.

Изпълнението й пред камерите се превърна в демонстрация на актьорско умение. Във всяка една от сцените тя бе невероятна. Беше забавна, мила и естествена с приятелката си — главната героиня, четена от Кейт. Изразяваше близост, родена от дългогодишно приятелство, която се проявяваше в безброй дребни жестове на обич и интимност. Беше дружелюбна и безгрижна с главния герой, чиито думи се четяха от Джоузеф Найт. И все пак от някои тънки косвени намеци се разбираше, че не е чак толкова безразлична към героя, колкото го афишираше откритото й поведение. Зад всичките й жестове се таеше някаква сянка, зад всяка усмивка, зад всеки изблик на смях като музикална фиоритура надзърташе тайна.

Това бе невероятно изпълнение, от което всички в снимачния павилион занемяха. И актьорската техника на Ив, и трагичният ореол, с който обвиваше обрисовката на най-близката приятелка — млада жена, която усеща, че безграничната й преданост към главната героиня се изпарява под непреодолимата сила на забранената й любов към героя — всичко бе изключително.

Не след дълго в общите сцени между Ив и Кейт започна да се чувства привличане. Кейт усещаше желание за работа, каквото не бе усещала никога досега. Изпълнението на Ив събуждаше неподозирани възможности у нея и задълбочаваше разбирането й за собствения й образ.

Към края на пробните снимки, които отнеха почти два часа, Кейт вече бе взела решение за себе си. Повика Джо настрана и сподели мнението си.

— Не мога да ти казвам какво да правиш, но смятам, че трябва да й дадеш ролята. Просто трябва. С нея филмът ще стане страхотен. До нея ще изглеждам много по-добре, отколкото до който и да е друг. Тя е гениална. Ако успея да попия нещо от нея, ще бъда най-щастливата актриса на света.

Джо изглеждаше доволен. Каза тихо:

— Ще помисля.

Когато остави Кейт, той отиде при оператора Уейн Прейтър.

— Джо — рече Уейн, — Ив изглежда ужасно. Не прилича на човек. Сякаш лицето й е било на химическо чистене.

Джо кимна.

— Не смятам, че това е проблем. Тя ще се стегне. Това, което не успее да оправи сама, ще го оправят в гримьорната. Освен това смачканият й вид ми харесва. Отговаря на ролята й. Няма защо да изглежда безкрайно красива. Тя е обикновено момиче.

Уейн си тръгна, клатейки глава. Беше му ясно, че Джо вече е решил.

Лари Уолш, изпълнителният продуцент, бе настроен още по-отрицателно към Ив.

— Само ще създава трудности. Никога не е играла второстепенна роля. Двайсет години е била в центъра на вниманието. Няма да издържи, Джо, предупреждавам те. Познавам жени като нея. Отпуснат ли се веднъж, после не могат да се съвземат. С Ив Синклер от четири години е свършено. Съсипана е. Много добре знаеш, че пие. Ако й дадеш ролята, сам си слагаш главата в торбата.

Джоузеф Найт не отвърна.

Асистент-режисьорът Том Гианос говори с Джо последен. Звучеше обнадеждаващо.

— Тук имам още няколко актриси, готови за проба. Добри са. Мисля, че трябва да им дадеш да опитат, Джо.

Джоузеф Найт поклати глава.

— Направи пробните снимки за всеки случай. Но аз ще се обадя още сега на агента на Ив и ще подпиша договор. Тя е това, което ни трябва.

Найт беше взел решение. Настойчивата подкрепа на Кейт бе разсеяла и последните му съмнения. Щом Кейт бе тъй сигурна, че Ив ще е полезна за нейното изпълнение и за целия филм, той щеше да поеме риска.

Никога не се беше страхувал да залага.

 

 

Ив научи добрата новина от Джоузеф Найт още преди да си тръгне от студиото.

— Ще го оформим официално по-късно днес или утре — каза Джо. — Но що се отнася до нас двамата с Кейт, ти си нашата Сюзан.

Лицето на Ив светна.

— Благодаря ти. Много ти благодаря. Няма да съжаляваш, обещавам ти.

— Нямам намерение да съжалявам — усмихна се Джо. — Днес ти беше страхотна. Знам, че ще бъдеш страхотна отначало до край.

Кейт сърдечно й стисна ръка и я поздрави.

— Едва чакам да започнат репетициите.

— Аз също — съгласи се Ив.

Няколко минути по-късно Ив се намираше в една от лимузините на студиото. Откарваха я вкъщи. От димния въздух очите й смъдяха, но умът й бе бистър.

Пред себе си имаше много трудни препятствия. Но най-голямото от тях бе вече зад гърба й.

Бе получила ролята.

Днес Ив Синклер бе дала най-голямото представление в живота си.