Елизабет Гейдж
Табу (32)

13

Въпреки че не си даваше сметка за това, Ив Синклер още не бе приключила с Джоузеф Найт.

Първия път, когато пътищата им се срещнаха в Холивуд, той й бе отмъкнал „Оскара“ и го бе използвал, за да направи кинозвезда от Ребека Шъруд. Това бе един от най-жестоките удари, които Ив бе понасяла лично и професионално. Беше се зарекла, че ако изобщо й се удаде случай да си отмъсти на Джоузеф Найт за това, което й бе причинил, с удоволствие ще го направи.

Но отношението й към него щеше да се промени.

На 23-ти юни агентът й се обади, за да й съобщи изненадваща новина.

— Слушай, Иви, никога няма да отгатнеш кой иска да играеш в новия му филм.

— Не обичам да си играя на отгатване — каза студено Ив.

Агентът нервно се изкашля. С Ив бе трудно да се говори дори когато бе в най-добро настроение. „Слава богу, че новината е добра“ — рече си той, после продължи на глас:

— Джо Найт.

Позволи си да съкрати първото му име, макар и никога да не се бе срещал с него.

Ив мълчеше. Тя мислеше. Явно новината я бе впечатлила.

— Какъв е филмът? — попита предпазливо.

— Още няма заглавие — отвърна Фреди. — Но днес получих сценария по куриер. Самият Найт го е писал. Уверявам те, че е невероятен. „Краят на дъгата“ плюс още нещо.

Ив не отвърна. Знаеше много добре, че като всички останали холивудски агенти и Фреди е неизличимо склонен към преувеличения. Когато я убеждаваше за някой сценарий, никога не му вярваше, преди сама да го прочете.

Но и без да е чела сценария, знаеше, че щом го е писал Джоузеф Найт, трябва да гледа на него сериозно. Дори в омразата си към Найт за косвената кражба на нейния „Оскар“ тя разбираше, че в „Краят на дъгата“ нямаше щастливи случайности. Това бе творба на човек, направил чудо в киното и чиято липса на опит съвсем не го бе ограничила, тъкмо напротив — беше му дала предимствата на невероятна спонтанност и оригиналност.

Откак бяха присъдили „Оскарите“, тя ненавиждаше Джоузеф Найт. И все пак дълбоко в сърцето си знаеше, че е готова да даде всичко, за да работи с него.

Затова Ив попита учтиво:

— Кога ще мога да го прочета?

— Веднага ти го изпращам по куриер — каза Фреди. — Найт ни покани на обяд в „Чейсън“ в сряда. Ще имаш време да прочетеш сценария и да решиш. Как ти звучи това, Иви?

— Прекрасно — отвърна Ив. — Ще чакам куриера.

И остави слушалката.

Вече мислеше коя рокля да облече за обяда с Джоузеф Найт. Изтича в спалнята и отвори гардероба. Зърна лицето си в огледалото и взе да се пита как да се гримира и как да си направи косата.

Изведнъж сви рамене, нацупи се на огледалния си образ и процеди:

— Овладей се, за бога! Та това е само някакъв си глупав продуцент. Държиш се, сякаш отиваш на първа среща.

Върна се в кухнята да си направи чаша чай, докато чака куриера. Нервите й бяха изопнати. Не можеше да отрече, че се вълнува. Една главна роля във филм на Джоузеф Найт можеше да я отведе до суперзвездните висоти, към които така отчаяно се бе стремила през цялата си кариера.

Найт го бе направил за Ребека Шъруд. Може би сега щеше да го направи и за Ив.

С тези мисли в главата тя се заподготвя за срещата с Джоузеф Найт, на която трябваше да се представи в най-изгодна светлина.

В сряда Ив и агентът й пристигнаха в „Чейсън“ точно навреме. Ив изглеждаше елегантна и самоуверена в бледорозовия си костюм, сътворен от Хауард Гриър, чийто модел я правеше едновременно делова, бляскава, сексапилна и не много официална. Сутринта бе ходила да си направи косата. Изглеждаше превъзходно и го знаеше.

Андре, прочутият оберкелнер от „Чейсън“ посрещна Ив и я придружи заедно с Фреди до една уединена маса, където седяха трима мъже. Джоузеф Найт стана и стисна ръката й. Беше по-висок, отколкото очакваше — над метър и осемдесет, но силното му мускулесто тяло го караше да изглежда по-нисък. Имаше мъжко, а не младежко телосложение. Изглеждаше стар за годините си. Лицето му бе загоряло и много хубаво.

Ив не бе единствената холивудска звезда, която никога не бе виждала Джоузеф Найт. Той отбягваше холивудските забавления и предпочиташе усамотението на апартамента, който държеше в „Бевърли Уилшър“. Очевидно осъществяваше служебни контакти по свои си начини, без да му се налага да се движи в обществото.

Найт я представи на колегите си. Тя разпозна Самюъл Рейнс — звездата от „Краят на дъгата“, в момента един от най-търсените изпълнители на мъжки роли в Холивуд. Другият беше Лорънс Уолш, изпълнителен продуцент на новия филм.

Ив бе успяла да прочете сценария, който невероятно я развълнува. Ставаше дума за сложна детективска история, преплетена с любовна авантюра, която предлагаше идеални възможности за мъжествения Самюъл Рейнс и прекрасна главна женска роля.

Самюъл Рейнс щеше да играе детектив, който в процеса на рискованото разследване се среща с „тайнствена“ жена. Тя го омайва и го оплита все по-здраво в мрежите си. Детективът се сближава с нея и накрая се влюбва. Въпреки неясните предупреждения за надвиснала заплаха от страна на хората около нея, тя също се влюбва в него. Но дори най-усърдните й опити да го предпази и да се измъкне от хората, с които е свързана, се провалят и във финалната сцена детективът умира в ръцете й като жертва на нейната любов и на тъмните сили, които я обгръщат.

Това бе класически криминален филм с интересни психологически нюанси и сериозни подтеми, който разкриваше безкрайни възможности за Ив в главната роля. Образът се движеше от силни страсти, бе тайнствен и пагубен както за нея, така и за околните.

Ив пое водката, която Найт бе поръчал за нея, и зададе логичния въпрос.

— Какво ви накара да се сетите за мен, господин Найт?

— Моля ви, наричайте ме Джо. Както сигурно ви е направило впечатление в сценария, имаме нужда от актриса със силно екранно присъствие, но и с много гъвкавост. Промените в емоционалното звучене на различните сцени са доста резки. Имам нужда от голяма актриса, госпожице Синклер. Вие бяхте първата изпълнителка, за която помислих.

„Моля ви, наричайте ме Ив.“

Ив не изрече тези думи. Нарочно се държеше на висота. Не искаше този млад продуцент да си въобразява, че щом й е предложил ролята, ще му падне в краката, фактът, че за нея това бе уникална възможност, не можеше да повлияе на решението й. Трябваше да мисли за името и гордостта си.

Същевременно някъде в подсъзнанието й се прокрадваше несигурната мисъл, че всъщност не бе най-подходящата за тази роля. Героинята, която Найт бе създал на хартия, трябваше да е величествена, тайнствена, изкусителна и трагична. Въпреки красотата си, Ив не притежаваше необходимата покоряваща чувственост.

Найт навярно бе прехвърлил наличните кинозвезди и бе решил, че макар и да не беше секссимвол, Ив ще се справи с ролята благодарение на големите си актьорски способности. Така тя бе станала нещо като компромис между идеалната му представа за героинята и това, което можеше да намери сред холивудските актриси.

Ив, разбира се, запази тези мисли за себе си. Искаше да изглежда уверена в способностите си да изиграе ролята, но не и прекалено запалена. Искаше на тази среща Найт да ухажва нея, а не тя него.

Беше странен обяд. Атмосферата бе напълно професионална, дори прекалено професионална за Холивуд. Нямаше ги холивудските прегръдки и целувки, които обикновено се раздаваха по такива срещи. Нямаше ги и обичайните обилни холивудски ласкателства или пък прекалените излияния в полза на творбата и звездите, задължителни за всеки холивудски обяд. Джоузеф Найт и копродуцентът му бяха любезни, обстоятелствени и напълно сериозни по отношение на проекта.

Найт бе решил да бъде и продуцент, и режисьор на филма. И тъй като бе написал и сценария, щеше да упражнява пълен художествен контрол над проекта.

Ив бе впечатлена от това. Вече знаеше, че сценарият е блестящ. Не се и съмняваше, че Найт ще бъде добър режисьор. Той познаваше собствените си способности и знаеше как най-добре да ги използва в сложния механизъм на холивудската финансова система и във филмопроизводството. На него трябваше винаги да се гледа сериозно.

Шестото й чувство й подсказваше, че трябва да се държи възможно най-добре. Беше важно да се хареса на Найт на тази първа среща. Той й правеше услуга и сигурно го съзнаваше, понеже добре познаваше Холивуд и силите, които управляваха кариерите на най-големите звезди. Искаше й се да не го ядосва, още отначало да започне както трябва.

И въпреки това по време на обяда тя установи, че той я дразни. Нещо в него й лазеше по нервите.

Това безкрайно парадиране с невъзмутимия му професионализъм й досаждаше. То сякаш усилваше магнетичната мъжественост, която се излъчваше от силното му тяло. Погледът й непрестанно се стрелкаше към загорялата му кожа, волевата брадичка, проницателните черни очи. Очи, които показваха, че я уважават като професионалист, а в същото време умишлено отказваха да я забележат като жена.

Това поведение едновременно привличаше и дразнеше Ив. До известна степен тя бе свикнала да й се кланят по всякакви поводи. В края на краищата тя бе звезда. Където и да отидеше в Холивуд, винаги се намираха хора, които да се разсипват от ласкателства — дори враговете й. Може би най-вече враговете й.

Междувременно си даваше сметка, че Джоузеф Найт има нужда от нея за филма не само заради таланта й. Привличаше го и касовият й успех. Името Ив Синклер привличаше хората в кинотеатрите. Найт сигурно вземаше и това под внимание. Имаше нужда от забележителна, бляскава и уважавана главна героиня. Затова се бе спрял на Ив.

И въпреки това не се отнасяше с нея като със звезда. Нито като с жена. Държеше се, сякаш в нейно лице наемаше адвокат, за да му напише завещанието. Тъй далеч стоеше от нея.

Ив възприе поведението му и докато го слушаше как описва новия си филм, внимателно го преценяваше. После импулсивно реши да рискува и да провери дали може да проникне през бронята му. Бе свикнала да се оправя с мъжете, с които имаше работа в Холивуд. Защо трябваше Джоузеф Найт да прави изключение?

Тя започна умишлено да пресреща погледа му. Задаваше му с очи най-недвусмислени женски въпроси. Майсторски, сякаш несъзнателно играеше с тялото си, за да привлече интереса му. Когато му казваше нещо, влагаше тънки намеци, които трябваше да му подскажат, че й е известно къде се крие мъжкият му инстинкт и че когато поиска, знае как да го събуди.

Изпълнението й бе гениално изпипано. Но претърпя пълен провал.

Найт не даде никакъв знак, че го е забелязал. И когато се сбогува с нея пред „Чейсън“, й бе не по-малко чужд, отколкото в самото начало.

Бяха се договорили да работят заедно и по всичко личеше, че ще установят благоприятни и за двамата професионални отношения. Но Джоузеф Найт не бе дал нищо от себе си на Ив. Бе устоял на лукавите й аванси и се бе държал настрана по начин, който тя за свой собствен ужас намираше за неудържимо привлекателен.

Когато си пристигна вкъщи, Ив бе толкова разстроена, че й се наложи да пийне нещо силно и да вземе гореща вана. Излежаваше се гола сред мехурчетата пяна и цялото й тяло тръпнеше от възбуда. Пред очите й непрестанно изникваше лицето на Джоузеф Найт и гордата й личност настръхваше от омраза към него.

Тя реши да не му прощава. Досега никой мъж не се бе отнасял така безразлично с нея. Щеше да проникне до мъжките му инстинкти и да му покаже кой е по-силен.

Доволна от решението си, Ив затвори очи и й се излегна във ваната с наслада.

И през ум не й минаваше, че току-що бе взела най-опасното решение в живота си.