Елизабет Гейдж
Табу (21)

2

Брайънт Хейс, роден Соломон Волфсхайм, бе най-преуспяващият директор на студио в Холивуд.

Бе започнал с немите филми като партньор на финансов спекулант на име Адолф Хърман. Двамата бяха основали „Континентал Пикчърс“ през 1922-ра, тръгвайки от нищо, и започнаха с комедии и приключенски филми.

Първоначално новоизлюпеното студио с мъка мереше сили с „Байъграф“, „Феймъс Плейърс-Ласки“ и останалите енергични продуценти на неми филми. По-късно, през 1927-а, Хейс, който винаги бе имал остро око за таланти, откри Кристин Гант, на пръв поглед безлична тийнейджърка от Айова, която изпълняваше епизодична роля в един от уестърните му. Отгатна големите възможности, които криеше лицето й, и й възложи ролята на невинна девойка в две исторически мелодрами, където веднага я забелязаха.

Година по-късно Кристин Гант бе вече международна филмова звезда. Брайънт Хейс впрегна всички сили на „Континентал“, за да развие кариерата й и да й намери подходящ партньор. Тя засне редица неми драми, които пожънаха такъв невероятен успех, че „Континентал“ достигна финансово съперниците си и дори задмина много от тях.

Но кариерата на Кристин Гант приключи с неочаквания възход на говорещите филми. Гласът й, който публиката за първи път чу през 1929-а, имаше неприятен гърлен оттенък с носовки и акцент от Средния запад, които ни един учител по дикция не можа да коригира.

Брайънт Хейс с мъка на сърцето обезщети Кристин Гант и се заоглежда за нова кинозвезда. Но тъкмо тогава настъпи борсовата криза, която принуди „Континентал“ да продаде половината от наличните си кинотеатри и да пристъпи към строго затягане на коланите.

Точно по това време Брайънт Хейс хитро откупи частта на своя партньор, който бе твърде разтърсен от Кризата, за да продължава борбата за оцеляване в джунглата на киното. Хейс вече имаше неограничена власт над творческата страна от бизнеса. Успя да го закрепи с минимални средства през зловещите 1930-а, 1931-ва и 1932-ра, пускайки поредица от скромни приключенски филми и уестърни, и съумя да привлече достатъчно инвеститори в Ню Йорк, за да откупи някои от театрите, които бе изгубил.

Тогава дойде време за големия му удар.

С бляскав ход, в който вложи цялата си ловкост и по-голямата част от парите си, Хейс успя да предума Мойра Талбът да напусне „Парамаунт“. Мойра бе млада кинозвезда със свежо лице, обвита в необикновен ореол от очарование и изтънченост. В „Парамаунт“ бяха премного заети с другите си кинозвезди, за да забележат възможностите й или да ги развиват, затова тя премина в „Континентал“.

Хейс незабавно хвърли цялата си творческа енергия в изграждането на кариерата й. Снима я в романтични комедии, исторически драми и семейни саги. Скоро публиката свикна с изтънчената й хубост и изящната й техника и тя се наложи, филмите й жънеха успех и пълнеха касите, а Хейс събра около нея нов екип от талантливи сътрудници. Послужи си с набъбналата си банкова сметка, за да привлече най-добрите режисьори, продуценти и сценаристи в „Континентал“, който скоро се прочу като „Кадилакът на холивудските студиа“.

Към 1936-а всичко, изгубено от „Континентал Пикчърс“ през годините на кризата, бе възстановено. Активите му съперничеха на най-силните конкуренти, а веригата от 650 театъра из цялата страна бе втора след тази на „Парамаунт“.

Проправяйки си умело път към върха, Брайънт Хейс успя да се наложи като доайен на американските филмови магнати. Заплатата му бе най-висока, лицето му и екстравагантното му имение в Бел Еър бяха известни на всички кинозапалянковци. Той се прочу като филантроп и стълб на калифорнийското висше общество. Никой не си спомняше за миналото му на млад кинаджия, до неотдавна с мъка изкарвал хляба си, или за произхода му от бедните квартали на нюйоркския Лоуър Ийст Сайд.

Брайънт Хейс бе успял.

Днес „Континентал Пикчърс“ се славеше с неизменно високото качество на филмите си и с касовия им успех. Въпреки че студиото не можеше да се похвали с особена оригиналност на продукцията си, постъпленията в касите говореха красноречиво. На публиката се нравеха разкошните костюми, внушителните декори и оптимистичните хепиенди на „Континентал“.

Филмовите звезди на студиото бяха известни във всяко кътче на страната. На върха на листата стояха Мойра Талбът и изпълнителят на главни мъжки роли Гай Лавъри, снимал с Мойра четири филма. Клюкарските колони от години наред разпространяваха слухове за извън екранна любов между двете звезди, която скоро можела да завърши с брак. Мойра и Гай бяха любимците на цяла Америка. Рекламният отдел на „Континентал“ бе на седмото небе.

Зад кулисите Брайънт Хейс бе също тъй безмилостен и амбициозен, както и преди петнайсет години. Не жалеше средства, за да измества конкурентите си и ако му се удадеше случай, да провали и най-добрите им планове. Управляваше холивудския клон на „Континентал Пикчърс“ с желязна ръка. Единствената заплаха за властта му бе председателят на управителния съвет на корпорацията в Ню Йорк, опасен финансист на име Арнълд Спек. Спек бе обсебил мястото в управителния съвет, след като се бе сдобил с голям пакет акции в корпорацията и благодарение на умението си да инвестира, бе учетворил филмовите активи през последните пет години. Брайънт Хейс можеше да се фука колкото си иска с пищния си живот в Бел Еър, но стигнеше ли се до даване на обяснения, трябваше да се отчита пред Арнълд Спек. Двамата от край време не се обичаха. Хейс смяташе Спек за най-обикновен мошеник от Уолстрийт, а в очите на Спек Хейс бе позьор и холивудски шарлатанин.

Хейс бе убеден, че Спек има намерение да го унищожи един ден. Хитрият финансист само чакаше да стане нещо, за да нанесе смъртоносния си удар. Но поредицата от касови успехи, реализирани от Хейс, го правеше неуязвим за тайните интриги на Спек. Името му бе всеизвестно. Мястото му в „Континентал Пикчърс“ бе осигурено.

Хейс бе недостъпен, изолиран от публиката и дори от собствените си кинозвезди чрез цяла фаланга от помощници. Говореше се, че в цял Холивуд с него било най-трудно да се срещнеш. Той вършеше основната част от работата си в своя дом в Бел Еър и ходеше в кабинета си в Кълвър Сити само в тържествени случаи.

Днес обаче Брайънт Хейс щеше да приеме посетител.

 

 

Джоузеф Найт пристигна точно в единайсети бе въведен в един от официалните салони на имението, където почака половин час, преди Хейс да го приеме по бански и хавлия.

— Защо не дойдете при басейна? — запита Хейс. — Искате ли да поплувате?

— Не, благодаря, ще ви погледам — отвърна Джоузеф Найт.

Отнякъде изникна дребничък неугледен иконом. Беше над шейсетте, доста съсипан на вид. Очите му имаха почти комично меланхоличен израз.

— Карл — отсече Хейс, — донеси ни бутилка скоч и сода при басейна.

Икономът, чиято изцапана ливрея напълно подхождаше на небрежно обръснатото му лице и на съкрушеното му поведение, кимна мълчаливо и изчезна.

Хейс се усмихна.

— Май не можахте да познаете прислужника ми.

Найт поклати глава.

— Е, твърде сте млад, за да познавате Карл — заобяснява Хейс, докато вежливо превеждаше Найт през къщата към къта за отмора. — Истинското му име е Карлхайнц Рехер. Беше чудесен режисьор при немите филми — всъщност един от най-добрите. Но възходът на говорещите филми го съсипа, понеже бе заложил на борсата всичко, каквото имаше. Беше пред самоубийство, аз го спасих. Намерих му работа в нашето студио — специални ефекти, осветление и така нататък, но той междувременно нещо се беше смахнал и не можеше много да се разчита на него. Накрая го доведох тук като мой личен прислужник и камериер, колкото да го спася от неприятности. Страхувам се, че единственият му избор е между мен и приюта. Не се учудвайте от вида му или от поведението му. За мен той е като член от семейството. Не ми дава сърце да го дресирам.

Джоузеф Найт кимна. Въпреки че историята не му звучеше правдоподобно, с нищо не се издаде.

Двамата бавно се придвижиха към разкошния басейн, който започваше от солариума на долния етаж и се простираше под сложна стъклена конструкция чак до огромната морава в задната част на имението. Найт остана да гледа, а Хейс нехайно заплува, след което излезе от басейна и пое от дребния прислужник високата чаша с питието. Директорът на студиото бе прехвърлил шейсетте, живееше застоял живот и тялото му не бе в отлична форма. Но плуваше добре, със силни, отмерени движения. Бе му приятно да се гмурка и не бързаше да приключи, за да разговаря с посетителя си.

— Е — започна той, когато най-сетне излезе от водата и се уви в хавлията си, — да чуем за какво е цялата тая врява. Оуен Есър ми каза, че сте ми приготвили нещо невероятно хубаво.

Джоузеф Найт се зае да описва подробно сценария, наблюдавайки сивите очи на Хейс, които го гледаха съсредоточено. Директорът на студиото не даваше да се разбере дали се интересува, или не. Само отпиваше спокойно от питието си.

Когато Найт приключи, Хейс остави чашата.

— А сега мога ли да чуя тайнствения край, за който се вдигна толкова шум?

Джоузеф Найт му каза края с няколко добре подбрани думи. Беше невероятен, по-съвършен не можеше и да се желае. Следваше с неумолима логика мотивацията на героите и конфликтите в сюжета, но бе напълно неочакван. Хейс слушаше и се дивеше. Дори и най-добрите му сътрудници в студиото нямаше да са в състояние да предложат подобен завършек. Просто нямаше да могат да уловят поетическата му правда.

Беше трагичен край. Главният герой умираше, а героинята оставаше след него, за да продължи делото му. Такъв край бе почти немислим за историческа драма за Руската революция. Позволяваше обаче на героинята да постигне огромно романтично въздействие. Щеше да е уникален шанс за актрисата, играеща тази роля.

Найт се усмихна.

— Казвам го само на вас, понеже ви уважавам и знам, че мога да ви имам доверие. Както виждате, в тази идея е вложен много труд. Не бих искал да пропадне. Затова се обърнах направо към най-доброто. Което означава към „Континентал Пикчърс“ и към вас.

Хейс претегляше мислено ласкателството на непознатия и привидната му искреност. Докато го слушаше, наблюдаваше красивото му загоряло лице. Не беше лесно да отгатне какво представлява. В очите му се криеше нещо. Беше млад, но изглеждаше по-стар за годините си.

— Защо досега не съм чувал за вас? — усмихна се Хейс. — Това е блестяща идея. Свалям ви шапка. Какво сте правили досега?

— Занимавах се с бизнес — отвърна Джоузеф Найт. — Но киното започна да ме интересува и реших, че всъщност бих желал да правя това поне като странично занимание.

Хейс кимна умислено. Загледа се в ръкописа, който Найт бе оставил пред него на масата край басейна.

— Е, да говорим по мъжки — рече. — Няма начин да пусна нещо такова през идните шест месеца. Дори през идната година. Звездите ни са ангажирани. Не мога да осигуря подходящи режисьор и продуцент. Нали знаете, така стоят нещата в преуспяващите студиа — добави той с отсенка на снизхождение към аутсайдера. — Но ще помисля сериозно и ще прегледам отново сценария с моите хора. Ако всички сме единодушни, че от него ще излезе нещо, отделът по авторско право ще ви предложи условия за идеята. Сигурен съм, че за правата върху филма ще получите порядъчна сумичка…

Джоузеф Найт се усмихна и поклати глава.

— Аз не се интересувам от продажба на права, господин Хейс. Искам да ми се плати като на автор и копродуцент, както и процент от печалбата.

Хейс кимна, оценявайки ума на посетителя си. Найт трябваше да е последният глупак, за да се съгласи да продаде идеята си.

— Добре — каза. — Ще предам предложението ви на хората си и щом вземем решение, ще ви уведомим. Какво ще кажете?

Найт се наведе напред.

— Не че не ви вярвам, но бих искал да имам някаква гаранция…

И погледна към ръкописа на масата.

Хейс се усмихна.

— Разбира се. Юристите ми ще се свържат с вас към края на седмицата. Ще бъдете напълно защитен, уверявам ви.

Джоузеф Найт стана.

— Благодаря ви, че ме приехте. Вие сте важен човек, но отделихте време, за да ме изслушате лично. Няма да го забравя.

— Напротив — усмихна се Хейс, — точно това ми е работата. Аз непрекъснато търся хубави идеи. А не можем винаги да ги получим от собствените си хора. Аз ви благодаря, че се обърнахте към нас.

Бе време да се сбогуват и да се разделят. Джоузеф Найт знаеше, че шансът му е бил предоставен. Като търговец бе направил каквото можеше. Срещата бе приключила.

Неочаквано разговорът им бе прекъснат.

Една невероятно красива млада жена на не повече от двайсет и две-три години, облечена в оскъден бански костюм, бързо се приближи до басейна и се гмурна във водата.

Когато излезе на повърхността, тя забеляза двамата мъже.

— Не ви видях — каза. Водата се стичаше от косата й по крехките й рамене. — Съжалявам, че ви прекъснах разговора.

— Напротив — усмихна се Хейс. — Дария Кейн, запознай се с господин Найт. Тъкмо обсъждахме някои делови въпроси.

Младата жена хвърли небрежен поглед към Джоузеф Найт, без да му подаде ръка. От нея лъхаше хладен нарцисизъм. Това не го учуди. Имаше удивително съвършено тяло. Стройни ръце, красиво закръглени гърди, тънка талия, тесен гръден кош и добре оформени хълбоци, от които се спускаха най-фантастичните крака, които бе виждал.

Тя гледаше към Джоузеф Найт, сякаш очакваше той да припадне от вида й. И понеже това не стана, се обърна към Хейс.

— Няма да ви преча повече. Само исках да се топна набързо, преди да изляза.

Тя протегна ръка назад и в този миг смачканият дребен прислужник като по невидим даден знак се появи и й подаде пухкава хавлиена кърпа. Тя започна да се изтрива. Тялото й се извиваше с нескрита чувственост, а капчиците вода от басейна се плъзгаха по копринената й кожа.

После спря и се вгледа в кърпата.

— Карл, тази кърпа е мръсна. Я погледни!

И с патрицианско презрение я подаде на прислужника, който смирено я пое.

— Съжалявам, госпожице. Ще ви донеса друга.

Човекът имаше толкова изпаднал вид, че никак не беше чудно кърпата да се е изцапала от допира с него.

— Къде отиваш? — обърна се Хейс към Дария, която стоеше пред него почти гола, а неизтритата вода се стичаше по раменете и между гърдите й. В този миг на Джоузеф Найт му хрумна, че си е послужила с номера с мръсната кърпа, за да му демонстрира великолепното си тяло, докато прислужникът донесе друга. Наистина изглеждаше изумително по бански.

— Отивам на пазар — отвърна тя. — И Сади ще дойде.

Във въпроса на Хейс се отгатваше ревност въпреки усилието му да я прикрие. А в отговора на момичето се четеше нотка на послушание, както у всички момичета, които знаят, че любимият ги ревнува.

В този миг Джоузеф Найт си спомни какво бе научил за нея в проучванията си за Брайънт Хейс.

Преди две години Хейс я бе открил в едно малко независимо студио и тя бе подписала договор с „Континентал“. От този момент я готвеха за голяма кариера. Но според носещите се слухове плановете се бяха забавили, понеже момичето нямало талант.

Междувременно Хейс бе изпаднал изцяло под сексуалната магия на Дария. Тя живееше с него, задоволяваше физическите му нужди и го въртеше на малкия си пръст. Той й купуваше приказни тоалети и я водеше навсякъде със себе си. Бе болезнено ревнив, понеже остаряваше, а тя все още бе младо момиче. Цялата ситуация едва се крепеше в сложно равновесие. От нея имаше два изхода: тя можеше или да пробие и да започне филмова кариера, или да се омъжи за Хейс. И в двата случая имаше изгода и тя го знаеше. Междувременно трябваше да се примири с ревността и собственическото поведение на Хейс. Може би си заслужаваше, ако се вземеше под внимание какво печели в замяна. Въпреки бездарието си беше протеже на най-могъщия човек в Холивуд. За момиче на двайсет и две в началото на жизнения път положението й не беше никак лошо.

Може би затова гледаше Джоузеф Найт с такъв предизвикателно високомерен нарцисизъм.

— Ще се бавя най-много два-три часа — обърна се тя към Хейс със същата нотка на подчинение в гласа си. — Ще се видим на вечеря.

В този момент дребният прислужник се върна и смирено й подаде новата кърпа. Тя я пое, без да го погледне, и продължи да се бърше. Настъпи неловко мълчание, а през това време Хейс и Найт съзерцаваха красивото й тяло и всеки си даваше сметка, че тя иска и двамата да й се възхищават.

— Наистина, Брайънт — каза момичето, когато свърши и захвърли кърпата върху един шезлонг, — не можеш ли поне да накараш Карл да се мие по-често? Вони като парижкото метро. И не се бръсне.

Хейс се усмихна.

— Много си е добре — отвърна, явно облекчен, че го разсейват от ревността му. — Ще говоря с него. Приятно пазаруване.

Момичето стоеше призрачно нереално в сладострастната си поза. Джоузеф Найт си каза, че само Холивуд е в състояние да обикне едно красиво момиче в тъй необикновен ореол.

Дария Кейн отмести поглед от Хейс към госта и отново към Хейс. Лицето на Хейс помръкна. Джоузеф Найт знаеше защо. Тя мълчаливо сравняваше провисналите гърди и отпуснатите мускули на Хейс със собственото му мъжество.

После тя си отиде.

— Значи, както ви казах — продължи Хейс, — ще видя какво може да се направи. Във всички случаи ще ви съобщя резултата. Ако не сме в състояние да снимаме филма, може да опитаме с друго студио. Но аз няма да забравя, че дойдохте първо при мен. Длъжник съм ви, господин Найт.

— Аз съм ви длъжник, господин Хейс. Благодаря ви още веднъж за времето, което ми отделихте.

Ръкуваха се и Найт си тръгна. До входната врата го съпроводи меланхоличният дребен прислужник. Нито се усмихна, нито му продума.

 

 

Брайънт Хейс се загледа в хладката накъдрена повърхност на плувния басейн и дълго мисли за Джоузеф Найт.

В него имаше нещо прекалено спокойно и хладнокръвно, вътрешно равновесие или сила, издаваща крайна агресивност. У Джоузеф Найт се криеше зародишът на необикновено холивудско могъщество — нещо от калибъра на Дарил Занук, Майер и Толбърг — което тепърва щеше да се проявява. Тоя човек имаше нужда единствено от малко подкрепа и след две години щеше да е фактор, с който останалите щяха да се съобразяват. Имаше талант и което бе несравнимо по-важно, бе надарен с инстинкта на хищник. Личеше си в очите му.

Много силен противник.

Хейс облече хавлиения си халат, взе ръкописа от масата, влезе в кабинета си и вдигна телефона.

— Свържете ме с господин Девлин от правния отдел. Имам спешна работа за него. Свържете ме и с Есър. Кажете му да бъде тук след петнайсет минути. Следобед в два часа искам общо събрание на всички ръководни кадри.

После отново потъна в мисли за Джоузеф Найт, за тъмните му тайнствени очи, силното набито тяло и начина, по който Дария го гледаше.

Злото трябваше да се унищожи още в зародиш.