Елизабет Гейдж
Табу (3)

2

Холивуд, Калифорния

12 септември 1930 г.

Ив Синклер беше гладна.

Всъщност направо си умираше от глад. Младото й тяло, жадуващо за бърз приток на енергия плачеше за нещо сладко и вкусно.

Повече от всичко на света й се ядеше огромна порция шоколадов сладолед с разбита сметана и най-отгоре — черешка.

„Не! — поправи се тя. — Три черешки.“

Беше изморена и нервна след изтощителната сутрин на снимачната площадка на „Немирство и чудеса“ — най-новия й филм. Наложи се да вмести уроците по история и английски с учителя от студиото между разучаването на реплики за поредната сцена и репетицията на труден танцов номер с хореографа.

В единайсет и половина, след пет часа непрестанна работа, мозъкът й започна да се размеква под горещите прожектори и учителят й се скара. После режисьорът я смъмри, макар и по-нежно, понеже все не успяваше да изрече правилно една от репликите. Накрая, когато изтощението й започна да личи и пред камерата, снимките бяха прекратени и тя получи трийсетминутна почивка.

Сега й предстоеше нова сцена и майка й оправяше грима й. Мама ревниво пазеше оправянето на грима й за себе си. За нея външността на Ив бе лично задължение не на снимачната площадка, но и по време на рекламните кампании. Нямаше намерение да повери другиму имиджа и кариерата на красивата си дъщеря, та да ги съсипе смотаната гримьорка на студиото.

Мама седеше до Ив, внимателно нанасяше по бузите й руж, за да прикрие бледостта й, и говореше:

— Миличка, ти напълно се съвзе! Измъчи се тая сутрин, но успя да дойдеш на себе си. Такава добра актриса! Даде им да разберат коя е звездата тук!

Гласът й бе невероятно безучастен и твърд. Ив слушаше, без да каже нищо. Продължаваше да мисли за убийствения си глад.

— Мамо, може ли да хапна малко сладолед? — попита без голяма надежда.

Мама се засмя.

— Сладолед! По това време! Нали знаеш, че съсипва гласа, гълъбче. Не може сладолед, и дума да не става! Когато приключиш сцената, може да хапнеш супичка.

Ив не отвърна. Както винаги приемаше решенията на майка си, без да възразява. Беше постигнала всичко само благодарение на мамините неуморни усилия. Едва бе излязла от пелените, когато мама й нае учители по пеене и танци, пак тя я вкара в доходните водевили, които от своя страна й осигуриха пробни снимки в Холивуд на осемгодишна възраст.

Пробните снимки излязоха успешни, защото освен външност и умение да пее и танцува, Ив имаше и ранна за годините си актьорска дарба. Подписа договор с „Уърлдуайд Пикчърс“, печелеше по петдесет долара седмично и изпълняваше дребни роли в неизброими късометражни и комедийни прегледи, докато не получи първата си истинска възможност за проява в пълнометражния игрален филм „Момичето от прерията“. Тогава беше на девет години.

Благодарение на дългия си опит пред камерата и на упоритата тренировка, през която бе преминала, Ив бе подготвена за сериозното изпитание. В „Момичето от прерията“ получи ролята на дяволитата и чаровна дъщеря на млад фермер, който трябваше да воюва с безсъвестни банкери, за да спаси земята си, и я изигра блестящо. Всички се впечатлиха от рядкото й самообладание и естествеността й пред камерата, филмът пожъна неочакван успех и ИБ захвана нова поредица от роли, този път все главни и широко огласени. Майка й и агентът й, Ървинг Файн, сключиха от нейно име нов, далеч по-изгоден договор и ежедневната й програма от снимки и извън сценични упражнения по пеене, танци и актьорско майсторство се натовари още повече.

Ив бе млада и силна и издържаше на напрежението. На единайсет години бе вече сред най-нашумелите детски актриси на Холивуд. Славеше се с висок професионализъм, режисьорите знаеха, че на нея може да се разчита, поради което я търсеха за работа. Беше най-галената звезда на „Уърлдуайд“.

За всичко това Ив трябваше да е благодарна на мама. Мама я бе подтикваща да работи над себе си още преди да получи своята възможност за изява, а когато тя й се предостави — да я използва максимално. Дори сега мама не спираше да я насърчава да развива дарбата си, да я направи още по-блестяща, за да е готова, когато й се предостави нов благоприятен случай.

Мама бе жертвала много от себе си, за да отведе Ив до днешните висоти. Ив бе едничкото й дете. След като бе открила ранната й дарба, тя бе решила да не ражда повече деца и да се посвети изцяло на нейната кариера.

Бащата на Ив, скромен аптекар в родното й градче в щата Илинойс, искаше обикновен живот за дъщеря си и още деца. Но жена му взе надмощие и настоя да вкара Ив в шоубизнеса. Скоро последва развод. Мама и Ив се преместиха в Холивуд и напуснаха татко завинаги.

На Ив й липсваше тихия, вдъхващ спокойствие характер на баща й. Често, когато трескавото ежедневие в шоубизнеса ставаше непоносимо, тъгуваше за него. Някъде дълбоко в себе си усещаше смътно, че животът с него щеше да е мирен и щастлив, но това чувство постепенно избледняваше, защото подобна представа твърде много се отдалечаваше от сегашните й преживявания.

Татко бе в миналото. Единственият истински другар на Ив, единственият й приятел и неумолим надзорник бе мама. Ив живееше, за да доставя удоволствие на мама и за да предотвратява гневните и изпълнени с укор погледи, които помрачаваха очите й, когато мислеше, че Ив не влага, но нейните думи, „сто и петдесет процента“ от себе си.

И така, Ив не спомена повече за желанието си да яде сладолед. Тя бе „борец“ и всички й се възхищаваха за това. За разлика от останалите деца кинозвезди Ив никога не плачеше, когато кадърът излезеше неуспешен, никога не ставаше заядлива или груба, когато нервите й не издържаха на дългите досадни часове на снимачната площадка, никога не получаваше нервна криза, когато работата станеше нетърпимо напрегната. Тя бе тъй невероятно уравновесена, спокойна и професионална, че режисьорите я сочеха за пример дори на възрастните актьори, които работеха с нея.

Ив бе истинско чудо. Тя бе плодът на осемгодишен неспирен и безмилостен труд в най-тежката професия на света. Дарбата й, изявила се ярко от самото начало, бе съчетана с твърд характер, обучен почти от люлката да се справя с неумолимите закони на Холивуд. Тя не се нуждаеше от хвалби и ласкателства, за да даде от себе си всичко, на което бе способна. Беше звезда до мозъка на костите си.

Фактът, че някъде под бронята се криеше неоформено малко момиче, непознаващо света извън Холивуд, лишено от другари на своята възраст и от всякаква представа какво правят обикновените деца, изобщо не интересуваше хората, които печелеха от успехите й, а най — малко от всички майка й. Те само мислеха как да доразвият дарбата й, как да намерят нови начини, за да я използват, как да я изведат още по-напред в професията. В крайна сметка, бяха вложили толкова много пари — за самите тях и за малката Иви…

В Холивуд нямаше време за детство. Ив бе играла със свои връстници единствено пред камерата, в реклами. А децата бяха статисти, специално наети за случая от отдела за набиране на актьори.

Най-чудното бе, че самата Ив не съзнаваше напълно скритата в дълбините й бездна от самота, понеже, откакто се помнеше, бе правила това, което големите очакваха от нея, и бе живяла благодарение на одобрението, което получаваше от тях. Тя не знаеше нищо друго. Не бе възможно съзнателно да е пропуснала нормалното си детство, защото нямаше представа какво е то. Тя знаеше само работа и пак работа, и майка си, която й помагаше да получи работа и я караше да надминава себе си.

Някъде по време на изграждането си като актриса бе пожертвала неразвитата си дарба да бъде личност. Днес бе завършена кинозвезда, блестящ изпълнител и мъртъв, празен зародиш на човешко същество, което никога не бе имало възможността да расте, да води нормален живот, да бъде обичано заради това, което е, а не заради това, което може да направи.

И може би тъкмо фактът, че Ив се носеше над бездната на собствената си празнота, без да усеща шемета от нея, я правеше тъй блестяща и самоуверена актриса. Зад маската нямаше нищо лично, което да смути съвършената повърхност на изпълнението й. Тя можеше да се смее или да плаче по даден знак, и да спре в мига, в който чуваше думата „Стоп!“. Нищо не пречеше на съвършената илюзия, която тя създаваше пред камерата. Защото самата Ив беше творение, създадено от илюзия.

И така, днес Ив Синклер се намираше пред прага на дълга и успешна кариера, докъдето бе стигнала, благодарение на голямата си дарба и още по-големия си труд. Но моментът бе деликатен. Тя израстваше детските си роли и бе време да премине към юношески. А малко бяха децата актьори, които запяваха да направят този преход и да продължат нататък. Макар че самата Ив не се и досещаше за възникващата дилема, майка й отдавна и много сериозно размишляваше над нея.

Днес тя трябваше да съобщи на дъщеря си важна новина.

 

 

— Виж какво, гълъбче — започна мама, привършвайки с грима на Ив. — Трябва да ти кажа нещо. Не исках да ти го казвам по-рано, за да не се притесниш и да провалиш играта си. Изправи си гърба, миличка… точно така.

Ив изправи гръб и сподави прозявката си. В огледалото виждаше очите на майка си, вторачени в нея.

— Миналия месец ти беше на осемнайсето място по касов успех в страната — започна мама. — В студиото си четвърта поред, филмите ти носят приходи от милиони. Никога не си играла по-добре. Но вече ставаш голяма. Идва време да минеш на по-високо ниво. Това ще означава повече пари за теб, но и по-голяма отговорност.

Тя млъкна, за да оправи един паднал кичур от красивата тъмна коса на дъщеря си, после продължи:

— Двамата с Ървинг сключихме много важна сделка от твое име. Студиото ще те преотстъпи на „Олимпик Пикчърс“, за да снимаш комедия с Томи Валънтайн.

Когато чу това име, Ив наостри уши. Томи Валънтайн бе също дете актьор, много популярен и прочут, с две години по-голям от нея. Жънеше изключителни успехи както на Бродуей, така и в киното, където с многостранен талант се превъплъщаваше в най-разнообразни роли. Изглеждаше като стопроцентов американец със свежо чувство за хумор и по момчешки чувствителен, поради което публиката го обожаваше. По касов успех се редеше доста пред Ив и бе най-нашумелият юноша кинозвезда на Холивуд.

— Значи този път не става дума за някаква глупава комедия — продължи мама. — Това е романтична история, в която ти и Томи се влюбвате. Господин Донат и шефовете на „Олимпик“ са на седмото небе, откакто получиха правата. Смятат, че с малко късмет филмът може да донесе и продължения. Ще се хвърлят големи пари за реклама.

Ив не каза нищо. Само слушаше внимателно. Знаеше, че Томи Валънтайн е много по-известен от нея. Да играе с него, щеше да е най-голямото постижение в цялата й кариера.

— Какво ще кажеш? — попита майка й с нотка на нетърпение в гласа. — Не си ли доволна?

Ив се усмихна.

— Разбира се, че съм доволна, мамо.

Майката също се усмихна, чертите й се смекчиха.

— Значи не биваше да ти казвам, понеже е изненада. Господин Донат ще ти го съобщи лично днес следобед след снимките. Но аз исках да знаеш и да си дадеш сметка колко е важно да направиш добро впечатление, когато отидеш при него. Разбра ли?

— Да, мамо.

Мама се усмихна.

— Момиченцето ми! Работила си с всички сили за това студио и сега заслужаваш най-доброто. Тези хора знаят какво вършат.

Дъщерята погледна майка си в огледалото и спокойно попита:

— Каква ще е заплатата ми?

Майката се намръщи.

— Остави на нас с Ървинг да се грижим за това. Мислите за пари не са детска работа.

Малката кимна послушно. По-рано никога не бе мислила за пари. Но отскоро й беше любопитно и винаги се заслушваше, когато мама и Ървинг се изпускаха в нейно присъствие и заговаряха за договори и долари.

— Значи основното е свършено — заключи мама. — Другата седмица ще бъде официалното подписване. Щом приключиш днес със снимките, имаш лична среща с господин Донат. Много е важно да му покажеш, че си във възторг от неговото хрумване и можеш да се справиш. Той вече те е харесал, но трябва да е убеден, че си готова, имаш желание и можеш да вложиш от себе си сто и петдесет процента. Разбра ли?

— Да, мамо.

Карл Донат бе шефът на студиото. Под твърдата му закрила „Уърлдуайд Пикчърс“ произвеждаше ефектни висококачествени филми с подчертана насоченост към мюзикли и семейни истории. От зоркото му око не убягваше и най-малката подробност, свързана с продукцията, и всеки актьор, когото харесваше, имаше в негово лице ценен приятел. Като всички останали в „Уърлдуайд“ и той отдавна бе оценил необикновения професионализъм на малката Ив.

Но той не можеше да не вижда, че възрастта й вече работи против нея. Сега й даваше съдбовната възможност да се прехвърли към романтични юношески роли и тя трябваше да докаже с поведението си, че е на висотата на очакваното от нея.

— Добре. Сега отново на работа. След тази сцена можеш да хапнеш нещо — завърши мама.

Ив погледна за последен път в огледалото, стана и напусна съблекалнята. Новината, съобщена от майка й, вече отиваше на заден план. Цялото й внимание се насочваше към сцената, която трябваше да изпълни.

Само се молеше ужасните спазми на глад, които подкосяваха краката й, да не разбунтуват червата й по време на снимките.

Режисьорът нямаше да й прости, ако празният й стомах го принудеше да преснима кадри.

 

 

В шест часа следобед снимките приключиха.

Ив бе изстреляна от снимачната площадка към съблекалнята, където майка й набързо я разгримира и й помогна да облече хубава рокля, подчертаваща стройните й детски крака и крехките рамене. В синьо изглеждаше като послушна ученичка и чистото й лице окръжаваше със светъл ореол умните й очи.

Ив бе съсипана от умора и глад. Обещаната й в единайсет и половина купичка супа се появи едва в един. Но истински обяд тя така и не получи. Дори вече не помнеше сладоледа, за който бе мечтала. Беше отпаднала и трудно се съсредоточаваше. Току-що бе приключила работен ден като за възрастен професионалист в Холивуд — от шест сутринта до шест вечерта, и силите й бяха изчерпани.

Благодарение на блестящата игра, четирите трудни сцени в графика за днес бяха готови и подпечатани. Режисьорът бе доволен, продуцентът бе успокоен, а мама бе горда.

Сега беше време да отиде при господин Донат. След срещата най-сетне щяха да я откарат вкъщи за вечеря.

На излизане от съблекалнята Ив се прозина. Майка й мигом я спря и я хвана за раменете.

— Никакво прозяване! Господин Донат изисква пълна преданост от кинозвездите си. Днес трябва да бъдеш безупречна. Разбра ли, Ив?

Момичето кимна, сподавяйки нова прозявка.

Етел Зоненбаум — така се казваше мама по мъж и това бе истинската фамилия на Ив — поведе дъщеря си из улиците на студиото, изпълнени с изкуствени фасади, изкуствени телефонни будки, пожарни кранове и канализационни капаци, дори с изкуствени планини. Разминаваха се с десетки актьори — от статисти до знаменитости. Някои приятелски ги поздравяваха.

Стигнаха сградата на ръководството. Когато влизаха в асансьора, мама държеше Ив здраво заръката.

Кабинетът на господин Донат се помещаваше на последния етаж. За да стигнат до него, трябваше да минат през офисите на три секретарки. Всяка една от тях сърдечно поздравяваше Ив и майка й. Очакваха ги.

Малко преди да влязат в най-вътрешния офис, мама дръпна дъщеря си за рамото и я бутна настрана.

— Помни какво ти казах. Бъди безупречна. Вече не си малко момиче. Ти си кинозвезда. Професионалистка. На теб може да се разчита. Двамата с Ървинг положихме огромни усилия да убедим господин Донат да ти даде тази възможност. Сега той трябва да е сигурен, че си готова на всичко, за да помогнеш на студиото. Разбра ли?

Ив кимна, криейки изтощението си зад широко отворени, внимателни очи.

— Бъди мила, бъди сладка — продължи майка й. — И прави всичко, каквото поиска от теб. Ясно ли е?

Ив кимна с непроницаемо лице.

В последния офис междинната врата беше отворена. В рамката й стоеше Карл Донат. Беше висок мъж, около петдесетгодишен, с оредяваща прошарена коса и изискан вид.

Той се усмихна и протегна ръце.

— Иви! Най-бляскавата ми звездичка! Влез, миличка. Чакахте.

Майката на Ив се наведе, за да оправи роклята на дъщеря си, и пошушна в ухото й:

— Не забравяй, това е кариерата ти!

После с усмивка я бутна напред и отстъпи назад, понеже вратата се затваряше.

Това бе лична среща.

 

 

В кабинета господин Донат протегна ръце.

— Ив, колко приказно красива изглеждаш днес! Ела тук, седни до мен на дивана.

Ив го послуша. Когато сядаше до него, я лъхна скъп одеколон и аромат на пури. Усети излъчването на неустоимия му чар. Той се държеше бащински с всичките си знаменитости, особено с децата, понеже от тях студиото печелеше най-много. Децата актьори бяха основна част от филмите в тези години. Усилните времена правеха публиката сантиментална и тя искаше колкото може повече фантазия, когато отиваше да се забавлява с трудно припечелените си пари. Децата задоволяваха тази необходимост и пълнеха касите.

— Как си днес, миличка? Работата върви ли?

— Да, господин Донат — усмихна се благодарно Ив.

— Надавам се, че не те мъчат много! А учението в ред ли е?

— Да, сър.

— Прекрасно! Знаеш ли, Иви, ти си най-бляскавата звезда на моя небосклон. — Той я погали по бедрото, което изглеждаше кукленско под широката му ръка. — Винаги идвай право при мен, ако не се отнасят добре с теб. Право при татко. Нали знаеш? — Тя кимна. — Имам много приятна изненада за теб. Студиото замисля нещо ново и вълнуващо за бъдещата ти кариера, което ще ти помогне да литнеш към висините с още по-главоломна бързина. Надявам се, че никой не ти е казал предварително. Исках аз да ти го съобщя.

Сега и двете му ръце лежаха гальовно и ласкаво върху бедрата й.

„Не чувствай нищо.“ Зад слънчевата си детска усмивка Ив се готвеше затова, което неизменно предстоеше. Нищо от блестящото й изпълнение пред камерата този ден не можеше да се сравни с новата роля, която се очертаваше. Но тя щеше да се справи. Думите на майка й още кънтяха в ушите й: това е кариерата ти. Най-важното от всички мамини правила, същината на всичките й наставления. Няма невъзможни жертви, когато става дума за Кариерата.

— Ти знаеш, че искам само да си щастлива, нали? — мълвеше шефът на студиото. — Всички филми на света, всички милиони приходи, взети заедно, не означават нищо за мен, ако милото ми момиченце не е щастливо. Знаеш го, нали?

— Да, сър.

— Браво. Много добре.

Ръцете му повдигаха полата й. Нагоре и още нагоре. Едрите пръсти се плъзнаха по бедрата, към сърцевината на тялото й. Тя чу тежко дишане в ухото си и усети усмивката му някъде в косата си.

„Не чувствай нищо. Ти не си тук. Ти си някъде другаде.“

Тя наистина беше другаде. Ръцете под полата вече опипваха кръста й, но Ив бе далеч. Напусна тялото си и се пренесе там, където нямаше чувства, вълнения, ужас и болка. Там, където бе свикнала да ходи през хилядите часове, прекарани пред камерата или с хората от рекламния отдел, когато изнемогата, гладът и нуждата да иде до тоалетната ставаха тъй непоносими, че повече не можеше да издържа. Това убежище й бе служило през всичките години, откакто бе холивудска актриса. Сега щеше да й послужи отново.

— Моето момиче — шепнеше Карл Донат и ровеше в малкото й ухо с дебелите си устни. После я притегли към себе си и в гърлото му се надигна сподавен стон. — Момичето на татко.