Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Taboo, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Радосвета Гетова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2012)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Елизабет Гейдж. Табу
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 1995
Редактор: Жечка Георгиева
ISBN: 954-529-053-6
История
- — Добавяне
15
След три месеца
Галапремиерата на „Сбогом на любовта“ щеше да се състои на следващата вечер в кинотеатър „Громънс Чайниз“ в Холивуд.
Две седмици преди това филмът бе представен предпремиерно в Пасадина пред жадна и нетърпелива публика. Към неотдавнашното разминаване на Кейт със скандала на страниците на „Холивуд Инсайдър“ се добавяха любопитството на публиката към първата помощна роля на Ив и завръщането на Джоузеф Найт в киното след четиригодишно отсъствие. Всичко това правеше филма безкрайно интересен.
Но дори и най-тясно свързаните с продукцията не бяха очаквали подобен емоционален ответ от страна на предпремиерната публика или такъв огромен успех, какъвто последва при първите прожекции в отбрани кинотеатри из цялата страна. „Сбогом на любовта“ засягаше важна струна в националната психика. Милиони американски жени бяха изпратили любимите си мъже на война в Европа или в Тихия океан и бяха хранили отчаяни надежди, че те ще се върнат и животът им ще продължи оттам, откъдето е бил прекъснат. Но в тъй много случаи това прощаване затваряше завинаги една врата към предишния живот. Раздялата, вътрешните и външните рани от войната променяха живота безвъзвратно. Твърде често съдбата се оказваше по-силна от любовта.
Филмът пресъздаваше тъкмо тази най-дълбока и трагична значимост на разлъката. А сърцата на американските жени се късаха, когато гледаха героинята на Кейт и това, което й се случваше. Нейната история бе историята на любовта, която не можеше да се отхвърли, но и не можеше да се осъществи докрай. Любов, която можеше да доведе единствено до разлъка дори когато водеше към единение.
Почти всички жени бяха обичали мъж, комуто не можеха да принадлежат. А войната символизираше тъкмо това гигантско разтрогване и дълбока мъка, загнездена като зееща празнота в човешкия живот, който отвън изглеждаше спокоен и без сътресения.
Но творбата на Джоузеф Найт бе нещо повече от обикновен връх в киното, филмът бе огледало, в което се оглеждаха една бурна епоха от световната история и скритите рани, останали в сърцата на милионите хора, които я бяха преживели, филмът щеше да остане завинаги като паметник на тази епоха, като свидетелство за човешкия кураж, при безвъзвратната загуба.
Днес, след триседмичните прожекции, никой не се съмняваше, че филмът ще спечели много „Оскари“. На Джо като на продуцент почти сигурно щеше да донесе трета поред награда за най-добър филм плюс награди за задълбочената му режисура и за прекрасния сценарий. Той щеше да влезе в историята на киното като един от големите филмови творци.
За Ив Синклер „Сбогом на любовта“ бе възкресение. Отзивите за нейното изпълнение бяха тъй въодушевени, че похвалите се обръщаха назад и обхващаха цялата й кариера, изтриваха тъмните петна и я рисуваха с багрите на голяма актриса.
„Лос Анджелис Таймс“ писа за нея:
„След двайсетгодишен неуморен труд като редови член на най-тежката професия в света Ив Синклер най-сетне изгря като голяма звезда. Иронията на съдбата поиска тя да го направи с първата помощна роля в кариерата си. И все пак тя намери себе си тъкмо в тази роля, наситена с мрак и светлина, обагрена с грях и доброта, със святост и изкушение. Спокойно можем да кажем, че пред нея се разкрива нова кариера, може би не като бляскавата героиня, каквато бе някога, но като нещо по-голямо — като една от най-големите аристократки на холивудския екран.“
Останалите отзиви бяха също тъй възторжени. На Ив се гледаше като на сигурен залог за награда за най-добра второстепенна женска роля. Тя бе поела външно неблагодарната роля на момиче, опитващо се да отнеме любимия на най-близката си приятелка, и я превръщаше в класическа роля — младата жена, която няма достатъчно късмет, за да бъде добра, но която намира у себе си някакво благородство дори в трагичната слабост, родена от любовта.
Жените намираха нещо от себе си в Ив. Повечето жени трябва да се борят, дори да грешат, за да спечелят мъжа, когото искат. Любовта не познава правилно и грешно, а се подчинява на свои собствени закони. Ив бе пресъздала тази жестока истина с превъзходно съчетание от достойнство и патос.
Но дори на върха на славата Ив бе засенчена от Кейт Найт.
Критиците наричаха изпълнението на Кейт „безсмъртна роля“. Уникалното съчетание на земна чувственост и женствена дълбочина, което Кейт тъй отрано бе показала в „Кадифената паяжина“, достигаше още по-големи висоти в „Сбогом на любовта“.
Когато героинята й се сбогуваше на гарата с главния герой, зрителите плачеха. А когато в края на филма камерата се връщаше към лицето на Кейт на железопътния перон и бавно се приближаваше все по-близо до нея, лицето й се превръщаше в жив символ на любовта и загубата.
„Това е един от класическите кадри в историята на киното — писа влиятелен европейски кинокритик. — Джоузеф Найт си служи с камерата както Рембранд си служи с четката. Това не е обикновена камера, която изучава лицето на една актриса, а инструмент на любовта, който през плътта поглежда в духа и същността на жените като цяло.“
Разбира се, кариерата на Кейт бе осигурена от изпълнението й в „Сбогом на любовта“. Но това изпълнение отиваше по-далеч от касовия успех. Много наблюдатели усещаха, че дори ако Кейт повече не се появи пред камерата, тя бе направила върховното си послание като актриса.
Кейт обаче единствена знаеше, че Джоузеф Найт бе направил това за нея. Само неговата камера и неговата личност й бяха позволили да изпълни ролята си със сила, на каквато не бе и сънувала, че е способна. Тя бе задължена също на ярката подкрепа на Ив. Но не беше ли пак Джоузеф Найт, който повери ролята на Ив, не беше ли Джоузеф Найт, който предвиди всичко, който създаде целия филм от дълбините на собственото си вдъхновение?
Да, зад всичко това бе Джо с творческия си талант, с любовта си и с несравнимата си сила. „Сбогом на любовта“ бе негов филм.
Деня преди премиерата Джо, Кейт и Ив прекараха в дървената къща в Сиерата. И за тримата това бе време за почивка. Ив бе дошла с малкото си МГ да им прави компания в очакване на церемонията в „Громънс Чайниз“, която щеше да бъде широко отразена от журналисти от цял свят.
Тримата се чувстваха малко странно заедно. Не бяха се срещали от няколко месеца, откакто бе приключила последната им работа по монтажа и озвучаването на филма.
Нещо ги бе отчуждило. Въпреки че Кейт постоянно канеше Ив на обяд или вечеря в къщата в Бенедикт Каньон, Ив винаги намираше причина да не отиде. Сякаш негласно казваше, че не иска да смущава личния живот на Кейт и мъжа й. Даваше си сметка, че от самото започване на „Сбогом на любовта“ Джо и Кейт не бяха имали време за себе си. Напрежението от снимките, кризата от вестникарската атака срещу Кейт и най-сетне убийствената работа на Джо по монтажа и довършителните работи ги бяха държали настрана един от друг. И за двамата време да си починат и да се отпуснат.
Накрая Кейт реши да уважи волята на приятелката си и спря да я кани. Но й се обаждаше през няколко дни просто да побъбрят за филма или да убият времето. Телефонът стана единствената им връзка и чрез него поддържаха отношенията си, като същевременно оставаха на разстояние, както искаше Ив.
Кейт не питаше Ив дали очаква някаква друга работа като актриса. Нито пък Ив питаше Кейт дали има подобни планове за бъдещето. И двете мълчаха по този въпрос. Отчасти защото това бе болезнен въпрос, особено за Ив, чиято кариера след „Кадифената паяжина“ бе западнала, отчасти защото никоя от тях нямаше сили да говори за бъдещето. И двете още се намираха под властта на „Сбогом на любовта“. И личният, и професионалният им живот бе неразривно свързан с филма.
Но този уикенд бе различно. Ив дойде, за да празнува заедно с Джо и Кейт. Тримата прекараха кротка вечер — пиха шампанско и слушаха шума на гората и далечния ромон на езерото.
Джо си легна пръв. Работата в студиото го бе изтощила повече, отколкото си даваше сметка, пък и искаше да остави жените сами, тъй като двете не се бяха виждали от няколко седмици.
Измъченият израз на лицето му говореше и за физическата болка от раните от войната. От случайни изпускания на Кейт през последните месеци Ив знаеше, че Джо отказва да взема лекарства за болките си по време на работа, но че му трябва нещо силно, за да може да спи през нощта.
И така, Ив и Кейт останаха насаме.
Седнаха на дивана.
— Радвам се, че дойде — каза Кейт. — Не знам как щях да се чувствам, ако не бе дошла. Липсваше ми, Ив.
— И ти на мен — отвърна Ив малко по-вяло. — Отдавна не сме се виждали. Как я караш, Кейт?
Вместо отговор Кейт лъчезарно се усмихна.
— Ще ти кажа една тайна.
Очите на Ив светнаха.
— Божичко, как обичам тайни!
— Ами… — Кейт блажено се усмихна — ще си имам бебе.
В ирисите на Ив блесна странна светлина, като малък сподавен взрив, после изчезна. Устните й се извиха, после бързо се разляха в усмивка и тя понечи да прегърне приятелката си. Притисна Кейт до себе си и проговори:
— Толкова се радвам! Каза ли вече на Джо?
— След премиерата — отвърна Кейт. — Още не искам да отвличам вниманието му от филма. Освен това ще е по-весело да празнуваме по два повода.
Усмивката на Ив придоби съчувствено изражение.
— Май отдавна се надявате.
Кейт кимна.
— Опитваме, откакто се оженихме — отвърна. — Но не знам защо все не ставаше. Ходихме по лекари… След войната Джо се притесняваше за раната, а аз… какво да ти говоря, аз се притеснявах от всичко. Сега си отдъхнах.
— Джо толкова ще се зарадва! — обади се Ив. — Знам как се вълнува от филма, но за него сигурно няма нищо по-важно от това. Сигурна ли си, че искаш да изчакаш с новината?
Кейт кимна.
— Така е най-добре. И двамата сме тъй погълнати от филма. Мисля, че ще му дойде много, ако му кажа сега.
Ив се усмихна и стисна ръката на Кейт.
— Добре, ще пазя тайната ти. Честито, Кейт. Винаги… винаги съм искала това да ти се случи.
Двете замълчаха. После Ив се прозина.
— Извинявай. Явно съм много изморена. Май карането дотук съвсем ме е довършило.
— Всички имаме нужда от почивка — каза Кейт. — Хайде, ела.
Заведе Ив в стаята за гости и отиде при Джо. Дишането му бе тихо и равномерно, успокоено от лекарството. Тя легна плътно до него, както винаги. Чу как някъде далеч Ив взема душ. После се унесе и щастливо заспа до мъжа, когото обичаше.
Оказа се, че сънят им не е много спокоен.
Кейт непрестанно се будеше. Вълнуваше се от премиерата и не можеше да се отдаде на сънищата си. Когато се събуди, видя, че Джо се върти и неспокойно се обръща в леглото до нея. Лекарството явно не бе достатъчно силно, за да го държи заспал през тази важна нощ.
Но и на двамата не им минаваше през ум, че Ив в своята стая изобщо не е мигнала. През цялата нощ лежа неподвижно, с вперени в тавана очи.
Малко преди четири сутринта и тримата се сблъскаха на път за банята. Разсмяха се на общото си безсъние и седнаха в дневната да пийнат по нещо. Кейт приготви топло мляко с уиски. Седяха и си приказваха, като се чудеха дали да се откажат от мисълта отново да си легнат. После, понеже не искаха да бъдат изтощени на премиерата, решиха още веднъж да опитат да поспят. Разотидоха се по стаите си. Кейт потъна в дълбок и сладък сън в прегръдките на съпруга си.
На другата сутрин пиха кафе и закусиха леко, след което се заприготвяха за обратния път към Холивуд. Искаха да тръгнат рано, защото на Кейт и Ив им трябваше цял ден да се готвят за галапремиерата със специалните си рокли от модни къщи, с гримовете и прическите за случая. Колкото до Джо, той трябваше да отиде по обед на среща в студиото с Оскар Фройнд, а следобед на още няколко среши за графика за пускане на филма.
В девет часа Джо откри, че колата му не пали. Огледа мотора и електрическата инсталация и бързо намери повредата.
— Разпределителят е свършил — каза на Кейт. — Ще трябва да се обадим на Боб в сервиза в селото и да проверим дали има нещо подръка, което да ни оправи.
Нямаха късмет. Малкият селски сервиз не притежаваше нужната част. Но Боб, съобразителният им приятел, който знаеше колко важен бе днешният ден за Кейт и Джо, предложи друго решение.
— На около четирийсет минути оттук има друг сервиз, в който се предлагат повече части — каза. — Ще им се обадя. Ако имат частта, ще отскоча с колата и ще ви я донеса.
— Създаваме ти големи главоболия — каза Джо.
— Напротив — отвърна общителният собственик на сервиза. — Ако се наложи, ще ви закарам до Холивуд. Но се обзалагам, че те имат каквото ви трябва.
Няколко минути по-късно се обади да каже, че в другия сервиз имали частта. Щял да отиде дотам и да се върне за час и половина.
Джо погледна часовника си. При това положение щеше да стигне в Холивуд към един следобед — с цял час закъснение.
Ив го гледаше.
— Вземи моята кола. Вие с Кейт тръгнете първи. Аз ще изчакам Боб. Когато донесе частта, ще заключа къщата и ще сляза и аз. Нямам чак толкова бърза работа.
Джо поклати глава.
— Не, това много ще те затрудни. Знам, че вие двете тепърва трябва да ходите на фризьор. Тръгвайте с колата на Ив, а аз ще изчакам.
— Глупости! — обади се Ив. — Твоята работа не търпи отлагане. Хайде, за бога, тръгвай.
Известно време се препираха кой да вземе колата на Ив и кой да остане да чака. Накрая решиха Ив и Джо да тръгнат първи, а Кейт да ги последва със своята кола, когато я поправят. Безразличието на Кейт към фризьори и гримьори реши въпроса.
— Ако успея, успея. Ако не успея, не ме интересува. Когато се прибера, ще ви се обадя. Добър път.
Джо и Ив влязоха в малкото МГ. На кормилото бе Ив. Джо предложи да кара, но тя му отвърна, че познава нрава на малката кола и се пошегува, че му нямала доверие по опасните планински пътища.
Джо вътрешно бе доволен. Беше спал лошо и мислеше, че ще може да подремне в колата.
Кейт ги изчака да тръгнат и помаха, докато те навлизаха в черния път покрай боровете. Когато се скриха от погледа й, влезе в къщата и поизчисти, след което се зае да събира багажа си. Не се престараваше, защото знаеше, че двамата с Джо ще дойдат отново след няколко дни.
Когато свърши, усети как я наляга сладостна умора. Вълненията от последните седмици я бяха изтощили повече, отколкото си мислеше. Отиде в спалнята и полегна, докато Боб дойде, за да оправи колата.
Още щом главата й се допря до възглавницата, тя дълбоко заспа.
Веднага засънува. Пред очите й с шеметна бързина преминаха разни лица. Видя собственото си минало, безразличната си майка и Рей — жалкия, отвратителен Рей, седнал в креслото в старата дневна. Видя Куентин. Видя Крис Хетинджър, Норман Уеб, Барни Ливингстън, Мелани и толкова много други хора, които бе срещала, след като напусна дома си.
И неизвестно защо в съня си тя видя трагедията на тия хора — някои от тях егоисти, други не, някои с лоши намерения, други просто изплашени или объркани, хора, делили с нея земята, но не делили сърцето й. Всичко изглеждаше тайнствено и безнадеждно.
После образите от съня се изместиха от Джо. Тя видя лицето му — усмихнато, красиво, с присъщата му смесица от непоклатима, почти животинска сила и любеща нежност. То бе най-прекрасното лице, което бе виждала или си бе представяла, единствено убежище за сърцето й.
Но в този момент над него и над съня на Кейт падна сянка. Тя вече не виждаше истинското лице на Джо. Пред нея бе лицето от кошмара, който бе сънувала толкова пъти през войната, кошмарът, в който самолетът му падаше стремглаво към земята, а той оставаше напълно безразличен.
Кейт изстена в съня си. Самолетът неспирно се въртеше и оставяше след себе си пламъци по яркосиньото небе. А Джо седеше като сомнамбул в пилотската кабина, безразличен към неизбежната си гибел, с безжизнени и неизвестно защо, замислени очи.
Кейт му викаше в съня си, отчаяно дереше гърдите си и се опитваше да го предупреди за катастрофата, която го поглъщаше. Но той не можеше да я чуе и сънят ставаше все по-ужасен, а самолетът го носеше към безмилостната и безчувствена земя, без той да се опита да направи нещо, за да се спаси.
Кейт почувства, че в нея се натрупва нечовешко напрежение, тъй огромно, че бе невъзможно да продължи да спи. Виковете й се смесиха с ужасното смъртоносно бръмчене на падащия самолет. Отчаянието я бе приклещило и ако не избягаше от него, щеше да се задуши.
А когато отвори очи и се огледа наоколо, за да се увери, че целият този кошмар е бил само сън, за най-голямо свое изумление установи, че вече е на крака и се е втурнала да бяга от къщата в утринната слънчева светлина.
Но някак си не бе като слънчева светлина. Дневният блясък се плисна в очите й и я заслепи с тъмнина. А планините, извисяващи се над нея, приличаха на зловещи, готови да я смажат исполини.
Устремявайки се напред, Кейт почувства, че бяга от нещо по-ужасно от обикновен сън. Знаеше, че ще се случи нещо страшно. През цялото време бе настъпвало към нея от миналото й, бе се готвило да разруши сърцето й и си бе послужило с войната, с разбития самолет на Джо и с помятането й, за да я заблуди, че опасността е преминала. Войната бе само встъпление. Престъплението й щеше да бъде наказано сега, този ден. Или поне така се струваше на Кейт в обзелия я ужас.
Тя тичаше, а къщата и смълчаното езеро оставаха назад. Пред нея бяха жестоките планини, издигащи грозните си гърбици нагоре към небето, а проломите помежду им поглъщаха всичко, осмелило се да пърха над дълбините им. Самата земя изглеждаше като исполински палач, тегнеше като пестник, готов да смаже всяка човешка надежда.
А в изумените очи на Джо имаше само безразличие към съдбата, която през цялото време го бе дебнала, която бе чакала този ден, за да го разлъчи завинаги от нея.
— Не! — изкрещя Кейт. — Не!
Втурна се като обезумяла, в неистов порив да достигне Джо и да го спаси. Но дори в този момент, когато любовта й я тласкаше напред в пространството, тя чувстваше, че всъщност съдбата я тегли надолу, към планинските бездни и че вече е много късно — за нея и за мъжа, когото обичаше. Гърлото й пареше от ярост и копнеж. Тя изгуби съзнание. Щеше да дойде на себе си много по-късно.
В къщата телефонът звънеше, но Кейт не го чу.