Елизабет Гейдж
Табу (46)

6

Два дни по-късно Кейт излезе да пазарува по булевард Уилшър.

Джо я беше освободил, докато снимаше една от сцените на Ив със Самюъл Рейнс в кулминацията на филма. Кейт щеше да работи две тежки сцени следобед — една с Ив и друга с жанровата актриса, която играеше майката на героинята.

В момента Кейт бе свободна. Беше спала до късно и се събуди освежена в десет часа. Реши да навести любимия си модист, за да си избере рокля за премиерата на филма.

Вървеше бодро по улицата, облечена в леки панталони и пуловер. Беше с тъмни очила, които я правеха да изглежда като хилядите други блондинки из холивудските улици. Хората разпознаваха прочутото й лице само когато златистите й очи бяха открити.

Спря пред един магазин и се загледа в изложените обувки. Ужасно й трябваха нови обувки. Тези, които носеше в студиото, бяха овехтели и изтъркани.

Тъкмо се готвеше да влезе, когато в стъклото на витрината зърна отражението на някакъв мъж, застанал зад нея.

— Ей, гълъбче, откога не сме се виждали! — разнесе се познат глас.

Кейт се вцепени. Не се обърна. Лицето в осветената от слънцето витрина бе мътно, но не можеше да сбърка гласа, както не можеше да сбърка усещането за премала в стомаха.

Беше Куентин.

Тя погледна пак отражението му. Беше облечен в евтин костюм с крещяща връзка и шапка с ярка панделка. Устните му бяха полуотворени и зъбите му проблясваха в широка усмивка.

— Как ме позна? — попита тя, без да се обръща.

Той се засмя.

— Много лесно. Кой не познава прочутото лице на Кейт Хамилтън, най-голямата звезда в Холивуд? Няма друга като теб, Кейти.

Тя настръхна, когато чу галеното си име, изречено от него, но не каза нищо.

Той огледа тялото й, тъй умело прикрито в простото облекло, и тъмните очила.

— Добре си се пременила. Но всеки мъж ще познае жена си, нали така?

По тялото на Кейт пробягаха ледени тръпки. Чак сега си спомни, че някакъв вътрешен глас отдавна я предупреждаваше за настъпването на този момент. Трябваше да се вслуша в него. Сега бе много късно.

— Напоследък доста често гледаш да се скриеш. — Усмивката на Куентин грееше във витрината. — Искаш да си като другите, а?

Той замълча. Кейт усещаше, че се готви да каже нещо страшно.

— Но за мен си оставаш моята законна съпруга — заключи той. — Това е главното, нали?

Кейт неволно се разтрепери. Страхът й ожесточено се бореше с надигащата се в нея ярост. Откакто бе видяла Куентин за последен път, бе изминала цяла вечност. Нямаше да му позволи да връща времето назад.

— Не можеш да ме уплашиш — каза.

И в този миг осъзна, че някъде дълбоко в себе си е права. Изминалите години я бяха направили пламенна и горда. Любовта й към Джо я бе направила още по-силна. Куентин бе евтин мошеник, жалък спомен отминалото.

Той сбърчи вежди.

— Така ли? Не се плашиш значи! Ами че ти си била много смела! Аз пък си мислех, че двуженството плаши доста хора.

Изчака, за да види ефекта от думите си. Кейт не отвърна.

— Мъжът ти знае ли за мен? — продължи той. — Знае ли за кого си била още женена, когато си отивала с него под венчилото?

Кейт бе като гръмната. От години мисълта за Куентин изобщо не я занимаваше. Женитбата с него бе нещо тъй незначително, тъй долно, тъй напълно изтрито от дългите бурни години в живота й, че й се струваше нереално. Куентин имаше точно толкова право да застава на пътя й, колкото Рей, майка й или някое от момчетата, които преди цяла вечност й се присмиваха в училище.

Куентин бе жалко насекомо. Не съществуваше за нея. Мръсният му мизерен живот вече не я засягаше.

И все пак той бе неин мъж. Това не можеше да отрече.

Обърна се и го погледна. Воднистосините му очи блестяха с познатата й смесица от сластолюбие, алчност и хитрост. Оглеждаше я внимателно.

— Не ме е страх от теб — каза тя.

Той вдигна вежди — сваляше й шапка за дързостта.

— Ти си нахална малка кучка, това ще ти кажа. Но успехите често правят това с жените. Доста хора си измамила, Кейти. Голямата холивудска звезда, няма що! Никой ли не подозира коя си всъщност? Никой ли не иска да знае откъде идваш?

Кейт го гледаше, без да мигне.

— Не ме интересува кой какво иска да знае. И не ме интересува кой какво знае. Ако гониш някакви лични цели, Куентин, обади се на адвоката ми. Той ще се занимае с теб. Сега се махай от очите ми.

Собствената й дързост я изумяваше. Само се молеше да издържи още малко, докато той си отиде.

Той я измери с поглед. Мъчеше се да прецени доколко е твърда, тя го почувства.

Намери още смелост в себе си и добави.

— Ти си извън живота ми. И там ще останеш.

Красивите й устни се извиха в заплашителна усмивка.

— Да повикам ли полицай?

Куентин я погледна. В този миг тя съзря тайната в дъното на очите му криеше още нещо от нея — някакво оръжие. Не бе успяла да го сплаши.

Това, което стана после, изтри усмивката от лицето й.

С плавно, спокойно движение Куентин разтвори едната страна на спортното си сако. Кейт видя увеличена гланцова снимка, забодена за хастара.

Когато я позна, дъхът й застина в гърлото.

На снимката бе тя — гола, в обятията на Крис Хетинджър.

Крис, който се бе самоубил преди осем години заради нея и Куентин.

Очите й, приковани в снимката, широко се разтвориха. Куентин, без да бърза, пусна сакото си.

— Още ли искаш да викаш полицай?

На лицето му бе изписано същото пакостливо изражение, което тя някога познаваше толкова добре. Но сега той не се шегуваше. Устните му бяха присвити от омраза.

Кейт едва сдържаше дъха си. Това, което бе зърнала за миг в сакото му, бе разтърсило цялото й същество. Още не можеше да повярва.

— Аз мислех…

— Мислела си, че си прибрала всичко — довърши думите й той. — Ах, Кейти, Кейти. Нещо си се объркала. За всеки случай си бях направил копие на негативите. Винаги съм си бил предпазлив, не помниш ли? Когато става дума за бизнес, много внимавам. Ти май си ме подценявала, малка Кейти. Недей да ме подценяваш и сега.

Кейт местеше поглед от цинично ухиленото му лице към спортното сако, под което сякаш усещаше изображението нагодите, преплетени тела. Помъчи се да овладее нервите си.

— Време е двамата с теб да си поприказваме — рече Куентин.

Разкрачи крака и застана по-твърдо пред нея. Изведнъж си припомни какъв бе вкусът му, миризмата му, когато се любеше с нея. От мисълта за това й се доповръща.

Той усещаше надмощието си. При вида на снимката смелостта й се бе изпарила. Затова попита:

— Кога и къде?

Тя отчаяно мислеше за снимачния си график.

— В момента снимам филм. Почти е невъзможно да се измъкна.

— Ще измислиш нещо. Ти си изобретателно момиче.

Кейт въздъхна и прокара ръка през косата си.

— Къде да те намеря?

Той извади писалка. После, за неин ужас, дръпна снимката с размери осем на десет от вътрешността на сакото си и започна да пише на гърба й. Подаде й я с присмехулно безразличие към минувачите, които можеха да я видят.

— Хотел „Брукмонт“. Записал съм номера на стаята и телефона. Обади ми се довечера преди единайсет. Ако не, ще ти се обадя аз.

Тя набързо сгъна изобличителната снимка. Пъхна я в чантата си. Остана така, загледана в него. Той усещаше страха й през тъмните очила.

Устните му се изкривиха в язвителна усмивка.

— Кралицата на екрана… — В гласа му имаше явна злонамереност. — Доста хора си измамила, малка моя Кейти.

Кейт успя да овладее треперенето на гласа си и каза студено.

— Махай се от очите ми.

Усмивката на Куентин стана още по-широка. Той докосна ръба на шапката си с иронично-почтително движение, обърна се и тръгна по тротоара. Походката му бе наперена и ленива.

Изглеждаше точно какъвто бе и какъвто го помнеше — евтин мошеник. За всичките тия години изобщо не се бе променил.

А Кейт бе на светлинни години далеч от това, което бе, когато живееше с него.

Но сега бъдещето й бе в ръцете му. И той много добре го знаеше.