Елизабет Гейдж
Табу (54)

14

На 12-и август 1946 година „Сбогом на любовта“ бе завършен.

В трескавите седмици след кратката криза около снимките на Кейт в „Холивуд Инсайдър“, която струва на Брайънт Хейс холивудската му кариера и увеличи стократно интереса на публиката към „Сбогом на любовта“, Джоузеф Найт хвърли и последната частица от творческата си енергия в завършването на филма.

Накара Кейт, Ив и Самюъл Рейнс да работят до пълна изнемога, преснимайки една след друга ключовите сцени в търсене на оная искрица, на оная незабележима игра на светлосенките и изражението, която щеше да придаде на филма вътрешния психологически размах, съответстващ на необхватността на войната и на отражението й върху живота на американците.

Най-важната сцена бе последната. Прощалната сцена, в която Кейт се разделя с героя на железопътната гара, когато той тръгва на война. Сцената се появяваше за първи път по средата на филма, когато героинята на Кейт е все още младо и неопитно, влюбено до уши девойче, сбогуващо се с любимия и тръпнещо от страх за живота му.

Но със същата сцена щеше да завърши и целият филм, този път като спомен, живеещ у героинята, в момента, когато тя осъзнава, че е изгубила героя завинаги не поради войната, а поради сложните обстоятелства, настъпили през дългата й раздяла с него. Сега тя бе майка на детето му, помъдряла и закалена от преживяното зряла жена, обърната с трагична носталгия назад към младините и осъзнаваща, че тъжната раздяла на гарата е била последната им среща.

Поради двойното въздействие на сцената Джоузеф Найт поиска от Кейт така да задълбочи образа си, че да може да надзърне през младежката си наивност към нещо по-страшно и безвъзвратно в сбогуването с героя. Той вмъкна и Ив в сцената като най-добрата приятелка, която се появява на гарата, за да предложи моралната си подкрепа, когато героинята гледа към тръгващия влак.

Героинята, погълната от мъката по раздялата, изобщо не се замисля над чувствата на приятелката си в този момент. Така и през ум не й минава, че приятелката й може с ревност да наблюдава раздялата й с героя и да изпитва своя лична мъка от това, че мъжът, когото тя самата обича, заминава на война, макар и неговото сбогом да е за друга.

Джо искаше да улови тъкмо тънката ирония на този любовен триъгълник, визуално изразен чрез близостта на двете момичета на перона. Камерата щеше да ги покаже ръка за ръка, завинаги свързани от любовта си към един и същи мъж, и трагедията, до която щеше да доведе тази любов. Джо искаше физическата близост на ръцете да бъде неразделна част от сцената.

— Готови ли сме? — попита Джо.

Кейт и Ив кимнаха.

— Начало! — каза Джо.

Скриптерът излезе напред и щракна плочата.

— „Сбогом на любовта“, сцена четиристотин деветдесет и две, първи дубъл.

— Камера! — каза Джо.

Камерата се приближи до Кейт и Ив. Изражението на очите им бе тъй еднакво, че в този момент изглеждаха като сестри. Любовта към един и същи мъж ги караше да си приличат.

Кейт стисна ръката на Ив.

— Вече никога няма да го видя. Чувствам го.

Ив я прегърна.

— Не е вярно. Той ще се върне. Знам, че ще се върне.

После, след кратка пауза, добави с тъжен копнеж:

— Любовта не умира. Нищо не може да я убие, дори времето.

В този решителен за филма момент само най-прозорливите зрители щяха да отгатнат по погледа на Ив, че надеждата й е обърната към самата нея, че изобщо не мисли за приятелката си. Любовта я заслепяваше затова кое е правилно и кое грешно и я караше напълно да забрави за приятелството…

На Кейт се падаше да каже последната реплика. Камерата се приближаваше още повече, отрязваше лицето на Ив и се съсредоточаваше върху едрия план на Кейт като последен кадър от филма.

— Сбогом — каза тя. — Сбогом, моя любов.

Камерата се приближаваше все повече, докато очите на Кейт изпълваха екрана. Благодарение на превъзходната операторска работа отдалечаващият се влак се отразяваше в очите й. Тя трябваше да стои в една и съща поза в продължение на цели две минути, през които и последните надписи щяха да се изнижат през екрана. Това щеше да е един от най-важните едри планове, снимани от Джоузеф Найт.

Кейт не трепна. Силата на чувствата в очите й бе почти непоносима. Очите й пресъздаваха тъй мощно дълбочината на любовта й и предчувствието за жестоката съдба, че няколкото присъстващи в снимачния павилион не можаха да сдържат сълзите си.

Накрая всичко свърши.

— Стоп! — каза Джоузеф Найт, излезе иззад камерата и целуна двете жени, първо Ив, после и Кейт. Хвана им ръцете и ги стисна, съединявайки плътта си с тяхната. Думите бяха ненужни. Погледът му казваше всичко.

Изпълнението им бе тъй безпогрешно, че Джо дори и не опита да преснима кадъра. Беше сигурен, че ще е невъзможно да постигне отново същата дълбочина. А в симбиозата между Ив и Кейт, позволила заснемането на този незабравим кадър, имаше нещо необикновено. За Джо като филмов творец то бе рядко постижение, което никога нямаше да се повтори.

 

 

Кейт и Ив си тръгнаха от студиото рано, а Джо остана с екипа да довърши някои неща, преди да са разтурили снимачните площадки.

Въпреки че бе само четири и половина следобед, и двете актриси бяха емоционално изтощени. Кейт си даваше сметка, че може би дълго време нямаше да се види с Ив след днешния ден. Съвместната им работа бе протекла така наситено, че й бе трудно да си представи живота без Ив.

— Искаш ли да дойдеш у нас? — попита тя спонтанно.

Ив се поколеба.

— Просто да пийнем по нещо. Винаги съм искала да видиш къде живеем. Струва ми се ужасно да се сбогуваме тук.

Ив се усмихна.

— С удоволствие ще дойда.

Кейт потегли към възвишенията, а Ив я последва в малкото си МГ. Когато стигнаха до къщата в Бенедикт Каньон, Ив сякаш се изненада.

— Значи това е! — възкликна тя, оглеждайки малката къща с приятния жив плет и градината. — Хиляди пъти съм минавала оттук. Не мога да повярвам, че никога не съм я забелязала.

После се съгласи, че е лесно къщата да се подмине. Беше малка и непретенциозна. Изглеждаше удобна, което много я отличаваше от къщите на прочути звезди и големи продуценти.

Двете оставиха на масата в антрето ненужните им вече сценарии — както ученици захвърлят учебниците през първия ден на лятната ваканция — и продължиха към дневната.

— Много е приятно — каза Ив. — Няма го типичният за Холивуд размах. Уютно е и ми харесва.

Кейт се усмихна.

— Джо не понася големите къщи. Казва, че в тях се чувствал объркан. А аз нямам особено мнение, защото съм прекарала неголямата част от живота в мебелирани стаи под наем. За мен това е дворец. Какво ще пиеш, Ив?

— Нещо безалкохолно — отвърна Ив.

Ив се бе зарекла да забрави за алкохола и хапчетата по време на снимките. За тази роля трябваше да е в най-добрата си форма и да изглежда възможно най-добре. В действителност се оказа доста трудно за гримьорите да скрият следите от безпътния й живот. Но на заснетата лента изглеждаше добре. Актьорският й талант, съчетан с умението на оператора, скриваха истинското й лице и я изкарваха млада и невинна.

Днес, въпреки че снимките бяха приключили, Ив все още не искаше да пие. По неясна причина все още чувстваше, че трябва да е свежа.

— Студен чай — усмихна се Кейт. — И аз ще пийна с теб. Ще стане за минутка. Разполагай се.

Тя се скри в кухнята и Ив чу шум от течаща вода. После, почти веднага, Кейт подаде глава от кухнята.

— Какво ще кажеш да поплуваме?

Ив се поколеба. Отдавна не бе обличала бански костюм. Страхуваше се от пораженията, нанесени от възрастта и безпътния живот върху тялото й и изпитваше неудобство да се показва.

— Нямам бански — провикна се тя.

— Някой от моите ще ти стане. Лесна работа.

— Добре.

Усещаше по себе си мръсотията от снимачния ден. Едно гмурване в басейна щеше да я освежи. Освен това не й се искаше още да се разделя с Кейт. Плуването щеше да й позволи да поостане.

Чу как Кейт се качва горе. Стана от мястото си и лениво се разходи из дневната. Стаята бе обзаведена добре, но почти спартански. Имаше тръстикови мебели, декоративни пейзажи по стените и красив килим, който придаваше на цялото помещение свежест и уют.

На пианото имаше снимка на Кейт — кадър от ролята й в „Кадифената паяжина“. Снимката бе забележителна, предаваше необичайната комбинация на невинност, жизнена мъдрост и тъга, които се излъчваха от Кейт, заедно с невероятната й чувственост.

Явно бе защо Джоузеф Найт държи тази снимка пред очите си. Това бе Кейт, каквато я бе видял за първи път и каквато камерата му за първи път бе уловила за „Кадифената паяжина“.

Ив стана и надзърна в кабинета до дневната. По голямото бюро цареше безредие от сценарии и документи. Имаше пишеща машина, в която все още стоеше един лист. Тя се приближи на пръсти и го погледна. Беше сцената от „Сбогом на любовта“, която бяха снимали днес. Ив видя малката промяна в диалога, за която Джо я уведоми тази сутрин на снимачната площадка. Сигурно бе обмислял сценария предната нощ, търсейки промени, които да засилят тази решителна сцена.

Ив огледа кабинета. На бюрото имаше още една фотография на Кейт. Бе снимана с фотоапарат, в далечината се виждаше някакво езеро. Кейт бе по бански, а мократа й коса, разпиляна по раменете, бе тъмна и на клечки. Очите й имаха странен израз, нещо средно между лекомислие и изнемога и още нещо неуловимо. Снимката направи силно впечатление на Ив. Тя не позна езерото, но реши, че това е мястото в планината, където е къщата на Джо и Кейт. Може би снимката бе направена по време на медения им месец, веднага след като Кейт бе поела ролята на Ив в „Кадифената паяжина“.

В кабинета нямаше други снимки или лични вещи. Ив се върна в дневната и надникна в кухнята. Кейт все още бе горе.

Чак сега Ив осъзна кое е необичайното в тази къща. Въпреки че изглеждаше много уютна като семейно гнездо, тук нямаше снимки на роднини нито на Кейт, нито на Джо. Никакви снимки на родители, на братя или сестри, от сватби или семейни събирания, с каквито изобилства всяка американска къща.

Сякаш миналото не съществуваше за тях. Времето започваше тук, в тази къща, с тяхната любов. Извън тях светът не съществуваше.

Ив седна отново в дневната. Започна да усеща странната задушевност на този дом, където двама души се обичаха силно и завладяващо. Почти не забелязваха това, което ги заобикаляше, тъй погълнати бяха един от друг и от любовта си.

С чувство на неловкост тя стана и отиде до пълзящата врата към задната морава. Там имаше градинка с лалета, райски цветя, цинии и петнисти лилии. И малък плувен басейн. Съвсем малък за стандарта на Холивуд. Водата клокочеше от маркуча и го пълнеше. Отвъд малката морава се откриваше чудна гледка към хълмовете, не така разкошна, както от къщата в Брентуд, която Ив бе продала, но наистина много красива.

Около басейна имаше шезлонги и масички. От скромността си декорът ставаше още по-привлекателен. Ив се извърна и влезе в дневната. Отново се загледа в простата подредба.

И в този момент осъзна какво я тревожеше от момента, в който влезе тук.

Освен семейните снимки в къщата липсваше още нещо.

Присъствието на дете.

Ив почти усещаше отсъствието му. Това бе къщата на влюбена двойка. Единствено липсваше бебето, което и двамата толкова искаха. Затова всичко изглеждаше някак непълно. Ив не знаеше защо бе толкова сигурна в това. Но то я поразяваше със силата на очевидното. Джо и Кейт копнееха за дете и може би се мъчеха да го направят.

С тези мисли Ив отново седна. Още чуваше приглушения шум от босите крака на Кейт, които шляпаха горе по пода. Тя замислено зачака завръщането на домакинята.

 

 

На горния етаж Кейт преобръщаше чекмеджета и търсеше бански костюм, който би станал на Ив.

Повечето време Кейт не знаеше къде са дрехите й. Подреждаше ги как да е. Женитбата и любовта не бяха променили небрежното й отношение към дрехите. Обличаше първото, което й паднеше, разчесваше косата си и често не си правеше труда да се погледне в огледалото и да се гримира. Мразеше да си купува дрехи и го правеше само когато се налагаше за специален случай.

Джо не се притесняваше от небрежния й вид. Всъщност дори я поощряваше. Никога преди не бе срещал жена, която да има смелостта да изглежда толкова естествено, жена без никаква суета. Той смяташе, че това подчертава свежестта й. Подчертаваше и чувствеността й, и то по начин, който неизбежно го възбуждаше. Без грим, с небрежно отметната назад или завързана с ластик коса, по джинси и тениска тя му изглеждаше по-красива от Гарбо в тоалет на Ейдриан. Кейт бе естествена като малко момиче и Джо я обичаше заради това.

Докато търсеше из чекмеджетата, по устните на Кейт играеше усмивка. Радваше се, че Ив е тук. Чувстваше се като ученичка, довела за пръв път вкъщи новата си приятелка, изгаряща от нетърпение да се похвали със стаята си, с всичко, което има, да сподели с нея мисли и мечти. През изминалите месеци двете с Ив се сближиха, въпреки че не бяха споделяли открито като жени. Единствената връзка помежду им бе тяхната игра. Но тя бе дълбока връзка, чиито следи винаги щяха да живеят в Кейт.

Накрая намери един тъмен цял бански, който сигурно щеше да е по мярка на Ив. Занесе го долу и й го подаде.

— Ще ти стане, ще видиш. Ще те чакам при басейна.

Ив отиде в банята и се съблече. Костюмът наистина й беше по мярка. С леки стъпки излезе в задния двор, където Кейт наливаше от една кана студен чай в две високи чаши.

Ив погледна лицето на Кейт. Както обикновено по него нямаше и следа от грим. Косата й, разрошена от планинския ветрец, падаше по раменете й. Ив се опита за стотен път да проумее странната красота на това лице, която грееше още по-ярко, когато бе без грим, отколкото на екрана.

И изведнъж осъзна каква е тайната на Кейт. На двайсет и седем години Кейт бе красива жена. Но ако човек се вгледаше в лицето й по-отблизо, щеше да разбере, че тя ще бъде също тъй красива и на трийсет и пет, и на четирийсет, и дори на петдесет. И може би и тогава щеше да отхвърля грима с презрение и да оставя косата си да се роши както й падне.

Откъде имаше този вътрешен блясък, тая привлекателност в най-чиста форма, заради каквато други жени са способни на убийство?

— Изглеждаш страхотно — каза Кейт, любувайки се на Ив в банския. — Знаех си, че този ще ти стане.

Преди Ив да успее да отговори, Кейт се гмурна в басейна и изплува отново. От косата и бузите й се стичаше вода.

— Хайде, идвай! — провикна се. — Водата е чудесна!

Ив я опита с пръстите на крака си — беше топла и подканваща. Седна на ръба на басейна и бавно се спусна надолу. Беше божествено, като хлъзгав балсам, който отмиваше цялата й умора.

— Чудесно е — каза. — Не знам защо не го правя всеки ден. От месеци не съм влизала в собствения си басейн.

— Джо и аз плуваме всяка вечер. Дори и да се върнем късно. Отмива целия работен ден. Мисля, че помага на Джо да спи по-добре.

Ив си спомни за сериозните рани, с които Джо се бе върнал от войната. Нито той, нито Кейт говореха за тях или за болките, които сигурно изпитваше през по-голямата част от времето. По време на снимки той винаги бе пълен с обичайната си енергия, въпреки че си оставаше по-слаб, отколкото преди да тръгне на война.

Ив си представяше как Джо и Кейт плуват заедно в този интимен декор след дългия работен ден. Може би плуваха, преди да се любят, или след това… Плувните басейни в задните дворове се правеха за млади влюбени двойки.

И разбира се, за деца.

Когато излязоха от водата, Ив и Кейт седнаха и лениво побъбриха няколко минути. Говориха за снимките и шеговито се оплакваха от Джоузеф Найт и претоварения му график. Но сега, когато всичко бе свършило, се чувстваха свързани от тихо задоволство и от гордост от общото си постижение. Вълнуваха се за филма. Знаеха, че е нещо голямо и не можеха да дочакат да приключат монтажните работи, за да го видят готов за пред публика.

После ги налегна умора и те се умълчаха, загледани в хълмовете. Ив чувстваше странна премала във всичките си крайници. Не помнеше откога не бе се чувствала така отпусната.

— Да можех да остана тук завинаги — каза. — Да забравя Холивуд и всичко останало и да се наслаждавам на този заден двор и на залязващото слънце.

Настъпи мълчание.

— Знаеш ли — обади се накрая Кейт, — никога не съм ти казвала, че когато бях малка, ти беше моята героиня. Ония филми, в които се снимаше като момиче…

Ив се засмя.

— Колко странно! Какво ти харесваше в тях?

Кейт се усмихна.

— Ти беше винаги толкова щастлива. Имам предвид героинята ти. Беше заобиколена от хора, които те обичаха. Като принцеса. Имаше толкова много обич… Поне така ми се струваше. Тогава аз имах нужда от обич…

Ив поклати глава. По лицето й се изписа горчивина, примесена с копнеж. После рече:

— Холивуд.

— Какво искаш да кажеш? — попита Кейт.

Ив изведнъж стана сериозна.

— Няма значение. Ако това ти е помагало, значи не е било напразно.

Отново настъпи мълчание. Всяка осъзнаваше колко другата е била нещастна като дете. И това чувство сякаш ги сближи още повече.

— Кажи ми — попита Ив, — какъв беше животът ти преди, преди Джо?

Кейт се загледа замислено в хълмовете.

— Животът ми не съществуваше. Аз не съществувах. Просто един ден се събудих и той беше там. Тогава започнах да живея. Всичко друго е като тъжен сън, който е лесно да забравиш и не е приятно да си спомняш.

— Никога преди ли не си срещала друг мъж?

Кейт сякаш насила дойде на себе си.

— О, да — усмихна се. — Бях омъжена за кратко. Беше толкова ужасно, толкова безсмислено, че понякога с месеци не се сещам, че изобщо се е случвало.

— Много ли беше млада? — попита Ив.

— Чакай да помисля… На седемнайсет — отвърна Кейт. — Да, много млада. Всъщност дори още не бях родена.

Ив съзря болката в очите на Кейт.

— Съжалявам, че те подсетих. Това са стари неща.

— Няма нищо — отвърна Кейт. После погледна към Ив. — А ти? Някакви сериозни връзки?

Ив неволно се изчерви. Единственият мъж, когото някога бе обичала, бе Джоузеф Найт. Изведнъж осъзна фалша и преструвките на този любезен разговор и на факта, че днес е тук.

— Не — отвърна, — моите бракове бяха рекламни сензации. Живеех за кариерата си. Не позволявах на никой мъж да се бърка в това. Това бе най-голямата ми грешка, Кейт. Ти си щастлива. Знаеш коя си.

— Не бих казала — усмихна се Кейт.

— Все пак си избегнала най-гибелния капан на Холивуд, Кейт. Ти си обичана. И знаеш разликата между това, което е важно, и това, което не е важно. Любовта е единственото нещо, което има значение. Ако ние, останалите, знаехме това, нямаше да се оставим на Холивуд да ни похаби.

Ив отмести поглед. Залязващото слънце се отразяваше във водата на басейна.

— Защо не останеш за вечеря? — попита Кейт. — Мога да се обадя на Джо и да го попитам кога ще се върне…

— Не, благодаря — отвърна Ив. — Всъщност имам една среща. Трябва да се прибера и да се приготвя.

Устните на Кейт се извиха в тънка съучастническа усмивка.

— Нещо важно?

— Ще видим — отвърна Ив, като стана и се протегна. — В този град никога нищо не се знае.

Питаше се дали Кейт е отгатнала лъжата. Довечера щеше да е сама. Както винаги.

Но Кейт просто каза:

— Ти иди да се преоблечеш, а аз ще се обадя на Джо да видя какво става.

Ив отиде в банята и съблече банския. Кейт бе имала късмет. Съдбата й бе разрешила да си проправи път в живота и да остане добра. Това бе рядка дарба, с която бяха удостоени малко човешки същества в света и още по-малко жени в Холивуд.

И точно поради това Кейт бе покорила сърцето на Джоузеф Найт и бе станала звезда с една-едничка роля в „Кадифената паяжина“.

Как можеше Ив Синклер да се мери с едно толкова рядко създание?

Ив се беше облякла и стоеше в спалнята, загледана в двойното легло, в което Кейт и мъжът й спяха всяка нощ. Изведнъж видя телата им, събрани в съня в тези меки завивки, видя силното тяло на Джоузеф Найт в прегръдките на Кейт. Леглото не бе от най-широките, в каквито спяха повечето холивудски двойки. Явно искаха да бъдат близо един до друг, колкото може по-близо. Може би след завръщането на Джо от войната с многобройните рани Кейт го люлееше на гърдите си като майка, съпричастна към болката му и към това, което бе преживял.

Мокрият бански бе още в ръката на Ив. Тя гледаше към леглото и същевременно не го виждаше. Зад себе си чувстваше целия си живот, сякаш се намираше сред плаващи пясъци, които искаха да я погълнат. А пред нея бъдещето на Джоузеф Найт и Кейт, децата, които щяха да имат, лежаха на това легло като видение, което й бе трудно да гледа.

Стаята бе притъмняла, а тя стоеше неподвижна като статуя, когато нежното докосване на една ръка по рамото я стресна и прекъсна мислите й.

— Какво? — попита с безизразни очи, като човек, когото внезапно са събудили от дълбок сън.

Беше Кейт.

— Не ме ли чуваш? Видях, че стоиш тук, и те попитах какво ти има. Ти не отговори. Всичко наред ли е, Ив?

Ив смутено се извърна от леглото. Погледна Кейт в очите — златистите ириси блещукаха в бледнеещата светлина на залеза. Прииска й се да прегърне Кейт и отчаяно да се вкопчи в нея. Същевременно й се искаше да я изтрие от света, да направи така, сякаш никога не е съществувала.

— Нищо ми няма, добре съм — каза най-после. — Просто нямам сили. След снимки ми става така.

— Много добре те разбирам. Ще можеш ли да шофираш до вкъщи?

— Разбира се. Ще се оправя — усмихна се Ив. — Най-добре да тръгвам. Моят човек ще пристигне към осем.

На тръгване тя спонтанно целуна Кейт по бузата. Кейт изчака Ив да влезе в спортната си кола и да запали мотора. Ив потегли назад, за да излезе от алеята пред къщата, а Кейт замаха с ръка, живо и сърдечно, като момиченце.

После Ив включи на скорост и се спусна надолу по склона. Усмихнатият образ на Кейт изчезна от полезрението й и предното стъкло се изпълни от криволичещия път.

Ив Синклер пое дълбоко дъх. Когато го издиша, се чу нещо като стенание. Болката в сърцето я бодна като остър нож.

Още десет минути в тази къща и щеше да се пръсне. Тръгна си точно навреме.