Елизабет Гейдж
Табу (15)

14

Животът с Куентин Флауърс съвсем не се оказа това, което Кейт си беше представяла.

Меденият месец бе два дни в евтин мотел в Йосемити. После прекараха изтощителен ден в колата през напечените калифорнийски равнини до Сан Диего.

Работата в Сан Диего, за която Куентин говореше с такива големи надежди, се оказа за нископлатен продавач в едва кретащ магазин за железарски стоки на негов чичо, който сам трудно можеше да мине за преуспял в живота.

Чичото, на име Идън Белами, се отнасяше към Куентин с шеговито презрение, сякаш Куентин бе дълго чакан натрапник, който най-сетне се е появил. Идън удържа на обещанието си да му даде работа, но многозначително сви рамене, с което ясно даде да се разбере, че не очаква Куентин да се задържи задълго.

Освен това изглеждаше много учуден, че Куентин е женен. Намираше за забавно и дори невероятно, че Куентин е успял да склони кое да е момиче да се омъжи за него, а още повече чисто и умно момиче като Кейт.

Но ако Идън се отнасяше с Куентин така, сякаш определено не го възприемаше на сериозно, то той наистина се привърза към Кейт. Когато тя се отбиваше в магазина, беше внимателен с нея, канеше ги двамата с Куентин на вечеря — жена му Мириам добре се погаждаше с Кейт — и разговаряше с нея с истинско уважение. Възхищаваше й се, ала недоумяваше, че е могла да се обвърже с мъж като Куентин.

Може би тъкмо поради тази подчертана симпатия Куентин скоро забрани на Кейт да се мярка в магазина и да има нещо общо с Идън и жена му. Работата си е работа — каза. Семейният му живот с нея трябвало да си бъде отделно.

Оказа, се, че семейният живот се състои от евтин апартамент близо до доковете — район, който се обитаваше главно от бедни работници, проститутки и тарикати, на които не им беше провървяло. Когато започна да опознава града, Кейт си даде сметка, че Куентин напълно безсмислено се бе установил в такъв западнал квартал. Би могъл да намери много по-добро място за живеене. Но когато подхвана този въпрос, той с неочаквана грубост я накара да млъкне. Заяви, че много добре знаел къде трябва да живеят.

Малко след пристигането им Куентин отиде в града и се върна с два костюма — единият в изискано сиво, а другият — в тъмносиньо. И двата бяха безвкусни и вулгарни. Навяваха на Кейт неприятни спомени за втория й баща. Чудеше се какво ли е решил да прави с тези два костюма. Не бяха подходящи за скромната му работа в магазина. Ала не го запита, понеже държането му показваше ясно, че не желае да го подлагат на кръстосан разпит.

След покупката на двата костюма не останаха много пари. Трябваше да живеят пестеливо в малкия си неуютен апартамент. Докато Куентин отсъстваше, Кейт по цял ден се щураше сама из жилището.

Един ден, когато вече умираше от скука, тя реши да го изненада в магазина, като му занесе сготвения вкъщи обяд. Идън беше сам в магазина. Каза й някак състрадателно, че Куентин го нямало и че трябвало тя да реши дали да разпита мъжа си къде е бил. Кейт нямаше как да не подразбере от думите му, че от известно време Куентин не е ходил в магазина.

Вечерта се осмели да го попита.

— Защо не ходиш на работа?

Куентин я сграбчи за раменете и силно я разтърси.

— Аз не ти ли казах да не ходиш там? Слушай, Кейт, и ме чуй добре. Това, което правя, когато изляза оттук, си е моя работа, а не твоя. Аз се грижа за големите неща. Твоята задача е да въртиш домакинството и много да не питаш. Ясно ли е?

Кейт се примири. Беше млада и неопитна с мъжете. Тя оптимистично реши, че Куентин страда от липсата на финансови перспективи и че прави всичко по силите си да подобри участта им.

Затова, надяваше се тя, бе помолил да отсъства от магазина — за да потърси нещо по-добро.

Куентин изваждаше Кейт от равновесие по най-различни поводи през тези първи месец. Когато вечер се прибираше, настроението му бе непредсказуемо. Можеше да е мълчалив и угрижен или неочаквано весел и шеговит, понякога и напушен от необясним гняв. Можеше да бъде учудващо нежен, като й носеше роза или малък подарък. Веднъж я изведе на вечеря и по този случай й подари нова рокля. Когато искаше, можеше да е много романтичен.

Но независимо от настроенията си, когато вечерта отминеше и станеше време за лягане, той взимаше Кейт в обятията си и се любеше с нея. В тези моменти страстта му бе несъмнена и допирът му, който след женитбата все по-умело намираше местата на нейното удоволствие, я издигаше до такива висоти от възбуда, че когато всичко свършеше, тя оставаше без воля, като пияна.

Когато през деня се маеше самотно из очуканото апартаментче и чувстваше, че е склонна да упреква мъжа си за живота, който водеха, тя, без да иска, започваше да копнее за милувките, които носеха тържествен завършек на деня й и упоителен сън за нощта. Само заради любенето можеше да му прощава, и дори да крие от себе си нарастващото си отчаяние.

И все пак, въпреки че Куентин владееше тялото й като музикален инструмент и можеше когато си поиска да я влуди от възбуда, често й се струваше, че някъде отстрани се наблюдава как пламенно отвръща на допира му. Сякаш в тоя повик на плътта имаше нещо безлично, от което тя се чувстваше отделена с невидима бариера.

Питаше се дали Куентин забелязва това. Понякога мислеше, че не го забелязва. Друг път пък усещаше в милувките му неуловимо напрежение, нещо като безсилие. Често след любенето той се отдръпваше с въздишка и се свиваше сам в своята част от леглото. Тя чувстваше, че е далеч от нея и страда. Опасяваше се, че не е добра в любовта и се безпокоеше за женствеността си.

Не смееше да допусне, че може би бе прибързала с женитбата си. Когато седеше безцелно в малкия апартамент, понякога си казваше, че сега изобщо не е по-близо до същността си или до съдбата си и че се чувства точно толкова чужда в света на Куентин, колкото и у дома при майка си.

Но тя пропъждаше тези мисли. Това бе животът, който си бе избрала, докато животът с майка й и Рей бе нещо наложено, от което трябваше да избяга. В началото никой брак не е идеален. Хората се нуждаят от време, за да свикнат един с друг. Вероятно тайнствената съдба, която толкова дълго бе чувствала у себе си и която бе посещавала живота й като призрак, бе просто младежка илюзия, която тя щеше да надрасне, когато се научеше как да се справя с истинския живот.

Нещата продължиха така два месеца, после четири, после шест. Кейт ставаше все по-неспокойна. Младият й ум се нуждаеше от стимул точно както тялото й изискваше повече движение от скучното бездействие в апартамента. Искаше й се да има нови дрехи, да ходи по разни места, където да ги носи. Искаше й се животът й да има някаква цел.

Куентин усещаше, че е нещастна, и я успокояваше, че нямало винаги да бъде така.

— Бъди спокойна. Аз готвя нещо голямо. Много голямо. Точно затова трябва да се пази в тайна. Когато стане, ти ще бъдеш най-добре облечената жена в Калифорния.

Ала времето минаваше и „голямото нещо“ все не се случваше. Въпреки най-доброто си желание да се отнася с разбиране към трудностите на Куентин в тия усилни времена, Кейт чувстваше, че търпението й се изчерпва. Откри, че затворническият живот не й понася. Чувстваше, че ще се пръсне, ако нищо не се случи.

После дойде избавлението й, и то откъдето най-малко очакваше.

 

 

Един ден, когато тя седеше до прозореца и разсеяно четеше списание, на вратата се почука.

Тя отвори и видя един дебел и ядосан мъж с шперц в ръката, който втренчено я гледаше.

— Тук ли е мъжът ви? — запита.

Кейт поклати глава.

— Няма го… на работа е.

Лицето му светна в самодоволна усмивка.

— Знаете ли кой съм?

— Ъъ… не — каза Кейт и отстъпи крачка назад.

— Тази сграда е моя. И не си изкарвам хляба, като раздавам безплатни жилища. Не сте плащали наем от три месеца. Мъжът ви все ми казва, че ще стане, но не плаща. Съжалявам, че ви занимавам с неща, които засягат мъжа ви, момиче. Но ако и този месец не ми плати, ще извикам шерифа да ви изкара оттук, и край.

Кейт го слушаше слисана.

— Съжалявам. Не знаех.

— Е, сега знаете — каза хазяинът. — Повярвайте ми, не се шегувам. Това ви е за последно. Кажете му на тоя ваш мъж, че му давам три дни да плати каквото дължи. После — вън.

— Ужасно съжалявам — каза Кейт. — Сигурно просто е забравил. Ето, мисля, че имам някакви пари.

Отиде до тоалетната масичка и извади малкото пари, които бе успяла да спести от времето при Юъл Стимсън. Пазеше ги за черни дни, точно като този.

Бяха достатъчно, за да плати за месец и половина. Хазяинът видимо омекна. Тя го увери, че ще се погрижи наемът да бъде изплатен и го помоли да не се обръща към мъжа й.

После седна да мисли. Въпреки объркването й от посещението на хазяина и нарастващите й съмнения по отношение на Куентин, в мисълта й се оформяше интересна идея, която пропъждаше тревогите.

Щеше да си намери работа. Това бе начин да помогне в плащането на наема и същевременно да излезе от апартамента и да прави нещо полезно.

Не сподели плана си с Куентин, може би защото искаше да го изненада, или защото се страхуваше, че той няма да го одобри — не беше сигурна защо.

Оказа се учудващо лесно. Отиде в един оживен местен ресторант. Каза на управителя, че е опитна сервитьорка, което отчасти беше вярно, и след два дни той я повика да замества едно от момичетата. Тя се справи толкова добре, че към края на седмицата я нае за постоянно.

Кейт бе сръчна сервитьорка и посетителите я харесваха. Вършеше работата си с истинско удоволствие и това се виждаше. От само себе си се разбира, че движенията на красивото й тяло под трептящата от чистене униформа в бяло и черно бяха приятна гледка за мъжката клиентела, която се състоеше главно от търговци.

Тя скоро откри у себе си нова дарба. Това беше истински ресторант, а не крайпътно заведение, и посетителите очакваха да се отнасят с тях с учтиво гостоприемство. Кейт разбра, че щом посрещне някой посетител, още в първите секунди е в състояние да разбере какви са желанията му. И нагаждаше поведението си, усмивките в хумора си в зависимост от това. Разиграваше специални представления за всяка маса, за да очарова клиентите и да ги накара да се чувстват като у дома си. Резултатите не закъсняха. Тя стана любимка на посетителите и редовно получаваше по-високи бакшиши дори от най-опитните келнерки.

Шефът й оценяваше приноса й за успеха на заведението и още след първия месец й увеличи заплатата.

С първите пари тя плати на хазяина, който остана доволен и обеща да не безпокои мъжа й за наема. Чувстваше се горда и щастлива. Имаше къде да ходи всеки ден, с кого да разговаря, имаше работа, която вършеше добре и освен това печелеше. Помагаше на домакинството и улесняваше Куентин.

Един ден щеше да му каже. Щеше да намери начин да го уведоми деликатно, така че да не се чувства обиден от самостоятелното й решение заради самия него.

Но преди да успее да му каже, той я разкри.

 

 

Един ден тя се върна следобед вкъщи и го завари там да я чака. Беше облечен в един от скъпите си костюми и изглеждаше като че ли беше прекъснал нещо важно, за да се върне вкъщи. Тя затвори вратата и се усмихна.

Без да продума, той я удари през лицето с разперена длан. Тя падна на леглото. Лежеше и го гледаше, като опипваше с изумление пламтящата си буза.

— Днес ходих при хазяина — започна той. — Дължах му пари и исках да му платя. Той ми каза, че жена ми вече се била погрижила за това.

Тя осъзна прекалено късно, че незачитането на мъжката му чест е дори още по-лошо от това, което се бе опитала да избегне.

— Откъде взе пари?

— Аз… имах ги — излъга. — Бяха в куфара ми.

— Лъжкиня! — Той я удари отново. — Знам какво има и какво няма в куфара ти. По-добре си кажи всичко или ще те пречукам от бой.

Кейт го гледаше вторачено и все още размишляваше над факта, че за пръв път, откакто се бяха оженили, той я биеше.

— Намерих си работа.

Разказа му за ресторанта. Докато говореше, лицето на Куентин почервеня, после побледня и пак почервеня. Разхождаше се напред-назад като разярена пантера.

— Слушай — каза, когато тя свърши — и ме слушай добре. Твоята работа е да стоиш тук, да въртиш домакинството и да си бъдеш вкъщи, когато се връщам. Наемът е моя работа, а не твоя. Не знам как ти е влязла тая муха в главата, но най-добре да забравиш за това, и то бързо, ако искаш да останеш жива.

Застана пред нея и отново вдигна ръка да я удари.

— Проклети жени — изкрещя. — Само се чудят как да те преебат. Мислех, че ти си различна, Кейт. Сега виждам, че съм се лъгал.

Ръката му се канеше да я удари. Ала той погледна надолу и видя червената резка на бузата й от първия си удар. Сивите му очи се обагриха от множество противоречиви чувства, между които имаше съжаление, ярост и дълбоко подозрение, каквито тя никога преди не бе виждала в тях.

После съвсем неочаквано омекна.

— Добре. Направила си това, което си мислела, че трябва да направиш. Моя беше грешката. Ти не си виновна.

В думите му имаше нещо отвлечено, сякаш по-скоро доказваше нещо на себе си, а не говореше на нея. Гласът му звучеше решително и отмерено, почти пресметливо.

После се усмихна, седна и запали цигара.

— Както и да е. Трудното вече е зад нас. Имам за теб една работа. Нещо много по-голямо от това да прехвърляш чинии по кръчмите. Ще вършиш нещо велико, малката. И съм ти го намерил аз.

Кейт се надигна и седна в леглото.

— Какво е то, Куентин?

Той всмукна от цигарата си и я погледна внимателно.

— Можеш ли да пазиш тайна? Това е деликатна работа. Всичко трябва да е скрито-покрито. Ясно ли е? Не е за някой новак, дето ще се раздрънка. Отне ми сума ти време, докато я наглася.

— Аз мога да пазя тайна, Куентин — обади се нетърпеливо Кейт от леглото. — Какво искаш да направя?

През последните седмици, докато чувството за вина, че е започнала работа, и тревогите за Куентин нарастваха, тя бе усетила как бракът й се разклаща. Сега виждаше възможност да оправи всичко.

— Добре — рече Куентин и изгаси цигарата. — Има едно момче, с което искам да се запознаеш…