Джудит Макнот
Съвършенство (70)

69

— Сигурен ли си, че всичко в църквата е готово? — обърна се Зак към Мат Феръл, като с бързо движение изтупа едва забележимите прашинки от смокинга си.

— Всичко с готово — засмя се той.

— Всички от Калифорния ли са тук?

— Вече са в църквата.

— Предупреди ли Мередит да не позволява на Джули да надникне в църквата, преди да тръгне по пътеката? Искам да я изненадам.

— Мередит и Кетрин Кохил не се отделят от нея. Вече сигурно се чуди защо така са се лепнали.

— Сигурен ли си, че Барбара е тук?

— Тук е, дори с оркестър. Снощи позвъних до хотела й в Далас и разговарях с нея. Вече е застанала на балкона в църквата и чака церемонията да започне.

— Колко е часът?

— Четири без десет. Имаш десет минути да стигнеш до църквата. Тед Матисън вече чака там. По пътя ще ти припомня всичко, което трябва вече да си запомнил по време на снощната репетиция.

— Стига ми една генерална репетиция — сухо отвърна Зак. — Вече съм минавал през всичко това, спомняш ли си?

— Има обаче две основни различия — отбеляза Мат с усмивка.

— Сериозно? Какви?

— Последния път, когато се жени, не беше толкова щастлив, но поне беше спокоен.

Имаше още една основна разлика между двете сватби и въпреки нежеланието да го приеме, Зак знаеше, че е така. Знаеше го още преди да пристъпи пред усмихнатите хора и преди да застане пред бъдещия си тъст в осветената със свещи църква, изпълнена с миризмата на бели рози. Този път изпитваше благоговение и тиха радост, докато чакаше Джули пред олтара. Гледаше как Мередит върви по пътеката към него в ябълковозелената си рокля, последвана от Кетрин и Сара в рокли е подобен цвят — и трите красиви, усмихващи се и чисти, сякаш и те като него съзнаваха съдбовността на това, което ще се случи.

Под звуците на органа в облак бяла апликирана коприна и прозрачно було, стелещо се зад нея, към него пристъпваше жената, която беше отвлякъл, с която се беше смял и любил. Тя вървеше с грейнало лице и в очите й видя истинска любов, обещанието за неродените му деца, живот, изпълнен с огромно щастие, което тя щеше да му даде. След това той видя очите й да се разширяват, когато гласът на Барбара Стрейзънд се изви от балкона.

Зак протегна ръка към Джули и здраво стисна нейната, после и двамата се обърнаха напред.

Пастор Матисън се усмихна и вдигна Светото писание, което държеше в ръцете си:

— Скъпи приятели, събрали сме се днес пред очите на Бога…

Мат Феръл настойчиво се взря в очите на жена си. Тед и Кетрин нежно се усмихнаха един на друг.

В дъното на църквата Херман Хекелман потърси ръката на Флоси, пръстите му здраво я поеха.

Уили Дженкинс наблюдаваше как възрастните двойки си разменят погледи и се хванат за ръце. После прошепна на момиченцето до него:

— Хващам се на бас, че Херман Хекелман няма да се съгласи с условието на пастора Матисън. Твърде стар е, за да чака…

То примерно отговори:

— Млъкни, Уили. Нямам представа за какво говориш.

— Батко ми каза, че условието е никакви целувки преди първата брачна нощ.

— Уф! — Момиченцето потрепери от отвращение и се отдръпна колкото се може по-далеч от него. — Целувки!

 

 

Приемът в парка, който Зак донякъде очакваше да е доста непретенциозен, се оказа грижливо подготвен празник с трепкащи в дърветата светлини и маси, покрити с ленени покривки, отрупани с красиво приготвени ястия, които по вкус не отстъпваха на храните, които готвачите му можеха да приготвят.

Застанал до Мат Феръл, той наблюдаваше Патрик Суейзи да поема ръката на Джули, която до този момент танцуваше с Харисън Форд. Усмихна се при мисълта за смаяното й изражение — в началото на приема я беше представил на почти всичките й любими филмови звезди. След първоначалния шок тя успя да се овладее и с вродената си изисканост се справяше чудесно с известните гости, което го изпълваше с гордост.

— Чудесно сватбено празненство, Зак — отбеляза Уорън Бийти, понесъл чиния с ордьоври. — Храната е фантастична. Какво е това все пак?

Той погледна в чинията.

— Ребра, приготвени на барбекю. Тексаска рецепта.

Когато те се отдалечиха, Зак погледна часовника си, после се огледа за Джули и я видя отново да танцува със Суейзи. Смееше се на казаното от него.

— Омаяла е всички — усмихна се Мат.

— Особено Суейзи — отбеляза младоженецът, като се опитваше да не забелязва колко силно я притиска.

Няколко минути по-късно приятелят му кимна към Мередит.

— Виж какво аз трябва да понеса — Костнър за трети път танцува с нея. Мередит е страстна негова почитателка.

— И той на нея, както изглежда. За щастие и Суейзи, и Костнър са женени. Мисля, че вече е време да обявя последния танц и да си тръгваме.

— Бързаш да започнеш медения си месец?

— Няма да повярваш колко бързам — пошегува се Зак. Стисна ръката на Мат, но не му благодари за годините вярно приятелство и за многото услуги. Благодарността му беше неизразима и двамата го разбираха.

Спря за миг пред оркестъра и тръгна да отърве жена си. Тя изостави Суейзи успокоително бързо, като се отпусна в прегръдката на Зак и се усмихна.

— Вече беше време да дойдеш да ме вземеш — нежно прошепна.

— Готова ли си да тръгваме?

Джули изгаряше от нетърпение да останат насаме. Кимна и понечи да тръгне, но той поклати глава и каза с дрезгав глас:

— Нека свърши песента.

— Каква песен?

Той само се усмихна многозначително, когато Фелисиано запя.

— Запали огъня в мен, Джули — дрезгаво й прошепна и я завъртя на дансинга.

Тя потъна в магията на очите му и на нежната му усмивка. Забравила за хората наоколо, младата жена се притисна до него, тялото й откликваше и на най-малките движения на неговото.

 

 

Свита на дивана в разкошната самолетна кабина, Джули се взря в мастиленочерната тъмнина навън. Зак седеше срещу нея, протегнал крака на масичката за кафе, с разкопчан смокинг — изпълнен със задоволство и търпение.

Веднага щом напуснаха приема, той я отведе към самолета на Мат Феръл, без дори да й позволи да облече подходящи за пътуване дрехи. Но сега изглеждаше склонен да изчака да достигнат целта, която той отказа да назове, и да консумират брака си.

— Ще се чувствам ужасно глупаво да вляза в някой хотел облечена в тази рокля — каза тя.

— Наистина ли, скъпа!

Джули кимна.

— Ще успея да се преоблека за минута.

— Искам и двамата да сме облечени точно по този начин, когато пристигнем.

— Но защо?

— Ще разбереш.

— Понякога изобщо не те разбирам.

Но го разбра още щом слезе от самолета на малкото летище и се отправи към чакащата ги кола. Тя се взря в чернеещите се планини.

— Колорадо! — пое си дъх и потрепери от пронизващия нощен въздух. — В Колорадо сме, нали?

Изкачването по частния път към планинското убежище, в което бяха през онази бурна седмица, развълнува Джули. Пристъпи в къщата и се изправи пред красивите познати стаи, където бяха спорили, танцували и тя се беше влюбила в него. Докато Зак внесе куфарите им и запали огъня в камината, тя отиде до прозореца и потърси навън мястото, където някога той беше направил снежното чудовище.

Той застана зад нея и я обгърна — можеха да видят отраженията си в прозореца отпред… висок младоженец, прегърнал своята булка. Погледите им се срещнаха и Зак забеляза сълзите, проблясващи в очите й.

— Защо плачеш? — нежно я попита, като докосна с устни шията й.

— Защото — прошепна тя, — защото ти си толкова съвършен!

— Съвършени сме заедно — прошепна той.

— Ще те направя щастлив. Кълна се!

Нейният съпруг я обърна към себе си и погали косата й.

— Ти ме направи щастлив още първата нощ, прекарана тук, когато седеше на дивана и критикуваше футболните правила, защото имало наказателно поле, но нямало свободно поле.

Тя лекичко се усмихна на думите му и забеляза, че огънят хвърля отблясъци върху венчалната халка на лявата му ръка. Притисна дланта му до лицето си и устните й докоснаха пръстена.

— Обичам те, Зак — прошепна. — Обичам гласа ти, и докосването на ръцете ти, и усмивката ти. Искам да те даря с деца… и с живот пълен със смях… и искам да ти дам себе си.

Желанието буйно запулсира във вените му, подхранвано от седмиците въздържание, и той я притегли към себе си. Устните му се впиха в нейните с внезапно обхванало го нетърпение.

— Последвай съпруга си в леглото, мила!

„Съпруг. Съпруга.“ Думите бавно се въртяха в ума на Джули, нежни, сладостни и дълбоки, докато влизаше с него в спалнята, която някога споделяха. Той я притисна в прегръдките си и я потърси — любящ, нуждаещ се от нея. Тя му отвърна със страстно нетърпение, от което ръцете на Зак трепереха. Те се плъзгаха по тялото й, галеха я, след което силно притиснаха бедрата й към неговите. Джули отвърна на страстта му, разпалваше я със секващи дъха му целувки и когато той най-сетне потъна дълбоко в нея, обгърна здраво раменете му и прошепна:

— Добре дошъл у дома, Зак.

Думите изтръгнаха нисък стон от гърдите му, обзе го неописуемо удоволствие, докато дивата красота на това, което правеха един с друг, ги накара да достигнат до разтърсващия оргазъм.

Прегърнати, те бавно изплуваха от нереалността в същото това легло, където някога не виждаха бъдеще за двамата. Зак нежно галеше гърба й и мислеше за идващите години и за жената, която го обичаше, вярваше в него и го учеше да прощава. „Добре дошъл у дома“, беше казала тя.

За пръв път в живота си разбра какво означава да имаш свой дом и свое семейство. Джули беше неговият дом, неговото семейство.