Джудит Макнот
Съвършенство (37)

36

Понесла купата с пуканки, Джули се отправи към всекидневната, където гледаха филм на видеото. Бяха разговаряли за всичко, освен за едно нещо, от което отчаяно се интересуваше — какво мисли да направи Зак, за да открие убиеца на жена си и да оневини себе си. Беше настоял тя да избере касетата и Джули за пръв път почувства неудобство, когато осъзна, че на рафтовете са подредени и няколко видеокасети с негови филми. Неспособна да понесе мисълта, че ще го гледа с друга жена в някоя от горещите любовни сцени, тя избра филм, който беше почти сигурна, че не е гледал и че ще му хареса.

Той изглеждаше напълно доволен от избора — поне докато започне филмът. Обаче Закари Бенедикт — бивш актьор и режисьор, изглежда, смяташе, че трябва да обсъжда, анализира, критикува и оценява филма.

Като постави купата с пуканки на масата, тя хвърли поглед към телевизионния екран и въздъхна с облекчение, тъй като филмът почти свършваше. Зак се обърна към нея и каза с усмивка:

— Обожавам пуканки. Сложи ли им сол?

— Да — отвърна Джули.

— И масло също, надявам се? Искаш ли да избереш друг филм?

— Моля те, не ме подлагай на това мъчение! Накарай ме да изгладя чорапите ти, да колосам носните ти кърпи, но не ме карай да избирам филм, който ти ще гледаш.

— Но защо? — попита той с невинно и объркано изражение.

— Как защо! Та ти си по-лош и от най-взискателния критик! Направи филма на пух и прах!

— Просто посочих някои негови недостатъци. Не съм го направил на пух и прах.

— Направи го. Така се смееше по време на сцената, където героят умира, че не можах да чуя какво казват.

— Защото беше смешна. Сценарият и актьорската игра бяха ужасни. Виж какво, нека не спорим. Ще изберем следващия филм заедно.

Джули неохотно отиде до вградения шкаф, където бяха подредени повече от сто видеокасети.

— Добре. Кажи ми кои актьори харесваш.

— От старите филми — отвърна тя. — Пол Нюман, Бърт Редфорд и Стийв Маккуин.

— Тези филми са от последните десет години. Кои актьори харесваш от по-новите?

— Ами… Кевин Костнър, Майкъл Дъглас, Том Круз, Ричард Гиър, Харисън Форд, Патрик Суейзи, Мел Гибсън и Силвестър Сталоун!

Зак направо изгуби разсъдъка си, тъй като тя не беше включила името му в списъка на любимите си актьори.

— От кога си падаш по ниски мъже?

— Ниски! — Погледна го изненадано. — Ниски ли са наистина?

— Направо дребни — каза мнението си Зак и извади касетите с филмите на Костнър, Суейзи, Форд и Дъглас. — Ето, избери си.

— Най-добрият — „Неприлични танци“.

Филмът започна. Зак протегна крака и доби вид на човек, който очаква нещо да не му хареса.

— Не е задължително да гледаме този филм — каза тя.

— За нищо на света не бих го пропуснал.

Няколко минути по-късно той изсумтя. Джули застина.

— Нещо не е наред ли?

— Осветлението не е наред.

— Какво осветление?

— Виж сянката върху лицето на Суейзи.

— Мисля, че трябва да има сянка. Все пак е нощ.

„Неприлични танци“ беше един от любимите й филми. Харесваха й музиката, танците и наивността на любовната история. Тъкмо беше започнала да се наслаждава на всичко това, когато Зак отбеляза:

— Мисля, че са използвали машинно масло за косата на Суейзи.

— Зак — предупреди го, — ако смяташ и този път да разкъсваш филма на парчета, ще го спра.

— Добре, ще си мълча. Просто ще си стоя.

— Така е по-добре.

— И ще гледам лош монтаж, лоша режисура и лош сценарий.

— Това вече е прекалено!

— Не мърдай — каза Зак, прегърна я и каза: — Няма да коментирам повече.

Спази обещанието си и не каза нито дума до сцената, в която Суейзи танцуваше с партньорката си.

— Тя поне може да танцува. Чудесна игра точно тук.

Блондинката на екрана беше красива, талантлива и с великолепна фигура. Джули почувства как ревността я пробожда. Искаше да отбележи, че, изглежда, всички жени във филмите му харесват, когато я порази мисълта, че може би той чувства същото, когато тя хвали конкурентите му. Втренчи се в него и изтърси:

— Ревнуваш ли от него?

— Как можеш да предположиш, че ще ревнувам от Патрик Суейзи?

Очевидно той обичаше да гледа красиви жени и този факт й причини болка, макар да разбираше, че няма право да се чувства така. Освен това той не харесваше този филм и това също беше очевидно.

— Нека гледаме „Танцуващият с вълци“.

— Гледал съм го в затвора.

— Харесва ли ти?

— Мисля, че в средата е малко разтеглен.

— Така ли мислиш? — рязко попита тя, осъзнала, че нито един филм, освен неговите собствени няма да срещне одобрението му. — А краят харесва ли ти?

— Кевин е променил края. Книгата свършва по друг начин. Трябвало е да го остави както си е.

Зак стана и се отправи към кухнята да направи кафе, като се опитваше да се овладее. Беше ядосан на себе си за несправедливите си и неоснователни забележки.

Беше толкова потънал в мислите си, че забеляза сменения от Джули филм едва преди да влезе във всекидневната с двете чаши кафе. Тя не само беше пуснала един от филмите му, но го беше превъртяла до средата на любовната сцена. От всички любовни сцени, в които беше участвал, тази в „Интимни непознати“ беше най-горещата и най-безсрамната. В този момент за пръв път в живота си се почувства неудобно за нещо, което е правил във филм. Всъщност не точно за това, което беше правил, а заради факта, че Джули го гледа, и то с вкаменено лице. Той остави чашите на масата.

— Защо гледаш това?

— Кое? — попита тя с безразличие, макар че сърцето й се свиваше от болка, докато гледаше, как ръцете на Зак се плъзгат по тялото на Глен Клоуз, устните му впити в нейните в страстна целувка като тези, с които целуваше и нея, загорялото му тяло се открояваше на фона на снежнобелия чаршаф, едва покрил бедрата му.

— Много добре знаеш за какво говоря. Първо се правиш, че никога не си гледала мой филм от тези на рафтовете и че те не те интересуват, после изведнъж решаваш да гледаш един от тях и го пускаш точно на тази сцена.

— Гледала съм всичките ти филми — информира го, без да откъсва поглед от екрана, докато той присядаше до нея. — Имам повечето от тях, включително и този, на видеокасети. Точно този съм го гледала поне шест пъти. Как е осветлението?

— Не е зле.

— А актьорската игра?

— Бива си я.

— Така е, но не мислиш ли, че можеше и по-добре да се справиш с тази целувка? Можеше да я целунеш по-горещо и по-настойчиво, ето, точно сега.

Никога не беше си представял, че тя може да се разстрои, като го гледа в тези сцени. За него това беше просто филм.

— Как се чувстваше, когато тя отвърна на целувката ти по същия начин?

— Разгорещен.

Думата я накара да трепне и той побърза да поясни:

— Прожекторите бяха твърде силни. Сигурен бях, че блестят твърде много, и се тревожех.

— Е, сигурна съм, че не си мислил за прожекторите точно в този момент — кимна към екрана, като хипнотизирана от сцената, разиграваща се в момента. — Ръцете ти са точно върху гърдите й.

— Доколкото си спомням, исках да удуша режисьора, задето ни беше накарал да повторим сцената.

— Чудя се какво ли си е мислила Глен Клоуз тогава, когато си целувал гърдите й.

— Мечтаеше си да убие режисьора.

— Наистина ли? — саркастично попита тя. — А какво според теб си е мислела, когато се качваш отгоре й.

Зак се пресегна, повдигна брадичката й и се взря в очите й.

— Знам какво точно си мислеше. Молеше се да не забивам лакът в корема й, за да не се залее отново от смях и да провали още един дубъл.

Изправена пред искрения му поглед, Джули се почувства глупава.

— Съжалявам, че се държа като глупачка. Преструвах се, че не искам да гледам филмите ти, защото се ужасявах от сцени като тази с твое участие. Знам, че е нелепо, но ме карат да изпитвам… — не довърши, защото трябваше да каже ревност, а знаеше, че няма право да го ревнува.

— Ревност? — предположи той.

— Ревността е разрушително и незряло чувство.

— Което прави човека неразумен и невменяем.

— Да, но… като те гледам в тези сцени, просто ми се иска… да сменя филма.

— Добре. Кой филм си избираш? Назови някой актьор, но без Суейзи, Костнър, Круз, Редфорд, Нюмън, Маккуин, Форд, Дъглас или Гиър.

Тя го зяпна.

— Кой остана?

Зак я прегърна, притисна я до себе си и прошепна в косата й:

— Мики Маус.

Джули не знаеше дали да се засмее, или да поиска някакво обяснение.

— Мики Маус? Но защо?

— Защото — докосна с устни слепоочието й — мисля, че мога да понеса хвалебствията ти към Мики Маус, без да ставам отново „неразумен и невменяем“.

Джули го погледна право в очите и се пошегува:

— Винаги можем да гледаме Шон Конъри.

Зак подигравателно вдигна вежди и я предизвика:

— Винаги можем да гледаме и останалите шест от моите филми.

Джули го погледна право в очите и с треперещ глас каза:

— Мразя да гледам как се любиш с Глен Клоуз.

Като награда за признанието й дългите му пръсти погалиха брадичката й и той я целуна нежно и грубо едновременно.