Джудит Макнот
Съвършенство (57)

56

В последвалите седмици Джули се справяше по единствения начин, който знаеше — избягваше телевизията и радиото, работеше и се нагърбваше с колкото се може повече обществени и църковни дейности. Непрекъснато беше заета с нещо — чак до вечерта, когато изтощена се отпускаше в леглото си. Пое допълнителни часове в училище, доброволно се съгласи да оглави кампанията за събиране на пари за църквата и прие председателския пост на комисията, отговаряща за организацията на тържеството по случаи двестагодишнината от основаването на Кийтън. Празненствата трябваше да се проведат през последната седмица на май и включваха разнообразни забавления. Никой в градчето не изпитваше съмнения относно причината за безкрайната трескава дейност на Джули, но дните се нижеха един след друг и хората в града все по-рядко й отправяха състрадателни погледи. Вече никой не беше толкова наивен или безсърдечен да я поздравява за смелостта, че е предала мъжа, когото очевидно обича.

Дните се сливаха със седмиците и преминаваха в трескава работа. Джули постепенно започна да си възвръща самообладанието. Имаше дни, когато наистина успяваше да не мисли поне четири-пет часа за Зак. Имаше нощи, в които не препрочиташе единственото писмо от него, преди да заспи, и утрини, в които не лежеше будна, не гледаше със сухи очи в тавана, потънала в спомени.

Пол прекарваше всеки уикенд в Кийтън. Отначало отсядаше в местния мотел, но по-късно по покана на родителите й започна да преспива в дома им и целият град заговори, че агентът на ФБР, който е дошъл в Кийтън да арестува Джули, се е влюбил в нея. Но тя отказваше да мисли за тази възможност. Не искаше да я приеме, защото това означаваше да му каже, че си губи времето. Искаше да го вижда. Трябваше да продължи да се среща с него, защото той я караше да се смее. И защото й напомняше за Зак. На шестата седмица, прекарана в Кийтън, търпението и въздържаността му започнаха да се изчерпват. Бяха ходили на кино заедно с Тед и Кетрин и Джули беше поканила всички в къщата си на кафе. Когато останаха сами. Пол хвана ръцете й и я изправи на крака.

— Прекарах чудесен уикенд — каза и шеговито добави, — въпреки че ме накара да играя футбол с група недъгави деца, които ме оставиха без дъх.

Тя се усмихна.

— Харесва ми, когато ми се усмихваш — прошепна той. — И за да съм сигурен, че се усмихваш винаги когато си помислиш за мене, ти купих нещо.

Бръкна в джоба си, извади плоска кадифена кутийка и я пъхна в ръцете й. Джули я отвори. В нея имаше мъничък златен палячо с очи от сапфири, който висеше на дълга, красива верижка. Бавно измъкна верижката и тогава забеляза, че палячото мърда с ръце и крака. Тя се засмя.

— Красив е — каза. — И смешен.

— Добре. Тогава да свалим тази верижка и да го пробваме — каза той, като забеляза тънката верижка под яката й. Джули се вкопчи в нея, но беше твърде късно. Пол вече я беше свалил и беше видял венчалната халка, която Зак носеше в джоба си в Мексико.

Като проклинаше шепнешком, той сложи ръце на раменете й.

— Защо? — попита я. — Защо се самонаказваш, като носиш това? Ти постъпи правилно, като го предаде!

— Знам — отвърна младата жена.

— Тогава забрави го, по дяволите! Той е в затвора и ще остане там до края на живота си. Ти имаш свой живот — живот, който трябва да бъде запълнен от съпруг и деца. Това, от което имаш нужда, е мъж — гласът му омекна, а ръцете му се плъзнаха по нейните — мъж, който да те отведе в леглото си и да те накара да забравиш, че някога си била в леглото с него. Не го отричай, Джули, знам, че е така. Но това няма значение за мене.

Тя вдигна брадичка и с достойнство каза:

— Когато престане да има значение и за мене, тогава ще бъда готова за друг. Но не и преди това.

Обзет едновременно от разочарование и възхищение, Пол погали брадичката й.

— Господи, колко си упорита! Какво ще стане — попита я, — ако се прибера в Далас и никога повече не се върна?

— Ще ми липсваш много.

— Сигурно си мислиш, че засега ще се задоволя с това — отбеляза с раздразнение, защото добре знаеше, че е точно така.

В отговор тя се усмихна хитро и кимна.

— Та ти си луд по гозбите на майка ми.

Той се засмя и я притегли към себе си.

— Луд съм по тебе. Ще се видим следващата седмица.