Джудит Макнот
Съвършенство (60)

59

— Каква прекрасна вечер — разпалено отбеляза Кетрин, като седна в сепарето, заето вече от съпруга й, Джули и Пол Ричардсън. Ходенето на кино в събота вечер, последвано от вечеря в „Мандилос“ се беше превърнало в ритуал през последните шест седмици, откакто Джули беше решила да се впусне в живота в пълния смисъл на думата. Така или иначе този факт повече тревожеше, отколкото успокояваше останалите.

— Не е ли чудесно — добави Кетрин.

— Превъзходно — каза Тед.

— Изключително — присъедини се и Пол. Той обгърна раменете на Джули.

— За какво мислиш? Няма ли да кажеш, че четиримата прекарваме всеки уикенд чудесно?

— Великолепно е — веднага заяви тя. — А ти забеляза ли колко благоуханна е нощта? Май винаги е бил любимият ми месец.

През шестте седмици, последвали излизането на Зак от затвора, не само времето се беше променило. Предния месец Кетрин и Тед отново се бяха оженили без много шум във всекидневната на имението Кохил с помощта на преподобния Матисън.

Пол Ричардсън беше пристигнал от Далас за сватбата и уикендите се бяха превърнали в ритуал. Бащата на Джули обаче намекваше, че с най-голямо удоволствие ще венчае и тях. Разбира се, когато двамата се почувстват готови. Пол беше готов. Джули не беше. Въпреки външната й веселост и жизненост тя беше достигнала до състояние на блажена емоционална безчувственост и на нея това състояние й харесваше. Тя се вкопчи в него и ревностно го подхранваше. Можеше да се смее, да се усмихва, да работи, да играе с децата и да се чувства… доста добре. Не по-добре от това. Но не и по-зле. Беше изплакала всичките си сълзи по Зак, но сега беше открила успокояващото усамотение, което никой и нищо не можеше да наруши.

Сервитьорката застана до масата им.

— И за вас ли същото? Четири пържоли „Ню Йорк“, средно припечени и печени картофи?

— Чудесно, Мили — отвърна Тед.

В „Мандилос“ имаше малък дансинг в единия ъгъл, маси, където хората вечеряха в средата на помещението, а в противоположния ъгъл — бар и огромен телевизор.

Тед погледна към екрана и каза:

— В момента дават новините. Искам да разбера как е завършил мачът?

Четиримата се обърнаха към телевизора.

Преди да преминем към спортните новини, ще предадем специалния репортаж на Аманда Блейксли, която присъства на приема в Пасифик Пелишейдс в разкошното имение на Закари Бенедикт…

Всички разговори секнаха и хората обърнаха глави към сепарето, където беше Джули, после продължиха да разговарят — безуспешен опит да заглушат гласа от телевизора. Когато Тед, Кетрин и Пол също заговориха, тя махна с ръка, за да им спести усилията.

— Това изобщо не ме притеснява — каза и за да го докаже, подпря брадичка на ръцете си и остана — загледана и заслушана с лека усмивка. С широко отворени очи тя гледаше как Зак разговаря с журналистите, после камерата се насочи към Даяна Коупланд, която гледаше към него щастливо усмихната. Изглеждаше невероятно красива. Зак държеше чаша шампанско в ръка… същата ръка, която някога я беше галили и изследвала подробно всеки сантиметър от тялото й, с лека непринудена усмивка, която толкова я привличаше.

— Той изглежда чудесно в смокинг — равнодушно отбеляза Джули. — Не смятате ли?

— Не особено — отвърна Пол, като наблюдаваше как лицето й пребледнява.

— Всички мъже изглеждат добре в смокинг — бързо отбеляза Кетрин. — Просто се вгледай в другите мъже на партито. Всички изглеждат прекрасно. Дори и Джак Никълсън.

Джули се засмя, но продължи да наблюдава камерата, която бавно преминаваше от група на група усмихнати, танцуващи, разговарящи хора — много от тях с известни лица. Не откъсваше поглед от тях, но не чувстваше нищо, дори и когато някой се обърна към Даяна: Няма ли да целунеш Зак за добре дошъл, Даяна?

Без да трепне, гледаше как Зак се усмихва, навежда се към актрисата и обгръща с ръка кръста й, докато тя го дарява с продължителна целувка. Гостите се засмяха и заръкопляскаха. Джули не реагира, но когато той наведе глава и прошепна нещо на Даяна… или я ухапа по ухото… този жест я извади от равнодушието. Негодник, помисли си и жестока болка внезапно я прободе. Каза си, че всъщност няма причина да изпитва гняв към него, защото е щастлив, а тя е… емоционално опустошена. Харесваше й да не чувства нищо, изборът си беше неин в края на краищата и така й беше доста удобно.

Зак си тръгна с Даяна под ръка и краткото интервю приключи. Но журналистката, изглежда, не беше свършила:

Тук тази вечер се носят слухове, че бракът между Закари Бенедикт и дългогодишната му приятелка Даяна Коупланд вероятно предстои.

— Но това е чудесно за него — спокойно заяви Джули и огледа всички. — О, ето я и вечерята ни.

Половин час по-късно Пол наблюдаваше двете жени, които се отправиха към дамската тоалетна. Лицето на Джули отново грееше в усмивка и тя говореше оживено, докато си проправяха път около масите и спираха от време на време до приятелите си. Той откъсна разтревожения си поглед от нея и се обърна към Тед.

— Колко мислиш, че е отслабнала?

— Доста. Доста се смее въпреки това — добави.

— Има силна воля.

— Да. Работи и се преструва доста добре.

— Това е добър знак, не мислиш ли?

Брат й ядосано въздъхна.

— Това означава само, че се опитва да се скрие от спомените си.

— Откъде си сигурен?

— Освен останалите очевидни белези, когато е притеснена, Джули подрежда вещите си и почиства всичко. През последните шест седмици, освен че води часове в училището, тренира недъгавите си деца, дава частни уроци, взема дейно участие във всяко публично начинание в града и ръководи приготовленията за празненството по случай два века от основаването на Кийтън, тя е пренаредила всеки шкаф и гардероб в къщата си и е пребоядисала гаража. Два пъти. Сега се е заела да подрежда консервираните си зеленчуци по азбучен ред в кухненския шкаф.

Пол едва не се засмя.

— С какво се е заела?

— Много добре ме чу — отвърна Тед. — И никак не е смешно. Толкова е напрегната, всеки момент ще рухне. А сега имам един въпрос към тебе. Ти я забърка в този кошмар с моя помощ. Ние я убеждавахме, че Бенедикт е убиец, докато тя ни повярва. Ти я накара да отиде до Мексико Сити и аз се съгласих. Поемам вината си. Отричаш ли своята?

Пол отмести чинията с десерта си и поклати глава.

— Не.

Тед се приведе и заяви:

— В такъв случай предполагам, че двамата можем да измислим нещо, за да я измъкнем от тази каша.

Ричардсън кимна в съгласие.

— Нека поговорим за това тази вечер, след като изпратя Джули.