Джудит Макнот
Съвършенство (49)

48

Джули приключи с чистенето на кухнята, измъкна палтото си от гардероба и вече беше готова да отпътува за Пенсилвания, когато на външната врата се почука. Тя я отвори и погледна изненадано Тед и Кетрин, които стояха на прага.

— Отдавна не съм ви виждала да стоите двамата на нечия веранда.

— Кетрин ми каза, че заминаваш за Пенсилвания да играеш ролята на доброволен посланик или на нещо такова от името на Бенедикт. Какво значи това, Джули?

Тя захвърли палтото си настрана и погледна часовника си.

— Разполагам с по-малко от пет минути. Смятах, че вече съм го обяснила снощи на Кетрин.

Тя отмести поглед от разтревоженото лице на Кетрин към ядосаното изражение на Тед и каза неуверено:

— Вярвате ли в поговорката, че нещата продължават по начина, по който започнат? — Двамата си размениха неразбиращи погледи и тя обясни: — Вярвате ли, че ако нещо започне зле, завършва зле?

— Да — отвърна Кетрин. — Мисля, че е вярно.

— Аз не мисля така — категорично отвърна брат й и от думите му Джули предположи, че мисли за брака си. — Някои неща започват красиво и накрая завършват зле.

— Тъй като си решил да се месиш в живота ми — каза тя, развеселена, — мисля, че и аз имам право да кажа, че ако имаш предвид брака си, истинският проблем е, че той още не е приключил. Кетрин го знае дори и ти да не искаш да го приемеш. А сега бързо давам отговора на въпроса ти, относно пътуването ми до Пенсилвания, тъй като трябва да тръгвам след минута. Зак е отгледан от баба си и се е разделил с нея при грозни обстоятелства. Оттогава не му върви в личния живот. Сега е в опасност, сам, но започва нов живот. Искам в този живот да намери щастие и покой и имам чувството, че ако изградя мостовете, които преди години е изгорил, той най-сетне ще има късмет — посегна към вратата. — Ще го запомните, нали? — добави, като се опитваше гласът да не издаде чувствата й и да успее да прикрие важността на следващите си думи. — За да бъдеш истински щастлив, трябва семейството ти да желае доброто ти… дори и да извършил нещо против волята им. Когато собственото ти семейство те мрази, това е почти като проклятие.

Вратата се затвори зад гърба й и Тед погледна към Кетрин с раздразнение.

— Какво, по дяволите, искаше да каже?

— Мисля, че думите й бяха ясни. Баща ми е малко суеверен, аз също, но мисля, че думата проклятие е доста силна.

— Не говоря за това. Какво имаше предвид, като каза, е бракът ни не е приключил и че ти го знаеш?

— Джули мисли така, защото все още съм влюбена в теб.

— Откъде ще й хрумне тази глупост?

— От мене — отвърна с разтреперан глас тя. — Аз й го казах.

— Казала си й, че все още си влюбена в мен?

— Да. Казах й всичко, включително и каква пародия на съпруга бях и как… как изгубих нашето бебе.

Дори и сега, години по-късно, споменаването на бебето го изпълни с такава ярост, че той едва се сдържа да не я удари.

— Не споменавай друг път за това или Бог да ми е на помощ, ще…

— Какво ще направиш? Ще ме намразиш ли? Не можеш да ме мразиш по-силно, отколкото аз мразя себе си за случилото се. Ще се разведеш ли с мен? Та ти вече го направи. Ще откажеш да ми повярваш, че стана случайно? — продължаваше да крещи истерично: — Добре, беше случайно! Конят, който яздех, се спъна…

— Млъкни, по дяволите!

Тед я сграбчи за раменете и се опита да я изблъска навън, но Кетрин не обърна внимание на болката, която й причиняваше, и не помръдна от вратата.

— Не мога — извика. — Трябва да те накарам да разбереш! От три години се опитвам да забравя какво причиних и на двама ни, от три години търся начин да изкупя вината за това, което бях и което не искам да бъда.

— Не желая да те слушам повече! Какво, по дяволите, искаш от мен?

— Искам да ми повярваш, че беше случайно!

Заплака. Той се бореше да устои на думите й и на красивото й, набраздено от сълзите лице. Откакто я познаваше, за пръв път виждаше да плаче. Но въпреки това щеше да устои, ако не беше вдигнала към него очи и не беше прошепнала:

— И двамата плачем в душите си през всичките тези години за начина, по който бракът ни приключи. Прегърни ме и нека му сложим край сега.

Ръцете му на раменете й се отпуснаха. Притисна лицето й до гърдите си и внезапно я прегърна. Пое я в обятията си, докато тя плачеше, и сладостната болка, когато тялото й се притисна до неговото, почти го замая. С усилие изрече:

— Свършено е, Кетрин. Всичко между нас свърши.

— Тогава позволи ми да ти кажа това, за което се върнах в Кийтън, и да се разделим като приятели, не като врагове. Няма ли поне малка възможност да повярваш, че не съм направила предумишлен опит да изгубя бебето? Ако се замислиш, ще осъзнаеш, че не бих рискувала напразно живота си. Бях такава страхливка. Страхувах се от кръв, от паяци, от змии… Даже и от нощни пеперуди.

Кетрин кимна. За пръв път от години насам очите му не я гледаха враждебно.

— Не мога да изразя съжалението си за престъпната си глупост, която ни струваше бебето. Съжалявам за бъркотията, в която превърнах брака ни, за кошмара, на който те подложих през целия ни съвместен живот.

— Е, не беше чак толкова лошо — неохотно призна той. — Поне не през цялото време.

— Не се преструвай заради мене. Не готвех, не чистех и когато не изпълняваше желанията ми, не спях с тебе. От години искам да ти го призная — не бракът ни пропадна, нито пък ти. Аз се провалих.

За нейно учудване Тед поклати глава и въздъхна.

— Винаги си била твърде сурова към себе си. Това не се е променило.

— Сурова към себе си? Сигурно се шегуваш. Та аз едва не те отрових в редките случаи, когато си правех труда да сготвя. Изгорих с ютията три от униформените ти ризи още през първата седмица на брака ни. Правех ръбове по страничните шевове на панталоните ти вместо отпред.

— Не е вярно, че едва не си ме отровила.

— Не ме защитавай, Тед! За Бога, майка ти ми даде рецептата си за твоето любимо ястие, а ти изобщо не опита онзи гулаш, когато го сготвих. Не го отричай! Видях те да го изхвърляш, когато излизах от кухнята. Сигурно си изхвърлял всичко, което съм готвила, и не те обвинявам.

— По дяволите, изяждах всичко, което някога си готвила за мене. Освен гулаша. Стомахът ми не го понася.

— Тед! Майка ти изрично подчерта, че това е любимото ти ядене.

— Не. Това е любимото ядене на Карл.

— Но защо не ми го каза тогава?

— Нямаше да ми повярваш. Когато беше по-млада, дъщерята на Дилън Кохил беше обхваната от налудничавата идея да прави всичко точно по книга, и то по-добре от другите. Когато нещо не излизаше както трябва, ти беше толкова ядосана и засрамена, че не можеше да се разговаря разумно с тебе. Кати, ти искаше да се върнеш в колежа, след като се оженихме, не защото беше глупава или разглезена, а заради налудничавата мисъл, че си объркала правилния ред на нещата, като си се омъжила, вместо първо да завършиш образованието си в онзи скъп източен колеж. И искаше онова имение, което баща ти построи за нас, не заради желанието да си по-богата от всички в града, а защото частица от теб наистина вярваше, че там ще бъдем щастливи, тъй като… тъй като това съвпадаше с представата за реда на нещата на Кетрин Кохил.

Тя притвори очи, облегна глава на вратата и въздъхна:

— Когато се върнах в колежа след развода ни, веднъж седмично в продължение на цяла година посещавах терапевт, за да разбера защо съм толкова объркана.

— И какво разбра?

— Далеч по-малко от това, което току-що ми каза за две минути. И знаеш ли какво направих след това? Отидох в Париж и се записах в курса за готвачи на Кордън Блю.

— Как се справи?

— Доста зле. За пръв път в живота се не бях първенец на курса.

Той вдигна вежди, за да подчертае важността на признанието й.

— Успя ли да вземеш изпита?

— Успях в готвенето на говеждо месо. Но се провалих на телешкото.

Те се усмихваха един на друг вече доста дълго време, бяха постигнали разбирателство за пръв път от години и после Кетрин нежно каза:

— Мога ли да те помоля да ме целунеш?

Тялото му се стегна изведнъж и той се отдръпна от вратата.

— Не.

— Страхуваш ли се?

— Престани, по дяволите! Вече ми изигра този номер с прелъстяването преди години, но вече е остарял. Няма да мине. Сега предпочитам аз самият да прелъстявам.

Кетрин се отдръпна от вратата, пресегна се за палтото си, захвърлено на стола, и попита:

— И правиш ли го?

— Със сигурност. А сега, ако искаш да приемеш един добър съвет, върни се бързо в Далас при Хейуърд Спенсър или Спенсър Хейуърд или както там му беше името и го остави да излекува наранената ти чувствителност с огърлица от петдесеткаратови диаманти, която да подхожда на грубия пръстен на ръката ти.

Вместо да се нахвърли върху него, както би направила преди години, тя го погледна и каза:

— Вече нямам нужда от съветите ти. Може и да се изненадаш от това, но хората, включително и Спенсър се обръщат за съвет към мен.

— За какво? — присмя й се той. — За изявление по страниците на светската хроника?

— Достатъчно! — избухна Кетрин, като захвърли палтото си обратно на стола. — Оставих те да ме обиждаш, когато го заслужавам, но проклета да съм, ако те оставя да прикриеш сексуалните си колебания, като ми се подиграваш.

— Сексуалните ми какво?

— Беше изключително мил, изключително спокоен, докато те помолих да ме целунеш, после започна това абсурдно нападение над личния ми живот. А сега или се извини, или ме целуни, или признай, че се страхуваш.

— Извинявам се.

Той го каза без изобщо да съжалява и толкова бързо, че Кетрин се засмя.

— Благодаря. Приемам извинението.

Тед беше напълно изненадан от зрелостта й, нещо ново за нея.

— Кетрин — каза, — съжалявам, че се нахвърлих върху тебе. Наистина съжалявам.

— Знам. Вероятно си изтълкувал погрешно целувката, за която те помолих. Просто мислех, че е начин да подпечатаме помирението, за да продължи дълго.

Повдигна брадичката й нагоре.

— Добре. Целуни ме, но бързо.

Когато устните им се докоснаха за пръв път от три години, Кетрин се смееше, а той се усмихваше.

— Не се смей — предупреди я с приглушен смях.

— А ти не се усмихвай — не се предаде тя, но дъхът им се сля и това беше достатъчно да разпали страстта им. Ръцете на Тед се плъзнаха по гърба й и я привлякоха по-близо. Тя се притисна силно до него.