Джудит Макнот
Съвършенство (41)

40

Тъй като не можеха да решат какво да правят тази вечер, Джули се пошегува:

— Ще направя списък. Единственото ти предложение засега е да се любим.

Тя го написа, а Зак се надвеси над нея:

— И още веднъж да се любим. И още веднъж. Само аз ли го предложих и трите пъти?

— Само ти, а аз и трите пъти се съгласих. Все пак не е зле да измислим и нещо друго.

— Почеркът ти е красив. Думите сякаш са напечатани на машина.

— Нищо чудно — усмихна се тя през рамо. — Работила съм с години над него. Докато другите тринадесетгодишни момичета се прехласваха по тебе в старите ти филми, аз си стоях вкъщи и усъвършенствах почерка си.

— Защо?

— Защото до дванадесетгодишна възраст бях напълно неграмотна. Можех да прочета само няколко думи и да напиша името си, и то не особено четливо.

— Страдала си от дислексия ли? Или от нещо подобно?

— Не. Просто не бях образована. Когато ти разказвах за детството си, тази част я пропуснах.

— Нарочно ли?

Джули стана и заобиколи бара, за да си налее чаша вода.

— Кой знае защо лесно мога да призная, че съм била крадец на дребно, но умът ми не иска да приеме факта, че съм била неграмотна.

— Срамуваше ли се като малка?

— Винаги исках да седя на първата редица в училище, за да не виждам лицата на другите деца, когато ми се смеят. Убеждавах учителите, че съм късогледа.

Зак смутено се покашля и каза:

— Каза, че това се дължало на липсата ти на образование. Защо не са те изпратили на училище?

— Боледувах и пропуснах първи и втори клас. Учителите обаче ме харесваха и ме пуснаха в трети. Този подход обикновено дава обратен резултат. В трети клас много добре знаех, че не мога да настигна другите, започнах да бягам от училище и да се скитам из улиците. Така и не ме разкриха, докато не станах в четвърти клас, а дотогава бях изостанала твърде много.

— И ти реши да специализираш палене на коли без ключ и джебчийство, докато семейство Матисън не те вкараха в правия път?

Тя кимна, като вдигна молива и отново му се усмихна.

Зак я прегърна през рамо й и закачливо я ухапа по ухото. Тя се засмя, после наклони глава настрани и лекичко отърка лице в ръката му.

Простичкият, любят жест му припомни, че след тази нощ няма да има каквито и да било жестове. Трябваше да я остави да си тръгне, но не можеше да понесе мисълта, че тя ще го намрази. Но ако я задържаше по-дълго, щеше да направи още по-трудна раздялата.

За да се освободи от мрачното си настроение, каза:

— Каквото и да правим тази вечер, нека да е нещо специално. Като на празник.

Джули се замисли за момент, после се усмихна:

— Какво ще кажеш за вечеря на свещи, а след това ще танцуваме. Ще се облека официално.

— Чудесно — съгласи се той веднага. После погледна часовника си. — Ще използвам банята към твоята спалня и ще „дойда да те взема“ след час и половина. Ще успееш ли да се приготвиш дотогава?

Джули се засмя.

— Мисля, че и час ми е напълно достатъчен.