Джудит Макнот
Съвършенство (51)

50

В къщата си на Бевърли Хилс Даяна Коупланд се измъкна от прегръдките на любовника си и посегна към телефона.

— Ало?

— Зак е на телефона, Диди — каза дълбокият глас. — Ти знаеше кой уби Рейчъл, но ме остави да отида в затвора. Считай, че вече си мъртва.

— Зак, почакай… — извика, но той затвори.

— Кой беше?

Жената се изправи и го изгледа с невиждащ поглед — цялото й тяло беше застинало от уплаха.

— Беше Зак Бенедикт…

— Какво? Сигурна ли си?

— Той… той ме нарече Диди. Зак е единственият, които ме наричаше така.

Тя се обърна и се отправи в спалнята си, където взе телефона и набра някакъв номер.

— Тони — каза с разтреперан глас. — Току-що ми се обади… Зак Бенедикт.

— На мене също. Сигурно е някой маниак. Това не беше Зак.

— Той ме нарече Диди! Само Зак ме нарича така. Каза, че знам кой е убил Рейчъл и че съм го оставила да отида в затвора за това. Заплаши, че ще ме убие.

— Успокой се! Това са глупости! Бил е някой маниак, може дори да е репортер от жълтата преса, който иска да изрови нещо от стара история.

— Ще се обадя в полицията.

— Стани за смях, ако това искаш, но не ме забърквай. Този човек не беше Зак.

— Сигурна съм, че беше той!