Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Втора възможност (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Perfect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 231 гласа)

Информация

Сканиране
n0na (helyg)
Разпознаване и корекция
Дани (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Джудит Макнот. Съвършенство

ИК „Плеяда“, София, 2009

Американска. Второ издание

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-202-3

История

  1. — Добавяне

38

Джули напразно очакваше той скоро да се отърси от мрачното си настроение. Докато вечеряха, беше учтив, но замислен.

Тя се протегна, вдигна бутилката и за четвърти път напълни чашата му.

— Надявам се, че не се опитваш да ме напиеш — сухо отбеляза той. — Защото, ако целиш това, не си избрала начина.

— Да донеса ли бутилката скоч? — нервно се засмя Джули.

— А ще имам ли нужда от нея?

— Не знам.

Със смътното предчувствие за нещо лошо той я наблюдаваше как сяда на дивана срещу него.

— Зак, няма ли да се съгласиш, че съм модел за заложница?

— Образцов модел — съгласи се той, като се поусмихна.

— Няма ли да се съгласиш също така, че съм покорна, отзивчива, учтива, подредена и… и дори, че готвя по-често отколкото съм длъжна?

— Съгласен съм с всичко, освен с това, че си покорна.

Тя се усмихна.

— Не си ли съгласен, че като образцов затворник имам право на привилегии?

— Какво имаш предвид?

— Отговор на няколко въпроса.

Джули забеляза, че той застана нащрек.

— Може би. Зависи от въпросите.

— Възнамеряваш да откриеш истинския убиец на жена си, нали?

— Друг въпрос — сряза я той.

— Добре. Имаш ли някаква представа, кой всъщност е истинският убиец?

— По-добре смени темата.

— Но аз искам да помогна. Минали са пет години. Гледната точка и спомените ти може сега да са по-различни. Мислех, че можем да започнем, като направим списък на всички, които са присъствали на мястото този ден, и ти можеш да ми разкажеш за тях. Аз съм напълно безпристрастна, така че ще погледна на нещата от различен ъгъл. Може би ще ти помогна да откриеш нещо, което си пропуснал…

— Зарежи това, Джули!

— Няма да го зарежа! Имам право на обяснение!

— Нямаш право на нищо! А и аз нямам нужда от помощта ти и не я желая!

Джули замръзна, като че беше получила плесница, но успя да не издаде яростта и унижението си.

— Разбирам.

И наистина разбираше — той нямаше нужда от нея, а от тялото й. Тя не трябваше да разсъждава, не трябваше да чувства, само трябваше да го развлича, когато е отегчен, и да вдига крака, когато той имаше желание.

Зак се пресегна и хвана раменете й.

— Да вървим в леглото.

— Махни си ръцете от мен! — изсъска, като се отскубна от него.

— Какво, по дяволите, се опитваш да постигнеш?

— Нищо не се опитвам да постигна. Току-що разбрах какъв негодник си всъщност! След като си тръгнеш оттук, просто ще избягаш, нали? И изобщо нямаш намерение да търсиш истинския убиец, нали?

— Нямам!

— Сигурно си най-големият страхливец на света! — предизвика го, твърде ядосана, за да се изплаши от убийствения му поглед. — Или е така, или ти си я убил! Утре сутринта си тръгвам и ако възнамеряваш да ме спреш, по-добре се приготви да използваш пистолета си!

— Да те спра? По-скоро ще ти пренеса багажа до колата!

Джули тресна вратата на спалнята си още преди той да довърши. Чу го да влиза в своята стая. Събу спортния си панталон и навлече някаква тениска от чекмеджето. Заплака от срам и яд на собствената си глупост, наивност и унижение. Плака до пълно изтощение, после се обърна и се загледа в лунния зимен пейзаж.

Зак съблече пуловера си, като се опитваше да се успокои и да забрави случилото се. Пред очите му беше презрителният й поглед, докато го наричаше убиец и страхливец.

„Кучи син“ — прокле себе си той и захвърли панталона си на леглото. Не се нуждаеше от Джули Матисън и със сигурност не се нуждаеше от още вина и отговорност за една наивна провинциална учителка, която не прави разлика между сексуалното желание и мъглявото чувство, наречено любов. По-добре ще е за нея, ако го намрази. И по-добре за него. Много по-добре. Между тях нямаше нищо друго, освен физическо привличане.

Джули беше потънала в мрачни мисли, когато вратата рязко се отвори и Зак се вмъкна в спалнята.

— Какво искаш?

— Този въпрос е почти толкова глупав, колкото и решението ти да спиш сама в това легло.

Джули се премести в противоположната част на леглото и направи опит да се измъкне от него. Той я хвана точно когато заобикаляше долния край на леглото и я придърпа към себе си.

— Махни се от мене, да те вземат дяволите!

— Това, което искам, е същото, което искаш и ти всеки път щом се погледнем! — със закъснение отговори на въпроса й Зак.

— Негодник! Само се опитай да ме изнасилиш, и ще те застрелям със собствения ти пистолет!

— Да те изнасиля? — повтори той с презрение. — Не съм си го и помислял. Само след три минути сама ще ме молиш да те любя.

Джули нанесе удара точно когато устните му докоснаха нейните. Прицели се право между краката му, после изпищя, тъй като не успя да го удари, и падна по гръб на леглото под тежестта на тялото му.

Вместо да й го върне, като рязко проникне в нея, пръстите му се плъзнаха между бедрата й, започнаха леко да се движат, после да масажират и галят с безпогрешно умение. Нямаше да я насилва, осъзна Джули, той искаше пълното й съдействие и ако тя му го дадеше, щеше да бъде далеч по-унизена, отколкото ако се държеше просто като безпомощна жертва. Тялото й вече откликваше против волята й и тя така се ядоса на себе си и на него, че изрече:

— Свършвай по-бързо, и върви по дяволите!

— Защо? За да можеш да ме наречеш изнасилвач, както ме нарече убиец и страхливец? — пръстите му проникнаха по-дълбоко. — Няма начин.

Устата му обгърна зърното й, езикът му се въртеше, устните му се впиваха. Тя импулсивно повдигна бедрата си под ръката му и той тихо се засмя, като плъзна пръста си дълбоко в нея. Джули застина и стегна всяко мускулче на тялото си, за да се противопостави на онова, което вършеше с нея. Зак принуди безволното й тяло да я предаде, като наблюдаваше всяка промяна, изписана на лицето й.

Тъй като не беше в състояние да спре пронизващото желание, което вече разтърсваше тялото й, тя извика:

— Върви в ада!

— Аз вече съм там — прошепна й, като намести тялото си върху нейното и едва сега я целуна, принуждавайки устните й да се разтворят. Целувката му стана по-нежна и той бавно раздвижи бедрата си, като я накара да почувства силната му ерекция.

— Кажи, че ме желаеш.

Заклещена в клопката между горещото обещание на възбуденото му тяло и подлудяващата настойчивост на устните му, Джули затрепери от неудържимо желание и думите се откъснаха от нея с изтерзано ридание:

— Желая те…

В момента, в който се предаде, той незабавно проникна в нея и за секунди успя да я доведе до разтърсващ оргазъм. После рязко се освободи от прегръдката й.

— Отне ми точно три минути — информира я той, преди вратата да се затвори зад гърба му.

Джули остана да лежи разголена и зъзнеща, неспособна да възприеме доказателството, че той е достатъчно зъл, за да постъпи по този начин. Емоционално опустошена, бавно пропълзя в горния край на леглото, вдигна възглавницата от земята и затвори очи. Но не заплака. Вече никога нямаше да пролее сълза заради него.

 

 

Зак седеше в креслото до камината в стаята си, обхванал главата си с ръце. Опитваше се да не мисли и да не чувства нищо. Беше постигнал своето — доказа на себе си и на Джули, че няма нужда от нея, дори и сексуална. Доказа й, че не си струва да мисли и да се тревожи за него.

Беше постигнал целта.

Обаче никога не беше се чувствал толкова самотен и засрамен от себе си.

След тази нощ, тя щеше да го ненавижда до дъното на душата си. Но не толкова, колкото той се мразеше. Презираше себе си за това, което й беше сторил, и за необяснимата слабост, която в момента го караше да жадува да отиде при нея и да моли за прошка. Той се изправи и погледна към леглото, но съзнаваше, че няма да може да заспи. Не и когато тя лежеше в другата стая, изпълнена с омраза към него.