Джудит Макнот
Съвършенство (15)

14

Зак стоеше пред малкото огледало за бръснене над мивките, вперил поглед в образа си и се мъчеше да се убеди, че днес Хадли няма да промени плановете си отново, когато Сандини влетя в банята. Хвърли поглед към коридора и доволен, че никой не е достатъчно близо, за да чуе, се приближи и прошепна:

— Хадли каза, че иска да замине за Амарило в 15.00 часа. Най-после.

Приятелят му беше толкова измъчен от напрежението и очакването, че не можеше да повярва на чутото. Две дълги години се беше преструвал на примирен. Беше станал образцов затворник, за да го направят довереник с всичките привилегии, съпътстващи това положение. И след всичките месеци на кроежи и плануване, най-после възмездието беше дошло. След няколко часа, ако има късмет, ще бъде на път с кола под наем, подробно начертан маршрут и самолетни билети, които ще пратят полицията за зелен хайвер.

Доминик рече:

— Господи, как ми се иска да дойда с теб. Искам да присъствам на сватбата на Джина.

Зак долови вълнението в гласа му, и то го стресна до смърт:

— Дори не си го и помисляй! Остават ти само четири седмици — добави и откачи хавлията от закачалката.

— Да, прав си. Ето вземи.

Той протегна ръка.

— Какво е това? — попита го, като избърса лицето си, захвърли хавлията на земята и погледна към парчето хартия в ръката му.

— Това е адресът и телефонният номер на мама. Ако нещата не се развият както трябва, иди при нея — тя ще те заведе при чичо ми. Той има връзки навсякъде. Знам, че се съмняваш дали ще свърши работата, но след няколко часа ще се убедиш. Той е чудесен човек — добави гордо.

Зак разсеяно пусна навитите ръкави на бялата си затворническа риза от груб памучен плат. Опитваше се да не мисли за нищо, но ръцете му трепереха, докато закопчаваше копчетата на ръкавелите. Каза си, че трябва да се успокои и да се концентрира върху разговора.

— Има нещо, което отдавна искам да те питам, Дом — започна той. — Ако чичо ти е такъв „чудесен човек“ и има толкова много връзки, защо, по дяволите, не ги използва, вместо да гниеш тук?

— А, това ли? Навремето направих невинна грешка и чичо Енрико смята, че ми трябва добър урок.

Сандини изглеждаше толкова смутен, че Зак вдигна поглед към него:

— И какво толкова си направил?

— Една от колите, които откраднах последния път, беше негова.

— Тогава имаш късмет, че все още си жив.

— И той така казва — приятелят му нервно се засмя. — Той ще присъства на сватбата на Джина. Жалко, че ще я пропусна — Доминик смени темата и продължи: — Добре, че на Хадли му доставя удоволствие да те разпознават, когато го разхождаш насам-натам. Ако трябваше да подстригваш косата си ниско като другите затворници, щеше да си доста подозрителен навън. С тази коса обаче…

Двамата застинаха. Още един от затворниците на лек режим влезе в банята и им посочи вратата:

— Размърдай се, Сандини. И ти също, Бенедикт. Началникът иска колата да е готова след пет минути.