Джудит Макнот
Съвършенство (53)

52

Тони Остин дочу шума някъде зад себе си и се пресегна да светне лампата на масата до него в същия момент, който забеляза, че пердетата до плъзгащата се врата се полюшват.

— Не пали лампата! — нареди нечий глас и една сянка е измъкна иззад пердетата. — Оттук виждам ясно какво правиш.

— Не ми трябва светлина, за да разпозная гласа ти, защо, по дяволите, не влезе през предната врата? — попита той, като махна с ръка и прикри изненадата си зад презрението. — Оставил съм я незаключена заради тебе.

— Имаш ли представа колко силно желаех да те видя?

— Пропусна шанса си преди пет години. Къде са парите?

— Ти си като вампир, изсмукваш кръвта на хората до последната капка.

— Затваряй си устата и ми дай парите!

Сянката до пердетата вдигна ръка и Тони видя пистолета.

— Не бъди глупав! Ако ме убиеш, до двадесет и четири часа ще разберат, че си бил ти.

— Не, няма да разберат. Зак Бенедикт е на свобода и е развилнял, не си ли чул? — Смехът му беше вледеняващ. — Той отправя заплахи по телефона. Хората смятат, че е заплашил и мене. Направих всичко възможно, за да мислят така. Ще си помислят, че той те е убил. От толкова дълго чакам този момент… Пистолетът се вдигна…

— Не ставай луд! Ако ме убиеш, те ще се опи… Изстрелът от дулото на пистолета направи мъничка дупчица върху гърдите на Тони Остин, близо до ключицата му, но фактът, че куршумът с двоен заряд не засегна сърцето му, беше без значение, защото се пръсна из цялата гръдна площ и го уби на секундата.