Джудит Макнот
Съвършенство (59)

58

Кетрин удари рязко спирачките пред къщата на Джули и гумите изсвириха. Без да вземе чантата си от колата, тя премина тичешком по тротоара, отвори вратата на къщата и нахълта в трапезарията, където около масата седяха Джули и три момченца.

— Джули, трябва да говоря с тебе — запъхтяно изрече, — само че в хола.

Младата жена остави настрани учебника за начално училище и се усмихна на учениците си.

— Уили, продължавай да четеш на глас. Връщам се веднага.

Усетил, че става нещо интересно, Уили Дженкинс продължи да чете, докато тя се отдалечи, после се ухили на другарчетата си.

— Нещо става.

Джони Евърет погледна през рамо в същата посока, като обърна настрани инвалидната си количка. Тим Уимпли, чийто ляв крак беше ампутиран от коляното, също завъртя инвалидната си количка и кимна.

— Обзалагам се, че става нещо голямо.

Уили се промъкна до вратата.

— Госпожица Кохил пуска телевизора…

— Кетрин? — разтревожено изрече Джули. Беше доловила по напрегнатия израз на лицето й и по трескавата бързина, с която търсеше съответния канал, че става дума за Зак. — Не ме измъчвай! Кажи ми какво се е случило! Нещо със Зак, нали? Лошо ли е?

Кетрин поклати глава и се отдалечи от телевизора.

— Новината се предава по всички канали. Прекъсват редовната си програма, за да я съобщят. Ен Би Си съобщиха, че притежават видеокасета и че ще излъчат видео репортажа в четири и половина. Само след минута.

— Каква с новината?

— Добра. Или лоша. Зависи как ще я приемеш. Джули, той е…

На екрана се появи лицето на Том Брокау.

Добър ден, дами и господа. Само преди час в Амарило, Тексас, Закари Бенедикт беше освободен от щатския затвор в града, където излежаваше четиридесет и пет годишната си присъда за убийството на съпругата си — актрисата Рейчъл Евънс. Адвокатите на Бенедикт получиха разрешение за освобождаването му вследствие на получените официални показания на Емили Макданиелс, която с участвала във филма „Съдба“ наред с Бенедикт, Евънс и Тони Остин.

Джули се протегна и стисна здраво ръката на приятелката си.

Пратеници на Ен Би Си узнаха, че според показанията на госпожица Макданиелс, дадени под клетва преди два дни, нейният баща Джордж Макданиелс е признал пред нея, че той е убил Рейчъл Евънс и актьора Тони Остин, който беше намерен мъртъв миналия месец в дома си в Лос Анжелис.

От гърдите на Джули се изтръгна стон. Тя сграбчи с две ръце облегалката на стола, за да се задържи изправена. На екрана се видяха вратите на затвора в Амарило и тя видя Зак, който излизаше и се отправяше заедно с придружителите си към чакащата го в дъжда лимузина. Брокау продължи:

Бенедикт напуска затвора като свободен човек, придружен от калифорнийските си адвокати. В лимузината го очаква неговият дългогодишен приятел, индустриалецът Матю Феръл, чиято непоклатима вяра в невинността му беше добре известна както на медиите, така и на полицията. Отстрани стои и една млада жена с познато лице, въпреки че прочутите й трапчинки не се виждат в момента. Както изглежда, тя не е дошла, за да я забележат, а за да се увери, че Бенедикт е освободен.

Зак се приближи към лимузината, после спря и погледна наляво към мястото, където под един чадър със съпруга си стоеше Емили Макданиелс. Лицето й беше разстроено.

Зак постоя загледан в Емили. После бавно се приближи до нея.

Сълзите потекоха по лицето на Джули, докато го гледаше как прегръща Емили Макданиелс. После я пусна и изчезна в лимузината, която бързо отпътува.

Репортерите от Амарило, научили за освобождаването на Бенедикт, се втурнаха към градското летище с надежда за изявление от негова страна. Бенедикт и Феръл обаче отпътуваха с частния самолет на последния. Ен Би Си разполага с информация, че според плана на полета вписан от пилота на Феръл, те са отлетели към имението на Феръл в Лос Анжелис, въпреки че то е дадено под наем на актьора Пол Рестерман и съпругата му.

Задавена от сълзи, младата жена погледна приятелката си.

— Мат Феръл непреклонно вярваше в него. Зак има поне един верен приятел.

— Не започвай да се измъчваш отново — предупреди я Кетрин, но и нейният глас издаваше чувствата й. Джули обаче не чу думите й. Вперила поглед в екрана, тя слушаше Брокау: „След малко ще чуете изявлението на Уилям Усели — адвокат по обвинението, което той ще даде от Съдебната палата в Амарило.“

На екрана се появиха стъпалата на Съдебна палата, обсадени от тълпа журналисти. От вратите на сградата излезе тъмнокос мъж, на около тридесет години, който се обърна към тях:

Изчакайте с въпросите си, докато направя изявлението си. След това ще отговарям на тях, доколкото мога.

Когато врявата утихна, той вдигна листа, който носеше в ръката си, и зачете:

Вчера адвокатите на Закари Бенедикт от Калифорния поискаха извънредна среща със съдебните служители в Амарило. По време на срещата ни бяха представени клетвените показания на госпожица Емили Макданиелс, която свидетелства, че нейният баща Джордж Андерсън Макданиелс се е признал за виновен за убийствата на Рейчъл Евънс и Антъни Остин. Госпожица Макданиелс, която е дала показанията си пред полицейския капитан Джон Джордан в Ориндж Кънтри, Калифорния, ни предостави също така и четиридесет и петкалибров автоматичен пистолет, собственост на баща й. Предварителната балистична експертиза показа тази сутрин, че куршумът, причинил смъртта на господин Остин, е бил изстрелян от този пистолет. Непосредствено сред срещата адвокатите на господин Бенедикт попълниха нареждане да се доведе затворникът пред съда с искането техният клиент да бъде освободен от щатския затвор в Амарило. Нареждането беше подписано от съдията Уолкот без възражения от страна на моя кабинет и препратено за подпис до щатските законодателни органи. Тази сутрин то беше подписано от съдия по делата за обжалване и Закари Бенедикт беше освободен. Все още има някои формалности за уреждане около бягството му преди два месеца от щатския затвор в Амарило, което технически погледнато е нарушение на законите в Тексас. По мнението на съдебните органи от този съд, господин Бенедикт вече заплати доста висока цена за кратката си незаконна свобода в ръцете на мексиканската полиция, както и с петте години затвор за престъпление, което се оказа, че не е извършил. Имате ли въпроси?

Той огледа репортерите. Имаше поне десетина въпроса, но той отговори на един:

Какво ще кажете относно отвличането на Джули Матисън от Зак Бенедикт? Ще го изправите ли пред съда за това?

Зависи от това, дали госпожица Матисън ще повдигне обвинение срещу него. Нашият съд няма нищо общо с това.

Застанал на прага, Уили откъсна поглед от измъченото лице на учителката си и се върна при приятелите си в трапезарията, които нямаха възможността да виждат и чуват телевизионното предаване.

— Пак онзи мухльо Бенедикт — яростно прошепна той. — Излязъл е от затвора и тя плаче заради него.

Той събра учебниците си и започна да ги пъха в ученическата си чанта.

— По-добре да изчезваме оттук. Госпожица Матисън няма да иска да я виждаме разплакана заради него, а и тя така силно плаче, че едва ли ще спре скоро.

Другите момчета веднага го последваха, но Джони Евърет вдигна разтревоженото си луничаво лице към Уили.

— Защо, когато го видя по телевизията, тя започна да плаче, а, Уили?

Уили грабна чантата си и както винаги помогна на Тед с инвалидната количка.

— Мама казва, че той е разбил сърцето й. Затова плаче. Тя казва още, че целият град го знае.

— Той е мухльо — отбеляза Тед.

— Голям мухльо — съгласи се Джони.