Джудит Макнот
Съвършенство (7)

6

Шумоленето в тревата изтръгна Зак от унеса му и той хвърли поглед към Томи Нютън, който вървеше право към него в сгъстяващия се здрач.

— Екипът е в почивка за вечеря и всичко в конюшнята е готово — съобщи той.

Бенедикт бавно се изправи на крака.

— Чудесно. Ще отида да проверя.

Вече го беше направил днес, но не обичаше да оставя нещата на случайността, а и освен това проверката на снимачната площадка си беше извинение, за да избегне разговора с останалите за още известно време.

— Няма да има репетиция — добави. — Ще започнем направо със снимките.

Асистентът му кимна.

— Ще съобщя на останалите.

В конюшнята Зак разгледа декорите за последната важна сцена. През изминалите месеци драмата бе оживяла пред камерата — по-вълнуваща и по-напрегната, отколкото беше вярвал, че ще стане. Беше история на жена, разкъсвана между любовта към дъщеря си и съпруга си и страстта си към красив скитник, чиято нужда от нея го обсебва и впоследствие се превръща в опасна мания. Зак играеше ролята на съпруг, който привидно пренебрегва семейството си — вечно зает магнат, чиято финансова империя се разпада, но който по-скоро е готов да сключи сделка с пласьори на наркотици, отколкото да ощети жена си и дъщеря си в материално отношение. Емили Макданиелс беше петнадесетгодишната дъщеря, която не се интересува от разкоша, който родителите й осигуряват, а иска само повече внимание и обич. Сюжетът беше силен, но това, което наистина правеше историята значителна, бе дълбочината и съдържателността на представянето на характерите, вникването в човешката природа и потребности, в човешките слабости и сила на духа. В „Съдба“ нямаше „лоши герои“. Всеки характер беше представен по начин, който според режисьора щеше да окаже силен емоционален ефект върху публиката.

Повечето сцени от филма бяха снимани на групи, както беше нормата, но поради материално-техническата база, двете сцени, чиито снимки предстояха, бяха всъщност и последните от филма. В едната Рейчъл трябва да се види с любовника си в конюшнята, където са се срещали и преди. Тя е принудена да дойде, защото той я заплашва, че ще разкрие връзката им на съпруга и дъщеря й. Жената скрива пистолет в конюшнята с намерението да го заплаши. Когато той се опитва да я изнасили, тя изважда пистолета и в борбата, която следва, и двамата се ранени.

Сцената беше замислена като изключително бурна и чувствена и това зависеше от Зак като режисьор.

Той огледа наоколо и тръгна бавно по пътеката в слабо осветената конюшня. Всичко беше на мястото си.

Сцената се разиграваше до масата в дъното на помещението, до балите сено. Балите бяха на място. Пистолетът лежеше на масата, скрит между бутилките течни мазила и четките за вчесване на конете.

В гредите отгоре втора камера вече бе насочена към двойните врати, откъдето след изстрела Емили трябваше да влети с коня.

Внезапно обхванат от нетърпение да започва и да свършва това изпитание, Зак се обърна и тръгна към вратата, стъпките му отекваха глухо върху лъскавата подова настилка.

Огромни прожектори осветяваха задния двор, където хората от екипа се хранеха на масите за пикник или направо насядали в тревата. Той пристъпи в осветената част. Томи веднага го забеляза и извика:

— Имате още десет минути и започваме!

Настъпи суматоха — хората ставаха, отправяха се към конюшнята или се придвижваха до масата да грабнат още някоя разхладителна напитка.

От караваната на Остин излязоха Остин и Рейчъл, следвани от стилистите и гримьорите си. Той изглеждаше неспокоен. Зак се надяваше, че ребрата ужасно го болят. Тя обаче премина точно покрай екипа и съпруга си с гордо вдигната глава — кралица, която не дължеше никому обяснение. Емили Макданиелс крачеше напред-назад около баща си и репетираше репликите си с негова помощ. Беше шестнадесетгодишна, но с трапчинките а ла Шърли Темпъл, приличаше на не повече от единадесет. Вдигна поглед точно когато Рейчъл отмина покрай нея, и на лицето й се изписа неприязън. След това рязко се обърна към баща си и продължи да репетира ролята си. Тъй като момичето в началото харесваше Рейчъл, Бенедикт реши, че внезапната промяна в отношението й се дължи на изневярата на съпругата му, и това го трогна. Тъкмо си купуваше сандвич с ростбиф от бюфета, когато мекият, съчувствен глас на Даяна Коупланд го стресна:

— Зак!

Той се обърна и учудено повдигна вежди:

— Какво правиш тук тази вечер? Мислех, че си заминала за Лос Анжелис още сутринта.

Тя носеше бели къси панталони и червена блуза, кестенявата й коса бе вързана на опашка. Изглеждаше красива… и неспокойна.

— Имах намерение да замина, но когато чух за случилото се в хотела, реших да се повъртя наоколо в случай, че имаш нужда от мен тази вечер.

— Защо?

— По две причини — тя отчаяно се опитваше да покаже, че е искрена. — Първата е за морална подкрепа, ако се нуждаеш от такава.

— Благодаря, няма нужда — учтиво я отряза Зак. — А втората причина?

Даяна го погледна — поразителни кехлибарени очи, чийто поглед охладня под гъстите тъмни мигли, гордо изваяни черти на лицето — и осъзна, че говори така, сякаш го съжалява.

Смутена от студения му поглед, тя най-сетне изрече:

— Виж, Зак… не знам как да ти го кажа, но аз… аз мисля, че Рейчъл е глупачка. И ако мога да помогна с нещо, моля те позволи ми! И още нещо — довърши пламенно, — готова съм да работя с теб по всяко време и място, и във всяка роля. Исках просто да го знаеш.

Долови промяната в него. Изражението му, което показваше, че тя не може да го заблуди, отстъпи място на мрачно задоволство и тя със закъснение разбра, че този път звучеше като че ли зад съчувствените й изявления се крие амбиция.

— Благодаря ти, Даяна — отвърна й с толкова студена любезност, че тя се почувства още по-неловко. — Нека представителят ти ми се обади след няколко месеца, когато търся актьори за следващия филм.

Гледаше го как се отдалечава — грациозен като лъв… очи на лъв… гордо като лъв. Единственото нещо, което разваля аналогията, бе цветът на прекрасната му гъста коса, помисли си, изпълнена с копнеж. Толкова бе тъмна, почти черна.

С пламнало от объркване и срам лице, тя се облегна на дървото и погледна към Тони, който беше стоял до Зак по време на разговора.

— Наистина се провалих, нали, Тони?

— Бих казал, че досега това е най-слабото ти изпълнение.

— Той си мисли, че искам роля в някой от филмите му.

— А не е ли така?

След известна пауза тя отвърна:

— Чудя се как тази кучка може да предпочита Остин пред Зак!

— Може би й харесва някой да се нуждае от нея. Съпругът й не се нуждае от никого, а Тони се нуждае от всички.

— Той само ги използва — поправи го Даяна, изпълнена с презрение. — Този светлокос Дионис всъщност е цял вампир — разкъсва хората, изпива им кръвта и ги изоставя, когато вече не са му необходими.

— Ти знаеш по-добре — каза той и я прегърна през раменете.

— Пращаше ме на срещите с пласьора си на наркотици. Веднъж ме арестуваха за притежание на дрога и когато му се обадих от полицейския участък да дойде и да плати гаранцията ми, побесня, защото са ме хванали, а той разчитал на мен. Бях толкова изплашена, позвъних на студиото, те платиха гаранцията и покриха случая. След това платиха и цялата съдебна гаранция.

— Очевидно притежава нещо за компенсация, щом си се влюбила в него.

— Тогава бях на двадесет години и заслепена от това, че е филмова звезда. А твоето оправдание, че си влюбен в него?

— Криза на средната възраст — направи той несполучлив опит да се пошегува.

— Твърде жалко, че успяха да го съживят в болницата след последната му свръхдоза.

Вътрешните прожектори осветиха конюшнята и Томи кимна в тази посока.

— Ела. Представлението започва.

Тя го прегърна през кръста и двамата се отправиха надолу към конюшнята.

— Кой каквото търси — намира, казват хората — отбеляза тя.

— Да, така е, но обикновено се чака твърде дълго.

В караваната си Зак набързо наплиска лицето си със студена вода, облече чиста риза и излезе. Спря, като видя бащата на Емили да крачи напред-назад пред нейната каравана.

— Емили в конюшнята ли е?

— Още не, Зак. Вече дни наред не се чувства добре от жегата — оплака се Джордж Макданиелс. — Не трябваше да стои толкова време на слънце. Не може ли да остане в караваната с климатика, докато не ти дотрябва. Имам предвид, че по програма трябва да направиш по няколко дубъла с Остин и Рейчъл, преди да дойде нейният ред.

— Това е изключено и ти го знаеш, Джордж. Емили е калена. Ще понесе жегата, докато чака реда си.

— Но… добре, аз ще я доведа — поправи се бащата, като забеляза израза на лицето на Зак.

Обикновено Зак се отнасяше с презрение към досадните родители на децата актьори, но този човек беше по-различен. Съпругата му ги бе напуснала, когато Емили била още бебе. По една щастлива случайност момиченцето привлякло вниманието на някакъв филмов продуцент, който видял детето с трапчинките да играе в парка с баща си. Когато предложил роля на Емили, баща й напуснал дневната си работа, за да я придружава на снимачната площадка, и започнал да работи нощем. Макданиелс чувствал, че е по-малко вероятно да бъде „покварена“, ако я оставя с бавачка през нощта, отколкото с платен придружител за снимките през деня. Само това, разбира се, не беше достатъчно да спечели уважението на Зак. Всички знаеха, че Джордж Макданиелс поставя всеки цент, спечелен от Емили, под попечителство за нея. Тя беше всичко, което имаше значение за него, и грижите му бяха възнаградени — Емили беше удивително добра за дете — звезда на Холивуд. Не вземаше наркотици и алкохол, не преспиваше тук и там, беше учтива и скромна и това се дължеше на упоритите усилия на баща й.

Преди да наближи конюшнята, Емили го настигна задъхана и той извика през рамо:

— Хайде, красавице, скачай на този кон и да приключваме.

Тя го подмина тичешком, облечена в бричове и жакет за езда.

— Готова съм, когато кажеш, Зак — извика, а очите й бяха пълни с тревога за изпитанието, което му предстоеше. После изчезна зад ъгъла, където двама от сценичните работници я чакаха с коня.

Зак искаше да завърши възможно най-бързо горещата любовна сцена, защото без това напрегнатите отношения между жена му, любовника й и него самия, като режисьор щяха да се влошават още повече.

Някаква сянка се показа иззад храстите до вратата и гласът на Остин го накара да застине.

— Слушай, Зак, тази сцена ще бъде достатъчно трудна и без съперничеството ни за Рейчъл — подхвана актьорът, като пристъпи на светло. — С тебе сме работили заедно много пъти, разумни хора сме. Нека се държим като такива.

Той подаде ръка. Зак я изгледа презрително, после по същия начин изгледа и Остин.

— Върви по дяволите!