Бевърли Бартън
Любов с непознат (8)

6.

Грифин Пауъл отвори вратата на хотелския апартамент и посрещна Анабел с учтива полуусмивка. Устните му едва забележимо потрепнаха нагоре, но не достатъчно, за да се разтегнат в истинска усмивка. Изглеждаше точно такъв, какъвто си го спомняше от първата им и единствена среща и Анабел отново почувства непреодолимия му магнетизъм. Едър, широкоплещест мъж с платинено руса коса и тъмносини очи, които в един момент изглеждаха безжизнени и безизразни, а в следващия започваха да гледат умно и проницателно.

— Моля, заповядайте, госпожо Вандерли.

— Благодаря ви. — Пауъл отстъпи встрани, за да й направи път и тя влезе в апартамента. Когато стигна във всекидневната, се обърна и го погледна. — Не зная как да ви благодаря, че се съгласихте да се срещнете с мен. Надявам се, че ще успея да ви убедя да се заемете с този случай.

— Заповядайте, седнете — покани я той и посочи канапето с ръка. — Желаете ли нещо за пиене?

Анабел се настани на канапето, сплете пръсти, положи ръце в скута си и сдържано кръстоса глезените на краката си. Още съвсем малка, седнала до коляното на баба си Остин, бе научила как трябва да седи една истинска дама.

— Не, не желая нищо за пиене, но ви благодаря за предложението.

Грифин седна срещу нея на фотьойл, тапициран със златист брокат. Отпусна ръце между коленете си, наведе се напред и я погледна право в очите.

— Много съжалявам за вашата братовчедка. Смъртта на толкова млад човек е истинска трагедия, която се превръща в още по-голямо мъчение, когато става дума за убийство.

Анабел отвърна с кратко кимане в знак на съгласие.

— Така е, имате право. Лулу щеше да навърши двадесет и осем години след няколко месеца. Все още ми е трудно да повярвам, че вече я няма. А чичо Луис — бащата на Лулу — приема смъртта й много тежко. Той е възрастен човек с много разклатено здраве. Убедена съм, че единственото нещо, което ще поддържа живота му сега, е желанието да открие човека, убил дъщеря му.

— И тук се намесвам аз?

— Да. Искам да ви наема, за да разследвате убийството на Лулу.

— Това не е ли работа на полицейското управление в Мемфис?

— Да. Определено. Но аз искам да съм сигурна, че няма да остане необърнат камък и улика неоткрита. В полицията все още не разполагат с истински заподозрени, а от убийството изминаха почти двадесет и четири часа. Нали се твърди, че първите двадесет и четири часа са решаващи при разследването на престъпление…

— Така ли се твърди? — Грифин въпросително вдигна вежди.

Анабел, която не беше съвсем сигурна какво точно означава тази забележка, предпочете да я пренебрегне.

— Не мога да си представя дори защо някой би поискал да нарани Лулу. Тя беше изключително добър човек. Всички, които я познаваха, я харесваха. Беше широко скроена личност и…

— Вие харесвахте ли я?

— Моля?

— Харесвахте ли братовчедката си Лулу?

Анабел понечи да отговори автоматично „да“, но се спря и обмисли отговора си.

— Обичах Лулу, защото беше моя братовчедка. Освен това бяхме много близки като деца. И я харесвах. Понякога поне. Но тя беше също така себична и безотговорна и аз определено не одобрявах начина й на живот. Това задоволява ли ви като отговор на въпроса ви?

Той кимна.

— Сигурно си давате сметка, че медиите вече имат свои версии относно смъртта на Лулу — рече Грифин. — Болшинството от тях като че ли вярват, че е възможно убиецът да е последният й любовник. Вие какво мислите по въпроса?

— Опитвам се да не обръщам внимание на медиите, но съм наясно, че това е любимата версия не само на пресата, но и на полицията.

— Вие знаете кой е последният любовник на братовчедка ви, нали? Човекът, открил мъртвото й тяло.

— Да… аз… ами… запознах се с господин Кортез тази сутрин. В полицейското управление.

— Така ли? И какво мислите? Възможно ли е да е убил вашата братовчедка?

Анабел не знаеше как да отговори на тези неочаквани въпроси. Как би могла да каже на Грифин Пауъл, че не иска да повярва, че Куин Кортез е способен да извърши убийство, защото този мъж бе засегнал някаква струна дълбоко в душата й? Как да му обясни, че бе изпитала силно желание към последния любовник на Лулу? Самата мисъл за начина, по който бе реагирала на жестовете на господин Кортез, я накара да се почувства евтина и разпусната. Подобно държание бе толкова нетипично за нея.

— Не познавам господин Кортез добре, за да имам мнение по въпроса — заяви тя.

— Хмм…

— Ако се съгласите да поемете този случай, аз, естествено, бих искала да разследвате господин Кортез, макар да съм сигурна, че полицаите ще разгледат под микроскоп всяко негово действие.

— Да, сигурно ще го направят. Не само защото е бил неин любовник, а и защото е открил тялото. Те ще се постараят да изключат всяка възможност за неговото участие в престъплението, преди да продължат по-нататък с разследването. И това е причината, поради която той… — Някой почука на вратата и прекъсна Грифин по средата на изречението. — Извинете ме. — Той се изправи и се приближи до вратата.

Анабел се извърна и го проследи с поглед. Видя го да отваря вратата. Сърцето й сякаш спря за миг, когато мигновено разпозна двойката, появила се в апартамента. Кендъл Уелс, последвана от Куин Кортез.

Какво правят те тук?

— Моля заповядайте. Запознайте се с другата ми гостенка — покани ги Грифин.

Кендъл Уелс спря в мига, в който видя Анабел. Куин Кортез също спря, погледна към Анабел, а след това обърна към Грифин гневния си поглед.

— Виждам, че имате и друг гост — рече. — Да не би да съм объркал времето на срещата? По-късно ли трябваше да дойдем?

— Не, идвате тъкмо навреме — отвърна Грифин. — Госпожа Вандерли подрани с няколко минути.

— Какво прави тя тук? — попита Кендъл.

Анабел срещна погледа на Куин. Почувства странно свиване под лъжичката. Погледът му не беше приятелски; в очите му се четеше по-скоро враждебност, но тя просто не можеше да отмести поглед встрани.

— Както изглежда госпожа Вандерли, също като господин Кортез, иска да предприеме частно разследване — обясни Грифин. — Представете си изненадата ми, когато осъзнах, че и двамата ми евентуални клиенти имат нужда от услугите ми за разследването на едно и също убийство.

— Разбирам — рече Кендъл. — Затова решихте да се срещнете с госпожа Вандерли и с господин Кортез едновременно, за да видите кой от двамата е готов да плати повече за услугите ви.

— Хммм… — Възклицанието на Грифин представляваше нещо средно между развеселена усмивка и едва прикрито раздразнение.

— Струва ми се, че току-що обиди господин Грифин — заяви Куин и се обърна към Кендъл. — Може би трябва да се извиниш.

— Ако се окаже, че греша, ще го направя. — Кендъл дари Куин с унищожителен поглед, а след това отново съсредоточи целия си гняв върху Грифин. — Е, греша ли?

— Грешите — отвърна Грифин. На лицето му бе застинала маска на студено безразличие. — Насрочих тази среща, за да разбера дали госпожа Вандерли и господин Кортез биха се съгласили да работят заедно, опитвайки се да открият убиеца на Лулу Вандерли.

— Какво? — Кендъл погледна Куин, след това Анабел и отново се обърна към Грифин. — Предлагате да ви наемат заедно и да обединят усилията си, за да бъде разкрит убиеца на Лулу. Така ли?

— Не, аз… аз не мисля, че ще се получи — намеси се Анабел. Последното нещо, което искаше, бе да прекарва повече време с Куин Кортез.

— Защо да не се получи? — попита Кендъл. — Мисля, че идеята е брилянтна.

— Но само при условие, че госпожа Вандерли вярва в моята невинност — рече Куин и тръгна към канапето. Спря едва на метър от Анабел и я погледна право в очите. — А вие не сте сигурна, нали? Смятате, че е възможно аз да съм убиецът на вашата братовчедка.

 

 

Аарон отмести голото момиче и го положи върху леглото така, че то трябваше да се подпре на разтворените си длани, за да не падне на земята. Момичето се задъхваше и трепереше от страст. Аарон погали с ръка гладкия й задник, след което вдигна пениса си и проникна в нея. По дяволите, усещането беше невероятно! Хвана я за бедрата и започна да я движи напред-назад, увеличавайки бързо скоростта и силата. Голите им тела се удряха едно в друго, а триенето и изобилните сокове, бликнали от утробата й, пораждаха допълнителни шумове. Независимо че тази вечер го правеха за трети път, Аарон почувства, че ще свърши всеки момент. Но пък той беше само на двадесет и шест години и за пръв път от седмици насам беше с жена. Беше натрупал доста напрежение в себе си и щеше да му е необходимо повече време, за да изпусне парата.

Колкото по-страстни ставаха стоновете и виковете й, толкова по-силно се възбуждаше той и приближаваше към кулминацията. Пъхна ръка под нея и потърси с пръсти клитора й. Само след няколко минути от устните й се изтръгна гърлен стон, тя изкрещя с пълно гърло и се сгърчи, разтърсена от силен оргазъм. А на него не му трябваше нищо повече.

Потни и задъхани, двамата се стовариха върху леглото. Аарон прикова поглед върху тъмния таван и въздъхна. Беше се запознал с Гала в един бар в центъра на града по-рано тази вечер. Харесаха се от пръв поглед. Бяха му нужни само тридесет минути, за да я убеди да дойде с него в апартамента му. Буквално разкъсаха дрехите си в момента, в който входната врата се затвори зад тях. Първия път я облада върху канапето. След това, час по-късно, се любиха отново. Този път в леглото. Аарон предпочете мисионерската поза.

— Гладна съм — рече тя.

— Не мисля, че имам нещо за ядене — отвърна той, свали кондома от пениса си и го пусна върху едно списание, оставено на пода до леглото. — Бях доста време извън града и не ми остана време да напазарувам.

Гала се сгуши до него.

— Наистина ли работиш за Куин Кортез?

— Да, наистина. — Присегна се и придърпа чаршафа и одеялото. Зави себе си до кръста, а нея — до гърдите.

— И си бил заедно с него в Нешвил по време на процеса на Тери Макбрайър?

— Точно така. Аз съм част от екипа му.

— И какво е усещането да работиш толкова отблизо с мъж като Куин Кортез? — Тя нави около пръста си няколко от косъмчетата върху гърдите му. — Искам да кажа, че той е ужасно известен.

Гала не беше първата жена, която се впечатляваше толкова от факта, че Аарон работи за Куин. Със сигурност нямаше да е и последната. Беше споменал пред Куин, че използва името му, за да си намира мацки, а шефът му само се засмя и заяви:

— Ако ти помага да ги вкарваш в леглото си, няма проблем.

Такъв си беше Куин. Щом въпросът опреше до сваляне на мадама, всичко ставаше позволено. В любовта и на война всичко е позволено. А Куин винаги печелеше и в двете. Аарон вярваше, че няма жена, която Куин да не успее да покори. А що се отнасяше до съдебните битки, той никога не си позволяваше да губи.

Гала се надигна, подпря се на лакът и сведе поглед надолу към Аарон.

— Знаеш ли, малко приличаш на него. Имаш същата черна коса и кафяви очи. Ти също си испаноезичен, нали?

— Позна, сладурче. Двамата с Куин си приличаме като две капки вода.

Не беше испаноезичен — даже и наполовина — и всяка прилика с Куин беше повърхностна. Бяха почти еднакви на ръст и тъмнокоси, макар че ако не беше грижливо поддържания тен на кожата му, Аарон би бил с няколко нюанса по-светъл от Куин. Тъмният цвят на кожата си дължеше на баба си по майчина линия — индианка от племето навахо, която продължаваше да живее в резерват. Но тъй като вероятно никога повече нямаше да види Гала отново, реши да не развенчава образа, който тя вече бе изградила в съзнанието си.

Силно и настойчиво чукане по входната врата накара Аарон да скочи от леглото, а Гала го последва и се втурна към банята, събирайки по пътя част от дрехите им, пръснати из цялата стая.

— Очакваш ли някого? — извика от банята тя.

— Не. — Аарон нарочно бе изключил телефона, след като го направиха за пръв път. После изключи и клетъчния си телефон. Не искаше нищо да прекъсва тази любовна нощ.

— Който и да те търси, постарай се да се отървеш от него — рече тя, намигна му и затвори вратата на банята.

Аарон грабна дънките си от пода, бързо ги нахлузи и тръгна да излиза от спалнята. Чукането по вратата стана още по-силно и нетърпеливо.

— Ей, човече, ако си вътре, отвори проклетата врата — изкрещя Джейс Морган.

Какво, по дяволите, правеше Джейс тук? След като се върнаха в Хюстън, Джейс, Марси и той се разделиха и всеки пое по пътя си. Както правеха след всяка друга командировка. Хората от екипа на Куин работеха като добре смазана машина въпреки различията в характерите им. В момента обаче, в който приключеха работата си по някой случай, те се разделяха, за да се видят чак когато Куин ги повика отново за следващия случай. След голям процес Куин обикновено им отпускаше поне по една седмица почивка. А процесът на Тери Макбрайър беше един от най-големите, по които бяха работили. Аарон очакваше да получи тлъста сумичка за положения труд — премия, която Куин им изплащаше след всяко спечелено дело. Той беше от хората, които се грижат добре за служителите си.

— Успокой малко топката, идвам — извика Аарон и се затича през всекидневната. Отвори вратата и с изненада видя Марси Симс, застанала редом с Джейс. Веднага разбра, че става нещо. — Какво се е случило?

Без да чака покана Марси мина край него и влезе в апартамента.

— Куин има неприятности. Утре ни иска и тримата в Нешвил.

— Какви неприятности? — попита Аарон.

— Нали се сещаш, че имаше среща с Лулу Вандерли в Нешвил. Е, същата тази Лулу е била убита снощи.

Джейс последва Марси и затвори вратата след себе си.

— Будалкате ме.

— Куин намерил тялото — продължи Марси. — Вярвам, че и сам разбираш какво означава това.

— Той е заподозрян — отвърна Аарон.

— Не го е направил. Не я е убил — убедено заяви Джейс. — Шефът никога не би отнел човешки живот.

— Да, прав си, не би го направил — съгласи се Аарон. — Но се обзалагам, че има доста хора, които добре ще се позабавляват за негова сметка. Най-известният криминален адвокат в страната, успял да спечели оправдателни присъди на десетки обвинени убийци, може също да се окаже обвиняем в процес за убийство.

— Не могат да арестуват Куин и да го обвинят в убийство! — Лицето на Джейс пламтеше от възмущение. — Трябва да направим всичко по силите си, за да му помогнем.

Понякога Аарон искрено се забавляваше от отношението на Джейс към Куин. Той искрено го боготвореше. Но пък, от друга страна, хлапето му дължеше много, нали? Доста повече, отколкото те двамата с Марси. На времето и тримата бяха неудачници — хлапета, които все не успяваха да намерят мястото си в обществото, забъркваха се постоянно в неприятности и като че ли бяха обречени да станат престъпници. Марси, малтретирана от баща си, бе избягала от къщи и живееше на улицата, готова да предлага сексуални услуги на шестнадесетгодишна възраст. Беше красива блондинка с огромни кафяви очи и сигурно щеше да спечели цяло състояние като проститутка. Но извади късмет. Първия клиент, към когото се приближи през първата си нощ в занаята, се оказа Куин Кортез, който водеше истински кръстоносен поход в защита на децата, изпаднали в беда. Той я настани в добро приемно семейство, помогна й да се запише в колеж, а след това я назначи за свой личен помощник.

Историята на Аарон не беше много по-различна. Той обаче се озова в лагера за момчета на името на съдия Харууд Браун — институция, построена и ръководена от Куин и още няколко човека, които като момчета са си имали неприятности със закона и са били спасени от стария съдия Браун. Когато Аарон навърши осемнадесет години, Куин го посъветва да постъпи в колеж, но Аарон чудесно разбираше, че това не е за него. Не че беше глупав, но не беше и някой Айнщайн. Накара Куин да разбере, че не е достатъчно интелигентен, за да учи в колеж. От тогава насам работеше като шофьор и момче за всичко при Куин. Заплатата си я биваше, а и премиите не бяха лоши.

Джейс, поредният възпитаник на лагера за момчета на името на съдия Харууд Браун, работеше за Куин от една година. Беше симпатично хлапе — с лешниковокафяви очи и къдрава, пясъчноруса коса, която Джейс подстригваше много късо, за да не се забелязват къдриците. Историята на живота му обаче, не беше от приятните. Беше признал, че на дванадесетгодишна възраст е бил сексуално малтретиран от свещеник — преживяване, причинило му сериозни поражения. Като капак на всичко израснал без баща, а няколко години преди това изгубил и майка си.

— Резервирах билети за самолета за утре сутринта — информира го Марси. — Освен това уредих да наемем една къща с четири стаи и кола. Надявам се, че ченгетата ще успеят да разрешат случая и само след няколко дни ще се върнем у дома, но…

— Аарон, кой чукаше на вратата? — Облечена единствено с намачканата му риза, Гала замръзна неподвижно на вратата, свързваща спалнята и всекидневната. — Опа! Извинете.

— Ами ние… ами… ние тъкмо си тръгвахме. — Марси заотстъпва към входната врата.

— Не си тръгвайте заради мен — възрази Гала. — Поостанете. Тъкмо се канех да поръчам пица.

Марси насочи поглед към Аарон.

— Джейс ще мине да те вземе в осем и половина сутринта. Бъди готов.

— Няма проблем — увери я Аарон.

— Куин разчита на нас, човече — обади се Джейс и изгледа Гала с неодобрение. — Не можем да го подведем.

— Разбрах вече. Стига го повтаря. В осем и половина сутринта ще бъда готов.

Колкото и да се възхищаваше от Куин и да го уважаваше заради онова, което правеше, Аарон не беше влюбен в него като Марси, нито пък го боготвореше като Джейс. Въпреки това по-скоро би отрязал дясната си ръка, отколкото да разочарова и подведе Куин по някакъв начин.

 

 

— Хайде да погледнем на въпроса рационално — предложи Грифин Пауъл. — Поради очевидни причини не бих могъл да работя и за двама ви поотделно. Не мога дори да прехвърля единия от вас на някой от служителите си. Ако вие двамата обаче успеете да се разберете и се съгласите да работите съвместно, тогава можете да ме наемете заедно. В края на краищата, предполагам, че и двамата искате едно и също нещо — да разкриете самоличността на убиеца на Лулу Вандерли и да го предадете на правосъдието.

Анабел кимна.

— Да, точно това искам. — Куин си помисли, че Пауъл сигурно притежава забележителен кураж, щом им препоръчва нещо толкова необичайно. Разбираше, че никак няма да е лесно да убедят Анабел в ползата от подобно сътрудничество.

— Смятам, че единият от нас трябва просто да наеме друга агенция — заяви Анабел.

— Грифин Пауъл е най-добрият. — Куин я погледна право в очите. — А аз наемам само най-добрите.

— Да не би да предлагате аз да потърся помощ другаде?

— Да, точно това предлагам. Освен ако не се съгласите да работим заедно.

Тя го изгледа въпросително и той долови някакъв странен блясък в студените й сини очи. Нима дамата искаше да бъде придумана да приеме? Това ли беше? Дали и тя, също като него, бе силно заинтригувана от евентуалното им сътрудничество?

„Ти си глупак, Кортез. Последното нещо, от което имаш нужда в живота си точно в този момент, е връзка с братовчедката на Лулу — една жена, която смята, че е напълно възможно ти да си убил Лулу.“

— Струва ми се, че се озовахме в задънена улица — отбеляза Кендъл. — Очевидно както Куин, така и госпожа Вандерли са свикнали да получават най-доброто и не желаят да потърсят услугите на друга агенция.

— Поласкан съм — сви рамене Грифин. — Трябва обаче да ви предупредя, че ще приема да работя по този случай само при едно условие — трябва и двамата да ми станете клиенти и да се съгласите да работите заедно.

— Какво? — Анабел се обърна рязко и гневно изгледа Грифин. — Не говорите сериозно.

— Ако ме познавахте по-добре, щяхте да знаете, че винаги казвам само онова, което мисля.

— И наистина го казвате сериозно. — Куин взе мигновено решение, което изненада както него, така и всички останали. Обърна се и даде знак на Кендъл. — Да си тръгваме. Оттеглям предложението си да ви наема, господин Пауъл. Моля, чувствайте се свободен да вземете госпожа Вандерли за свой клиент.

— Какво, по дяволите… — Кендъл ахна, когато Куин я сграбчи за ръката и я поведе към вратата.

— Почакайте! — Анабел стана от канапето. — Моля ви, господин Кортез, не си тръгвайте.

Куин спря, но остана с гръб към Анабел и Грифин.

— Какво се опитваш да постигнеш? — прошепна Кендъл. Говореше толкова тихо, че само той можа да я чуе.

— Защо да оставам? — попита Куин, очевидно адресирал въпроса си към Анабел.

— Господин Пауъл има право — ние наистина искаме едно и също нещо. Ако сте в състояние да приемете факта, че не ви вярвам напълно, тогава мисля, че ще можем да работим заедно.

— Хммм… — Кендъл се ухили на Куин, преди той да се обърне с лице към Анабел.

— Не ме познавате достатъчно добре, за да ми вярвате. Все още — заяви Куин. — Но аз съм готов да почакам и да спечеля вашето доверие. Не съм убил Лулу, и точно като вас, държа да намеря убиеца й.

Анабел погледна Грифин.

— В такъв случай предлагам да изработим някои основни правила.

— Добре — съгласи се Грифин и погледна въпросително Куин.

Той кимна в отговор.

— Първото и най-важно правило — двамата с господин Кортез получаваме цялата информация, до която се доберете — започна Анабел. — Ще работите и за двама ни, затова ще трябва да казвате на единия всичко, което казвате и на другия. Не искам никакви тайни. Никакви сделки и машинации. — Тя погледна Куин. — Освен това ще си поделим разходите наполовина. Съгласен ли сте, господин Кортез?

— Да, съгласен съм. И тъй като ще работим в тясно сътрудничество, не мислите ли, че е време да започнете да ме наричате Куин?

— Ако желаете?

— Да, точно така.

— Чудесно. А вие можете да продължите да ме наричате госпожа Вандерли… защото аз желая така.